Има едно странно чувство, което ни обзема в петък следобед,

Има едно необичайно възприятие, което ни обзема в петък следобяд, което отдаваме единствено и само на обстоятелството, че до края на работната седмица остават броени часове.
Това възприятие е на благополучие, независимост (поне привидна) и се изпълваме с фантазии за идните 2 дни. Направо се ни се коства, че морето ни е до колене. 
Дали е, или по-скоро не е, е тематика на различен диалог, само че е реалност, че при типа на Тина Луис ни се подкосиха краката.