Има едно явление, което аз все повече наблюдавам, и тое

„ Има едно събитие, което аз от ден на ден следя, и тое в най-младите, в тинейджърите, което доста се ускори през миналата година, и с моите сътрудници си обсъждахме, и надали не стигнахме до по този начин неприятната дума, съвсем параноя у младите. От това “как ще наподобявам на фотоси ”, през това “как ще се облека ”, “къде ще отида ”, “кой може да ме види ”, “кой може да ме снима ”, “кой може по-късно да ме разисква в приложенията ” и надлежно, от ден на ден младите започнаха да живеят в един риалити формат, който на всички места ги преследва, като че ли имат едни лупи, които са особено по този начин фокусирани върху тях, и това е извънредно тежко. “

Това сподели Александра Петрова в рубриката на „ Кой Говори “ „ Анализирай това “ пред Мария Черешева.

„ Въз основа на това все по-малко поддържат връзка естествено, все по-малко се усещат спонтанни, все по-малко се доверяват, и надлежно във виртуалното пространствопадат всички задръжки и общуването става от време на време доста грозно. Така че и това е другата неприятна наклонност, която става доста въпросителна, и в действителност оттук нататък идва въпросът - децата, младежите, най-младите по какъв начин ще се социализират. Аз напълно неотдавна чух, че хората към този момент водят бебетата и най-малките си деца на специфични курсове по социализация, което отново, в случай че се върнем обратно във времето, беше безусловно немислимо, това беше необичайно. Идеята е да свикнат от най-ранна детска възраст с контакта и с другите “, добави тя.

„ С децата ми преди доста години гледахме този прелестен филм „ Отвътре на открито “, който е учебник по неврология, обвързван с страстите. Днес мисля, че и възрастните би трябвало да го гледаме. И аз доста постоянно не преставам да го давам като домашно на деца и техните родители, тъй като там доста хубаво е разказано какво става, когато човек не може да се приспособява. Какво става с страстите му, с тази невробиология, която вътре започвада щъка и да прави големи пакости. Затова, колкото повече оцеляваме, толкоз повече сме дезориентирани. Това, което ни се случва, е извънредно интензивно през последната година и предходните. Затова взима връх в тази година, която си отива,и в действителност в тази дезориентация хората от ден на ден губят емпатията и съпричастността “, сподели тя.

„ Хубаво е туквсе отново да подчертаем, че въпреки това от ден на ден хора вземат участие в щедрост. Това е може би една наклонност, която непрекъснато виждам, говорейки си с клиентите. И освен щедрост, ами търсят начиникак да помогат, не приказвам единствено в този момент към празниците, целогодишно на някого, било то в дом, било то на деца, на животни, на заболели и възрастни хора. Това е доста добра наклонност, макар тази неучтивост в обществото ни. “

„ И на другия полюс - хората, които са в крайник с най-новите технологии - там има една друга наклонност за елитарност, от позиция на това по какъв начин те живеят, какво тъкмо би трябвало да им се случва. Като започнеш от някакъв метод на хранене през контактите, през местата, които би трябвало да посещават. И в действителност, видяно това в профил от позицията на оцеляващите хора, наподобява доста грозно. “

„ Но пък въпреки това, това може да е напредък в обществото, тъй като тъкмо тези хора, отново приказвам за младежи, с които работим и които търсят по някакъв метод себеразвитието, тъкмо те имат едно просветление, че би трябвало да оказват помощ в обществото. И аз се надявам, че това е един нов пласт, който ще даде доста културен подтик в развиването на нашето общество. “