Истории, които рядко се разказват: Хората зад събитията на годината
Има хора, които не приказват доста, само че когато решат да опишат, думите им подреждат картина, която мъчно може да бъде преразказана - такива срещи оставят диря – не с ефектни формулировки, а с обстоятелства, прекарвания и персонални гледни точки, натрупвани с години. Именно такива диалози в „ Телеграфно подкаста “ оформиха поредност от срещи с персони от разнообразни сфери – военни, анализатори, дипломати, публицисти и хора, живеещи в самия център на събития, които трансформират света.
Сред тях бяха имена като Стоян Саладинов, Алекси Димитров, Иван Янкулов, Стефан Бакалов, Владимир Димитров и други. Хора с опит в специфични структури, взели участие в интервенции и обстановки, за които нормално се приказва спестовно. Разказите им очертаха реалности, които рядко стигат до общественото пространство, само че остават част от актуалната история.
В рамките на тези диалози бяха наранени и тематики от интернационалния дневен ред, в това число събития, които не престават да въздействат върху световната политика. Сред тях – срещата сред Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска, за която в ефира гостува персоналният преводач на американския президент ЙонкоМермерски. Той приказва часове след диалога сред двамата водачи и сложи акцент върху динамичността сред тях, ролята на европейските елити и задачите, които си слага американският президент.
Темата за войната в Украйна беше прегледана през разказите на хора, които са на място или са били директно свързани със събитията. Вместо систематизирания и вторични тълкования, диалозите се водеха от първо лице. Такъв е казусът с търновлийката ГорицаРадева, която живее на фронта и приказва за присъединяване на дамите във войната. Тя описа за всекидневието, за границите на човешката устойчивост и за това, което не може да бъде претърпяно даже от хора, привикнали към риск. Освен че живее в изискванията на боен спор, Радева провежда и акции в поддръжка на бойците на първа линия.
В диалога участва и гледната точка на военния анализатор Руслан Трад, който очерта контурите на новата световна действителност и приказва за нуждата от натурализъм в българския публичен и политически спор. В същия подтекст капитан I сан Васил Данов, ученик на украински военни учебни заведения и с родственици в страната, сподели убеждението си, че украинците няма да се предадат. По думите му „ на Путин не му дреме какъв брой руснаци ще загинат “, а войната се води без оглед на цената в човешки животи.
Сред водещите тематики бе и спорът в Газа. Първият посетител по тази линия бе Николай Младенов – някогашен външен министър на България и дълготраен почитан посланик на Организация на обединените нации за Близкия изток. Малко след присъединяване му той беше посочен като вероятен предстоящ министър председател на интернационалната администрация в Газа. В същия подтекст РусланТрад съобщи в ефира, че палестински топ предприемачи са избрани за присъединяване в сходно ръководство – информация, която слага акцент върху процесите зад формалните политически заявления.
Разговорите не подминаха и тематиката за Република Северна Македония – въпрос, който продължава да поражда напрежение и мощни публични реакции. Бившият български дипломат в Скопие Александър Йорданов описа за последния си диалог с президента Борис Трайковски, извършен часове преди самолетната злополука, лишила живота му. Йорданов сподели спомени за Трайковски като общественик и като човек, който дефинира като другар на България. Това са разкази, които до момента не са били обществено споделяни.
В същата тематика журналистът ЛюбчоНешков разяснява езика, употребен от премиера на Република Северна Македония Християн Мицкоски по адрес на България. В диалога прозвуча репликата: „ Абе, господине, по този начин не се приказва! “, като реакция против тона и реториката, които не престават да въздействат на връзките сред двете страни.
Глас от Битоля добави още едно измерение към тематиката. Люпчо Георгиевски описа за натиска и издевателството, на които е подложен в личния си град, тъй като не крие българската си еднаквост. Историята му звучеше като персонално удостоверение за цената на откритата позиция и отхвърли от безмълвие. Разказът му се превърна в обръщение за кураж, отправено не посредством лозунги, а посредством персонален опит.
Финалът на поредицата бе обвързван с международнопризнание. Първата премия за подкаста пристигна за срещата в Мадрид с Рамон Перес Маура – биограф на цар Симеон II. Разговорът с него бе отдаден на престижа на Симеон Сакскобургготски по света и на персоналните му връзки с основни фигури от европейската и международната политика. Биографът споделя за фамилията на царя и за мястото му в актуалната история, като споделя персонални наблюдения и мемоари.
Всички тези диалози оформиха своеобразна хроника на събитията – не посредством новинарски резюмета, а посредством гласовете на хора, които са били вътре в процесите.
Истории, разказани без декорация, само че с тежестта на претърпяното. Разкази, които остават, тъй като не търсят резултат, а смисъл.
