Детското здравеопазване пред локдаун |
Има едно неписано предписание, съгласно което да отглеждаш здрави деца значи да отглеждаш крепко общество. Много страни изцяло са възприели този принцип и освен поемат 100% грижата за подрастващите, само че и обезпечават изцяло работата на експертите, които се грижат за тях. И с право могат да настояват, че влагат в личното си бъдеще.
В България, за жалост, е тъкмо противоположното. У нас има цели групи деца, които не са обхванати от здравни грижи. Има бременни дами, които въобще не посещават гинеколог преди раждането. И от ден на ден бебета, които се раждат недоносени. Липсват педиатри, медицински сестри и инсталация, а в системата царува цялостен безпорядък от години. На този декор клиничните пътеки за детско здраве не престават да водят наникъде... без всякаква концепция за бъдещето.
Да намерим персонален доктор на детето
Това е „ задача невъзможна “ за всеки млад родител, който желае за здравето на детето му да се грижи един експерт.
По закон всяко дете до 18 година в страната би трябвало да има персонален доктор, т.е. да бъде проследявано от експерт по „ Обща медицина “, минал 9-седмично образование по „ Педиатрия “. Според същия този закон обаче на педиатрите, учили 4 години по специалността, не се разрешава да бъдат персонални лекари на деца.
В момента единствената опция едно дете да бъде проследявано от педиатър, е Направление №3 по стратегия „ Детско здраве “ и то в действителност е неповторимо, тъй като персоналните лекари (без спомагателна компетентност „ Педиатрия “) имат право да го издават единствено един път. Направлението обаче не покрива амбулаторните действия, като слагането на наложителните ваксини да вземем за пример, и родителите са принудени непрестанно да сноват сред персоналния доктор и персоналния педиатър на детето.
За да улеснят и себе си, и фамилиите, експертите и общопрактикуващите лекари образуват сделки отвън правните правила в бранша. Личните лекари с наслада се освобождават от отговорността към дребните пациенти, като ги изпращат при педиатрите и скрито им дават опцията да слагат и ваксини. Педиатрите, от своя страна, „ пазят гърба “ на джипитата, прикривайки писмено нерегламентираната активност. И всичко това, поради нелепи правни текстове, съгласно които един умел педиатър би трябвало да учи още 3 години „ Обща медицина “ (каквато към този момент е учил, преди да запише специалност), с цел да бъде детски персонален доктор.
„ Сега единствените общопрактикуващи лекари, които имат опит с деца, са някогашните участъкови педиатри, чиято междинна възраст е 63 години. Най-младият измежду тях е на 49 година Всички са в пенсионна възраст и е извънредно мъчно да се запише дете при тях, тъй като практиките им са претъпкани с по 3-4 хиляди пациенти. В същото време младите, а постоянно и по-възрастните джипита се плашат от работата с деца и отхвърлят да записват малчугани в практиките си. И на този декор един дипломиран педиатър, който има всички знания и опит да покрива напълно грижата за здрави деца, не може да бъде детски персонален доктор, в случай че няма ангажименти с персонални лекари или не работи в групова процедура “, разяснява проблема доктор Таня Андреева, педиатър, детски ревматолог и кандидат-депутатът от листата на Политическа партия Демократична България.
Недоразумението може елементарно да бъде преодоляно с промени в Наредбата за специализациите и специалностите. Новите текстове могат да разрешат на педиатрите да работят като персонални лекари, само че единствено на деца до 18 година възраст, с цел да не изземват напълно функционалностите на джипитата. По този метод освен ще се облекчи работата на общопрактикуващите лекари, само че и ще се постави ред в грижите за младото потомство.
Профилактика на хартия
Всъщност, разплитането на проблемите в детското опазване на здравето би трябвало да стартира още от грижата за родилките. Според плачевната статистика към 7000 дами всяка година дават живот, без да са посетили и веднъж пренатална консултация или АГ кабинет, тъй като не са здравноосигурени. В резултат огромна част от тях раждат недоносени бебета, поради изцяло предотвратими фетални болести или банални инфекции.
Парадоксът е, че Министерството на здравеопазването дава безвъзмездни прегледи на неосигурените бременни по Наредба №26, като тази година броят им даже беше повишен. Условията обаче наподобяват непривлекателни за акушер-гинеколозите и прекомерно дребна част от тях работят по наредбата. Оказва се, че неосигурените бременни имат право на безвъзмездни прегледи, само че нямат къде да ги осъществят.
В същото време броят на прибързано родените деца в България непрестанно пораства, увеличавайки потребността от профилирани грижи и модерна инсталация, с каквито системата не разполага. А обществото продължава да събира пластмасови капачки за кувьози, за лечебни заведения, в които няма неонатолози, а от време на време и акушери...
„ Грижите за едно недоносено дете за интервала, в който то се отглежда в неонатална клиника, не са евтини и разноските могат да доближат до 64 000 лева Ако ние единствено с 5% понижим тези разноски, ще можем да покрием сумата, нужна за всички неосигурени бременни, с цел да имат всички здравноосигурителни права и да могат да посещават доктор, както всяка една жена, която си заплаща здравните осигуровки “, предлага решение доктор Андреева.
Отдавна е ясно, че „ профилактиката на хартия “ не отглежда крепко потомство. Заради сходни проблеми ужасно доста деца от небогати фамилии не получават съответни здравни грижи. Абсолютно подценени са и малчуганите със характерни здравословни проблеми или увреждания, които би трябвало да бъдат обезпечавани от обществената система до края на живота им.
„ Всъщност, най-ощетени от здравната система са децата с увреждания, тъй като тя не ги припознава като пациенти. Затова родителите заплащат извънредно висока цена за рехабилитация, престой в болница, специфични храни и помощни средства. Типичният образец са ентералните храни, които към момента не се покриват от здравната каса и родителите се трансформират в истински контрабандисти, с цел да си я набират от чужбина “, добавя картинката доктор Андреева.
За страдание тук опираме до различен проблем – дефицитът на фрагменти. По последни данни педиатрите в страната са към 2800, от които единствено 800 имат контракт с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като експерти в доболничната помощ и действително наблюдават здрави деца. Останалите работят в независими частни практики, в детски отделения или други здравни заведения.
Губещата педиатрия
Детските отделения през днешния ден са „ бодил в петата “ на всяка болница. Грижите за най-малките естествено са най-големи, изискват най-вече запас и генерират най-солидните разноски. Клиничните пътеки обаче от години са недофинансирани и всички детски клиники у нас са губещи. Персоналът е демотивиран, тъй като получава съществена заплата в диапазона 800-1200 лева бруто с минимално или никакво в допълнение материално стимулиране. Професията става все по-непривлекателна за младите, а дефицитът на фрагменти в допълнение утежнява нещата.
Надеждата на всички е в бъдещите специализанти, решили да се посветят на педиатрията. Те обаче би трябвало да извървят същинска „ Голгота “, преди да стигнат до практиката и заветната заплата от 1000 лева Причината още веднъж е в нормативната и административна неразбория на родното опазване на здравето.
За да завършат „ Педиатрия “, специализантите са длъжни да минат през 15 модула на образование по всички съществени медицински специалности, включително детска, хирургия, детска гастроентерология, детска пулмология, ревматология и прочие. За задачата всеки учащ се би трябвало да прекара сред 15 дни и 6 месеца във всяка от профилираните детски клиники в страната. Проблемът е, че по-голямата част от тях се намират в София и също така са разпръснати в 14 лечебни заведения.
Понастоящем Медицински университети има в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна, а детските академични педиатрии са в столичните лечебни заведения ИСУЛ, Александровска, Пирогов, Инфекциозна болница, Специализираната болница по детски заболявания, Пулмологията, Трета градска болница, детската ортопедия и детската кожна клиника. Това значи, че един студент от провинцията освен прекарва по-голямата част от подготвените си в София, само че и сменя местоработата си през няколко месеца. Тази раздробеност в допълнение усложнява специализацията и не разрешава на младите лекари да усвоят комплексния метод към лекуването на детските болести.
Другият проблем е възнаграждението на специализантите. По предписание те получават заплата от болничното заведение, в която специализират. За задачата имат норматив от наложителни часове процедура в отделенията, които би трябвало да „ изработят “. Докато те са на образование в София обаче, не могат да покриват норматива си и на процедура не получават заплата. В същото време сами покриват разноските си за квартира и храна.
„ На процедура специализантите или стоят без пари, или би трябвало да работят по 16 часа, с цел да си покрият квотите. Не рядко се получава по този начин, че за част от интервала на образованието даже си заплащат, с цел да могат да учат “, възмущава се доктор Андреева.
На този декор страната се пробва да намести в здравната си политика построяването на напълно нова детска болница, със профилиран личен състав и модерна инсталация, която да подсигурява комплексната и качествена грижа за подрастващите.
С вяра за Национална детска болница...
„ Надежда за Национална детска болница има и тя е доста по-голяма, в сравнение с преди години. Защото, в случай че нещо беше реализирано през този интервал, това е да се разпознава казусът и обществото да припознае потребността от Национална детска болница “, уверена е доктор Андреева.
Истината е, че страната разполага с създаден план и планувани 100 млн. лева с Данък добавена стойност за осъществяването му, само че то буксува поради неизяснени правни спънки. Истинската сага стартира през 2019 година, когато бе препоръчано новата детска болница да се обитава в двора на Александровска, като се дострои остарялото скеле, ситуирано там. В следствие се оказа, че то е планувано за срутване още през 2011 година и даже не попада в градоустройствения проект. Междувременно инженери и архитекти единомислещо го оповестиха за негодно и рисково.
Допълнително се обясни, че в дъното на казуса стоят 30 млн. лева, преведени в Държавната капиталова компания, която е била основана с единствената цел да ръководи парите и осъществяването на грандиозния план. Общо 9 млн. лева без Данък добавена стойност от тази сума са били преведени на консорциума от компании ДДЗ „ Детско здраве “, с цел да приготви градежа на детската болница. Служебното държавно управление се опита, само че по този начин и не съумя да приключи контракта с изпълнителите, а Министерството на здравеопазването не разполага с юридически механизъм, с цел да си възвърне останалите 21 млн. лева от Държавната капиталова компания, без значение от обстоятелството, че тя към този момент няма предмет на активност. По случая работи даже прокуратурата, само че въпросът продължава да тъне в мъгла.
„ Тези пари в никакъв случай не са били задоволителни нито за дострояването на скелето, нито за една модерна болница. В контракта за реорганизация в действителност не са планувани средства за съоръжение, а то е най-скъпото нещо в една болница. Вероятно желанието на здравното министерство е било да се употребява наличното съоръжение от детските клиники, само че даже това към този момент не е осъществимо, тъй като апаратурата е морално остаряла или изчезнала “, добавя доктор Андреева.
А какъв брой коства в действителност здравето на едно дете?
За родителите, несъмнено, то е скъпо – те просто дават всичко, което имат, а от време на време даже това, което нямат. Но какъв брой коства за страната? Тук доста политици ще скочат с думите „ Децата са приоритет по Закон! “ – по-конкретно Законът за здравето. Там фактически написа, че страната обезпечава „ налична и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година “. Но в действителност в бюджета на НЗОК, която е главният финансиращ орган у нас, няма планувано перо „ детско здраве “. Нормативната ни база гръмко прокламира „ налично и качествено опазване на здравето “, само че не планува „ гратис “ такова за най-малките.
Отговорът на въпроса за разноските в действителност е извънредно елементарен и се подчинява на известния принцип на противоположните зависимости: разноските за детско здраве са толкоз по-ниски, колкото по-добро е здравето на подрастващите. Здравото дете през днешния ден е дееспособен възрастен на следващия ден, който заплаща налози и на собствен ред основава крепко потомство. За страната обаче разноските за профилактиката и поддържане на детското здраве са по-скоро непостижим разход в бюджета, в сравнение с инвестиция. И резултатът е забележим. Педиатрите ни са в пенсионна възраст, апаратурата е безпределно остаряла, детските клиники са разпокъсани, липсва съответно обмисляне наредби и клинични пътеки... И това са единствено част от следствията, които виждаме през днешния ден. Утре, уви, още веднъж ще събираме капачки...
В България, за жалост, е тъкмо противоположното. У нас има цели групи деца, които не са обхванати от здравни грижи. Има бременни дами, които въобще не посещават гинеколог преди раждането. И от ден на ден бебета, които се раждат недоносени. Липсват педиатри, медицински сестри и инсталация, а в системата царува цялостен безпорядък от години. На този декор клиничните пътеки за детско здраве не престават да водят наникъде... без всякаква концепция за бъдещето.
Да намерим персонален доктор на детето
Това е „ задача невъзможна “ за всеки млад родител, който желае за здравето на детето му да се грижи един експерт.
По закон всяко дете до 18 година в страната би трябвало да има персонален доктор, т.е. да бъде проследявано от експерт по „ Обща медицина “, минал 9-седмично образование по „ Педиатрия “. Според същия този закон обаче на педиатрите, учили 4 години по специалността, не се разрешава да бъдат персонални лекари на деца.
В момента единствената опция едно дете да бъде проследявано от педиатър, е Направление №3 по стратегия „ Детско здраве “ и то в действителност е неповторимо, тъй като персоналните лекари (без спомагателна компетентност „ Педиатрия “) имат право да го издават единствено един път. Направлението обаче не покрива амбулаторните действия, като слагането на наложителните ваксини да вземем за пример, и родителите са принудени непрестанно да сноват сред персоналния доктор и персоналния педиатър на детето.
За да улеснят и себе си, и фамилиите, експертите и общопрактикуващите лекари образуват сделки отвън правните правила в бранша. Личните лекари с наслада се освобождават от отговорността към дребните пациенти, като ги изпращат при педиатрите и скрито им дават опцията да слагат и ваксини. Педиатрите, от своя страна, „ пазят гърба “ на джипитата, прикривайки писмено нерегламентираната активност. И всичко това, поради нелепи правни текстове, съгласно които един умел педиатър би трябвало да учи още 3 години „ Обща медицина “ (каквато към този момент е учил, преди да запише специалност), с цел да бъде детски персонален доктор.
„ Сега единствените общопрактикуващи лекари, които имат опит с деца, са някогашните участъкови педиатри, чиято междинна възраст е 63 години. Най-младият измежду тях е на 49 година Всички са в пенсионна възраст и е извънредно мъчно да се запише дете при тях, тъй като практиките им са претъпкани с по 3-4 хиляди пациенти. В същото време младите, а постоянно и по-възрастните джипита се плашат от работата с деца и отхвърлят да записват малчугани в практиките си. И на този декор един дипломиран педиатър, който има всички знания и опит да покрива напълно грижата за здрави деца, не може да бъде детски персонален доктор, в случай че няма ангажименти с персонални лекари или не работи в групова процедура “, разяснява проблема доктор Таня Андреева, педиатър, детски ревматолог и кандидат-депутатът от листата на Политическа партия Демократична България.
Недоразумението може елементарно да бъде преодоляно с промени в Наредбата за специализациите и специалностите. Новите текстове могат да разрешат на педиатрите да работят като персонални лекари, само че единствено на деца до 18 година възраст, с цел да не изземват напълно функционалностите на джипитата. По този метод освен ще се облекчи работата на общопрактикуващите лекари, само че и ще се постави ред в грижите за младото потомство.
Профилактика на хартия
Всъщност, разплитането на проблемите в детското опазване на здравето би трябвало да стартира още от грижата за родилките. Според плачевната статистика към 7000 дами всяка година дават живот, без да са посетили и веднъж пренатална консултация или АГ кабинет, тъй като не са здравноосигурени. В резултат огромна част от тях раждат недоносени бебета, поради изцяло предотвратими фетални болести или банални инфекции.
Парадоксът е, че Министерството на здравеопазването дава безвъзмездни прегледи на неосигурените бременни по Наредба №26, като тази година броят им даже беше повишен. Условията обаче наподобяват непривлекателни за акушер-гинеколозите и прекомерно дребна част от тях работят по наредбата. Оказва се, че неосигурените бременни имат право на безвъзмездни прегледи, само че нямат къде да ги осъществят.
В същото време броят на прибързано родените деца в България непрестанно пораства, увеличавайки потребността от профилирани грижи и модерна инсталация, с каквито системата не разполага. А обществото продължава да събира пластмасови капачки за кувьози, за лечебни заведения, в които няма неонатолози, а от време на време и акушери...
„ Грижите за едно недоносено дете за интервала, в който то се отглежда в неонатална клиника, не са евтини и разноските могат да доближат до 64 000 лева Ако ние единствено с 5% понижим тези разноски, ще можем да покрием сумата, нужна за всички неосигурени бременни, с цел да имат всички здравноосигурителни права и да могат да посещават доктор, както всяка една жена, която си заплаща здравните осигуровки “, предлага решение доктор Андреева.
Отдавна е ясно, че „ профилактиката на хартия “ не отглежда крепко потомство. Заради сходни проблеми ужасно доста деца от небогати фамилии не получават съответни здравни грижи. Абсолютно подценени са и малчуганите със характерни здравословни проблеми или увреждания, които би трябвало да бъдат обезпечавани от обществената система до края на живота им.
„ Всъщност, най-ощетени от здравната система са децата с увреждания, тъй като тя не ги припознава като пациенти. Затова родителите заплащат извънредно висока цена за рехабилитация, престой в болница, специфични храни и помощни средства. Типичният образец са ентералните храни, които към момента не се покриват от здравната каса и родителите се трансформират в истински контрабандисти, с цел да си я набират от чужбина “, добавя картинката доктор Андреева.
За страдание тук опираме до различен проблем – дефицитът на фрагменти. По последни данни педиатрите в страната са към 2800, от които единствено 800 имат контракт с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като експерти в доболничната помощ и действително наблюдават здрави деца. Останалите работят в независими частни практики, в детски отделения или други здравни заведения.
Губещата педиатрия
Детските отделения през днешния ден са „ бодил в петата “ на всяка болница. Грижите за най-малките естествено са най-големи, изискват най-вече запас и генерират най-солидните разноски. Клиничните пътеки обаче от години са недофинансирани и всички детски клиники у нас са губещи. Персоналът е демотивиран, тъй като получава съществена заплата в диапазона 800-1200 лева бруто с минимално или никакво в допълнение материално стимулиране. Професията става все по-непривлекателна за младите, а дефицитът на фрагменти в допълнение утежнява нещата.
Надеждата на всички е в бъдещите специализанти, решили да се посветят на педиатрията. Те обаче би трябвало да извървят същинска „ Голгота “, преди да стигнат до практиката и заветната заплата от 1000 лева Причината още веднъж е в нормативната и административна неразбория на родното опазване на здравето.
За да завършат „ Педиатрия “, специализантите са длъжни да минат през 15 модула на образование по всички съществени медицински специалности, включително детска, хирургия, детска гастроентерология, детска пулмология, ревматология и прочие. За задачата всеки учащ се би трябвало да прекара сред 15 дни и 6 месеца във всяка от профилираните детски клиники в страната. Проблемът е, че по-голямата част от тях се намират в София и също така са разпръснати в 14 лечебни заведения.
Понастоящем Медицински университети има в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна, а детските академични педиатрии са в столичните лечебни заведения ИСУЛ, Александровска, Пирогов, Инфекциозна болница, Специализираната болница по детски заболявания, Пулмологията, Трета градска болница, детската ортопедия и детската кожна клиника. Това значи, че един студент от провинцията освен прекарва по-голямата част от подготвените си в София, само че и сменя местоработата си през няколко месеца. Тази раздробеност в допълнение усложнява специализацията и не разрешава на младите лекари да усвоят комплексния метод към лекуването на детските болести.
Другият проблем е възнаграждението на специализантите. По предписание те получават заплата от болничното заведение, в която специализират. За задачата имат норматив от наложителни часове процедура в отделенията, които би трябвало да „ изработят “. Докато те са на образование в София обаче, не могат да покриват норматива си и на процедура не получават заплата. В същото време сами покриват разноските си за квартира и храна.
„ На процедура специализантите или стоят без пари, или би трябвало да работят по 16 часа, с цел да си покрият квотите. Не рядко се получава по този начин, че за част от интервала на образованието даже си заплащат, с цел да могат да учат “, възмущава се доктор Андреева.
На този декор страната се пробва да намести в здравната си политика построяването на напълно нова детска болница, със профилиран личен състав и модерна инсталация, която да подсигурява комплексната и качествена грижа за подрастващите.
С вяра за Национална детска болница...
„ Надежда за Национална детска болница има и тя е доста по-голяма, в сравнение с преди години. Защото, в случай че нещо беше реализирано през този интервал, това е да се разпознава казусът и обществото да припознае потребността от Национална детска болница “, уверена е доктор Андреева.
Истината е, че страната разполага с създаден план и планувани 100 млн. лева с Данък добавена стойност за осъществяването му, само че то буксува поради неизяснени правни спънки. Истинската сага стартира през 2019 година, когато бе препоръчано новата детска болница да се обитава в двора на Александровска, като се дострои остарялото скеле, ситуирано там. В следствие се оказа, че то е планувано за срутване още през 2011 година и даже не попада в градоустройствения проект. Междувременно инженери и архитекти единомислещо го оповестиха за негодно и рисково.
Допълнително се обясни, че в дъното на казуса стоят 30 млн. лева, преведени в Държавната капиталова компания, която е била основана с единствената цел да ръководи парите и осъществяването на грандиозния план. Общо 9 млн. лева без Данък добавена стойност от тази сума са били преведени на консорциума от компании ДДЗ „ Детско здраве “, с цел да приготви градежа на детската болница. Служебното държавно управление се опита, само че по този начин и не съумя да приключи контракта с изпълнителите, а Министерството на здравеопазването не разполага с юридически механизъм, с цел да си възвърне останалите 21 млн. лева от Държавната капиталова компания, без значение от обстоятелството, че тя към този момент няма предмет на активност. По случая работи даже прокуратурата, само че въпросът продължава да тъне в мъгла.
„ Тези пари в никакъв случай не са били задоволителни нито за дострояването на скелето, нито за една модерна болница. В контракта за реорганизация в действителност не са планувани средства за съоръжение, а то е най-скъпото нещо в една болница. Вероятно желанието на здравното министерство е било да се употребява наличното съоръжение от детските клиники, само че даже това към този момент не е осъществимо, тъй като апаратурата е морално остаряла или изчезнала “, добавя доктор Андреева.
А какъв брой коства в действителност здравето на едно дете?
За родителите, несъмнено, то е скъпо – те просто дават всичко, което имат, а от време на време даже това, което нямат. Но какъв брой коства за страната? Тук доста политици ще скочат с думите „ Децата са приоритет по Закон! “ – по-конкретно Законът за здравето. Там фактически написа, че страната обезпечава „ налична и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година “. Но в действителност в бюджета на НЗОК, която е главният финансиращ орган у нас, няма планувано перо „ детско здраве “. Нормативната ни база гръмко прокламира „ налично и качествено опазване на здравето “, само че не планува „ гратис “ такова за най-малките.
Отговорът на въпроса за разноските в действителност е извънредно елементарен и се подчинява на известния принцип на противоположните зависимости: разноските за детско здраве са толкоз по-ниски, колкото по-добро е здравето на подрастващите. Здравото дете през днешния ден е дееспособен възрастен на следващия ден, който заплаща налози и на собствен ред основава крепко потомство. За страната обаче разноските за профилактиката и поддържане на детското здраве са по-скоро непостижим разход в бюджета, в сравнение с инвестиция. И резултатът е забележим. Педиатрите ни са в пенсионна възраст, апаратурата е безпределно остаряла, детските клиники са разпокъсани, липсва съответно обмисляне наредби и клинични пътеки... И това са единствено част от следствията, които виждаме през днешния ден. Утре, уви, още веднъж ще събираме капачки...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ