Денят, в който Европа и Алпите признаха силата на българския дух
Има години в човешката история, които остават да вибрират и разпръскват силата си дълго откакто листата от календара са паднали. Години, заредени с очаквания и упования, трансформирали се в знак на ново начало, нова вяра и нови хрумвания. Такава е и 1968-ма. В историческата памет на човечеството тя остава със загатна за Пражката пролет, студентските безредици в Париж, борбата за Сайгон и кървавите събития в Тлателолко, Мексико. Бийтълс записват своя “Бял албум”, а на музикалната сцена излизат групи като Дийп Пърпъл, Лед Цепелин и Джетро Тъл.
У нас годината ще се запомни с провеждането на Деветият международен фестивал на младежта и студентите - 25 юли - 6 август. Лозунгът на фестивала е “За взаимност, мир и дружба”. Две седмици след края му българските войски навлизат в Чехословакия. Време на очаквания и разочарования. Нови направления и задънени улици. През същата тази година за трети път, единствено две седмици след края на Десетите Зимни олимпийски игри в Гренобъл, се организира Rally Sci-Alpinistico Internazionale di Lecco. Състезанието е проведено от секцията на италианския алпийски клуб в град Леко. Негов патрон е именитият Рикардо Касин. За присъединяване в тази относително нова дисциплинираност домакините са поканили тимове от Австрия, Федерална Република Германия, Франция, България и Югославия.
Българската група е водена от м.с. Христо Борисов, а тримата състезатели, избрани след проби в Мальовишката котловина, са Енчо Петков, Кънчо Долапчиев и Младен Катранджиев. Тръгването от София е белязано от забавяне, нещо познато за всяка българска група. Пристигането обаче е в точния момент, а по думите на Енчо Петков състезателите са свежи “като български кокичета”. Нашият тим е сниман и на другия ден фотографията е в локалния вестник. Посрещането е деликатно и благо, само че с наяве състрадание: “Ето кой ще заеме последното място!”. В спомените си капитанът на тима Енчо Петков обобщава: “Ние обаче бяхме българи - мощни и волеви. Да губим - нямаше какво…”
01.03.1968 - ден 1
В долината на Артаваджо стартът е даден в 7:14 часа. Българският тим започва с номер 7. По заледения, преди малко озарен от слънцето скат на вр. Содатура нашият тим методично стартира да задминава патрулите с номера 5, 4, 3, 2, 1… Отпред остава единствено номер 6 - един от най-трудните противници. Спускането е по изострен като нож гребен, в основата на който още веднъж се слагат ските. Следва факултативно нанагорнище на вр. Пиацо, което носи 45 премиални точки. Маршрутът минава през скалите на Кампели, откъдето през стръмен коридор следва втурване към долината Бобио. Поради неприятно разчитане на времето и липса на хронометър българите финишират една минута преди контролното време, което носи на тима ни наказателна точка. Само 4 тима, в това число българският, влизат в контролата. Останалите 20 закъсняват с от 3 до 119 минути.
Следва нанагорнище с въжен превоз до новия старт за деня. Предстои събаряне на “пострадал”. Заради гъстата мъгла с изключение на старта и първата контролна врата нищо друго не се вижда. Организаторите показват отредената за българския тим избавителна шейна, в която в ролята на потърпевш ляга Младен Катранджиев, съответно привързан с помощни въженца. Отборът на България се спуска с “опипване” по трасето, подпомагано от напътствията на “пострадалия”. Без да знаят класирането си в спускането с шейната, нашите състезатели стартират да се готвят за старта на втория полу-етап за деня.В 12:44 часа стартът е даден. Безкраен низ от изкачвания и спускания, които състезателите ни реализират без колани. Със ски на раниците, следвайки опънатите от уредниците парапети, тимовете изкачват следващия заснежен било. Дотук българите са изпреварили и шестте патрула, намиращи се пред тях. Над мъглата и облаците начело заблестява стръмен снежен скат.
С тази очарователна панорама стартират и проблемите - съвсем незабавно след слагането на коланите те стартират да се късат и падат. Това е и повода тимът ни да загуби съвсем целия си задатък от преднина и след това води до загубата на второ място в крайното класиране. С значително спомагателни старания и нервно напрежение тимът доближава до контролния пост на превала преди последното втурване. След чаша чай стартира със скокове, хопове и няколко рухвания, единствено за 8 минути състезателите ни доближават финала пред х. Биандино. Закъснението е 20 минути, което коства 20 наказателни точки. В този стадий редиците се разреждат - три тима отпадат от конкуренцията.
Напрегнати, мокри и изтощени - по този начин наподобяват българските състезатели в първата вечер. Духът им обаче остава висок - в крайното класиране за стадия те заемат 7-мо място. Нещата не наподобяват изгубени. Разликите сред нашия тим и тези преди него са единствено 9 точки. Изключение прави тима от Федерална Република Германия, приключил стадия преди всичко - цели 30. Надежда обаче има - остават още два дни. По време на вечерята уредниците сервират на българските раладжии бутилка вино с обяснението, че това е едно от наложителните тествания по време на надпреварата. Тук тимът ни приключва без наказателни точки. Според регламента първата нощ от надпреварата е на палатка. Бивакът е изработен наоколо до хижата. Екипировката е базисна - спален чувал и борови клончета под него. Умората, насъбрана денем, обаче е огромна и още в 20:00 часа всички са в “леглата”.
02.03.1968 - ден 2
Умората от предходния ден е изчезнала и българският тим напредва с доста положително движение. Стартът е по противоположния ред на номерата. Подържайки доста положително движение за малко време, състезателите ни съумяват да задминат два патрула. Точно тогава коланите на Енчо Петков още веднъж падат. С думите “Продължавайте и не се грижете за мен!” капитанът на тима минава настрана от следата и с нож и връв стартира да укрепва окачването. Задминават го три тима, в това число и спечелилите от първия ден - военният тим на планинското учебно заведение в Митенвалд /ФРГ/.
Останал финален, Енчо връзва ските на раницата и през един коридор с набит сняг стартира да се катери, с цел да настигне съотборниците си. Прави го на билото, където българският тим е спрян на надзорен пост. Отново дружно нашите състезатели следват билото при минимална видимост. Едно от трудностите по пътя е заобикалянето на изострен стражар по страничния стръмен скат. Само самоуверено отскачане може да разреши устойчиво превръщане на ските. В основата на пасажа са спрели два тима, които се двоумят по какъв начин тъкмо да навлязат.
Младен, а след него и Кънчо без всякакво стъписване се хвърлят самоуверено напред и се скриват от взор. В този миг един от италианските участници страхливо подхожда към завоя и следва рухване. Чува се единствено шума от свличането. Настъпва тишина. Съотборниците му стартират да викат: “Аурело, Аурело!” Няколко мъчителни минути и идва отговор. Шансът оказва помощ на младежа да се запречи със ските в последните скали на прага и да се задържи. След този основен откъс следват по-спокойни скатове. На третия час от стартирането българите финишират първи в полу-етапа с цели 40 минути преднина!
Следва обаче ново мъчно тестване - гигански слалом в взаимозависимост с въже. Дължината е 2000 метра, 30 контролни порти и 400 метра денивелация. Отборът ни се движи бързо и добре досега, в който Младен ненадейно стопира пред една заворена врата. Това нарушава ритъма и следва атрактивно рухване. Няма време за бавене. Със напълно дребна загуба на време българските състезатели навлизат в най-стръмната част на трасето, следва шус и край. Докато тимът ликува, ръководителят на групата Хр. Борисов обезпокоеното пита: “Нищо ли ви няма? Страхотно се преметнахте!” През този втори ден българският тим приключва четвърти и стартира да притегля вниманието на другите участници и комфортен миг да им се изясни, че София не е в Югославия.
03.03.1968 - ден 3
Това е последният ден от конкуренцията. Стартът е даден. Трасето минава през величествена скална стена, пресечена от коридори. През един от тях е обрисуван и пътя на състезателите. Изкачването се реализира с котки. В края на изкачването тимът ни настига патрула на Федерална Република Германия, чиито представители таман са сложили ските си. Следва стръмно втурване по корав сняг, по време на което нашите състезатели следват компактно тима любимец. Наклонът последователно пада и тимовете доближават до село Мортероне. И още веднъж дълго, монотонно и стръмно нанагорнище. В края му българският патрул е с задатък от цялостен час от приключването на контролното време. Това е добре пристигнало, тъй като разрешава състезателите ни да си починат добре преди последното предизвикателство за деня - следващия великански слалом.
Тръгването е настървено, само че в недотам изтънчен жанр. Без произшествия по трасето тимът пресича финала. Чуват се окуражителни крясъци: “Браво булгари!!!” В центъра на Леко се веят знамената на страните участнички в конкуренцията, а в залата на организацията по туризъм тече награждаването на състезателите. Българският тим, трансформирал се в огромната изненада на третото издание на Rally Sci-Alpinistico Internazionale, заема трето място и е награден с купата на Министерството на защитата. Първото място е за тима от Федерална Република Германия, а втори е един от италианските патрули. Така в сложна битка с 24 елитни тима, сред които 4 алпийски патрула на Австрия, носители на златните медали от I и II рали Леко, 3 екипа от Федерална Република Германия, тим на Френската Федерация по ски, 10 италиански тима, както и патрул на избавителната работа от Юлийските Алпи, българските ски-алпинисти вършат своя дебют.
Текст и фотоси : Георги Георгиев-Черния
У нас годината ще се запомни с провеждането на Деветият международен фестивал на младежта и студентите - 25 юли - 6 август. Лозунгът на фестивала е “За взаимност, мир и дружба”. Две седмици след края му българските войски навлизат в Чехословакия. Време на очаквания и разочарования. Нови направления и задънени улици. През същата тази година за трети път, единствено две седмици след края на Десетите Зимни олимпийски игри в Гренобъл, се организира Rally Sci-Alpinistico Internazionale di Lecco. Състезанието е проведено от секцията на италианския алпийски клуб в град Леко. Негов патрон е именитият Рикардо Касин. За присъединяване в тази относително нова дисциплинираност домакините са поканили тимове от Австрия, Федерална Република Германия, Франция, България и Югославия.
Българската група е водена от м.с. Христо Борисов, а тримата състезатели, избрани след проби в Мальовишката котловина, са Енчо Петков, Кънчо Долапчиев и Младен Катранджиев. Тръгването от София е белязано от забавяне, нещо познато за всяка българска група. Пристигането обаче е в точния момент, а по думите на Енчо Петков състезателите са свежи “като български кокичета”. Нашият тим е сниман и на другия ден фотографията е в локалния вестник. Посрещането е деликатно и благо, само че с наяве състрадание: “Ето кой ще заеме последното място!”. В спомените си капитанът на тима Енчо Петков обобщава: “Ние обаче бяхме българи - мощни и волеви. Да губим - нямаше какво…”
01.03.1968 - ден 1
В долината на Артаваджо стартът е даден в 7:14 часа. Българският тим започва с номер 7. По заледения, преди малко озарен от слънцето скат на вр. Содатура нашият тим методично стартира да задминава патрулите с номера 5, 4, 3, 2, 1… Отпред остава единствено номер 6 - един от най-трудните противници. Спускането е по изострен като нож гребен, в основата на който още веднъж се слагат ските. Следва факултативно нанагорнище на вр. Пиацо, което носи 45 премиални точки. Маршрутът минава през скалите на Кампели, откъдето през стръмен коридор следва втурване към долината Бобио. Поради неприятно разчитане на времето и липса на хронометър българите финишират една минута преди контролното време, което носи на тима ни наказателна точка. Само 4 тима, в това число българският, влизат в контролата. Останалите 20 закъсняват с от 3 до 119 минути.
Следва нанагорнище с въжен превоз до новия старт за деня. Предстои събаряне на “пострадал”. Заради гъстата мъгла с изключение на старта и първата контролна врата нищо друго не се вижда. Организаторите показват отредената за българския тим избавителна шейна, в която в ролята на потърпевш ляга Младен Катранджиев, съответно привързан с помощни въженца. Отборът на България се спуска с “опипване” по трасето, подпомагано от напътствията на “пострадалия”. Без да знаят класирането си в спускането с шейната, нашите състезатели стартират да се готвят за старта на втория полу-етап за деня.В 12:44 часа стартът е даден. Безкраен низ от изкачвания и спускания, които състезателите ни реализират без колани. Със ски на раниците, следвайки опънатите от уредниците парапети, тимовете изкачват следващия заснежен било. Дотук българите са изпреварили и шестте патрула, намиращи се пред тях. Над мъглата и облаците начело заблестява стръмен снежен скат.
С тази очарователна панорама стартират и проблемите - съвсем незабавно след слагането на коланите те стартират да се късат и падат. Това е и повода тимът ни да загуби съвсем целия си задатък от преднина и след това води до загубата на второ място в крайното класиране. С значително спомагателни старания и нервно напрежение тимът доближава до контролния пост на превала преди последното втурване. След чаша чай стартира със скокове, хопове и няколко рухвания, единствено за 8 минути състезателите ни доближават финала пред х. Биандино. Закъснението е 20 минути, което коства 20 наказателни точки. В този стадий редиците се разреждат - три тима отпадат от конкуренцията.
Напрегнати, мокри и изтощени - по този начин наподобяват българските състезатели в първата вечер. Духът им обаче остава висок - в крайното класиране за стадия те заемат 7-мо място. Нещата не наподобяват изгубени. Разликите сред нашия тим и тези преди него са единствено 9 точки. Изключение прави тима от Федерална Република Германия, приключил стадия преди всичко - цели 30. Надежда обаче има - остават още два дни. По време на вечерята уредниците сервират на българските раладжии бутилка вино с обяснението, че това е едно от наложителните тествания по време на надпреварата. Тук тимът ни приключва без наказателни точки. Според регламента първата нощ от надпреварата е на палатка. Бивакът е изработен наоколо до хижата. Екипировката е базисна - спален чувал и борови клончета под него. Умората, насъбрана денем, обаче е огромна и още в 20:00 часа всички са в “леглата”.
02.03.1968 - ден 2
Умората от предходния ден е изчезнала и българският тим напредва с доста положително движение. Стартът е по противоположния ред на номерата. Подържайки доста положително движение за малко време, състезателите ни съумяват да задминат два патрула. Точно тогава коланите на Енчо Петков още веднъж падат. С думите “Продължавайте и не се грижете за мен!” капитанът на тима минава настрана от следата и с нож и връв стартира да укрепва окачването. Задминават го три тима, в това число и спечелилите от първия ден - военният тим на планинското учебно заведение в Митенвалд /ФРГ/.
Останал финален, Енчо връзва ските на раницата и през един коридор с набит сняг стартира да се катери, с цел да настигне съотборниците си. Прави го на билото, където българският тим е спрян на надзорен пост. Отново дружно нашите състезатели следват билото при минимална видимост. Едно от трудностите по пътя е заобикалянето на изострен стражар по страничния стръмен скат. Само самоуверено отскачане може да разреши устойчиво превръщане на ските. В основата на пасажа са спрели два тима, които се двоумят по какъв начин тъкмо да навлязат.
Младен, а след него и Кънчо без всякакво стъписване се хвърлят самоуверено напред и се скриват от взор. В този миг един от италианските участници страхливо подхожда към завоя и следва рухване. Чува се единствено шума от свличането. Настъпва тишина. Съотборниците му стартират да викат: “Аурело, Аурело!” Няколко мъчителни минути и идва отговор. Шансът оказва помощ на младежа да се запречи със ските в последните скали на прага и да се задържи. След този основен откъс следват по-спокойни скатове. На третия час от стартирането българите финишират първи в полу-етапа с цели 40 минути преднина!
Следва обаче ново мъчно тестване - гигански слалом в взаимозависимост с въже. Дължината е 2000 метра, 30 контролни порти и 400 метра денивелация. Отборът ни се движи бързо и добре досега, в който Младен ненадейно стопира пред една заворена врата. Това нарушава ритъма и следва атрактивно рухване. Няма време за бавене. Със напълно дребна загуба на време българските състезатели навлизат в най-стръмната част на трасето, следва шус и край. Докато тимът ликува, ръководителят на групата Хр. Борисов обезпокоеното пита: “Нищо ли ви няма? Страхотно се преметнахте!” През този втори ден българският тим приключва четвърти и стартира да притегля вниманието на другите участници и комфортен миг да им се изясни, че София не е в Югославия.
03.03.1968 - ден 3
Това е последният ден от конкуренцията. Стартът е даден. Трасето минава през величествена скална стена, пресечена от коридори. През един от тях е обрисуван и пътя на състезателите. Изкачването се реализира с котки. В края на изкачването тимът ни настига патрула на Федерална Република Германия, чиито представители таман са сложили ските си. Следва стръмно втурване по корав сняг, по време на което нашите състезатели следват компактно тима любимец. Наклонът последователно пада и тимовете доближават до село Мортероне. И още веднъж дълго, монотонно и стръмно нанагорнище. В края му българският патрул е с задатък от цялостен час от приключването на контролното време. Това е добре пристигнало, тъй като разрешава състезателите ни да си починат добре преди последното предизвикателство за деня - следващия великански слалом.
Тръгването е настървено, само че в недотам изтънчен жанр. Без произшествия по трасето тимът пресича финала. Чуват се окуражителни крясъци: “Браво булгари!!!” В центъра на Леко се веят знамената на страните участнички в конкуренцията, а в залата на организацията по туризъм тече награждаването на състезателите. Българският тим, трансформирал се в огромната изненада на третото издание на Rally Sci-Alpinistico Internazionale, заема трето място и е награден с купата на Министерството на защитата. Първото място е за тима от Федерална Република Германия, а втори е един от италианските патрули. Така в сложна битка с 24 елитни тима, сред които 4 алпийски патрула на Австрия, носители на златните медали от I и II рали Леко, 3 екипа от Федерална Република Германия, тим на Френската Федерация по ски, 10 италиански тима, както и патрул на избавителната работа от Юлийските Алпи, българските ски-алпинисти вършат своя дебют.
Текст и фотоси : Георги Георгиев-Черния
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ