Архивите говорят: В Пловдив стават буквално чудеса
Има едно събитие в историята на Пловдив, което е най-малко ненапълно сравнимо с идното домакинство на града като Европейска столица на културата. То се е случило в далечната 1892 година на почти същото място, на което след месец ще бъде Откриващото събитие - блестящата цветна гала. Двете събития си наподобяват по това, че показват страната и се случват веднъж в историята. Днес пловдивчани се чудят по какъв начин ще се случи европейската столица на културата, като дни преди откриването градът е разкопан, редица авансово оповестени планове не са приключени, някои даже не бяха стартирани, а времето тече.
Сигурно по този начин са се чудили и през 1892 година, само че дотук са приликите. Докато през днешния ден най-скептични са тъкмо пловдивчани, тогава те са били окрилени от концепцията да създадат нещо съвсем невероятно. И съумяват. Скептицизъм е идвал и откъм братята сърби, а вестниците в Цариград дават даже лъжлива информация и отместват ревюто с 4-5 месеца насам.
Малко история. Първото българско търговско-промишлено ревю у нас политически е замислено като одобряване на акта на Съединението, по този начин и неприет или признат през зъби от редица държави. Освободителят ни Русия не утвърждава избора на княз Фердинанд. Пловдив към момента е град, подвластен от Високата врата. В страната съвсем няма индустрия, всичко следва. И в този момент благодарение на Григор Начович, български дипломатически представител във Виена, една концепция се заражда и сплотява в действителност като народен блян цялата страна.
В Пловдив стават буквално чудеса, за които постоянно осведоми вестникът на Първото българско ревю, списван в интервала на подготовката и на самото осъществяване. Новините валят една след друга, организация върви не само в Пловдив, само че в цялата страна. За единствено 10 месеца изоставеното турско гробище до Военния клуб е заравнено, отчуждени са частни парцели и на повърхност 80 600 кв. м. се построяват 43 държавни и частни павилиони и две гостилници. Озеленяването е поверено на Люсиен Шевалас, който засажда десетгодишни дървета, тъй като за други няма време. Ноември 1891 година е топъл и разрешава работата да върви интензивно.
В занемареното до момента място се прави тръбопровод, а има и езеро. За първи път се прави " електрическо осветяване, гори от дървета, канали, шадравани, рибници, хиляди хора работят под ръководството на един дребен личен състав. Министърът на финансите управлява делото в качеството си на министър на търговията, а четирима висши служители обиколиха страната, с цел да повдигат ентусиазма ". Това е финалът. Откриването алегорично е планувано за 6 септември, датата на Съединението, само че заради мръщенето на великите сили е преместено по-рано, на 15 август по остарял жанр, което отново не е инцидентна дата - на нея Фердинанд поставя клетва като български държател.
Какво значи това събитие за града? Бурен напредък на хотелиерски, гостилничарски и транспортни услуги, както може да се чака. Обаче още от началото на подготовката се вкарва ред - " да не си фантазират всякакви лица, които са се готвили да наемат по-добри сгради към Изложението за хотел, че ще могат да турят случайни цени ". Контролират се цените на нощувките в хотелите и в частните квартири, дефинира се цена на файтонджиите и каруцарите, в това число за извънградски пътувания до всякакви забележителности. Фенерите на улиците, където има хотели и квартири, се удвояват. На " пайтонджиите " им се подрежда да си купят нови облекла и да се обличат обичайно, тъй като в този момент с дрипите си всяват " отвръщение и боязън ".
Правителството отпуска пари за Изложението и всяка стотинка се регистрира. Във всеки огромен град има комисия от държавни и общински служители, която дава отговор директно за Изложението - нейна задача е да сортира участници, предмети, да пропагандира хората. Направен е акуратен проект за проведените визити от разнообразни околии - стартира се с Видинската, последна е Пловдивската. На 100 къщи население в тая делегация по места се избират две фамилии. Жените са длъжни да се облекат в празничните си носии. Помислено е за пътуването. Тогава в България е имало четири железници, българската дава 70% отстъпка, Източните железници поевтиняват билета с 45%, Австро-унгарското параходно сдружение " Лойд " - с 33%, а Черноморското сдружение - с 50%.
Направени са направления по Дунав, по море и след това с трен до Пловдив. В последния миг Източните железници пускат с понижение билет отиване и връщане от Солун и Цариград. Всеки околийски шеф би трябвало да направи цена за сухопътния превоз на негова територия и тя да се съблюдава. Интересно е, че членовете на комисиите ще пътуват гратис до Пловдив, в средствата от държавното управление това е планувано, само че сами ще си купуват билета, с цел да влязат да го прегледат. Работата е извънредно доста, прави се в доста късо време.
Какво се случва в Пловдив месец преди откриването? " Да се ускори работата по поправянето на станционното шосе и калдъръма на основната улица, че както вървят до момента...ще се виждаме принудени при започване на Изложението да катерим камари камъни и да се препъваме ", пишат вестникарите. В тази си част обстановката 126 години по-късно е съвсем същата, единствено дето ден преди откриването от вестника излиза наяве, че шосето е поправено, а днешният площад Централен няма никакъв късмет да бъде поправен за 12 януари.
Пак в тия две седмици до откриването на Изложението се издава заповед на всички притежатели на дюкяни и домове по Главната в незабавен порядък да си поправят тротоарите, а в случай че имат полусрутени постройки, да ги съборят и оградят с дървена ограда. Всички жители да си подготвят " пряпорци ", е напътствието. За да не се веят " всевъзможни парцали ", кметството ще направи три размера флагове и ще ги продава. Въвежда се такса за самун и храна, с цел да се овладее " безграничното безчинство на цените ". Касапите се наставляват да се снабдят от по-рано с добитък. Правят се нови чешми, защото не стигат. Купуват се нови униформи за градските сътрудници и пожарникарите и им е заповядано да вървят чисти и грижливо облечени.
Гражданите би трябвало да се снабдят с книжни фенери за светлинното шоу при откриването. На бърза ръка да се поправи шадраванът на Главната, да се съборят бараките към него и да му се докара вода. Всеки ден с вода да се полива улица Станционна, която води от гарата до ревюто, с цел да не се подвига прахуляк. Всички публични сгради да се почистят и извън, и от вътрешната страна, изключително това важи за хотелите и хановете. За милионния поток гости, който се изсипва в продължение на двата месеца на Изложението, и за реда се грижат още 100 стражари, командировани от страната.
От концепцията за Изложението, кой знае за какво, странят представителите на еврейския етнос в Пловдив и заслужават укора на вестникарите - " на следващия ден ще вършат еврейски бал в интерес на еврейските учебни заведения и ще канят наляво и надясно, а тук не желаят да вземат участие. " Укорът не подминава и Главната дирекция на пощите и телеграфите, която не откликнала на молбата да свърже с телефони шефовете на значимите институции в Пловдив.
Удивителен е оня дух, който е сътворил същинско знамение, чиито следи остават и до през днешния ден. Цар Симеоновата градина е мястото, на което е било Изложението, след това остава като парк и до ден-днешен е доказателство за това, че решим ли да се обединим в името на един блян, равни нямаме. Проверката през 2019 година ще покаже до каква степен сме съумели да съхраним тоя дух. И дали днешният град ще издържи инспекцията на времето.
Сигурно по този начин са се чудили и през 1892 година, само че дотук са приликите. Докато през днешния ден най-скептични са тъкмо пловдивчани, тогава те са били окрилени от концепцията да създадат нещо съвсем невероятно. И съумяват. Скептицизъм е идвал и откъм братята сърби, а вестниците в Цариград дават даже лъжлива информация и отместват ревюто с 4-5 месеца насам.
Малко история. Първото българско търговско-промишлено ревю у нас политически е замислено като одобряване на акта на Съединението, по този начин и неприет или признат през зъби от редица държави. Освободителят ни Русия не утвърждава избора на княз Фердинанд. Пловдив към момента е град, подвластен от Високата врата. В страната съвсем няма индустрия, всичко следва. И в този момент благодарение на Григор Начович, български дипломатически представител във Виена, една концепция се заражда и сплотява в действителност като народен блян цялата страна.
В Пловдив стават буквално чудеса, за които постоянно осведоми вестникът на Първото българско ревю, списван в интервала на подготовката и на самото осъществяване. Новините валят една след друга, организация върви не само в Пловдив, само че в цялата страна. За единствено 10 месеца изоставеното турско гробище до Военния клуб е заравнено, отчуждени са частни парцели и на повърхност 80 600 кв. м. се построяват 43 държавни и частни павилиони и две гостилници. Озеленяването е поверено на Люсиен Шевалас, който засажда десетгодишни дървета, тъй като за други няма време. Ноември 1891 година е топъл и разрешава работата да върви интензивно.
В занемареното до момента място се прави тръбопровод, а има и езеро. За първи път се прави " електрическо осветяване, гори от дървета, канали, шадравани, рибници, хиляди хора работят под ръководството на един дребен личен състав. Министърът на финансите управлява делото в качеството си на министър на търговията, а четирима висши служители обиколиха страната, с цел да повдигат ентусиазма ". Това е финалът. Откриването алегорично е планувано за 6 септември, датата на Съединението, само че заради мръщенето на великите сили е преместено по-рано, на 15 август по остарял жанр, което отново не е инцидентна дата - на нея Фердинанд поставя клетва като български държател.
Какво значи това събитие за града? Бурен напредък на хотелиерски, гостилничарски и транспортни услуги, както може да се чака. Обаче още от началото на подготовката се вкарва ред - " да не си фантазират всякакви лица, които са се готвили да наемат по-добри сгради към Изложението за хотел, че ще могат да турят случайни цени ". Контролират се цените на нощувките в хотелите и в частните квартири, дефинира се цена на файтонджиите и каруцарите, в това число за извънградски пътувания до всякакви забележителности. Фенерите на улиците, където има хотели и квартири, се удвояват. На " пайтонджиите " им се подрежда да си купят нови облекла и да се обличат обичайно, тъй като в този момент с дрипите си всяват " отвръщение и боязън ".
Правителството отпуска пари за Изложението и всяка стотинка се регистрира. Във всеки огромен град има комисия от държавни и общински служители, която дава отговор директно за Изложението - нейна задача е да сортира участници, предмети, да пропагандира хората. Направен е акуратен проект за проведените визити от разнообразни околии - стартира се с Видинската, последна е Пловдивската. На 100 къщи население в тая делегация по места се избират две фамилии. Жените са длъжни да се облекат в празничните си носии. Помислено е за пътуването. Тогава в България е имало четири железници, българската дава 70% отстъпка, Източните железници поевтиняват билета с 45%, Австро-унгарското параходно сдружение " Лойд " - с 33%, а Черноморското сдружение - с 50%.
Направени са направления по Дунав, по море и след това с трен до Пловдив. В последния миг Източните железници пускат с понижение билет отиване и връщане от Солун и Цариград. Всеки околийски шеф би трябвало да направи цена за сухопътния превоз на негова територия и тя да се съблюдава. Интересно е, че членовете на комисиите ще пътуват гратис до Пловдив, в средствата от държавното управление това е планувано, само че сами ще си купуват билета, с цел да влязат да го прегледат. Работата е извънредно доста, прави се в доста късо време.
Какво се случва в Пловдив месец преди откриването? " Да се ускори работата по поправянето на станционното шосе и калдъръма на основната улица, че както вървят до момента...ще се виждаме принудени при започване на Изложението да катерим камари камъни и да се препъваме ", пишат вестникарите. В тази си част обстановката 126 години по-късно е съвсем същата, единствено дето ден преди откриването от вестника излиза наяве, че шосето е поправено, а днешният площад Централен няма никакъв късмет да бъде поправен за 12 януари.
Пак в тия две седмици до откриването на Изложението се издава заповед на всички притежатели на дюкяни и домове по Главната в незабавен порядък да си поправят тротоарите, а в случай че имат полусрутени постройки, да ги съборят и оградят с дървена ограда. Всички жители да си подготвят " пряпорци ", е напътствието. За да не се веят " всевъзможни парцали ", кметството ще направи три размера флагове и ще ги продава. Въвежда се такса за самун и храна, с цел да се овладее " безграничното безчинство на цените ". Касапите се наставляват да се снабдят от по-рано с добитък. Правят се нови чешми, защото не стигат. Купуват се нови униформи за градските сътрудници и пожарникарите и им е заповядано да вървят чисти и грижливо облечени.
Гражданите би трябвало да се снабдят с книжни фенери за светлинното шоу при откриването. На бърза ръка да се поправи шадраванът на Главната, да се съборят бараките към него и да му се докара вода. Всеки ден с вода да се полива улица Станционна, която води от гарата до ревюто, с цел да не се подвига прахуляк. Всички публични сгради да се почистят и извън, и от вътрешната страна, изключително това важи за хотелите и хановете. За милионния поток гости, който се изсипва в продължение на двата месеца на Изложението, и за реда се грижат още 100 стражари, командировани от страната.
От концепцията за Изложението, кой знае за какво, странят представителите на еврейския етнос в Пловдив и заслужават укора на вестникарите - " на следващия ден ще вършат еврейски бал в интерес на еврейските учебни заведения и ще канят наляво и надясно, а тук не желаят да вземат участие. " Укорът не подминава и Главната дирекция на пощите и телеграфите, която не откликнала на молбата да свърже с телефони шефовете на значимите институции в Пловдив.
Удивителен е оня дух, който е сътворил същинско знамение, чиито следи остават и до през днешния ден. Цар Симеоновата градина е мястото, на което е било Изложението, след това остава като парк и до ден-днешен е доказателство за това, че решим ли да се обединим в името на един блян, равни нямаме. Проверката през 2019 година ще покаже до каква степен сме съумели да съхраним тоя дух. И дали днешният град ще издържи инспекцията на времето.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ