Има едно поверие, което твърди, че банка и муха могат

Ричард Джуел – спасителят, който стана враг номер едно на САЩ

Има едно вярване, което твърди, че банка и муха могат да се убият с вестник. Съвсем умерено можем да прибавим и убийството на човешката същина, а за образец ще използваме животът на Ричард Джуел. Той не е някой впечатляващ воин, а елементарен човек и защита на разнообразни спортни събития. Като доста други, Ричард си прави работата обикновено и до 1996 година безусловно никой не го познава, с изключение на околните му.

По време на летните олимпийски игри в Атланта, същата година, пазачът открива раница с три тръбни бомби. Ако не сте осведомени с този тип бомби, те се създават в домашни условия и със относително малко количество експлозив, бомбата може да реализира доста сериозен резултат. В самата тръба се слагат пирони и гайки, които ще свършат съвършена роля като шрапнели. Една такава бомба може да аргументи гибелта на доста хора, а какво ще създадат три, откакто участват в парк с изключителна посещаемост. Във въпросният ден, когато Робърт открива раницата, първо звъни в полицията, с цел да заяви за находката си, а по-късно, без да всява суматоха, оказва помощ на всички хора да бъдат евакуирани, преди да се стигне до експлозия.

Трудно е да се пресметна какъв брой хора тъкмо е избавил и на какъв брой хора е разрешил да продължат живота си обикновено. Освен това в парка има концерт на известна рок група, затова мнозина щели да минат точно през парка на връщане. 13 минути, откакто бомбата е открита и хората се изтеглят, следва експлозия. Единствената жертва е жена на име Алис Хауторн, а към 100 други са ранени. Един от операторите с камера умира от сърдечен удар, до момента в който тича към прикритието си. В началото медиите стартират да боготворят Робърт за дейностите му. Той е воин и избавител, реагирал е съответно и е съумял да предотврати покруса, която без неговата интервенция би могла умерено да се трансформира в сериозен атент, измествайки родният в църквата Света Неделя. Всяко знамение трае тъкмо три дни и надлежно на третия ден локален вестник написа, че ФБР проверява Ричард като евентуален обвинен, вярвайки, че той също може да е атентаторът, който най-сетне се разколебава и се отхвърля.

Агентите разполагат с по този начин наречените профили на „ самотните атентатори “, в които попада и откривателят. Следващите седмици охранителят се трансформира в най-мразеният човек в Съединени американски щати и всеки ден участва в новините, въпреки и да няма причина да бъде там. Появява се даже изказване, че откакто Ричард не съумява да стане служител на реда и се проваля, слага самичък бомбата, с цел да я откри и по-късно да се трансформира в воин. В един миг даже е манипулиран да съобщи на разпита, че е минал сапьорска подготовка за разкриване на бомби, като по този метод даже се отписва от правата си, дадени му по конституция. Безумните изказвания не престават, само че това надалеч не е всичко, когато юристите му се намесват и стартират да съдят организацията, съдията декларира, че въпросите се задават, освен това без да има повдигнати обвинявания, което автоматизирано отстранява подозренията, че Ричард е изгубил правата си. Макар и да липсват обвинявания, сътрудниците два пъти претърсват дома му, разпитват го в цялостна изолираност, проверяват предишното му, поддържат 24-часово наблюдаване и още доста други завладяващи практики за вгорчаването на живота му. Лека бавно, нервите на героя стартират да се пропукват.

Това е премията му за избавяне на животи. За осъществяването на служебните си отговорности, той е изверг. Междувременно никой не се запитва какъв брой нови гроба щеше да изкопае общината след този случай. След като самият той се отхвърля да води тази борба, юристът му най-сетне наема някогашен ФБР сътрудник, който да обезпечи полиграф. На разпита Джуел минава всички заложени въпроси. На 26 октомври 1996 година Джуел е публично освободен от отговорност и получава писмо, в което се декларира, че съмненията и следствията към него са свалени. Веднъж щом разполага с този документ, охранителят стартира ответен удар и всеки вестник, който в миналото е основал кошмари, получава призовка в съда. Както нормално, мнозина стартират да настояват, че в този момент се пробва да натрупа популярност и положение против медиите, само че Ричард желае единствено да почисти името си.

Първият в мерника на охранителя е Раймонд Клеър, който става прочут с обстоятелството, че е подал подправена информация на ФБР и е приказвал с локалните вестници, тъй като в миналото Ричард е бил негов чиновник и е пазил локалния лицей. Описан е като „ слон със значка “, както и „ надувка, която написа рапорти за най-малките нарушавания “.

В съда двете страни се договорят за сума, която не се разяснява. В делото против NBC обстановката е още по-забавна. Том Брокау е декларирал, че по време на следствието ФБР има задоволително доказателства, с цел да упрекна охранителя и даже да даде присъда, просто сега се пробват да запълнят някои дупки. За тези думи, журналистът и медията би трябвало да заплатят 500 000 $. New Yourk Post получава призовка и обвинителят желае 15 милиона $ за откриване на персоналния му живот, обява на най-различни фотоси, показване на работната му история, представянето му в най-лоша светлина и редица други.

Отново делото завършва, без да се разясняват заплатените вреди. Местният вестник Atlanta Journal – Constitution е направил най-голямата вреда и за първи път разгласява информацията, която по-късно се популяризира като болест. Там героят е разказан като умопобъркан от равнището на серийния палач Уейн Уилямс. Исканията са доста съществени, само че делото се удължава доста и няма резултат. В следствие през 2011 година съдът декларира, че по време на издаването на материала, Ричард е можел да бъде обвинен, по тази причина хипотезата не може да се отхвърля. Следователно няма по какъв начин да бъде уронваща престижа на Ричард. На него към този момент му е все едно, изключително откакто още през 2007 година умира на 44-годишна възраст. Самият вестник отхвърля да разкрие източниците си на информация. CNN също заплащат за удоволствието да завоюват ефирно време, само че не споделят с каква сума са се разделили. Междувременно излиза наяве, че те не престават да настояват, че тяхното отразяване на събитията е „ почтено и акуратно “. През 1997 година с изясняването на случая министърът на правораздаването за щата Атланта – Джанет Рено декларира, че съжалява откровено за приключването на информацията от ФБР.

„ Съжалявам за случилото се. Смятам, че му изискуем опрощение. Съжалявам за приключването на информацията. “

Същата година Ричард участва във кино лентата на Майкъл Мур – The Big One. Поканен е да взе участие в шоуто Saturday Night Live, където се майтапи, че е отговорен за гибелта на майка Тереза и принцеса Даяна. Най-голямото му облекчение идва през 2005 година със самопризнанието на Ерик Рудолф, който признава, че е бил част от атентата и персонално е занесал сака до въпросния парк. Ерик признава и три други офанзиви в югоизточните щати. Една година по-късно губерантор Сони Пърдю офицално благодари на Ричард за спасяването на толкоз доста хора по време на атентата.

В следствие Ричард получава мечтаната работа на служители на реда в различен град в Джорджия, работи като шериф в Мериуедър Каунти и от време на време приказва пред колежани. Всеки ден до края на живота си, на същата дата отива в парка, с цел да остави една роза в памет на единствената жертва. На 29 август 2007 година умира в резултат на затруднения, породени от диабет. И до през днешния ден се счита, че точно медиите са ускорили доста процеса и са помогнали за по-бързата му гибел. Ричард Джуел умира на 44 години. На финала не би трябвало да забравяме, че спечелилите не ги съдят, героите обаче не са чак толкоз огромни късметлии. Клинт Ийстуд прави филм, с цел да подсети на света, че героите не заслужават такава орис. Можете да видите филмовия откъс под тези редове.