Чудно приказна родопска красота на 67 километра от Пловдив
Има едно село в България, за което локалните настояват, че е било част от Европейския съюз надалеч преди формалното приемане на страната ни през 2007 година, нагледно казано. Забърдо се намира в Южен централен район на България и е част от община Чепеларе, област Смолян.Селото е ситуирано терасовидно по двата бряга на Забърдска река на 1250 м.н.в. Отстои на 215 км от София, на 67 км южно от Пловдив. До селото води асфалтиран път от основното трасе Пловдив-Смолян. Старото име на Забърдо е Чукуркьой (село в дол).
Село Забърдо е първоначален пункт за естествения феномен Чудните мостове - 4 км - и за доста планински хижи в Родопите (хижа "Персенк " -3 часа, хижа "Изгрев " -5-6 часа, хижа "Кабата " -1,30 часа или нанагорнище до връх Персенк - 2074м, 2 часа).
Първите славни мигове от историята, от които има следи до през днешния ден, са в крепостта Заград на високия скален връх Чуката (1427 м) преди селото, непроходим от северната си страна, в чието подножие се намират две от Човешките (Челевешките) пещери - Тъмната (Тьовната) дупка и Сливова дупка. В най-високата точка е открито съществуване на светилище, което е съществувало близо към 4 века, а в подножието има непокътнати три тракийски надгробни могили.В южното подножие на върха, на към 700 м е ситуиран тракийски могилен некропол.
Откритите по скатовете на крепостта фрагменти от питоси и глинени съдове от ІV в. сл. Хр. сочат, че най-вероятно крепостта е употребена от траките и в по-късните столетия от тракийското племе сапеи. Историците сочат, че на територията на Средните Родопи до момента са регистрирани единствено три тракийски замъци, от които "Заград " е най-старата.При изследвания през 2007 година, към крепостта са открити кости на на жертвено животно на към 3500 години.
След частичните изследвания цялостни археологически разкопки не са правени, крепостта евентуално е употребена и в Средновековието и е обвързвана с предишното на популацията на Забърдо. Селището им е доста остаряло, има доказателства съхранявани както в централния списък, по този начин и в библиотеката "Николай Вранчев " в Смолян, че то е съществувало още преди земите към Забърдо да станат част от Османската империя. Заград е било първото им обитаемо място през 15 в. с население към 2500 души. Имало стража, която подавала сигнал със разпален огън от близките върхове при заплаха и тогава популацията се е прибирало в крепостта.
По време на турските нашествия в средата на ХІV век точно в тази част на Родопите стават първите най-масовите помохамеданчвания на християни, наложени с изключителна свирепост. Селото съществувало и на 10-ина км на североизток от настоящето, на пътя за "Чудните мостове ", само че е нападнато от османците през 1680 година и жителите му бягат тук, под тракийското светилище Заград. Днес е останала легенда, която споделя, че тук на Чуката, или в местността Айдарски камък, се намирала крепостта на Гордю челник Заград.
Той и хората му оказали яростна опозиция на турците, само че не съумели да спрат пълчищата на нашественика. Крепостта паднала и нейните бранители били хвърлени живи, дружно с конете им в близката бездна, наричана оттогава Челевещница, в която, след извършени археологически изследвания, в действителност са открити голям брой човешки кости и оръжия.
През 1964 година, по време на IV интернационална пещерна експедиция, са извършени изследвания. В пропастта са открити върхове от пики и копия, такъми от конски амуниции, които също експертите ги отнесоха към късното средновековие. Находките сега се съхраняват в Музея по спелеология в гр. Чепеларе. През 1989 година Георги Райчев също посещава пропастта, където открива 2 бр. човешки челюсти, които сега се намират в Музеят в гр. Чепеларе.
Според преданието, след рухването на България под турско иго, Родопите е последната твърдина на българщината. По долината на р. Чая последователно падат родопските замъци Зареница при с. Нареченски бани и Калето при с. Забърдо. Обсадена - крепостта Калето до последно се отбранява. След многократните оферти от страна на турците да се предадат бранителите, обезверено една нощ те вършат опит за пробив в обсадата. Една част от бранителите, съумели да пробият обсадата се изтеглят от Забърдо в посока крепостите Беден и Девин. Друга част от бранителите, пленени са били хвърляни от турците в пропастта.
При проникването на спелеоложкият екип в пропастта са открити човешки кости. Тук са открити още два меча, които след това откривателите ги предават на предпазване в Пловдивският археологичен музей. Първоначално те се датират като славянски оръжия.
Според проучванията на оръжията през 2002 година находките се отнасят към епохата на траките. Това определение е от шефа на Пловдивският археологичен музей - ст. н.с. Костадин Кисьов, който от дълги години е правил археологически изследвания в покрайнините на гр. Чепеларе. Единият от мечовете е от трако - илирийски вид (т. Нар. Ромфея), а другият е кръстат вид меч. Причината за попадането на хората, както и от конете би могло да се допуска, че локалните тракийски племена са били в непрекъсната омраза и при някоя от тези междуособици, хората, дружно с въоръжението са били хвърлени там - акт на възмездие.
Вълната на помохамеданчването не отминала жителите на Забърдо, което тогава се намирало от другата страна на хребета близо до Ер-кюприя. Поколенията си препредават историята, съгласно която един път дошъл с еничарите си един турски пълководец дели Софта и заобиколил селото. По това време хората се намирали в църквата. Изловил ги той, наредил ги на площада, изтърсил пред тях два товара фесове и споделил: - Избирайте или фесовете, или главите. Изплашили се хората. Някои не могли да устоят и сграбчили фесовете. Други обаче отказали да се помохамеданчат. тогава дели Софта ги затворил в църквата и заповядал на ордата си да ги изколи. Измъкнали енирачите ятаганите и почнали да колят. Църквата се огласила с крясъци и вик. От този точно вик /цирикане/ тя била наречена "Цирикова църква ".
Помохамеданчените поданици на селото не могли да останат повече тук, където били избити техните братя и родственици. Те се преселили и основали ново село. Предишното населено място останало да се назовава от локалните Старо село. Новото им село, преди да се назова Забърдо, носело името Чукуркьой (село в дол).
Легенда споделя, че в пещера под Заград - Тъмната /Тьовната дупка/ се скрили локални хора, които не желали да одобряват исляма, само че били открити от турците, които запалили пред входа на пещерата огромен огън и по този начин издушили хората вътре. Същото е преданието и за отстоящата единствено на 200 м втора пещера под хълма - Сливова дупка, където са открити кости единствено на деца.
За жертви, криещи се от нашествениците, се споделя обвързвано и с недалечните пещери наречени единствено Челевешки (Човешки) - едната във високата част на Айдарски камък западно от Забърдо и другите две при околните села Орехово в местността Дуплевски камък (махала Заграо) и в местността Робката при с. Павелско. Пак на кланетата се отдава и името на скалата Костен камък, а други доста българи нежелаещи да правят отстъпка от вярата си са изклани от турците и на отсрещния връх против крепостта - Цирикова църква, където също има цитадела и пещера.
Тази цитадела, дружно с по-далечната цитадела Зареница и срещуположната на Заград на възвишението Камъка охранявали пътищата по речните долини и античния тракийски маршрут от Абдера на Бяло море през Пловдив до Дунава станал по-късно римски път употребен до 18 век. Част от римския път, виещ се близо до Забърдо, може да се види и в този момент.
Части от античния път, свързващ директно основния град на провинция Тракия Филипопол към Егейското крайбрежие, прочут като Виа Егнатия, е непокътнат по билото на планинския било Чернатица над село Забърдо.
Някои откриватели допускат, че този път е употребен още от времето на Александър Македонски през ІVв пр.Хр. при похода му против тракийското племе трибали. Счита се, че той следва един от античните търговски пътища, прекосявали планината през І хиляди прочие Хр. През І -ІІ в римляните поставят тук типичната за имперските пътища солидна каменна настилка. Тя е съхранена в съвременността на сектори, по продължение на близо 10км. Най-дългият, доста добре непокътнат сектор е 3-километров, по билото на планината, след туристическата хижа "Персенк ", под връх Малък Персенк, на към 1800м надморско ниво, и доближава до местността Мезаргидик.
След местността Мезаргидик пътят продължава все в южна посока, заобикаля западно от подножието на вр. Персенк и преминавайки през местността "Глухите камъни " доближава до Мечи чал. Социализиран е като археологически обект през 2007 година по план на Община Чепеларе по стратегия ФАР Трансгранично съдействие България - Гърция. Има сложени указателни табели, отговарящи на стандарта за европейско културно завещание от разклона на актуалното шосе Пловдив - Смолян при с. Хвойна, при с. Забърдо и от с. Орехово.
Присъства в карти на планината и в издадените от община Чепеларе карти и рекламни материали. Трасето е доста добре маркирано. Обектът е археологическа недвижима културна полезност. Вероятно до потурчванията в 17-ти век стените на крепостта край Цирикова църква оживели, само че по-късно тя дефинитивно е била изоставена.
Според османски лист на селищата, поради облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските фамилии в Забърдо е 135.
Според преброяването на популацията в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Забърдо (Чукуркьой) живеят 1181 души, от който 172 български и 41 мохамедански фамилии - множеството от тези мохамедани се изселват в Турция през Междусъюзническата война.
По-голямата част от създателите на селището Чепеларе са преселници от село Забърдо, където при започване на 1729 година тринадесет души от Забърдо и трима преселници от други обитаеми места закупуват общо 16 дяла от парцел, представляващ планината "Хаджиица " с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което по-късно те се заселват непрекъснато в землището и от този момент Чепеларе става същинско непрекъснато заселище като обитаемо място с разнообразни махали - "Горната махала ", "Долната махала ", "Шабановската махала ", "Сивковската махала " и други.
Единият от упълномощените представители за продажба на планината "Хаджиица " е хаджи Юмер от село Чепели, Гюмюрджинска кааза, продал част от дяловете на съпритежателите за 800 гроша. Според проучванията и справките на Васил Дечев, публицист и откривател на Родопите, от 1728 година до 1750 година в село Чепеларе имало 19 фамилии, 14 фамилии преселени от село Забърдо и 5, които дружно със фамилията на преселените там локални управници Исеин бея и Мехмед Кьорходжа, съставлявали към 100 поданици.
Спомен от тогавашното време е възобновеното в селото Забърдовско колело. В селото пресмятат, че същата въртележка в Забърдо е имало още от 1780 година. И тъй като била от дърво е възстановявана още веднъж и още веднъж, като последната съществувала до 1948 година Сега още веднъж е възобновена за нов живот в новия век.
В началото на XX век селото има най-вече помашко население и остава изолирано, откакто множеството помаци от прилежащите села се изселват от страната. По време на Балканската война, както доста помаци в Родопите, жителите на селото са покръстени, само че след това се връщат към обичайна си вяра.
През 20-те години на предишния век царят и държавното управление, с цел да задържат селяните високо в планината и да спрат почнал развой на изселване, раздали безплатно 7 800 декара първокласни гори.
В края на 50-те години, още преди началото на Възродителния развой, хората от Забърдо непринудено се отхвърлят от мюсюлманските си имена. През 70-те години джамията е изоставена и по-късно е разрушена, а през 2003 година на входа на селото е осветена дребна черква.
Към читалище "Христо Ботев " в селото действа Център за обичайната просвета, туризъм и стабилно развиване с етнографска галерия. Тя има огромно количество експонати. Посетителите на изложбата могат да се срещнат и с метода на изработването им, като посетят Центъра за обичайната просвета, туризъм и стабилно развиване, намиращ се в същата постройка. Етнографската галерия в село Забърдо може да бъде посетена всеки ден заран от 8,30 до 12 часа и следобяд от 13,30 до 17 часа.
Коментари (0)Коментатори (0)
публикувай коментар 
Трябва да се регистрирате, с цел да коментирате тази публикация. Ако към този момент имате регистрация влезте с вашите e-mail и ключова дума.
Все още нямате регистрация? Регистрирайте се , гратис е и става бързо .
За вход в системата, можете да употребявате и своя
Зареждане! Моля, изчакайте... Покажи: Всички | Само на регистрирани | Моите Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за наличието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за издание на мнения.
Все още няма мнения към публикацията. Бъди първият, който ще напише коментар! Още вести от Новини от Пловдив:
Започва работата по удължаването на околовръстното до Скобелева м...13:41 / 16.09.2017 
Приключват Асеновградско доста по-рано, във вторник стартира асфал...13:35 / 16.09.2017 
Тотев посрещна Бойко с рокерски одежди12:59 / 16.09.2017 
Борисов идва в Пловдив, ще инспектира работата по Асеновградско12:18 / 16.09.2017 
Пловдивски таксита с по-високи цени и такса повикване09:55 / 16.09.2017 
Вие питате, ние питаме и отговаряме! Ето по кое време ще е подготвена детскат...09:35 / 16.09.2017
ИЗПРАТИ НОВИНА Новини от през днешния ден [27] Новини от през вчерашния ден [63] « Септември 2017 година » пон вто сря чтв пет съб нед123456789101112131415161718192021222324Източник: plovdiv24.bg
Село Забърдо е първоначален пункт за естествения феномен Чудните мостове - 4 км - и за доста планински хижи в Родопите (хижа "Персенк " -3 часа, хижа "Изгрев " -5-6 часа, хижа "Кабата " -1,30 часа или нанагорнище до връх Персенк - 2074м, 2 часа).
Първите славни мигове от историята, от които има следи до през днешния ден, са в крепостта Заград на високия скален връх Чуката (1427 м) преди селото, непроходим от северната си страна, в чието подножие се намират две от Човешките (Челевешките) пещери - Тъмната (Тьовната) дупка и Сливова дупка. В най-високата точка е открито съществуване на светилище, което е съществувало близо към 4 века, а в подножието има непокътнати три тракийски надгробни могили.В южното подножие на върха, на към 700 м е ситуиран тракийски могилен некропол.
Откритите по скатовете на крепостта фрагменти от питоси и глинени съдове от ІV в. сл. Хр. сочат, че най-вероятно крепостта е употребена от траките и в по-късните столетия от тракийското племе сапеи. Историците сочат, че на територията на Средните Родопи до момента са регистрирани единствено три тракийски замъци, от които "Заград " е най-старата.При изследвания през 2007 година, към крепостта са открити кости на на жертвено животно на към 3500 години.
След частичните изследвания цялостни археологически разкопки не са правени, крепостта евентуално е употребена и в Средновековието и е обвързвана с предишното на популацията на Забърдо. Селището им е доста остаряло, има доказателства съхранявани както в централния списък, по този начин и в библиотеката "Николай Вранчев " в Смолян, че то е съществувало още преди земите към Забърдо да станат част от Османската империя. Заград е било първото им обитаемо място през 15 в. с население към 2500 души. Имало стража, която подавала сигнал със разпален огън от близките върхове при заплаха и тогава популацията се е прибирало в крепостта.
По време на турските нашествия в средата на ХІV век точно в тази част на Родопите стават първите най-масовите помохамеданчвания на християни, наложени с изключителна свирепост. Селото съществувало и на 10-ина км на североизток от настоящето, на пътя за "Чудните мостове ", само че е нападнато от османците през 1680 година и жителите му бягат тук, под тракийското светилище Заград. Днес е останала легенда, която споделя, че тук на Чуката, или в местността Айдарски камък, се намирала крепостта на Гордю челник Заград.
Той и хората му оказали яростна опозиция на турците, само че не съумели да спрат пълчищата на нашественика. Крепостта паднала и нейните бранители били хвърлени живи, дружно с конете им в близката бездна, наричана оттогава Челевещница, в която, след извършени археологически изследвания, в действителност са открити голям брой човешки кости и оръжия.
През 1964 година, по време на IV интернационална пещерна експедиция, са извършени изследвания. В пропастта са открити върхове от пики и копия, такъми от конски амуниции, които също експертите ги отнесоха към късното средновековие. Находките сега се съхраняват в Музея по спелеология в гр. Чепеларе. През 1989 година Георги Райчев също посещава пропастта, където открива 2 бр. човешки челюсти, които сега се намират в Музеят в гр. Чепеларе.
Според преданието, след рухването на България под турско иго, Родопите е последната твърдина на българщината. По долината на р. Чая последователно падат родопските замъци Зареница при с. Нареченски бани и Калето при с. Забърдо. Обсадена - крепостта Калето до последно се отбранява. След многократните оферти от страна на турците да се предадат бранителите, обезверено една нощ те вършат опит за пробив в обсадата. Една част от бранителите, съумели да пробият обсадата се изтеглят от Забърдо в посока крепостите Беден и Девин. Друга част от бранителите, пленени са били хвърляни от турците в пропастта.
При проникването на спелеоложкият екип в пропастта са открити човешки кости. Тук са открити още два меча, които след това откривателите ги предават на предпазване в Пловдивският археологичен музей. Първоначално те се датират като славянски оръжия.
Според проучванията на оръжията през 2002 година находките се отнасят към епохата на траките. Това определение е от шефа на Пловдивският археологичен музей - ст. н.с. Костадин Кисьов, който от дълги години е правил археологически изследвания в покрайнините на гр. Чепеларе. Единият от мечовете е от трако - илирийски вид (т. Нар. Ромфея), а другият е кръстат вид меч. Причината за попадането на хората, както и от конете би могло да се допуска, че локалните тракийски племена са били в непрекъсната омраза и при някоя от тези междуособици, хората, дружно с въоръжението са били хвърлени там - акт на възмездие.
Вълната на помохамеданчването не отминала жителите на Забърдо, което тогава се намирало от другата страна на хребета близо до Ер-кюприя. Поколенията си препредават историята, съгласно която един път дошъл с еничарите си един турски пълководец дели Софта и заобиколил селото. По това време хората се намирали в църквата. Изловил ги той, наредил ги на площада, изтърсил пред тях два товара фесове и споделил: - Избирайте или фесовете, или главите. Изплашили се хората. Някои не могли да устоят и сграбчили фесовете. Други обаче отказали да се помохамеданчат. тогава дели Софта ги затворил в църквата и заповядал на ордата си да ги изколи. Измъкнали енирачите ятаганите и почнали да колят. Църквата се огласила с крясъци и вик. От този точно вик /цирикане/ тя била наречена "Цирикова църква ".
Помохамеданчените поданици на селото не могли да останат повече тук, където били избити техните братя и родственици. Те се преселили и основали ново село. Предишното населено място останало да се назовава от локалните Старо село. Новото им село, преди да се назова Забърдо, носело името Чукуркьой (село в дол).
Легенда споделя, че в пещера под Заград - Тъмната /Тьовната дупка/ се скрили локални хора, които не желали да одобряват исляма, само че били открити от турците, които запалили пред входа на пещерата огромен огън и по този начин издушили хората вътре. Същото е преданието и за отстоящата единствено на 200 м втора пещера под хълма - Сливова дупка, където са открити кости единствено на деца.
За жертви, криещи се от нашествениците, се споделя обвързвано и с недалечните пещери наречени единствено Челевешки (Човешки) - едната във високата част на Айдарски камък западно от Забърдо и другите две при околните села Орехово в местността Дуплевски камък (махала Заграо) и в местността Робката при с. Павелско. Пак на кланетата се отдава и името на скалата Костен камък, а други доста българи нежелаещи да правят отстъпка от вярата си са изклани от турците и на отсрещния връх против крепостта - Цирикова църква, където също има цитадела и пещера.
Тази цитадела, дружно с по-далечната цитадела Зареница и срещуположната на Заград на възвишението Камъка охранявали пътищата по речните долини и античния тракийски маршрут от Абдера на Бяло море през Пловдив до Дунава станал по-късно римски път употребен до 18 век. Част от римския път, виещ се близо до Забърдо, може да се види и в този момент.
Части от античния път, свързващ директно основния град на провинция Тракия Филипопол към Егейското крайбрежие, прочут като Виа Егнатия, е непокътнат по билото на планинския било Чернатица над село Забърдо.
Някои откриватели допускат, че този път е употребен още от времето на Александър Македонски през ІVв пр.Хр. при похода му против тракийското племе трибали. Счита се, че той следва един от античните търговски пътища, прекосявали планината през І хиляди прочие Хр. През І -ІІ в римляните поставят тук типичната за имперските пътища солидна каменна настилка. Тя е съхранена в съвременността на сектори, по продължение на близо 10км. Най-дългият, доста добре непокътнат сектор е 3-километров, по билото на планината, след туристическата хижа "Персенк ", под връх Малък Персенк, на към 1800м надморско ниво, и доближава до местността Мезаргидик.
След местността Мезаргидик пътят продължава все в южна посока, заобикаля западно от подножието на вр. Персенк и преминавайки през местността "Глухите камъни " доближава до Мечи чал. Социализиран е като археологически обект през 2007 година по план на Община Чепеларе по стратегия ФАР Трансгранично съдействие България - Гърция. Има сложени указателни табели, отговарящи на стандарта за европейско културно завещание от разклона на актуалното шосе Пловдив - Смолян при с. Хвойна, при с. Забърдо и от с. Орехово.
Присъства в карти на планината и в издадените от община Чепеларе карти и рекламни материали. Трасето е доста добре маркирано. Обектът е археологическа недвижима културна полезност. Вероятно до потурчванията в 17-ти век стените на крепостта край Цирикова църква оживели, само че по-късно тя дефинитивно е била изоставена.
Според османски лист на селищата, поради облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските фамилии в Забърдо е 135.
Според преброяването на популацията в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Забърдо (Чукуркьой) живеят 1181 души, от който 172 български и 41 мохамедански фамилии - множеството от тези мохамедани се изселват в Турция през Междусъюзническата война.
По-голямата част от създателите на селището Чепеларе са преселници от село Забърдо, където при започване на 1729 година тринадесет души от Забърдо и трима преселници от други обитаеми места закупуват общо 16 дяла от парцел, представляващ планината "Хаджиица " с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което по-късно те се заселват непрекъснато в землището и от този момент Чепеларе става същинско непрекъснато заселище като обитаемо място с разнообразни махали - "Горната махала ", "Долната махала ", "Шабановската махала ", "Сивковската махала " и други.
Единият от упълномощените представители за продажба на планината "Хаджиица " е хаджи Юмер от село Чепели, Гюмюрджинска кааза, продал част от дяловете на съпритежателите за 800 гроша. Според проучванията и справките на Васил Дечев, публицист и откривател на Родопите, от 1728 година до 1750 година в село Чепеларе имало 19 фамилии, 14 фамилии преселени от село Забърдо и 5, които дружно със фамилията на преселените там локални управници Исеин бея и Мехмед Кьорходжа, съставлявали към 100 поданици.
Спомен от тогавашното време е възобновеното в селото Забърдовско колело. В селото пресмятат, че същата въртележка в Забърдо е имало още от 1780 година. И тъй като била от дърво е възстановявана още веднъж и още веднъж, като последната съществувала до 1948 година Сега още веднъж е възобновена за нов живот в новия век.
В началото на XX век селото има най-вече помашко население и остава изолирано, откакто множеството помаци от прилежащите села се изселват от страната. По време на Балканската война, както доста помаци в Родопите, жителите на селото са покръстени, само че след това се връщат към обичайна си вяра.
През 20-те години на предишния век царят и държавното управление, с цел да задържат селяните високо в планината и да спрат почнал развой на изселване, раздали безплатно 7 800 декара първокласни гори.
В края на 50-те години, още преди началото на Възродителния развой, хората от Забърдо непринудено се отхвърлят от мюсюлманските си имена. През 70-те години джамията е изоставена и по-късно е разрушена, а през 2003 година на входа на селото е осветена дребна черква.
Към читалище "Христо Ботев " в селото действа Център за обичайната просвета, туризъм и стабилно развиване с етнографска галерия. Тя има огромно количество експонати. Посетителите на изложбата могат да се срещнат и с метода на изработването им, като посетят Центъра за обичайната просвета, туризъм и стабилно развиване, намиращ се в същата постройка. Етнографската галерия в село Забърдо може да бъде посетена всеки ден заран от 8,30 до 12 часа и следобяд от 13,30 до 17 часа.
Коментари (0)Коментатори (0)
публикувай коментар Трябва да се регистрирате, с цел да коментирате тази публикация. Ако към този момент имате регистрация влезте с вашите e-mail и ключова дума. Все още нямате регистрация? Регистрирайте се , гратис е и става бързо .
За вход в системата, можете да употребявате и своя
Зареждане! Моля, изчакайте... Покажи: Всички | Само на регистрирани | Моите Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за наличието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за издание на мнения.
Все още няма мнения към публикацията. Бъди първият, който ще напише коментар! Още вести от Новини от Пловдив:
Започва работата по удължаването на околовръстното до Скобелева м...13:41 / 16.09.2017 Приключват Асеновградско доста по-рано, във вторник стартира асфал...13:35 / 16.09.2017 Тотев посрещна Бойко с рокерски одежди12:59 / 16.09.2017 Борисов идва в Пловдив, ще инспектира работата по Асеновградско12:18 / 16.09.2017 Пловдивски таксита с по-високи цени и такса повикване09:55 / 16.09.2017 Вие питате, ние питаме и отговаряме! Ето по кое време ще е подготвена детскат...09:35 / 16.09.2017 ИЗПРАТИ НОВИНА Новини от през днешния ден [27] Новини от през вчерашния ден [63] « Септември 2017 година » пон вто сря чтв пет съб нед123456789101112131415161718192021222324
КОМЕНТАРИ