Има едни такива хора, които много искат да бъдат кметьове.

Има едни такива хора, които доста желаят да бъдат кметьове. И се кандидатират за градоначалници с ясното или краткотрайното прояснено схващане, че за тях ще гласоподават мама, баща и другари. Вероятно го вършат за възхвала на своя жанр или за обогатяване на биографията си, което единствено по себе си е публично безвредно. Има обаче измежду тях и човеци, които носят генетичната обремененост на някой прапрадядо, който доста желал да бъде кмет през 1889-а, в резултат на което встъпват в предизборната битка с клиничната увереност за победа. Тук към този момент ролята на предварителната защита е от голяма важност: добре е върху билбордовете им да се изпише " Деца, не правете като тях ", а при изключително клиничните случаи Wanted. А при рецидивите най-добре е да вземат отношение хората в бяло. Ако и това не оказва помощ, да се задействат хората в черно - не спецченгетата, а свещениците. Един поп постоянно може да избави изгубената душа по-успешно от един ГДБОП.

Затова претендентите би трябвало да се ревизират дали са в синхрон с тези, които са ги издигнали, и най-много със себе си. И тъкмо по тази причина ние от новосформираната преди месец Политическа партия " ПППП " издигнахме П.

Това, естествено, са абревиатурите на Политическа партия " Петцифрена Печалба за Пловдивчани от Пловдив " с самостоятелния претендент П. Това е цялото му име, да не си намерения някой, че го пазим в загадка от конкуренцията, или, не дай боже, от гласоподавателите.

Като самостоятелен нашият индивид първо е самостоятелен от половете. Не е някакъв елементарен джендър, а мултифункционален кандидат-управленец, който държи дамите избирателки да го припознаят като собствен, наричайки го в женски жанр, а мъжете гласоподаватели - също, наричайки го в мъжкия жанр на този женски жанр. В този смисъл ние излъчваме единствения кандидат-обединител.

Независимостта на нашия индивид от време на време доближава екзистенциални равнища, проявяващи се в това, че става самостоятелен и от самия себе си, само че всички ние новосформирани членове мощно се надяваме, че като кмет това негово проявяване ще е необичайност. Сиреч в персонален проект да не прояви късно осъзнато безволие, че нищо не зависи от него, а в градски проект - да не вземе да разгласи самостоятелност на Пловдив. Ако обаче преодолее тези напъни, ще може сполучливо да приложи предизборната си стратегия.

А той има качествата да стане неин приложник, отговаряйки на всички условия на капризния гласоподавател. Той е некорумпиран и почтен като мома отпреди Първата международна. Владее няколко езика, с акцент на френския, с помощта на което е направил сполучлива кариера в пет специалности. Не е практикувал нито една от тях, защото и преди, и след измененията е вложил само в политико-интелектуалното си съзряване. Инвестирал е във всички заведения за хранене, питейни заведения и кафенета, което може да бъде доказано от сервитьорите.

Предизборната му стратегия е елементарна, учредена на Булгаков: Няма зли хора, а единствено нещастни. Изводът е, че жителите би трябвало да бъдат ощастливени. Ако се постанова - и принудително. За тази цел нашият претендент е подготвил единствено две съществени промени.

Първо: унищожаване на всички налози - от налог " здания " до налог " кола ".

Второ: безвъзмездни забавачки, безвъзмезден градски превоз, гратис паркиране, безвъзмездни аборти, безвъзмездни презервативи, безвъзмездни сватби и погребения.

Естествено, най-после идва и досадният въпрос: Откъде ще дойдат парите за това всеобщо ощастливяване на пловдивчани? Той, претендентът ни, е подготвил съществено решение: залага Пловдив на международната борса и прави всички филибелии акционери. Така всеки пълновръстен субект под тепетата ще стане милионер от дивиденти за едни четири години. И то, без да работи.

А кой ще работи, нашият претендент ще взема решение в идващия си мандат.