Учените откриха дървото, с което динозаврите са се хранели
Има едно дърво, което постоянно се назовава „ дърво на динозаврите “, тъй като съгласно палеонтологичните данни, то е било това, което гигантските „ ужасни гущери “ от юрския интервал са изяли преди милиони години.
Това е борът Уолемия нобилис (Wollemia nobilis). Това вечнозелено иглолистно дърво, принадлежащо към семейство Араукарии (към което спадат и известните „ маймунски пъзели “), може да доближи до 40 метра височина, има светлозелени игловидни иглички и присъща надълбоко набраздена, груба кора.
Боровете Уолемия са получили прякора си „ динозавърско дърво “, тъй като вкаменелости на екземпляри, които доста наподобяват на тях, датират отпреди към 200 милиона години, интервал, когато динозаврите са управлявали Земята. Дълго време се смяташе, че тези антични иглолистни дървета са изчезнали изцяло преди почти 70-90 милиона години, не оцелявайки до края на ерата на динозаврите. Въпреки това, през 1994 година се случва едно извънредно ботаническо изобретение: австралийският откривател и ботаник Дейвид Нобъл инцидентно открива дребна група от тези дървета, растящи в изолирано, недостъпно дефиле в Национален парк Уолеми, Нов Южен Уелс, Австралия. Това беше извънредно значимо достижение в света на ботаниката, възкресявайки тип, за който се смяташе, че е липсващ.
Въпреки насладата от преоткриването обаче, боровете Уолемия остават извънредно редки. След откриването им, те са включени в Червения лист на Международния съюз за запазване на природата (IUCN) като сериозно заплашен тип. В дивата природа са останали единствено към 100 екземпляра от тези неповторими дървета и са непрекъснато изложени на риск от заболявания и горски пожари.
Заплахата е напълно действителна: по време на солидните горски пожари, които обгърнаха Източна Австралия през 2019-2020 година и унищожиха над 10 милиона хектара земя, тези 100 диви бора Уолемия бяха на ръба на изгубване и единствено с помощта на напъните на пожарникари и природозащитници бяха избавени от цялостно заличаване.
2
Поради тази несигурна обстановка, природозащитници и учени по целия свят поставят обилни старания за опазването на този тип. Те работят за развъждане и размножаване на генетично разнообразните фиданки от бор Уолемия. Тази стратегия към този момент е достигнала стадий, в който първите мостри от дървета, отглеждани в разсадници, стартират да се трансферират в ботанически градини по целия свят, като се избират места с най-благоприятните условия за растежа им. Целта на този развой е да се сътвори по този начин наречената „ метаколекция “.
Това са комбинирани сбирки, принадлежащи на разнообразни институции, само че които могат да бъдат изучавани и поддържани дружно. Такава световна мрежа от разсадници би трябвало да помогне за отбраната на типа от местни закани, като пожари или заболявания, както и от общите последствия от изменението на климата.
3
Вече има образци, които дават вяра за триумфа на този метод. През април тази година борът Уолемия, закупен като дребен разсад от пенсионерска двойка в Англия (в хълмовете Малвърн) през 2010 година, за първи път даде плодове (шишарки със семена). Това дърво, закупено по това време за относително дребна сума, в този момент е възрастно и дава семена, които могат да бъдат употребявани за развъждане на идващото потомство от този античен тип.
Този случай демонстрира, че боровете Уолемия могат сполучливо да порастват и да се развъждат отвън естествения си ареал, което дава късмет на типа за оцеляване. Така „ динозавърското дърво “, което е претърпяло милиони години еволюция, ерата на динозаврите и даже е било покрай изгубване, в този момент получава късмет за бъдещето с помощта на целенасочените старания на хората да го опазят и разпространят по целия свят.
