Раят е тук – в този град няма престъпност, заплатата е 1200 евро, наемът е 15 евро, а достъпът до интернет напълно безплатен
Има едно малко градче в Испания, носещо името Мариналеда, където, с помощта на напъните и непрекъснатата битка през последните 30 години на неговите 2700 поданици, социализмът се оказва на процедура построен… За това са съдействали освен борбената природа на жителите, само че и местоположението му – намира са в самостоятелната област Андалусия, на към 100 км източно от Севиля; това е един характерен аграрни град, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Повечето от жителите му работят в осем аграрни кооператива, където са заети с трудоемко произвеждане на култури като артишок, чушки, фасул, царевица и маслини. Заплатата им е идентична – 47 евра за 6½ работни часа дневно (1200 евра при 6-дневна работна седмица).
Безработицата е едвам 4.8% – съвсем 6 пъти по-ниска от 27-те % публична безработица в изпадналата в тежка икономическа рецесия Испания. Това е добър образец по какъв начин публичната благосъстоятелност и заетостта могат да вървят ръка за ръка. Освен осъществената при започване на 90-те години на XX-я век радикална земеделска промяна, в Мариналеда е създадена и неповторима форма на същинско социалистическо систематизиране на жилищата, които са издигнати от самите локални хора върху общинска земя с материали, предоставени им от локалните и районните управляващи. Фактически, локалните са изкупили жилищата като заплащат, с цел да ги употребяват, единствено 15 евра на месец (1.25% от месечната им заплата). При такава скица за закупуване, притежателите нямат ипотеки и опцията за финансови спекулации е нулева.
Работата на хората по градежа на жилищата се обръща в надници, които след това се вадят от разноските по построяването. Освен това, Градският Съвет провежда провеждането на серия образования по зидарство, електротехника, водопроводни и канални действия, дърводелство и екологично земеделие, знанията от които се употребяват по програмата за обществено жилищно настаняване. Местните поданици са построили и две футболни стадиони, плувен басейн, има кортове за тенис и зали за волейбол, склош и бадминтон, които употребяват безплатно…
При това целият град има покритие и за безвъзмезден Интернет. Властта напълно е минала в ръцете на локалните хора, за което удостоверение са проведените от Съвета общи събрания, на които сред 400 и 600 души от локалните хора се срещат от 25 до 30 пъти на година, с цел да изкажат паниките си и да гласоподават по разнообразни въпроси. Когато пораждат неотложни за решаването въпроси от местен темперамент, на избрани улици или в квартали на града се организират събрания и се стига до консенсусни решения. В допълнение, конституирани са групи за деяние по тъкмо избрани въпроси като: културна стратегия, осъществяване на фестивали, градско обмисляне, спорт, екология и мир.
Престъпност няма и служителите на реда са непотребни. Жителите поставят и непринуден труд за облагородяване на улиците, градините, къщите и друга основна работа, с което освен усъвършенстват средата си, само че и разсънват груповото схващане у хората в региона. Господството на социалистическата идеология в градчето се показва и в улична форма на изкуството под формата на графити и фрески с послания за поддръжка и взаимност с Куба и Венецуела, а улиците носят имената на популярни дейци за трудови права като Пабло Неруда и Федерико Гарсия Лорка. Ето, на това се споделя „ победил социализъм “! Затова искащите да се преселят в Мариналеда по никакъв начин не са малко и би трябвало да чакат реда си по лист, от време на време и две години.
