Има хора, които ще ви кажат, че трябва да колонизираме

Има хора, които ще ви кажат, че би трябвало да колонизираме Марс и колкото се може повече други места, тъй като Земята е на път да стане необитаема. Докато се гмуркаме стремително към бъдеще, което от ден на ден се дефинира от антропогенното изменение на климата (или някакво друго пагубно злополучие, което прави Земята необитаема), има нещо привлекателно в концепцията да си съберем нещата и да стартираме изначало някъде другаде. Това е предпоставката зад личния иден сериал за научна фантастика в дълбокия космос на SYFY, The Ark (премиера на 1 февруари ).

Истината е, че сме еволюирали особено, с цел да живеем на този свят. Освен в случай че нямаме необикновен шанс, където и да кацнем, ще бъде доста по-лошо даже от „ унищожена “ Земя. Почти несъмнено ще би трябвало да проектираме атмосферата най-малко малко, с цел да можем да дишаме елементарно. След това има работа по определяне на растения и животни от Земята в извънземна биосфера, да не приказваме за построяването на цялата инфраструктура от нулата. В съвсем всеки случай би било по-лесно да използваме същите тези умения, с цел да почистим бъркотията, която направихме вкъщи.

Има някои обстановки обаче, в които единственият безвреден метод на деяние е да скочите от кораба, даже в случай че това значи да се потопите зле готови в съвсем безкрайния мрак на вселената. Човечеството е станало много опитно в унищожаването, само че нашите качества бледнеят спрямо това, което Вселената има в ръкава си.

Дълго време метеоритите или други удрящи детайли бяха определеният галактически апокалипсис, само че някои от нашите паники по отношение на удар от галактическа канара стартират да понижават с усъвършенстваните способи за разкриване и триумфа на задачата DART. Но метеоритите са единствено преамбюла в листата с рискове на вселената. Оказва се, че свръхновата съставлява даже по-голяма заплаха.

Свръхновите са измежду най-жестоките събития във Вселената и носят в действителност зашеметяващи количества сила след себе си. С малко шанс може да станете очевидци на силата на свръхнова от безвредно разстояние, някъде в близко бъдеще. Ако погледнете нагоре към нощното небе и намерите съзвездието Орион, можете да откриете амбициозна свръхнова. Звездата, която съставлява дясната ръка на Орион (неговата дясна, вашата лява) е Бетелгейзе и тя ще избухне всеки миг. Разбира се, всяка минута в този момент в галактически времеви мащаби може да значи всяко време сред тъкмо в този момент и след 100 000 години. Така че, не задържайте дъха си.

Когато избухне, ще се трансформира в свръхнова и ще бъде най-яркият обект в небето като се изключи Слънцето. Ще можете да го видите денем, а през нощта ще засенчи Луната седмици след детонацията. Заедно с цялата тази светлина, звездата ще освободи умопомрачителни количества радиация и мощно ускорени частици и точно тези следващи резултати могат да се окажат смъртоносни за всяка планета в радиуса на гърмежа. Което е по-лошо, радиацията и галактическите лъчи могат да ударят по друго време, действайки като един или два удара за нищо неподозираща екосистема.

Има доказателства, че Земята е била ударена от свръхнова най-малко един път в предишното си. Девонското изгубване преди към 360 милиона години демонстрира признаци, че някои организми са били изложени на високи равнища на UV радиация, нещо, което би се случило, в случай че озоновият пласт е понижен. Смята се, че свръхнова на към 65 светлинни години е блъснала Земята и е развалила малко нейните щитове. Това е довело до гибелта на към 70% от всички типове безгръбначни, живи по това време, само че е могло да бъде и доста по-лошо.

Изследователите пресмятат, че в случай че свръхновата е била на 25 светлинни години от нас или по-близо, тя би могла изцяло да унищожи живота на Земята. За наше благополучие няма известни претенденти за супернова в този диапазон, само че скорошно изследване, оповестено на сървъра за предпечат arXiv, разказва нов вид супернова, която уголемява обсега си на офанзива от 25 светлинни години до 150.

Когато звездите са на път да станат супернови, някои от тях събират диск с материал към себе си, като че ли събират обичаните си хора за последно довиждане. Когато експлодират, ударната вълна избухва от звездата и се удря в насъбрания диск от материал, като го нагрява. Тази топлота излиза от другата страна на диска под формата на рентгенова радиация, която може да се простира почти шест пъти по-далеч от радиацията от по-типичните свръхнови. Цялата тази радиация ще реагира с кислорода в нашата атмосфера и ще отстрани озоновия пласт.

Учените пресмятат, че до 50% от озоновия пласт може да изчезне за къс интервал от време и всички ние ще бъдем потопени във съдбовна радиационна баня. Не сме осведомени с никакви рентгенови свръхнови в границите на 150 светлинни години от нас, само че това не значи, че ще се измъкнем без проблеми. Възможно е тези свръхнови да допринесат за дефицита на живот в галактиката.

„ Рентгеново ослепителен SNe може да съставлява забележителна и отчетлива опасност за земните биосфери и да стесни галактическата обитаема зона “, съгласно създателите. Това е по този начин, тъй като на всички места в границите на 150 светлинни години от тези свръхнови може да се трансформира в мъртва зона.

Ако сте екосистема на планета покрай една от тези звезди, може да бъдете обречени да бъдете ударени от нейния гибелен тропот. Ще бъдете почерпени с едно от най-невероятните светлинни шоута, които Вселената може да предложи, малко преди да бъдете ударени от проливен дъжд от рентгеново излъчване. Озоновият пласт на планетата ще бъде опустошен и всички типове, които не живеят подземен или под водата, ще бъдат изложени на риск от изгубване. След това, няколко хиляди години по-късно, до момента в който към момента ближеш раните си, галактическите лъчи от същата свръхнова се появяват и те повалят още веднъж. Може би не е толкоз неприятно да живееш тук, в галактическите покрайнини, надалеч от цялото неспокойствие и опустошения на други звезди.