Кой кого разхожда? Защо кучетата са истинските господари на нашето здраве
Има едно известно меме, в което стопаните на котки се излежават блажено, до момента в който на открито времето надминава себе си по гнусота, и гледат високомерно стопаните на кучета, които са на открито, тъй като каквото и да става, кучето би трябвало да излезе.
Мемето е смешно, само че не е правилно. Онези, които могат да си разрешат да се излежават и да си спестят разходките, в дълготраен проект губят „ точки “ във връзка с физическо и психологично здраве по отношение на задължените да излизат всеки ден по два пъти кучешки родители.
Моето куче пристигна вкъщи след една публикация във Фейсбук, на която видях най-грозното допустимо кучешко бебе и взех решение „ Това ще е “. Грозно, тъй като планирах да му бъдем приемни родители и не желаех да се привързваме към него прекалено доста.
Макар и цялостен живот да съм гледала кучета, бях пропуснала най-базисния факт за тях: не може да не се привържеш прекалено доста. А на всичкото от горната страна, съвсем като грозното патенце, кучето порасна и се оказа красиво.
7 години по-късно имам редица аргументи да съм признателна на „ най-грозното “ куче, което, в последна сметка, осиновихме. Една от тях е способността му да ни държи в интензивност: без значение дали на открито вали дъжд, натрупа сняг или термометърът сочи над 30 градуса, кучето би трябвало да се разноски, а с него – и ние.
Според ново световно изследване на японския състезателен бранд ASICS, 65% от притежателите на кучета дефинират точно кучето си като съществена мотивация да се движат: повече от фамилията (47%), звездите (7%) и персоналните треньори (9%). Цели 79% от кучешките стопани споделят, че се усещат по-малко уплашени, а 83% се усещат по-щастливи след разходка с кучето.
Подобно на другите тренировки, разходките постоянно са предшествани от отвращение („ Ох, на открито вали киша, въобще не ми се излиза, не желая, не желая, не желая “), само че откакто приключим с тях, възприятието за задоволеност надминава значително първичната опозиция. А когато би трябвало да изведем най-хубавия си другар, оправданията, които постоянно впрягаме да ни служат за опрощение при пропускане на тренировки, не важат. И това е добре.
Според проучването на ASICS притежателите на кучета имат с 31% по-висока възможност да реализират целесъобразните равнища на двигателна интензивност и означават с 18% по-високи резултати по показателя State of Mind* спрямо хората без кучета.
Разпознавайки четириногите ни другари като най-автентични инфлуенсъри на придвижването, преди няколко дни ASICS показаха най-новия дипломат на марката и той не е нито спортист, нито звезда, нито даже човек.
Става дума за кучето Феликс, което може би познавате от Instagram акаунта му, където се подвизава като „ Феликс самоеда “. Той пътува, чете, плува, тича, прави си селфита и документира всичко. Е, Феликс към този момент е формален дипломат на ASICS и ще въодушевява своите над 1.2 милиона почитатели да се движат, да тичат, да вървят, да играят и да се усещат по-добре.
Като казахме „ да се усещат добре “, няколко думи за гореспоменатия State of Mind*: става дума за създаден от ASICS индикатор за общото психологично богатство. Той мери разнообразни аспекти на психологичното положение въз основата на композиция от 10 прочувствени и когнитивни фактора: позитивност, задоволство, успокоение, централизация, релаксация, сила, убеденост, резистентност, вглъбеност и дарба за реакция.
По време на последното изследване, в което ASICS въвличат кучетата, резултатите по показателя State of Mind са оценени от проф. Брендън Стъбс от Кралския лицей в Лондон. Той открива, че стопаните на кучета имат с 18% по-високи междинни резултати от тези на хората без кучета (61/100 против 51/100), а четири от петима притежатели на куче настояват, че разходките с кучето усъвършенстват психологичното им здраве.
Това не е изненадваща вест. Топлата връзка сред постоянната физическа интензивност и по-доброто въодушевление и понижената тревога, е потвърдена от дълго време и е тествана неведнъж. По данните на ASICS стопаните на кучета имат с 31% по-голяма възможност да доближат целесъобразните равнища на придвижването като приблизително правят по 210 минути извършения седмично.
Нещо любопитно, което ми подсети „ 101 далматинци “: 44% от притежателите на кучета усещат, че не те извеждат домашните си любимци на разходка, а противоположното. Неслучайно в романа на Доуди Смит и екранизациите му Понго и Мисис/Пердита доброжелателно се присмиват на своите хора, които си мислят, че имат кучетата без да знаят, че кучетата имат тях.
Според данните на ASICS хората са неспособни да откажат разходка на кучетата си, когато същите я пожелаят и го изкомуникират посредством стоене в подготвеност до вратата (47%), носене на каишката (39%) и размахване на опашка (40%). Но кой ли въобще би отказал на размахана опашка?
Мемето е смешно, само че не е правилно. Онези, които могат да си разрешат да се излежават и да си спестят разходките, в дълготраен проект губят „ точки “ във връзка с физическо и психологично здраве по отношение на задължените да излизат всеки ден по два пъти кучешки родители.
Моето куче пристигна вкъщи след една публикация във Фейсбук, на която видях най-грозното допустимо кучешко бебе и взех решение „ Това ще е “. Грозно, тъй като планирах да му бъдем приемни родители и не желаех да се привързваме към него прекалено доста.
Макар и цялостен живот да съм гледала кучета, бях пропуснала най-базисния факт за тях: не може да не се привържеш прекалено доста. А на всичкото от горната страна, съвсем като грозното патенце, кучето порасна и се оказа красиво.
7 години по-късно имам редица аргументи да съм признателна на „ най-грозното “ куче, което, в последна сметка, осиновихме. Една от тях е способността му да ни държи в интензивност: без значение дали на открито вали дъжд, натрупа сняг или термометърът сочи над 30 градуса, кучето би трябвало да се разноски, а с него – и ние.
Според ново световно изследване на японския състезателен бранд ASICS, 65% от притежателите на кучета дефинират точно кучето си като съществена мотивация да се движат: повече от фамилията (47%), звездите (7%) и персоналните треньори (9%). Цели 79% от кучешките стопани споделят, че се усещат по-малко уплашени, а 83% се усещат по-щастливи след разходка с кучето.
Подобно на другите тренировки, разходките постоянно са предшествани от отвращение („ Ох, на открито вали киша, въобще не ми се излиза, не желая, не желая, не желая “), само че откакто приключим с тях, възприятието за задоволеност надминава значително първичната опозиция. А когато би трябвало да изведем най-хубавия си другар, оправданията, които постоянно впрягаме да ни служат за опрощение при пропускане на тренировки, не важат. И това е добре.
Според проучването на ASICS притежателите на кучета имат с 31% по-висока възможност да реализират целесъобразните равнища на двигателна интензивност и означават с 18% по-високи резултати по показателя State of Mind* спрямо хората без кучета.
Разпознавайки четириногите ни другари като най-автентични инфлуенсъри на придвижването, преди няколко дни ASICS показаха най-новия дипломат на марката и той не е нито спортист, нито звезда, нито даже човек.
Става дума за кучето Феликс, което може би познавате от Instagram акаунта му, където се подвизава като „ Феликс самоеда “. Той пътува, чете, плува, тича, прави си селфита и документира всичко. Е, Феликс към този момент е формален дипломат на ASICS и ще въодушевява своите над 1.2 милиона почитатели да се движат, да тичат, да вървят, да играят и да се усещат по-добре.
Като казахме „ да се усещат добре “, няколко думи за гореспоменатия State of Mind*: става дума за създаден от ASICS индикатор за общото психологично богатство. Той мери разнообразни аспекти на психологичното положение въз основата на композиция от 10 прочувствени и когнитивни фактора: позитивност, задоволство, успокоение, централизация, релаксация, сила, убеденост, резистентност, вглъбеност и дарба за реакция.
По време на последното изследване, в което ASICS въвличат кучетата, резултатите по показателя State of Mind са оценени от проф. Брендън Стъбс от Кралския лицей в Лондон. Той открива, че стопаните на кучета имат с 18% по-високи междинни резултати от тези на хората без кучета (61/100 против 51/100), а четири от петима притежатели на куче настояват, че разходките с кучето усъвършенстват психологичното им здраве.
Това не е изненадваща вест. Топлата връзка сред постоянната физическа интензивност и по-доброто въодушевление и понижената тревога, е потвърдена от дълго време и е тествана неведнъж. По данните на ASICS стопаните на кучета имат с 31% по-голяма възможност да доближат целесъобразните равнища на придвижването като приблизително правят по 210 минути извършения седмично.
Нещо любопитно, което ми подсети „ 101 далматинци “: 44% от притежателите на кучета усещат, че не те извеждат домашните си любимци на разходка, а противоположното. Неслучайно в романа на Доуди Смит и екранизациите му Понго и Мисис/Пердита доброжелателно се присмиват на своите хора, които си мислят, че имат кучетата без да знаят, че кучетата имат тях.
Според данните на ASICS хората са неспособни да откажат разходка на кучетата си, когато същите я пожелаят и го изкомуникират посредством стоене в подготвеност до вратата (47%), носене на каишката (39%) и размахване на опашка (40%). Но кой ли въобще би отказал на размахана опашка?
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ