Ловец на емоции - фотографът Боби Асенов и изкуството да уловиш мига, който никога няма да се повтори
Има хора, които описват истории с думи. Други - с облици. Боби Асенов е от тези фотографи, които умеят да трансфорат един момент в цялостен образен роман. Запленен от магията на театралното изкуство и отдаден на театралната снимка, той не преследва просто красивия кадър, а същинската страст. А тази задача може да бъде същинско предизвикателство. Защото на сцената няма втори дубъл. Всяка страст се случва единствено един път, всяко придвижване е неповторимо, а всяка имитация отеква единствено в този момент. И точно там, сред светлината на прожекторите и тъмнината на залата, фотографът Боби Асенов търси своите най-силни фрагменти.
" Винаги съм бил бунтовник " - Любомир Асенов, единственият български фотограф с непрекъснат достъп до F1 за правилата, които не нарушава
Ето какво още показа той в НЕподкастът на lifestyle.bg
Преди да насочи обектива си към сцената, той се среща с фотографията по напълно натурален метод. Още като младеж посещава красиви места у нас, които е притеглен да снима, въпреки и в началото напразно. По това време към момента са му били изцяло непознати техническите особености на фотоапарата и разпоредбите на фотографията, само че желанието да запечата гледката е била водещият мотор.
По-късно у Боби се заражда една друга пристрастеност - към автомобилните и моторните надпревари. И точно динамичността и високите скорости го предизвикат да стартира да снима доста по-активно и да учи техническите характерности на апарата. А не след дълго се възпламенява и по портретната снимка. Защото, както самият той споделя, " индивидът е неповторимо творение, което в никакъв случай не може да бъде повторено ".
" Сцената, от своя страна, дава подготвена среда на прелестни актьори и експерти, които горят в това да влязат в роля и да покажат на какво са способни. За мен тя е съвършеното място за креативност и ми носи същинско благополучие ", споделя фотографът.
Като човек с разнородни занимания и ползи, който постоянно търси мощни страсти и адреналин, за него пристрастеността е водеща. А това важи с цялостна мощ и за фотографията, в която влага всичко от себе си, с цел да улови задоволително добър по личните му критерии кадър.
" Страстта е моят мотор - без нея нямаше да се кача на мотор, нито да прекарам часове в очакване на съвършената светлина за един кадър. Емоцията е това, което се стремя да уловя и да предам на хората посредством моите фотоси и видеа. Искам фрагментите ми да описват истории и да оставят отпечатък. Постоянството пък е мостът сред концепцията и крайния резултат. Визуалните изкуства изискват ежедневно учене, опити и надграждане, а аз не се отхвърлям, до момента в който не реализира тъкмо това, което съм си показал ", издава Боби Асенов.
В работата си той споделя, че търси и провокации, които го предизвикат да мисли отвън рамката и да се отдаде напълно на креативния развой. А сцената се оказва истински тест за уменията му, главно поради нейната динамична и сложна за снимане светлинна среда. Именно естественият, непредвидим темперамент и неналичието на опция за " втори дубъл ", са както чарът на театъра, по този начин и " проклятието " на фотографа. Защото светлината на сцената постоянно е нищожна, а това надалеч не улеснява снимането на фрагментите - даже в противен случай.
" В театъра техническите провокации са големи. Най-труден е динамичният контрастност: постоянно лицето на артиста е мощно осветено от прожектор, до момента в който тялото му или сътрудника до него остават в цялостна мрачевина. За датчика на фотоапарата тази разлика е голямо тестване и изисква светкавична смяна на настройките в действително време. Бързото придвижване при нищожна светлина също е сериозен миг, тъй като те принуждава да балансираш на ръба на опциите на техниката ", изяснява фотографът. И добавя, че тези провокации се преодоляват с доста добра техническа подготовка, бързи реакции и креативност.
Кадър от Академичен цирк „ Балкански “
И като стана дума за подготовка, по думите на Боби Асенов в нея се съдържат 60% от работата. Защото в случай че не изследва дадена сцена авансово и вземе неверен обектив, по-късно става мъчно да компенсира неналичието на верния. Затова и въпреки камерата и обективите да са принадлежности, е от извънредно значение да са вярно подбрани и настроени. Така подхожда и фотографът - постоянно " въоръжен " с няколко камери по едно и също време. А с изключение на на добра подготовка, признава, че разчита и на инстинкта си, който оставя да го води по време на самото деяние, откакто техниката към този момент е готова.
" В едно зрелище постоянно диря чистата страст на актьора и това, което той желае да съобщи на фена. Обожавам спектакли с образни резултати и нищожна светлина - те са същинско предизвикателство за снимане и тъкмо това ме окуражи най-вече ", споделя той.
Друга специфичност, която той издава, че отличава театралната снимка, е работата с необятния кръг от креативен персони, които основават един жив план на сцената. Според Боби Асенов егото и характерния темперамент на всеки актьор прави работата на фотографа по-изискваща. " Трябва да бъдеш по едно и също време създател и психолог ", добавя той.
Боян Арсов в кадър от спектакъла „ Животът е сън “
Същевременно обаче фотографът би трябвало да се стреми да бъде оптимално незабележим, до момента в който улавя фрагментите на сцената. Разбера се, това " предписание " не включва потреблението на светкавицата да вземем за пример. И до момента в който артистите са експерти и това не ги тормози, въпреки всичко е желателно публиката да не вижда наличието на фотографа.
Но в някои случаи пространството за придвижване е лимитирано, което надлежно лимитира и опциите за хващане на съвършения кадър. Това значи, че най-предизвикателни са фотосите по време на премиерни представления. От друга страна обаче, най-голяма независимост фотографът получава по време на генерални подготовки. А по кое време ще снима, зависи напълно от разрешенията, които получава от театъра, неговия шеф и режисьора на представлението.
Когато снима на терен, фотографът нормално няма време да построи мощно доверие и чувство за дълго другарство с артистите. Но все пак се стреми към персонален контакт и прочувствена връзка, което не оказва мъчно, поради че актьорите са мощно изразителни хора с богата психика.
" Най-удовлетворяващата част за мен е след края на фотосите, когато покажа фрагментите и артистите откровено ги харесат и ги споделят. Това значи доста за мен, тъй като е голям комплимент и самопризнание. Да знаеш, че хора, които са снимани непрекъснато и то от най-хубавите сътрудници в сектора, избират и споделят твоята работа - това е най-високата оценка, която ме прави същински благополучен. "
Кои три ваши фрагмента, които сте снимали до момента, са измежду обичаните ви?
За страдание не са единствено три, само че в случай че би трябвало да се огранича, бих отличил следните:
Кадърът от Академичен цирк " Балкански " с въртенето на кънки на Трио Балкански.Това е чиста доза адреналин и скорост - извънредно мъчно уловимо придвижване.Същият номер, с който триото печели влиятелната международна премия " Сребърен смешник " в Монте Карло. Контрастът сред придвижването и пламъците основава мощно образно напрежение и чувство за риск в самия миг. Портретът на Боян Арсов от спектакъла " Животът е сън ".В тази фотография има невероятна актьорска експресия, съчетана със характерната и комплицирана светлина на представлението. Снимката от представлението " Опера за три гроша " в НАТФИЗ. Продукцията оферираше страхотна сценография и групови композиции, а този съответен кадър запечата съвършената атмосфера на театралната игра.
Кадър от представлението „ Опера за три гроша “ на Учебен спектакъл НАТФИЗ
Възможно ли е една камера изцяло да улови силата на живото зрелище?
Не мисля, че е изцяло допустимо, само че това въобще не ми пречи да пробвам всякога. Изкуството е субективно чувство. Ако петдесет индивида в залата гледат едно и също зрелище, всеки от тях ще почувства нещо друго и евентуално ще забележи изцяло разнообразни елементи. Ролята на камерата е да пречупи тази сила през моя персонален взор и да я запечата по този начин, че да развълнува и оня, който не е бил в залата.
На лов за звезди - един българин измежду най-хубавите астрофотографи в света
Как се снима Млечният път в 360-градусова гледка на зимната и лятната арка
Какво прави една театрална снимка мощна?
Силната фотография е тази, която съумява да ти влияе. Критериите са разнообразни. Колегите фотографи постоянно гледат техническата страна - съвършен фокус, експозиция, правила. Публиката обаче се вълнува от страстта в фрагмента. Моят отговор е, че една театрална снимка е мощна, когато те накара да почувстваш атмосферата на сцената, даже и да е изцяло субективно.
Коя продукция ви е била най-трудна за снимане и за какво?
Най-трудните ми заснемания са свързани с авторския моноспектакъл на Спартак Тодоров - " СПАРТАК " и " Бесове " на Боян Арсов. При " СПАРТАК " артистът играеше на метър от мен измежду дим и остри спотови светлини - жесток тест за фокуса и бързата реакция. При " Бесове " в образователния спектакъл на НАТФИЗ пък пространството се оказа прекомерно тясно за дългите обективи (135mm и 70-200mm), които бях подготвил. Трябваше да се приспособявам на секундата, само че тъкмо тези непредвидени обстановки основават най-чистата и същинска атмосфера в фрагмента.
Кое е най-личното за вас самия или най-емоционално мощното зрелище, което в миналото сте снимали?
Не е единствено едно и съм сигурен, че в случай че фотографирам същата режисура след години, тя ще ме накара да се усещам по друг метод, тъй като ние самите се променяме. Но в случай че би трябвало да отговоря на първо четене, бях същински очарован от " Бесове " под режисурата на Боян Арсов в НАТФИЗ - извънредно мощен и динамичен театър. Друго заглавие, което ме впечатли надълбоко като фотограф, е " Животът е сън " (реж. Дина Маркова), където Боян Арсов прави феноменална роля и е създател на образната среда. Няма по какъв начин да не загатна и магическия " Влюбеният дирижабъл " на Драматичен спектакъл - Пловдив с режисьор Диана Добрева.
Променила ли е работата ви метода, по който гледате спектакъл като фен?
Винаги, когато като фен виждам някое завладяващо зрелище, първата ми мисъл е: " Трябва да направя всичко допустимо, с цел да го снима! ". Това е напълно обикновено, тъй като - както стана дума първоначално - влагам цялата си пристрастеност в работата. Аз не съм артист и не мога да бъда критик на самата театрална игра. Просто откровено се веселя на всяко едно зрелище.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
" Винаги съм бил бунтовник " - Любомир Асенов, единственият български фотограф с непрекъснат достъп до F1 за правилата, които не нарушава
Ето какво още показа той в НЕподкастът на lifestyle.bg
Преди да насочи обектива си към сцената, той се среща с фотографията по напълно натурален метод. Още като младеж посещава красиви места у нас, които е притеглен да снима, въпреки и в началото напразно. По това време към момента са му били изцяло непознати техническите особености на фотоапарата и разпоредбите на фотографията, само че желанието да запечата гледката е била водещият мотор.
По-късно у Боби се заражда една друга пристрастеност - към автомобилните и моторните надпревари. И точно динамичността и високите скорости го предизвикат да стартира да снима доста по-активно и да учи техническите характерности на апарата. А не след дълго се възпламенява и по портретната снимка. Защото, както самият той споделя, " индивидът е неповторимо творение, което в никакъв случай не може да бъде повторено ".
" Сцената, от своя страна, дава подготвена среда на прелестни актьори и експерти, които горят в това да влязат в роля и да покажат на какво са способни. За мен тя е съвършеното място за креативност и ми носи същинско благополучие ", споделя фотографът.
Като човек с разнородни занимания и ползи, който постоянно търси мощни страсти и адреналин, за него пристрастеността е водеща. А това важи с цялостна мощ и за фотографията, в която влага всичко от себе си, с цел да улови задоволително добър по личните му критерии кадър.
" Страстта е моят мотор - без нея нямаше да се кача на мотор, нито да прекарам часове в очакване на съвършената светлина за един кадър. Емоцията е това, което се стремя да уловя и да предам на хората посредством моите фотоси и видеа. Искам фрагментите ми да описват истории и да оставят отпечатък. Постоянството пък е мостът сред концепцията и крайния резултат. Визуалните изкуства изискват ежедневно учене, опити и надграждане, а аз не се отхвърлям, до момента в който не реализира тъкмо това, което съм си показал ", издава Боби Асенов.
В работата си той споделя, че търси и провокации, които го предизвикат да мисли отвън рамката и да се отдаде напълно на креативния развой. А сцената се оказва истински тест за уменията му, главно поради нейната динамична и сложна за снимане светлинна среда. Именно естественият, непредвидим темперамент и неналичието на опция за " втори дубъл ", са както чарът на театъра, по този начин и " проклятието " на фотографа. Защото светлината на сцената постоянно е нищожна, а това надалеч не улеснява снимането на фрагментите - даже в противен случай.
" В театъра техническите провокации са големи. Най-труден е динамичният контрастност: постоянно лицето на артиста е мощно осветено от прожектор, до момента в който тялото му или сътрудника до него остават в цялостна мрачевина. За датчика на фотоапарата тази разлика е голямо тестване и изисква светкавична смяна на настройките в действително време. Бързото придвижване при нищожна светлина също е сериозен миг, тъй като те принуждава да балансираш на ръба на опциите на техниката ", изяснява фотографът. И добавя, че тези провокации се преодоляват с доста добра техническа подготовка, бързи реакции и креативност.
Кадър от Академичен цирк „ Балкански “
И като стана дума за подготовка, по думите на Боби Асенов в нея се съдържат 60% от работата. Защото в случай че не изследва дадена сцена авансово и вземе неверен обектив, по-късно става мъчно да компенсира неналичието на верния. Затова и въпреки камерата и обективите да са принадлежности, е от извънредно значение да са вярно подбрани и настроени. Така подхожда и фотографът - постоянно " въоръжен " с няколко камери по едно и също време. А с изключение на на добра подготовка, признава, че разчита и на инстинкта си, който оставя да го води по време на самото деяние, откакто техниката към този момент е готова.
" В едно зрелище постоянно диря чистата страст на актьора и това, което той желае да съобщи на фена. Обожавам спектакли с образни резултати и нищожна светлина - те са същинско предизвикателство за снимане и тъкмо това ме окуражи най-вече ", споделя той.
Друга специфичност, която той издава, че отличава театралната снимка, е работата с необятния кръг от креативен персони, които основават един жив план на сцената. Според Боби Асенов егото и характерния темперамент на всеки актьор прави работата на фотографа по-изискваща. " Трябва да бъдеш по едно и също време създател и психолог ", добавя той.
Боян Арсов в кадър от спектакъла „ Животът е сън “
Същевременно обаче фотографът би трябвало да се стреми да бъде оптимално незабележим, до момента в който улавя фрагментите на сцената. Разбера се, това " предписание " не включва потреблението на светкавицата да вземем за пример. И до момента в който артистите са експерти и това не ги тормози, въпреки всичко е желателно публиката да не вижда наличието на фотографа.
Но в някои случаи пространството за придвижване е лимитирано, което надлежно лимитира и опциите за хващане на съвършения кадър. Това значи, че най-предизвикателни са фотосите по време на премиерни представления. От друга страна обаче, най-голяма независимост фотографът получава по време на генерални подготовки. А по кое време ще снима, зависи напълно от разрешенията, които получава от театъра, неговия шеф и режисьора на представлението.
Когато снима на терен, фотографът нормално няма време да построи мощно доверие и чувство за дълго другарство с артистите. Но все пак се стреми към персонален контакт и прочувствена връзка, което не оказва мъчно, поради че актьорите са мощно изразителни хора с богата психика.
" Най-удовлетворяващата част за мен е след края на фотосите, когато покажа фрагментите и артистите откровено ги харесат и ги споделят. Това значи доста за мен, тъй като е голям комплимент и самопризнание. Да знаеш, че хора, които са снимани непрекъснато и то от най-хубавите сътрудници в сектора, избират и споделят твоята работа - това е най-високата оценка, която ме прави същински благополучен. "
Кои три ваши фрагмента, които сте снимали до момента, са измежду обичаните ви?
За страдание не са единствено три, само че в случай че би трябвало да се огранича, бих отличил следните:
Кадърът от Академичен цирк " Балкански " с въртенето на кънки на Трио Балкански.Това е чиста доза адреналин и скорост - извънредно мъчно уловимо придвижване.Същият номер, с който триото печели влиятелната международна премия " Сребърен смешник " в Монте Карло. Контрастът сред придвижването и пламъците основава мощно образно напрежение и чувство за риск в самия миг. Портретът на Боян Арсов от спектакъла " Животът е сън ".В тази фотография има невероятна актьорска експресия, съчетана със характерната и комплицирана светлина на представлението. Снимката от представлението " Опера за три гроша " в НАТФИЗ. Продукцията оферираше страхотна сценография и групови композиции, а този съответен кадър запечата съвършената атмосфера на театралната игра.
Кадър от представлението „ Опера за три гроша “ на Учебен спектакъл НАТФИЗ
Възможно ли е една камера изцяло да улови силата на живото зрелище?
Не мисля, че е изцяло допустимо, само че това въобще не ми пречи да пробвам всякога. Изкуството е субективно чувство. Ако петдесет индивида в залата гледат едно и също зрелище, всеки от тях ще почувства нещо друго и евентуално ще забележи изцяло разнообразни елементи. Ролята на камерата е да пречупи тази сила през моя персонален взор и да я запечата по този начин, че да развълнува и оня, който не е бил в залата.
На лов за звезди - един българин измежду най-хубавите астрофотографи в света
Как се снима Млечният път в 360-градусова гледка на зимната и лятната арка
Какво прави една театрална снимка мощна?
Силната фотография е тази, която съумява да ти влияе. Критериите са разнообразни. Колегите фотографи постоянно гледат техническата страна - съвършен фокус, експозиция, правила. Публиката обаче се вълнува от страстта в фрагмента. Моят отговор е, че една театрална снимка е мощна, когато те накара да почувстваш атмосферата на сцената, даже и да е изцяло субективно.
Коя продукция ви е била най-трудна за снимане и за какво?
Най-трудните ми заснемания са свързани с авторския моноспектакъл на Спартак Тодоров - " СПАРТАК " и " Бесове " на Боян Арсов. При " СПАРТАК " артистът играеше на метър от мен измежду дим и остри спотови светлини - жесток тест за фокуса и бързата реакция. При " Бесове " в образователния спектакъл на НАТФИЗ пък пространството се оказа прекомерно тясно за дългите обективи (135mm и 70-200mm), които бях подготвил. Трябваше да се приспособявам на секундата, само че тъкмо тези непредвидени обстановки основават най-чистата и същинска атмосфера в фрагмента.
Кое е най-личното за вас самия или най-емоционално мощното зрелище, което в миналото сте снимали?
Не е единствено едно и съм сигурен, че в случай че фотографирам същата режисура след години, тя ще ме накара да се усещам по друг метод, тъй като ние самите се променяме. Но в случай че би трябвало да отговоря на първо четене, бях същински очарован от " Бесове " под режисурата на Боян Арсов в НАТФИЗ - извънредно мощен и динамичен театър. Друго заглавие, което ме впечатли надълбоко като фотограф, е " Животът е сън " (реж. Дина Маркова), където Боян Арсов прави феноменална роля и е създател на образната среда. Няма по какъв начин да не загатна и магическия " Влюбеният дирижабъл " на Драматичен спектакъл - Пловдив с режисьор Диана Добрева.
Променила ли е работата ви метода, по който гледате спектакъл като фен?
Винаги, когато като фен виждам някое завладяващо зрелище, първата ми мисъл е: " Трябва да направя всичко допустимо, с цел да го снима! ". Това е напълно обикновено, тъй като - както стана дума първоначално - влагам цялата си пристрастеност в работата. Аз не съм артист и не мога да бъда критик на самата театрална игра. Просто откровено се веселя на всяко едно зрелище.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ