Зори – момичето, което победи съдбата, но днес има нужда от нашата помощ
Има хора, които даже в тишината на най-малката стаичка и в сянката на тежка диагноза не стопират да мечтаят. Зори е една от тях. Зорница Войничанска е жена със 100% неработоспособност, родена с церебрална парализа. Години наред тя прекарва дните си прикована към легло, в малко градче в Северозападна България, сама с болната си стара майка. Светът ѝ е бил четири стени, книгите и фантазиите ѝ – за живот на открито, без количка, с опция да учи и да работи.
И чудото се случва. С Божията благосклонност, с поддръжката на лекари и положителни хора, Зори стартира да върви. Не елементарно, само че със силата на човек, който знае, че всяка крачка е победа. Завършва „ Специална педагогика “ в Пловдивския университет, а в този момент е записала магистратура. Чете жадно, написа красиво, приказва книжовно, владее британски и съветски, работи с компютър – желае да бъде потребна, да работи с деца и хора със специфични потребности.
Днес обаче Зори е изправена пред ново предизвикателство. В дребния град няма работа, няма инфраструктура, няма превоз, няма общественост, в която да се развива. За да продължи живота си, с цел да бъде пълноценна и да сбъдне фантазиите си, тя има потребност от две неща – работа и жилище в Пловдив.
Търси длъжности като ресурсен преподавател, асистент психолог, обществен служащ или административен помощник. Поради трудноподвижност ѝ е нужна работа на едно място или опция за отдалечена претовареност в неприятно време. Търси и малко, налично жилище – на първи етаж или с асансьор, наоколо до превоз и магазин, в квартали като Захарна фабрика, Каршияка, Гагарин, Каменица, Мараша или Центъра.
Зори не желае подаяния. Тя желае късмет – да работи, да заплаща сама наема си, да бъде част от обществото, което към този момент е посочило, че има сърце да оказва помощ.
Пловдивчани, ако познавате шеф, който би дал късмет на човек с нейния дух и разум, или в случай че знаете за свободно жилище, което да дава отговор на изискванията ѝ, дано се свържем със Зори. Понякога огромните чудеса стартират от едно малко „ да “.
Контакт с Зори: Пишете ѝ на.
Защото тази история към този момент е история на победи – дано дружно ѝ помогнем да има още една.
И чудото се случва. С Божията благосклонност, с поддръжката на лекари и положителни хора, Зори стартира да върви. Не елементарно, само че със силата на човек, който знае, че всяка крачка е победа. Завършва „ Специална педагогика “ в Пловдивския университет, а в този момент е записала магистратура. Чете жадно, написа красиво, приказва книжовно, владее британски и съветски, работи с компютър – желае да бъде потребна, да работи с деца и хора със специфични потребности.
Днес обаче Зори е изправена пред ново предизвикателство. В дребния град няма работа, няма инфраструктура, няма превоз, няма общественост, в която да се развива. За да продължи живота си, с цел да бъде пълноценна и да сбъдне фантазиите си, тя има потребност от две неща – работа и жилище в Пловдив.
Търси длъжности като ресурсен преподавател, асистент психолог, обществен служащ или административен помощник. Поради трудноподвижност ѝ е нужна работа на едно място или опция за отдалечена претовареност в неприятно време. Търси и малко, налично жилище – на първи етаж или с асансьор, наоколо до превоз и магазин, в квартали като Захарна фабрика, Каршияка, Гагарин, Каменица, Мараша или Центъра.
Зори не желае подаяния. Тя желае късмет – да работи, да заплаща сама наема си, да бъде част от обществото, което към този момент е посочило, че има сърце да оказва помощ.
Пловдивчани, ако познавате шеф, който би дал късмет на човек с нейния дух и разум, или в случай че знаете за свободно жилище, което да дава отговор на изискванията ѝ, дано се свържем със Зори. Понякога огромните чудеса стартират от едно малко „ да “.
Контакт с Зори: Пишете ѝ на.
Защото тази история към този момент е история на победи – дано дружно ѝ помогнем да има още една.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ