Завръщането на доктрината Брежнев
Има философи, които считат, че в необятен смисъл, и тук се базират на Маркс, историята се развива по серпантина, която непроменяемо върви нагоре, по пътя на напредъка. Практиката обаче учи, че е изцяло вероятен и противоположният развой - надолу - спиралата да води към декаданс.
Защото, когато под лозунгите за битка в отбрана на демократичните завоевания (алюзията със " завоеванията на социализма " е преднамерена) се работи антидемократично, това, което ще последва, е връщането към репресивни практики от близкото минало, сякаш отречени в името на по-прогресивни хрумвания.
Това ни сподели сагата с изборите за президент на прилежаща Румъния, като образецът надалеч не е единствен, просто е най-крещящ и доби международно звучене.
Изборите в Румъния ни научиха на две неща. Първото го знаехме, само че беше доказано. Национализмите не могат да бъдат устойчива идеологическа платформа, към която в спокойно време да бъдат обединени огромни маси хора.
Джордже Симион, както сподели и разрезът на гласоподавателите, по-скоро е отблъснал с нападателната си изразителност, в сравнение с е привлякъл нови гласове. Не е и толкоз учудващо, че той загуби двайсетте си % преднина пред спечелилия Никушор Дан.
Кандидати като сваления по-рано от изборите Калин Джорджеску и изгубилия на 18 май Симион работят върху страстите на хората, а това е " материя ", която бързо прегаря. Образно казано, такива претенденти не стават за тичане на дълги дистанции. Те или печелят от раз, или в хода на гонката отпадат.
Второто, което научихме от румънските избори, е, че нашият нов " имперски " център в Брюксел (в случая името на белгийската столица е условност) няма желание да губи и да признава загуби, в случай че ще да загърби всички правила, в които се кълне, че се явяват носеща структура на Европейския съюз. И най-много правилото на свободното волеизявление като основополагащо при демокрацията.
Това го видяхме освен в Румъния, където Джорджеску бе изхвърлен от изборите с несъстоятелни обвинявания, че Русия му помогнала през китайската видеомрежа ТикТоК.
Същата картина я виждаме и в България към желанието за осъществяване на референдум за въвеждането на еврото - просто беше отхвърлена самата концепция, освен това с оптимално изразено пренебрежение към мнението на хората; в Германия, където се приготвят юридически обосновки за възбраната на най-голямата (по последни данни) партия в страната; и във връзка с смутителите на спокойствието в Европейски Съюз - Унгария и Словакия, чиито ръководители са подложени на остракизъм от страна на сътрудниците си по съюз, на Роберт Фицо му бе отнето фундаментално право - свободно придвижване в границите на Европейски Съюз.
Тези репресивни по своята същина дейности няма да отминат без последици за Съюза.
В румънските избори, споделят, имало външна интервенция, само че тя не била съветска, въпреки изказванията за нея да пристигнаха от един руснак - основателя на приложението за замяна на известия " Телеграм " Павел Дуров.
Дуров, против който има формирани каузи във Франция, заяви, представен от " Ройтерс ", че отказал настояването на западно държавно управление за " заглушаване " на консервативните гласове в Румъния преди президентските избори. " Не може да " пазиме демокрацията ", като унищожаваме демокрацията. Не можем да се борим против " намесата в избори " посредством интервенция в избори. Или имаме независимост на словото и почтени избори, или нямаме. А румънският народ заслужава и двете ", бе коментарът на световноизвестния съветски бизнесмен.
По-късно Дуров загатна, че към него се е обърнало френското разузнаване, което отхвърли (щеше да е необичайно, в случай че беше потвърдило). Но от партията на Симион - Алианс за обединяване на румънците, обявиха на 23 май, че шефът на френското разузнаване Никола Лернер е посетил Румъния два дни преди втория тур на президентските избори, което също бе отречено.
Франция е под съмнение (заедно с Германия), че играе ролята на пазач в Европейски Съюз. Не поради недоказаните по-горни изказвания, а по силата на особения френско-германски съюз, крепящ Европейски Съюз, и изключително поради наглостта на някогашния еврокомисар Тиери Бретон, който през януари т.г. отхвърли пред телевизия RMC правилото за свободното волеизявление на жителите: " Направихме го в Румъния и явно ще го създадем в Германия, в случай че е належащо ", визирайки интервенция на Европейски Съюз в изборния развой в Германия при евентуална изборна победа на " Алтернатива за Германия ".
Изявлението на Тиери Бретон доста наподобява на написаното от Радослав Шикорски (сега полски външен министър) в " Туитър " след взривяването на " Северен поток " - " Благодарим ви, Съединени американски щати ". И тогава всички всичко отхвърлиха, само че неприятното чувство остана.
Има хора, които считат, че Франция е освен това от пазач в Европейски Съюз. В навечерието на изборите, тъкмо когато, както някои считат, шефът на френското разузнаване е бил в Румъния, Ливиу Драгня, някогашен ръководител на Камарата на депутатите и някогашен водач на социалдемократическата партия, неотдавна излежал присъда по обвиняване в корупция, написа във " Facebook ": "...Чаках да видя до каква степен е отчаянието на тази тайфа Чолаци, Гриндени, Боложани, Йоханисти, Бъсисти (фамилии на румънски политици - бел. авт.) и други охранители, които отвлякоха и сложиха тази страна на колене...
Плащаха, притискаха, заплашваха всички кукли, които са имали в салдото си от доста години: публицисти, артисти, певици, инфлуенсъри, инфлуенсърки, спортисти, измамници....
Обидиха милиони румънци, представяха ги като невъзпитани, глупави, небогати (колко познато - бел. авт.), бурени на обществото...
Мисля, че би трябвало да помислиш деликатно дали искаш да участваш в превръщането на страната във френска колония или в среднощ да се събудиш и да спасиш Румъния. "
Любопитно е, че през май 2019 година в електронното издание " Барикада " журналистът Владимир Митев изнася в публикацията " Епохата на Ливиу Драгня в румънската политика завърши " във връзка тогавашните евроизбори следното удостоверение на румънския политолог Аурелиан Джугъл: " Румъния от дълго време има статут на полуколония на Европейски Съюз, и в този смисъл резултатите на вота отразяват действителните салда във вътрешен и външен проект. "
Ако си позволим един по-фриволен коментар, от края на епохата на Драгня до началото на епохата на Никушор Дан Румъния измина пътя от полу- до цяла колония. И това не се отнася единствено за нея.
Основната цел на доктрината за ограничавания суверенитет на Леонид Брежнев (това е наименование, обещано от западните политици) е интервенция във вътрешните каузи на страните от Варшавския контракт от страна на Съюз на съветските социалистически републики, когато има опасност за властта на локалните компартии и за раздробяване на социалистическия лагер.
На 13 ноември 1968 година в речта си пред V конгрес на Полската обединена работническа партия Брежнев обосновава тази интервенция във вътрешните каузи: " Когато неприятелите на социализма се пробват да насочат развиването на някоя социалистическа страна по пътя на капитализма, то това не е единствено проблем на обособената страна, а се трансформира в общ проблем, който визира всички социалистически страни. "
Ако на следващия ден някой в Париж, Брюксел или Берлин смени думите " социализъм " и " социалистически " с " евроатлантически " и " евроатлантизъм ", и произнесе тази тирада, никой няма да усети разликите. Защото приликите (вече) са доста повече.
Разбира се, историята не се повтаря. Тя се развива по серпантина.
Защото, когато под лозунгите за битка в отбрана на демократичните завоевания (алюзията със " завоеванията на социализма " е преднамерена) се работи антидемократично, това, което ще последва, е връщането към репресивни практики от близкото минало, сякаш отречени в името на по-прогресивни хрумвания.
Това ни сподели сагата с изборите за президент на прилежаща Румъния, като образецът надалеч не е единствен, просто е най-крещящ и доби международно звучене.
Изборите в Румъния ни научиха на две неща. Първото го знаехме, само че беше доказано. Национализмите не могат да бъдат устойчива идеологическа платформа, към която в спокойно време да бъдат обединени огромни маси хора.
Джордже Симион, както сподели и разрезът на гласоподавателите, по-скоро е отблъснал с нападателната си изразителност, в сравнение с е привлякъл нови гласове. Не е и толкоз учудващо, че той загуби двайсетте си % преднина пред спечелилия Никушор Дан.
Кандидати като сваления по-рано от изборите Калин Джорджеску и изгубилия на 18 май Симион работят върху страстите на хората, а това е " материя ", която бързо прегаря. Образно казано, такива претенденти не стават за тичане на дълги дистанции. Те или печелят от раз, или в хода на гонката отпадат.
Второто, което научихме от румънските избори, е, че нашият нов " имперски " център в Брюксел (в случая името на белгийската столица е условност) няма желание да губи и да признава загуби, в случай че ще да загърби всички правила, в които се кълне, че се явяват носеща структура на Европейския съюз. И най-много правилото на свободното волеизявление като основополагащо при демокрацията.
Това го видяхме освен в Румъния, където Джорджеску бе изхвърлен от изборите с несъстоятелни обвинявания, че Русия му помогнала през китайската видеомрежа ТикТоК.
Същата картина я виждаме и в България към желанието за осъществяване на референдум за въвеждането на еврото - просто беше отхвърлена самата концепция, освен това с оптимално изразено пренебрежение към мнението на хората; в Германия, където се приготвят юридически обосновки за възбраната на най-голямата (по последни данни) партия в страната; и във връзка с смутителите на спокойствието в Европейски Съюз - Унгария и Словакия, чиито ръководители са подложени на остракизъм от страна на сътрудниците си по съюз, на Роберт Фицо му бе отнето фундаментално право - свободно придвижване в границите на Европейски Съюз.
Тези репресивни по своята същина дейности няма да отминат без последици за Съюза.
В румънските избори, споделят, имало външна интервенция, само че тя не била съветска, въпреки изказванията за нея да пристигнаха от един руснак - основателя на приложението за замяна на известия " Телеграм " Павел Дуров.
Дуров, против който има формирани каузи във Франция, заяви, представен от " Ройтерс ", че отказал настояването на западно държавно управление за " заглушаване " на консервативните гласове в Румъния преди президентските избори. " Не може да " пазиме демокрацията ", като унищожаваме демокрацията. Не можем да се борим против " намесата в избори " посредством интервенция в избори. Или имаме независимост на словото и почтени избори, или нямаме. А румънският народ заслужава и двете ", бе коментарът на световноизвестния съветски бизнесмен.
По-късно Дуров загатна, че към него се е обърнало френското разузнаване, което отхвърли (щеше да е необичайно, в случай че беше потвърдило). Но от партията на Симион - Алианс за обединяване на румънците, обявиха на 23 май, че шефът на френското разузнаване Никола Лернер е посетил Румъния два дни преди втория тур на президентските избори, което също бе отречено.
Франция е под съмнение (заедно с Германия), че играе ролята на пазач в Европейски Съюз. Не поради недоказаните по-горни изказвания, а по силата на особения френско-германски съюз, крепящ Европейски Съюз, и изключително поради наглостта на някогашния еврокомисар Тиери Бретон, който през януари т.г. отхвърли пред телевизия RMC правилото за свободното волеизявление на жителите: " Направихме го в Румъния и явно ще го създадем в Германия, в случай че е належащо ", визирайки интервенция на Европейски Съюз в изборния развой в Германия при евентуална изборна победа на " Алтернатива за Германия ".
Изявлението на Тиери Бретон доста наподобява на написаното от Радослав Шикорски (сега полски външен министър) в " Туитър " след взривяването на " Северен поток " - " Благодарим ви, Съединени американски щати ". И тогава всички всичко отхвърлиха, само че неприятното чувство остана.
Има хора, които считат, че Франция е освен това от пазач в Европейски Съюз. В навечерието на изборите, тъкмо когато, както някои считат, шефът на френското разузнаване е бил в Румъния, Ливиу Драгня, някогашен ръководител на Камарата на депутатите и някогашен водач на социалдемократическата партия, неотдавна излежал присъда по обвиняване в корупция, написа във " Facebook ": "...Чаках да видя до каква степен е отчаянието на тази тайфа Чолаци, Гриндени, Боложани, Йоханисти, Бъсисти (фамилии на румънски политици - бел. авт.) и други охранители, които отвлякоха и сложиха тази страна на колене...
Плащаха, притискаха, заплашваха всички кукли, които са имали в салдото си от доста години: публицисти, артисти, певици, инфлуенсъри, инфлуенсърки, спортисти, измамници....
Обидиха милиони румънци, представяха ги като невъзпитани, глупави, небогати (колко познато - бел. авт.), бурени на обществото...
Мисля, че би трябвало да помислиш деликатно дали искаш да участваш в превръщането на страната във френска колония или в среднощ да се събудиш и да спасиш Румъния. "
Любопитно е, че през май 2019 година в електронното издание " Барикада " журналистът Владимир Митев изнася в публикацията " Епохата на Ливиу Драгня в румънската политика завърши " във връзка тогавашните евроизбори следното удостоверение на румънския политолог Аурелиан Джугъл: " Румъния от дълго време има статут на полуколония на Европейски Съюз, и в този смисъл резултатите на вота отразяват действителните салда във вътрешен и външен проект. "
Ако си позволим един по-фриволен коментар, от края на епохата на Драгня до началото на епохата на Никушор Дан Румъния измина пътя от полу- до цяла колония. И това не се отнася единствено за нея.
Основната цел на доктрината за ограничавания суверенитет на Леонид Брежнев (това е наименование, обещано от западните политици) е интервенция във вътрешните каузи на страните от Варшавския контракт от страна на Съюз на съветските социалистически републики, когато има опасност за властта на локалните компартии и за раздробяване на социалистическия лагер.
На 13 ноември 1968 година в речта си пред V конгрес на Полската обединена работническа партия Брежнев обосновава тази интервенция във вътрешните каузи: " Когато неприятелите на социализма се пробват да насочат развиването на някоя социалистическа страна по пътя на капитализма, то това не е единствено проблем на обособената страна, а се трансформира в общ проблем, който визира всички социалистически страни. "
Ако на следващия ден някой в Париж, Брюксел или Берлин смени думите " социализъм " и " социалистически " с " евроатлантически " и " евроатлантизъм ", и произнесе тази тирада, никой няма да усети разликите. Защото приликите (вече) са доста повече.
Разбира се, историята не се повтаря. Тя се развива по серпантина.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




