Има футболисти, които блестят, когато мачът се отвори, и други,

Има футболисти, които блестят, когато мачът се отвори, и други, които се появяват точно когато всичко се затвори. Родриго принадлежи към втората група – играчите, способни да намерят междина светлина, когато противникът се прибере надълбоко, натрупа хора в центъра и трансформира всяко владеене на топката в упражнение по самообладание. В тези неуместни обстановки, в които геният има потребност от освен това от скорост, бразилецът се трансформира в една от огромните обсесии на Чаби Алонсо.

Имаше миг, в който Родриго престана да се усмихва. На „ Бернабеу “, където нормално геният е задоволителен, с цел да оцелееш, бразилецът мина от решаваща фигура към съвсем незабележим. Цифрите не го подкрепяха, чувствата също, а всеки мач като че ли добавяше нова тухла към раница, която към този момент тежеше прекомерно. Въпреки това Чаби избра нехарактерен път за клуб, живеещ под непрекъснатата нужда да печели.

Не ставаше дума единствено за това да се възвърне Родриго в психически или статистически проект, а да бъде построен като систематичен детайл от играта. Когато Реал Мадрид зацикли, когато топката се движи без дълбочина и офанзивата стане предсказуема, Чаби постоянно търси едно и също – да стигне до Родриго.

„ Той има доста добър нюх с топката и дава продължение на играта. Комбинира се добре както сред линиите, по този начин и в тесни пространства. Трябва да стигаме до него, желаеме да сме по-постоянни в това “, изясни треньорът, ясно показвайки, че тази упоритост не е инцидентна.

Родриго чете играта с друга скорост. Получава топката там, където други не се оферират, обръща се в минимални пространства и свързва пасове, които разрешават на тима да продължи напред, когато наподобява, че излаз няма. Тази дарба е изключително скъпа против противници, които се затварят. В мачове против невисок блок, където класическите крила остават приковани към тъчлинията, а наказателното поле е цялостно с хора, Родриго работи като свързващо звено. Той не постоянно пробива с дрибъл, само че го прави посредством къси комбинации, бързи двойни подавания и чисти решения, които поддържат офанзивата жива.

Чаби цени и неговата повсеместност. „ Родриго може да играе и в трите коридора – десен, централен и ляв, според от потребностите ни “, уточни той. Тази еластичност изяснява за какво бразилецът се появява в разнообразни функции в границите на един и същи мач. Може да стартира отдясно, да се движи във вътрешността като връзка или да поеме водеща роля отляво, в случай че подтекстът го изисква. Той не е закрепено крило, а адаптивен футболист.

Настоящият миг също му оказва помощ. „ В добра форма е и доста се веселя за него. Заслужава го “, добави Чаби. Зад тези думи стоят месеци на поддръжка, когато представянето не беше явно, а напрежението нарастваше. Днес, с убеденост и неизменност, Родриго още веднъж се усеща значим и тимът го усеща.

В Реал Мадрид, който към момента търси неизменност в офанзива, бразилецът се трансформира в основен детайл за смисъла на играта. Не постоянно той е този, който приключва, само че постоянно е този, който разрешава всичко да продължи. Затова Чаби упорства, по тази причина го търси и по тази причина желае топката да минава повече през неговите крайници.

Срещу Севиля за моменти се появи най-хубавата версия на „ белия “ №11. Родриго беше най-активният състезател в офанзивата на мадридчани и този, който нанесе най-вече вреди на андалусийците. От неговите крайници потегли голът за 1:0 с прецизна асистенция към Джуд Белингам, която сподели ясно мисълта му в последната третина.

Мачът остави и индикативен облик. След промяната на Винисиус и последвалите освирквания от трибуните на „ Бернабеу “, Родриго дефинитивно овладя лявото крило. Чаби го остави на терена, даде му лидерска роля и го сложи там, където се усеща най-комфортно. Отговорът беше неотложен. За по-малко от три минути Родриго сътвори акция, която реши дуела – нахлу в наказателното поле и извоюва очевидна дузпа, довела до крайното 2:0.

Коментар на Йоел дел Рио за “Марка ”