Ти ли си „Дон Кихот”?
Има огромна подигравка в това да поставиш „ Дон Кихот ” на театралната сцена през днешния ден. Обединяваш над двайсет артисти на сцена, правиш страхотна сценография и костюми, пресъздаваш духа на разказ на няколко века, инвестираш средства... И всичко това, с цел да разказваш встрастено на публиката приказки за справедливостта, достойнството, смелостта, идеалите и свободата.
Някои биха споделили, че на пръв взор епичният мащаб на новата режисура „ Дон Кихот ” в Младежки спектакъл „ Николай Бинев ” на режисьора Веселка Кунчева прилича борбата на основния персонаж с вятърните мелници, която през цялото време е обречена на неуспех. Защото помни ли публиката каква беше задачата на Дон Кихот? Има ли място за всички полезности, изброени нагоре, за които толкоз обичаме да приказваме през днешния ден?
Когато обаче светлините в салона угаснат и настане гробна тишина, а на финала лавина от овации залее сцената, излиза наяве, че постановката „ Дон Кихот ” надалеч не е обречена борба с вятърни мелници, а прям и хубав театър със смисъл, обръщение и жар, който заразява публиката
Откъде идва този жар?
Още през цялото време режисьора Веселка Кунчева се нагърбва с предизвикателната задача да работи с една велика литературна творба, която българската аудитория е гледала неведнъж на сцена. Достатъчно е да споменем, с изключение на драматизациите от последните години, че в театъра към момента се приказва с респект и удивление за постановката на доцент Петър Пашов от 1989 година, която е знаков миг в кукления ни спектакъл.
Веселка Кунчева обаче не приспособява безусловно романа, а избира основни претекстове, послания, картини и прави модерна интерпретация на историята. В нейната версия единствените персонажи, в които се превъплъщава един артист, са Дон Кихот и Санчо Панса, всички останали са групови облици, играни от актьорите.
Дори обичаната Дулсинея пулсира с силата на всички актриси в постановката.
Някои биха споделили, че на пръв взор епичният мащаб на новата режисура „ Дон Кихот ” в Младежки спектакъл „ Николай Бинев ” на режисьора Веселка Кунчева прилича борбата на основния персонаж с вятърните мелници, която през цялото време е обречена на неуспех. Защото помни ли публиката каква беше задачата на Дон Кихот? Има ли място за всички полезности, изброени нагоре, за които толкоз обичаме да приказваме през днешния ден?
Когато обаче светлините в салона угаснат и настане гробна тишина, а на финала лавина от овации залее сцената, излиза наяве, че постановката „ Дон Кихот ” надалеч не е обречена борба с вятърни мелници, а прям и хубав театър със смисъл, обръщение и жар, който заразява публиката
Откъде идва този жар?
Още през цялото време режисьора Веселка Кунчева се нагърбва с предизвикателната задача да работи с една велика литературна творба, която българската аудитория е гледала неведнъж на сцена. Достатъчно е да споменем, с изключение на драматизациите от последните години, че в театъра към момента се приказва с респект и удивление за постановката на доцент Петър Пашов от 1989 година, която е знаков миг в кукления ни спектакъл.
Веселка Кунчева обаче не приспособява безусловно романа, а избира основни претекстове, послания, картини и прави модерна интерпретация на историята. В нейната версия единствените персонажи, в които се превъплъщава един артист, са Дон Кихот и Санчо Панса, всички останали са групови облици, играни от актьорите.
Дори обичаната Дулсинея пулсира с силата на всички актриси в постановката.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ