Одрин - градът на великаните
Има градове, влезнали в гена на един народ и събитията, които се случват в тях, са предопределени да чертаят ориста му. Те не престават исторически и духовно да му принадлежат, даже когато - в разнообразни столетия - са отрязани от държавната му територия.Това са точки не толкоз от земната, колкото от небесната карта на една страна.
Такъв град за българите е Одрин. В него през 378,1205 и 1913 година поредно рухват три империи, а втората и третата дата бележат български триумфи, поразили Европа и възвеличили българското име. Одрин е живо удостоверение на теорията за провиденциализма в историята и на моето разбиране, че насъбраната историческа сила в дадени местности води един народ към повтарящи се победи, до момента в който в други - в противен случай - неизбежно го проваля в бездната на провалянето.
А в Одрин има големи находища на тракийски и български исторически капацитет. Сведенията за предишното на града в актуалните справочници стигат единствено до епохата на римския Адрианопол, само че всеки българин знае, че това е столицата на великото царство на един от най- могъщите тракийски нации, одрисите, чиито начала се коренят в най-дълбока, именита античност.
Има отзиви, че името Одрин е производно от римското му наименование Адрианопол, обещано в чест на император Адриан, като за образец се сочи Ямбол - неговото име пък било изопачена транскрипция на Диосполис. В случая с Одрин, сходни изказвания явно опонират на историческата истина, ( въпреки че, както ще обясня в края на текста, когноменът на император Адриан е обвързван с името на Одрин ), само че Ямбол също не произлиза от Диосполис, а е прадревно тракийско име - град с това наименование, владян от фокейците, е съществувал и е споменат от Омир във Втора Песен на Илиада - " Изброяване на корабите ". Според поета на поетите вождовете " Епистроф и Схедий, чеда на Ифит, потомък Навболов ", пристигнали в Троада, с цел да водят война на страната на данайците, около доста други бойци, водят и " поданици на град Анемория и на Хиамбол, /всички,заселени чак до брега на Кефис велелепен,/ още в Лилея, отдето извира Кефис бистроструен ".
Но от кое място тогава идва етнонимът на одрисите, определил и названието на тяхната столица - Одрин? Нито едно от препоръчаните пояснения от страна на формалната историческа просвета и от паранауката ( " огради ", " заграждения " ) не звучи безапелационно.Това разбиране, пристигнало от непрогледните хилядолетия, продължава да бъде неразрешима главоблъсканица, както за схоластиците, по този начин и за запалянковците, занимаващи се с история.
Известно е, че най-старото наименование на Одрин е Ускудама. За това име също липсва съответно пояснение. Аз мисля, че произходът му е обвързван с етнонима " оски " ( " уски " ) - най-древното население на Европа, съгласно западната историческа просвета. Кои са оските и по какъв начин свързани с одрисите - ще опиша напълно скоро в обособен текст.
Всичко това обаче към момента не дава отговор на въпроса от кое място произлиза и какво значи народностното име " одриси " - въпрос,който дълги години не ми даваше покой. До момента,когато - по напълно други аргументи - препрочетох Петокнижие на Мойсей и по-специално глава Второзаконие,в която пророкът разказва ръководеното от самия него изтребване на последните общности на исполините сред Червено и Мъртво море, още преди израилтяните да нахлуят в Ханаан. Според Мойсей, това заличаване на исполините е почнало в още по-древни времена от исавците, потомци на Исав, брат на Иаков и от амонците, наследници на Лот. Върху част от опустошените земи на изконните поданици, исавците са въздигнали своето царство Едом, на което Мойсей е съвременник. Библейските текстове описват, че исполините са наричани хореяни или хорейци (буквално " хора " ) и едреи (буквално " едри " - великани). Правя превода непосредствено посредством българския език, тъй като имам всички учредения да считам,че арамейският, говорен в антична Палестина и обкръжаващите я райони, е арийски език, изумително подобен с тракийския. В лексиката му има даже поразителни паралели с тази на актуалния български език. Жертва на последния победен удар върху земята на исполините, нанесен от евреите на Мойсей, става царството на великана Ог - Васан, с всичките му шейсет града, сред които пророкът загатва два съществени - Едраи и Сала (или Села - безусловно " село ", " населено място " ). Сала по-късно приема името Петра и е точно този град-чудо в модерна Йордания,който през днешния ден притегля милиони туристи. За всеки деликатен клиент на Петра, е ясно,че това удивително архитектурно дело не е плод на елементарни човешки ръце.
В редица мои изявления издигам и потвърждавам тезата, че в действителност точно тези исполини и техните директни наследници са тайнствените пеласги, дарили цивилизацията на новото човечество в Средиземноморския басейн, Понтийските земи и Кавказ.Това са синовете на Атлантида - Пела-гея, Бела-гея, Бялата отвъдморска земя,които (в доста по-значителен брой,отколкото сме считали досега), оцеляват след катаклизма, потопил континента-майка и заживяват в обкръжението на новата арийска раса.Те се сливат кръвно и духовно най-много с траките и българите и родствените им нации,защото концентрацията им в тези относително близки до местоположението на Атлантида региони, е най-голяма.Те основават най-древните тракийски царства и стават родоначалници на първите тракийски династии.Този факт е необятно отразен в т.нар.гръцка митология (която избирам да назовавам тракийска) и е пред очите на всеки безпристрастен четец, който разлиства " Митологическа Библиотека " на Аполодор. В Ханаан (Кана-Ан) пеласгите са наричани пелищим и таман от това наименование произлиза името на Палестина.
Но не щеш ли Петокнижието свидетелства и за друго тяхно -описателно, характеризиращо ги - наименование - ЕДРЕИ.
Още в мига,в който очите ми се стопираха на това слово, осъзнах, че ЕДРЕИ и ОДРИСИ съставлява едно и също разбиране - едри, великани, исполини. " Едреи " елементарно би могло да премине в " одри ", " одриши ", още повече, че в античните езици (както и в някои съвременни) е съществувал дифтонгът " ое ". Древни понятия с корен " одр " не са необичайност в Европа,те би трябвало да бъдат търсени най-вече измежду топонимите, които са доста консервативна част от даден езиков фонд и - както твърди проф.Петър Добрев - " пазят паметта на земята ".Одре се назовава една дребна планина в Северозападна Егейска Македония - името сигурно е тракийско. Но първото разбиране, което се открои в съзнанието ми ( несъмнено, след етнонима " одриси " ), бе името на емблематичната европейска река Одер. Река Одер (Одра) извира от възвишенията Одерске врхи ( част от Източните Судети) в Моравия. Самият факт, че с това име - Одре, Одерске - са свързани планини, към този момент приказва в интерес на моето изобретение ( великаните, " едрите " населяват най-вече планините), само че аз се разрових в етимологичните тълкувания за произхода на името на реката. В старогерманския език " ОД " значи възвишен,велик,голям (Один). Защото исполините, едреите, атлантите - са били могъщите богове на новото човечество.
Ето по този начин стигнах до заключението,че етнонимът " одриси " е доста по-величав, в сравнение с сме допускали до момента.Той триумфално сочи, че този героичен народ води произхода си непосредствено от пеласгите,наследници на могъщата атлантска цивилизация. Одриси безусловно значи " ЕДРИ, ЕДРЯЦИ, ВЕЛИКАНИ ", а името на тяхната столица Одрин можем да преведем като " ГРАД НА ВЕЛИКАНИТЕ ",
залог, че на това място ще се случват единствено грандиозни събития. Показателно е,че един от именитите царе на одрисите се назовава Одроес - Едър, Едряк - само че не,това не е епоним, а още едно доказателство за директното пеласгийско (атлантско) родословие на този народ.
Една изключително любопитна детайлност добавя тезата ми за произхода и смисъла на етнонима " одриси ". Става дума за леглото на исполина Ог, храбрия цар на Васан (впрочем името на великана освен припомня, а и значи " огън ", потвърждавам това в моя неотдавнашна публикация). Леглото на Ог е толкоз потресаващо неизмеримо за епохата на Мойсей, че израилтяните го резервират като своего рода " музеен експонат ", на който не престават да се дивят. Ето по какъв начин го разказва пророкът във Второзаконие: " 11(...) ето,леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя и широчината му четири лакътя,според лакътя на мъж. " Тази странна мебел с големи размери,с желязна рамка, а евентуално и с пружина, издаваща привички на културен и удобен обичай, очевидно е останка от развита цивилизация,чийто потомък е Ог. Убедена съм,че точно от тази извънредно екстравагантна за дълбоката античност мебел, произлиза понятието " одър " - легло на едрей, едряк, великан.Така че и звуковата аналогия на " одриси " с " одър " също не е инцидентна.
В изгода на тълкуването на Одрин като ГРАД НА ВЕЛИКАНИТЕ свидетелства и " турското " му име Едирне, очевидно взето от диалекта на локалните поданици.
В началото заявих, че имената Одрин и Адриан са свързани - ето за какво:
Името Адриан също произлиза от едрей. От това слово - едрей - в действителност произлиза понятието " човек " и " мъж " - " andros ". Названието на Адриатическо море има същия смисъл - Море на едреите, на едрите, на великаните. Император Адриан, персона с голяма осведоменост, очевидно е знаел смисъла на своето фамилно име и удачно е " преназовал " с него в своя чест града Одрин.
Но съдбовният въпрос при всяко сходно изобретение е:
КАК НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ПОТОМЦИ НА НАРОД ОТ ВЕЛИКАНИ, съдебна експертиза ПРЕВЪРНАХМЕ В АПАТИЧНИ И ПОДЛИ ДЖУДЖЕТА, СРАМ ЗА ВЕЛИКИТЕ НИ ПРЕДЦИ? ЗАЩО ПОЗВОЛИХМЕ ТОВА ДА съдебна експертиза СЛУЧИ? И НИМА СЛЕД ПОДОБНО ПАДЕНИЕ ЩЕ МОЖЕМ НЯКОГА ОТНОВО ДА ИЗВИСИМ ДУХОВЕН РЪСТ?
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Такъв град за българите е Одрин. В него през 378,1205 и 1913 година поредно рухват три империи, а втората и третата дата бележат български триумфи, поразили Европа и възвеличили българското име. Одрин е живо удостоверение на теорията за провиденциализма в историята и на моето разбиране, че насъбраната историческа сила в дадени местности води един народ към повтарящи се победи, до момента в който в други - в противен случай - неизбежно го проваля в бездната на провалянето.
А в Одрин има големи находища на тракийски и български исторически капацитет. Сведенията за предишното на града в актуалните справочници стигат единствено до епохата на римския Адрианопол, само че всеки българин знае, че това е столицата на великото царство на един от най- могъщите тракийски нации, одрисите, чиито начала се коренят в най-дълбока, именита античност.
Има отзиви, че името Одрин е производно от римското му наименование Адрианопол, обещано в чест на император Адриан, като за образец се сочи Ямбол - неговото име пък било изопачена транскрипция на Диосполис. В случая с Одрин, сходни изказвания явно опонират на историческата истина, ( въпреки че, както ще обясня в края на текста, когноменът на император Адриан е обвързван с името на Одрин ), само че Ямбол също не произлиза от Диосполис, а е прадревно тракийско име - град с това наименование, владян от фокейците, е съществувал и е споменат от Омир във Втора Песен на Илиада - " Изброяване на корабите ". Според поета на поетите вождовете " Епистроф и Схедий, чеда на Ифит, потомък Навболов ", пристигнали в Троада, с цел да водят война на страната на данайците, около доста други бойци, водят и " поданици на град Анемория и на Хиамбол, /всички,заселени чак до брега на Кефис велелепен,/ още в Лилея, отдето извира Кефис бистроструен ".
Но от кое място тогава идва етнонимът на одрисите, определил и названието на тяхната столица - Одрин? Нито едно от препоръчаните пояснения от страна на формалната историческа просвета и от паранауката ( " огради ", " заграждения " ) не звучи безапелационно.Това разбиране, пристигнало от непрогледните хилядолетия, продължава да бъде неразрешима главоблъсканица, както за схоластиците, по този начин и за запалянковците, занимаващи се с история.
Известно е, че най-старото наименование на Одрин е Ускудама. За това име също липсва съответно пояснение. Аз мисля, че произходът му е обвързван с етнонима " оски " ( " уски " ) - най-древното население на Европа, съгласно западната историческа просвета. Кои са оските и по какъв начин свързани с одрисите - ще опиша напълно скоро в обособен текст.
Всичко това обаче към момента не дава отговор на въпроса от кое място произлиза и какво значи народностното име " одриси " - въпрос,който дълги години не ми даваше покой. До момента,когато - по напълно други аргументи - препрочетох Петокнижие на Мойсей и по-специално глава Второзаконие,в която пророкът разказва ръководеното от самия него изтребване на последните общности на исполините сред Червено и Мъртво море, още преди израилтяните да нахлуят в Ханаан. Според Мойсей, това заличаване на исполините е почнало в още по-древни времена от исавците, потомци на Исав, брат на Иаков и от амонците, наследници на Лот. Върху част от опустошените земи на изконните поданици, исавците са въздигнали своето царство Едом, на което Мойсей е съвременник. Библейските текстове описват, че исполините са наричани хореяни или хорейци (буквално " хора " ) и едреи (буквално " едри " - великани). Правя превода непосредствено посредством българския език, тъй като имам всички учредения да считам,че арамейският, говорен в антична Палестина и обкръжаващите я райони, е арийски език, изумително подобен с тракийския. В лексиката му има даже поразителни паралели с тази на актуалния български език. Жертва на последния победен удар върху земята на исполините, нанесен от евреите на Мойсей, става царството на великана Ог - Васан, с всичките му шейсет града, сред които пророкът загатва два съществени - Едраи и Сала (или Села - безусловно " село ", " населено място " ). Сала по-късно приема името Петра и е точно този град-чудо в модерна Йордания,който през днешния ден притегля милиони туристи. За всеки деликатен клиент на Петра, е ясно,че това удивително архитектурно дело не е плод на елементарни човешки ръце.
В редица мои изявления издигам и потвърждавам тезата, че в действителност точно тези исполини и техните директни наследници са тайнствените пеласги, дарили цивилизацията на новото човечество в Средиземноморския басейн, Понтийските земи и Кавказ.Това са синовете на Атлантида - Пела-гея, Бела-гея, Бялата отвъдморска земя,които (в доста по-значителен брой,отколкото сме считали досега), оцеляват след катаклизма, потопил континента-майка и заживяват в обкръжението на новата арийска раса.Те се сливат кръвно и духовно най-много с траките и българите и родствените им нации,защото концентрацията им в тези относително близки до местоположението на Атлантида региони, е най-голяма.Те основават най-древните тракийски царства и стават родоначалници на първите тракийски династии.Този факт е необятно отразен в т.нар.гръцка митология (която избирам да назовавам тракийска) и е пред очите на всеки безпристрастен четец, който разлиства " Митологическа Библиотека " на Аполодор. В Ханаан (Кана-Ан) пеласгите са наричани пелищим и таман от това наименование произлиза името на Палестина.
Но не щеш ли Петокнижието свидетелства и за друго тяхно -описателно, характеризиращо ги - наименование - ЕДРЕИ.
Още в мига,в който очите ми се стопираха на това слово, осъзнах, че ЕДРЕИ и ОДРИСИ съставлява едно и също разбиране - едри, великани, исполини. " Едреи " елементарно би могло да премине в " одри ", " одриши ", още повече, че в античните езици (както и в някои съвременни) е съществувал дифтонгът " ое ". Древни понятия с корен " одр " не са необичайност в Европа,те би трябвало да бъдат търсени най-вече измежду топонимите, които са доста консервативна част от даден езиков фонд и - както твърди проф.Петър Добрев - " пазят паметта на земята ".Одре се назовава една дребна планина в Северозападна Егейска Македония - името сигурно е тракийско. Но първото разбиране, което се открои в съзнанието ми ( несъмнено, след етнонима " одриси " ), бе името на емблематичната европейска река Одер. Река Одер (Одра) извира от възвишенията Одерске врхи ( част от Източните Судети) в Моравия. Самият факт, че с това име - Одре, Одерске - са свързани планини, към този момент приказва в интерес на моето изобретение ( великаните, " едрите " населяват най-вече планините), само че аз се разрових в етимологичните тълкувания за произхода на името на реката. В старогерманския език " ОД " значи възвишен,велик,голям (Один). Защото исполините, едреите, атлантите - са били могъщите богове на новото човечество.
Ето по този начин стигнах до заключението,че етнонимът " одриси " е доста по-величав, в сравнение с сме допускали до момента.Той триумфално сочи, че този героичен народ води произхода си непосредствено от пеласгите,наследници на могъщата атлантска цивилизация. Одриси безусловно значи " ЕДРИ, ЕДРЯЦИ, ВЕЛИКАНИ ", а името на тяхната столица Одрин можем да преведем като " ГРАД НА ВЕЛИКАНИТЕ ",
залог, че на това място ще се случват единствено грандиозни събития. Показателно е,че един от именитите царе на одрисите се назовава Одроес - Едър, Едряк - само че не,това не е епоним, а още едно доказателство за директното пеласгийско (атлантско) родословие на този народ.
Една изключително любопитна детайлност добавя тезата ми за произхода и смисъла на етнонима " одриси ". Става дума за леглото на исполина Ог, храбрия цар на Васан (впрочем името на великана освен припомня, а и значи " огън ", потвърждавам това в моя неотдавнашна публикация). Леглото на Ог е толкоз потресаващо неизмеримо за епохата на Мойсей, че израилтяните го резервират като своего рода " музеен експонат ", на който не престават да се дивят. Ето по какъв начин го разказва пророкът във Второзаконие: " 11(...) ето,леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя и широчината му четири лакътя,според лакътя на мъж. " Тази странна мебел с големи размери,с желязна рамка, а евентуално и с пружина, издаваща привички на културен и удобен обичай, очевидно е останка от развита цивилизация,чийто потомък е Ог. Убедена съм,че точно от тази извънредно екстравагантна за дълбоката античност мебел, произлиза понятието " одър " - легло на едрей, едряк, великан.Така че и звуковата аналогия на " одриси " с " одър " също не е инцидентна.
В изгода на тълкуването на Одрин като ГРАД НА ВЕЛИКАНИТЕ свидетелства и " турското " му име Едирне, очевидно взето от диалекта на локалните поданици.
В началото заявих, че имената Одрин и Адриан са свързани - ето за какво:
Името Адриан също произлиза от едрей. От това слово - едрей - в действителност произлиза понятието " човек " и " мъж " - " andros ". Названието на Адриатическо море има същия смисъл - Море на едреите, на едрите, на великаните. Император Адриан, персона с голяма осведоменост, очевидно е знаел смисъла на своето фамилно име и удачно е " преназовал " с него в своя чест града Одрин.
Но съдбовният въпрос при всяко сходно изобретение е:
КАК НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ПОТОМЦИ НА НАРОД ОТ ВЕЛИКАНИ, съдебна експертиза ПРЕВЪРНАХМЕ В АПАТИЧНИ И ПОДЛИ ДЖУДЖЕТА, СРАМ ЗА ВЕЛИКИТЕ НИ ПРЕДЦИ? ЗАЩО ПОЗВОЛИХМЕ ТОВА ДА съдебна експертиза СЛУЧИ? И НИМА СЛЕД ПОДОБНО ПАДЕНИЕ ЩЕ МОЖЕМ НЯКОГА ОТНОВО ДА ИЗВИСИМ ДУХОВЕН РЪСТ?
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ