Красимир Кумчев – човекът, който можеше да реформира земеделието, отказа зам.-министерски пост
Има хора като земеделския производител с над 40 години процедура и агроконсултант Красимир Кумчев, които и през днешния ден могат да опровергаят другояче правдивите трудове на Константин Иречек като това, че сред българите „ всеки желае да стане министър ”…
Днес взех решение да се съветвам за следващ път с Краси, който познавам от дълго време и инцидентна го „ уцелих ” минути след срещата му с новия аграрни министър.
Кралят на ябълките, както назовават Краси Кумчев, ми показа, че е отказал публично поста на заместител –министър, препоръчан му от новия министър.
Причината – отвращение от страна на производителя, отглеждал над 40 години ябълки и изкоренил градините си преди месеци, да се занимава с политика, да взе участие директно в нея.
Впрочем, кой може да го вини, че не желае да поддържа една калпава система в селскостопанската политика, довела до затриването на доста производства в този другояче значим, стратегически за оцеляването ни бранш.
Ябълки родно произвеждане се търкалят по калдаръма на Стария град в Пловдив...
Години наред Красимир Кумчев сигнализира за кривиците в селското стопанство, заради което се правят безотговорно доста обири от така наречен ”схемаджии ”.
Земеделецът е уверен, че може да е потребен на бранша и без да сяда в топло министерско кресло. Неотдавна предложи на предишни ръководещи в ресора методика за ограничение на кражбите в земеделието.
„ Аз съм отдал целият си живот на нашето селско стопанство и настоявам уверено, че при съществуването на плодородните ни земи, слънцето, което ни огрява, водите - трите фактора за положително развиване на селско стопанство, ние без дотации можем да усилваме производството и да задоволим на 100-процента вътрешния си пазар, както и част да изнасяме ”, е безапелационен производителят, който откакто изкорени ябълките си, тъй като търговците тук заплащат повече на непознатите, в сравнение с родните земеделци по стандартите на Европейски Съюз, запретна ръкави и дружно със синовете си продължава да работи и да отглежда зеленчуци в Златна Тракия.
„ Преди към този момент 10 години патентовах методика за самостоятелно систематизиране на дотациите в селското стопанство, политиците знаят за нея, утвърждават я, само че не я ползват. Разговарял съм с представители от всички политически партии у нас, както и с доста началници в министерствата.
Философията на моята методика е да ограничи кражбите и корупцията в селското стопанство.
Засега не виждам индикация за превъзмогването на пороците в целокупност в нашата стопанска система – продължава да се работи на парче, запушват се пробойни, само че се отварят други, дават се пари на порции и се дават обещание права и привилегии на тези производители, които спорадично се подвигат на митинги. Потушава се публичното напрежение, където възникне и по този начин си я караме към този момент над 30 години. А аз, както споделят моите другари, съм като един Дон Кихот и се боря с вятърни мелници. Но не мога да обществено да не споделям своята визия за развиване на селското ни стопанство. Тя е плод на познания и опит, насъбрани през над 40-годишната ми активност в земеделския бранш. Какво? Да я държа за себе си ли? Затова споделям, не спирам да приказвам, те чуват, само че не вършат нищо.
Вече съм податлив в действителност да имам вяра, че не я одобряват, тъй като тя не позволява обири. Ако политиците ни имат нещо по-добро от нея, което да докара до прекъсване на кражбите и увеличение на българската продукция, то дано да го покажат и приложат.
Няма такова нещо.
Сега системата е направена по този начин, че да устояваме едни хора в министерството, които нищо не схващат от земеделие, но могат да пишат планове и този циничен кръг от години се върти в една посока - погрешната.
Твърдя уверено, че земеделска промяна може и би трябвало да се направи. Моето ноу- хау, което съм сигурен, че ни би трябвало, обаче очевидно плаши хората от властта, има един „ минус ”, че, в случай че се приложи, никой няма да може да краде. И по тази причина към този момент близо две петилетки отлежава в прашни чекмеджета. А в същото време българите ядем скъпи, пластмасови плодове и зеленчуци и сме най-болната нация в Европа ”.
Такива са професионалните мнения на индивида, който от над 40 години изкарва своята и непозната издръжка на полето и в градините. Той не ламти за кратковременната лъжлива популярност на заблудените, за които отново Иречек преди години написа: „ България е с население 2 милиона души, което е разграничено на три групи: някогашни министри, сегашни министри и бъдещи министри ”.
Е, Краси Кумчев не е в тези групи и не му би трябвало, тъй като хората с почит и благосклонност от дълго време го предложиха като Краля на ябълките.
Какво повече му би трябвало на човек!?
Днес взех решение да се съветвам за следващ път с Краси, който познавам от дълго време и инцидентна го „ уцелих ” минути след срещата му с новия аграрни министър.
Кралят на ябълките, както назовават Краси Кумчев, ми показа, че е отказал публично поста на заместител –министър, препоръчан му от новия министър.
Причината – отвращение от страна на производителя, отглеждал над 40 години ябълки и изкоренил градините си преди месеци, да се занимава с политика, да взе участие директно в нея.
Впрочем, кой може да го вини, че не желае да поддържа една калпава система в селскостопанската политика, довела до затриването на доста производства в този другояче значим, стратегически за оцеляването ни бранш.
Ябълки родно произвеждане се търкалят по калдаръма на Стария град в Пловдив...
Години наред Красимир Кумчев сигнализира за кривиците в селското стопанство, заради което се правят безотговорно доста обири от така наречен ”схемаджии ”.
Земеделецът е уверен, че може да е потребен на бранша и без да сяда в топло министерско кресло. Неотдавна предложи на предишни ръководещи в ресора методика за ограничение на кражбите в земеделието.
„ Аз съм отдал целият си живот на нашето селско стопанство и настоявам уверено, че при съществуването на плодородните ни земи, слънцето, което ни огрява, водите - трите фактора за положително развиване на селско стопанство, ние без дотации можем да усилваме производството и да задоволим на 100-процента вътрешния си пазар, както и част да изнасяме ”, е безапелационен производителят, който откакто изкорени ябълките си, тъй като търговците тук заплащат повече на непознатите, в сравнение с родните земеделци по стандартите на Европейски Съюз, запретна ръкави и дружно със синовете си продължава да работи и да отглежда зеленчуци в Златна Тракия.
„ Преди към този момент 10 години патентовах методика за самостоятелно систематизиране на дотациите в селското стопанство, политиците знаят за нея, утвърждават я, само че не я ползват. Разговарял съм с представители от всички политически партии у нас, както и с доста началници в министерствата.
Философията на моята методика е да ограничи кражбите и корупцията в селското стопанство.
Засега не виждам индикация за превъзмогването на пороците в целокупност в нашата стопанска система – продължава да се работи на парче, запушват се пробойни, само че се отварят други, дават се пари на порции и се дават обещание права и привилегии на тези производители, които спорадично се подвигат на митинги. Потушава се публичното напрежение, където възникне и по този начин си я караме към този момент над 30 години. А аз, както споделят моите другари, съм като един Дон Кихот и се боря с вятърни мелници. Но не мога да обществено да не споделям своята визия за развиване на селското ни стопанство. Тя е плод на познания и опит, насъбрани през над 40-годишната ми активност в земеделския бранш. Какво? Да я държа за себе си ли? Затова споделям, не спирам да приказвам, те чуват, само че не вършат нищо.
Вече съм податлив в действителност да имам вяра, че не я одобряват, тъй като тя не позволява обири. Ако политиците ни имат нещо по-добро от нея, което да докара до прекъсване на кражбите и увеличение на българската продукция, то дано да го покажат и приложат.
Няма такова нещо.
Сега системата е направена по този начин, че да устояваме едни хора в министерството, които нищо не схващат от земеделие, но могат да пишат планове и този циничен кръг от години се върти в една посока - погрешната.
Твърдя уверено, че земеделска промяна може и би трябвало да се направи. Моето ноу- хау, което съм сигурен, че ни би трябвало, обаче очевидно плаши хората от властта, има един „ минус ”, че, в случай че се приложи, никой няма да може да краде. И по тази причина към този момент близо две петилетки отлежава в прашни чекмеджета. А в същото време българите ядем скъпи, пластмасови плодове и зеленчуци и сме най-болната нация в Европа ”.
Такива са професионалните мнения на индивида, който от над 40 години изкарва своята и непозната издръжка на полето и в градините. Той не ламти за кратковременната лъжлива популярност на заблудените, за които отново Иречек преди години написа: „ България е с население 2 милиона души, което е разграничено на три групи: някогашни министри, сегашни министри и бъдещи министри ”.
Е, Краси Кумчев не е в тези групи и не му би трябвало, тъй като хората с почит и благосклонност от дълго време го предложиха като Краля на ябълките.
Какво повече му би трябвало на човек!?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ