Хора – вяра. Хора – смисъл. Хора – целите сърца.
Има хора, които се подписват по въздуха. При цялостна мрачевина почеркът им е разбираем даже за очи, които виждат единствено при ясно време.
Курсивът им свети най-ярко там, където останалите угасват. Веднъж като ги видите, все едно поставят превръзка на очите ви, и оставят единствено сетивата ви да работят.
Отваряш длани и усещаш вятъра кристално, ясно.
Влюбваш се.
Влюбваш се до момента в който ти споделят „ Добро утро “, до момента в който галят непозната котка, до момента в който закъсняват… Докато ги няма.
Има хора, единици ограничения за такива.
Звездно потомство, принадлежащо на фантазиите си.
Mечтаят толкоз, колкото е дистанцията от основата до върха на най-високата въздушна кула, съществуваща в визиите ви.
За тях това е опция, действителност.
Хора, богати на фантазии, смели на мисли, кротки на злоба и непознати на завист.
Резки на отсъствие…
Възможни на обич.
Хора – религия.
Хора – смисъл.
Хора – задачите сърца. Хора с такива.
Хващат вятъра и го учат го да приказва на техния език. После го връзват за една нощ в двора ви.
Да, могат да връзват вятър!
Ще чуете нежна приказка, тъжна ария.
Ще ви опишат тайната си.
Ще станете близки, само че слушайте внимателно… Научете езика напразно, с цел да усещате безгрижието, когато нежно роши косaта ви и тръпките от наслада, когато леко гали кожата ви.
Има хора, които идват и трансформират нещата…
Веднъж били наоколо, коства ви се, че и звездите пишат послания по мрачно, че вятърът нашепва името им, a въздухът се движи друго.
Има хора, които могат да обичат със сърцето си.
В превод от вятъра: „ Пазете ги като очите си! “.
Не ги опитомявайте, не се опитвайте да ги променяте.
Останете до тях. Oпитайте най-малко за малко. Затворете очи. Доверете се. Не на тези думи – на себе си!
Текст: Ева Колева
Снимка: Press
Инфо: http://fashioninside.bg
