Как Кръволока стана демократ в учебниците
Има една тематика, с която би трябвало да ляга и да става всеки политик, който милее за България. Уви, политическите и публичните баталии по разнообразни мотиви в последните години рядко се свързват с нея, въпреки че съвсем всеки проблем в действителност я допира. Темата е не стопанската система, не обществените действия, а образованието, което построява или надлежно разгражда всяка нация. От него зависи мисленето и държанието на едно общество. Икономика може да се възроди даже от нулата, само че за изправяне на повреденото и унищожено мислене са нужни десетилетия. В България това се знае най-малко от ІХ век, когато княз Борис-Михаил залага книжовността в основата на страната си. И от Възраждането също, когато образованието и знанието стават първа стъпка към счупването на робските окови. Просветеният народ е този, който е кадърен да гради страна и достолепие, производства и развиване, а неукият и необразованият стига единствено до простотията и може да бъде подведен от всеки демагог и интересчия и да търпи тиранията на всяка власт, която го използва за персоналното си облагодетелстване.
В образоването на популацията и в построяването на манталитета му - в днешното учебно заведение изключително - съществена роля имат два предмета - историята и литературата. Неслучайно Паисий, който сякаш почитаме, отваря очите на българите първо със знанието за личната му история. “История има и става народ “… Откъде стартира и продължава разграждането на образованието в последните над 30 години у нас? Не от математиката, физиката или географията, а точно от историята и литературата. Човек може да е прелестен математик или програмист, само че по едно и също време да е неграмотен като човек, българин и жител.
Месец септември с многочислените основни за историята ни събития, които са се струпали в него през годините, е може би най-подходящ, в случай че желаеме да забележим какво се е случило с учебното заведение ни, какво наличие имат днешните образователни стратегии и учебниците. Хората виждат в бита си най-много учебниците, по тази причина не си дават сметка, че те са производно и разследване от образователните стратегии, които се дефинират от просветителното министерство.
Има хора в това ведомство, които настояват, че „ казусът не е в стратегиите “ и с това се пробват да прикрият осъщественото с тяхно присъединяване или в тяхна полза. Защото неслучайно най-тежки са политическите похищения точно върху историята, изключително след приемането на новия Закон за предучилищното и учебното обучение, настоящ от 2016 година Всъщност, подмяната и използването на историята с политическа цел стана съществена характерност на актуалния свят въобще, освен в България. Но в тази ситуация е значимо по какъв начин у нас бяха изпълнени външните инструкции за съсипване на знанията за действителното минало посредством един закон, чиято първа работа бе да отстрани прелестната дума „ култура, просвещение “, непроменяемо защитавана като сакрална у нас от 1891 година насам. И тъй като антикомунизмът и русофобията са главната полезност за властващите в последните години, новите образователни стратегии и надлежно учебниците станаха огледален облик на тези „ полезности “. Откровени злобари като някоя си Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград, представяна като професор, без да е такава, и един публицист, заровилсе в Държавна сигурност – Христо Христов, незнайно за какво се разпореждаха в МОН с образователната стратегия по история, обгрижвани от „ Америка за България “. А известни професори от Софийския университет като Искра Баева и Евгения Калинова бяха привиквани в министерството и принуждавани да посвият в написаните от тях учебници всичко позитивно за „ комунистическия “ интервал. Защото той, както всички към този момент знаят, е незаконен. Такъв е споредедин срамен закон, който никой не изиска, или не посмя, до момента да анулира. Топтан е незаконен, няма стадии и интервали, нямало било същинско развиване – обществено и икономическо. И това бе насаждано в обществото години наред с непрекъснати обществени ругатни не без помощта на присъдружните медии и доста постоянно без реакция от страна на левите политици.
Но да се върнем към септември и септемврийските събития. Как ги показват образователните стратегии за VІІ и Х клас – двете години, в които се учи историята на България?
1885 година, 6 септември. В програмата тематиката е дефинирана малко: „ Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата отбрана “. От ученика се желае да показва последствията от това събитие. Впрочем, всички тематики в образователните стратегии са дефинирани най-общо, което дава опция за най-разнообразни тълкования в учебниците, само че тези учебници се рецензират и утвърждават от МОН, където интерпретациите зазвучават в един глас. Ето какво написа в учебника по история и цивилизации за VІІ клас на издателство „ Рива “ да вземем за пример – след няколко реда изложение на събитията в Пловдив следва изречението: „ Русия се афишира против Съединението и изтегля своите офицери, с което нанася удар на младата българска войска “. Стр. 66
Нито дума за аргументите или за съответната обстановка и условия сега. Впрочем, причинно-следствените връзки са последното нещо, което може да бъде намерено в цялото образование по история в учебно заведение.
1908 година, 22 септември. Темата по стратегия е „ Признаване на независимостта на България “. В учебника за VІІ клас на „ Рива “ това звучи по този начин: „ На 22 септември в остарялата столица Търново, в църквата „ Св. 40 мъченици “, князът и държавното управление тържествено афишират независимостта от турския султан. Страната е оповестена за царство, а княз Фердинанд приема купата “ цар на българите “, с което се акцентира приемствеността с Второто българско царство. Възникналата дипломатическа рецесия се позволява с посредничеството и финансовата договореност сред България, Русия и Турция “. Стр. 75
Е, някак зад тази мъглява „ финансова договореност “ да проличава, че с цел да бъде приета нашата самостоятелност, Русия заплаща дълга ни към Турция с едни 80 милиона златни франка, равни тогава на 674 тона злато? Дава ни ги сякаш като заем за 75 години, който да върнем и който по-късно болшевишкото държавно управление на Ленин ни опрощава! Няма по какъв начин да проличава сходно нещо, тъй като за Русия нищо положително не може да се процеди през цензурата на властта.
1923 година, септември. За този интервал образователните стратегии са умопомрачителни - „ България сред двете международни войни “. Уточнението в VІІ клас е, че ученикът „ дава образци за вътрешнополитически спорове и противодействия през 20-те-30-те години на ХХ век “. В програмата за Х клас тематиката е конкретизирана по този начин: „ Левият политически радикализъм, демокрацията, Деветнайсетомайският прелом 1934 година и безпартийният режим “, като се загатват ръководството на Български земеделски народен съюз, „ интернационалните и вътрешните фактори за радикализацията на Българска комунистическа партия “, ескалацията на политическото принуждение. Няма Стамболийски, няма Деветоюнски прелом 1923 година, няма Септемврийско въстание, няма бял гнет и убийства на земеделци и комунисти, няма нищо.
В учебника за VІІ клас програмното напътствие е претворено, като е упоменато, че политиката на Български земеделски народен съюз е въвеждане на селска тирания, трудова тегоба, основаване на „ оръжейна армия “. Ни една добра дума за ръководството, след това Военният съюз прави прелом, Стамболийски е погубен (как тъкмо не е ясно), а на власт идва Александър Цанков, „ който се пробва да възвърне демократичните правила, само че като усмири страната. По разпореждане на Москва Българска комунистическа партия потегля към принудително завладяване на властта. През септември 1923 година в разнообразни елементи на страната стартират въоръжени протести за определяне на руска власт (!!!) Армията потушава протеста, а Българска комунистическа партия поема по пътя на терора. На 16 април 1925 година е взривена църквата „ Св. Неделя “ в София “. Стр. 93
Е, лицето с „ демократичните правила “… в действителната история е известно с прякора Кръволока! Човек се чуди да се смее ли, да плаче ли. Периодът сред двете войни е характеризиран само с радикализация и гнет от страна на Българска комунистическа партия, няма ги белия гнет, удушените Гео Милев или Йосиф Хербст, няма избити депутати, няма Цанков Кръволока…Чудно ли е при такова образование, че на въпроса за какви събития се отнася поемата „ Септември “ на Гео Милев гимназисти отговорят: „ За Априлското въстание “. А след Х клас история повече не се учи - тя бе отстранена като общообразователен предмет в последните две години на гимназията. Защо ли никой не реагира?
И в VІІ, и в Х клас учениците не чуват нито тон за Лайпцигския развой! Т.е. в образованието по история такова събитие не съществува. В цяла Европа и досегаима монументи и бюстове на героя от Лайпциг Георги Димитров, единствено в нашите учебници той е напълно негативна персона.
Освен това, от учебника на изд. „ Рива “ за VІІ клас научаваме, че индустриално развиване на България, просветителни и културни достижения има в интервала сред двете международни войни, само че нищо такова няма „ при комунизма “. Впрочем, открих някъде едно позитивно изречение за годините след 1944 година, което гласи по този начин: „ В този интервал са издигнати доста фабрики, които замърсяват околната среда “…
1939 година,17-18 септември. Темата в образователните стратегии е къса: „ България в годините на Втората международна война “, като ученикът би трябвало „ да изясни избора и дейностите на България “ (т.е. за какво се лепваме за Хитлер и за фашистката ос). А след това – спасяването на българските евреи (от какво и от кого?!). За фашизъм, естествено не се загатва, нямало го е в България. Слава богу, най-малко в Х клас е допълнено, че през 1940 година е признат Законът за отбрана на нацията против еврейството, само че той не застрашавал живота на евреите. Какво тъкмо е правено с евреите по този закон – няма ни дума естествено. Впрочем, единствено в уроците за международната история в ІХ клас има тематика „ комунизъм, фашизъм, националсоциализъм “ - изброени в този ред…
Имам обаче въпрос. Няма сега европейска страна – спътник или съперник на Хитлер тогава, която да отхвърля, че в нея е имало фашизъм. Как по този начин стана, че от цяла Европа не е имало фашизъм само в България – една от 4-те страни на континента, включили се към оста Рим-Берлин-Токио?!
1944 година, 9 септември. В образователните стратегии този ден го няма. В VІІ клас тематиката е: „ Промяна в политическата система “, определяне на тоталитарно ръководство, България в Източния блок “. Ученикът би трябвало да познава съществени характерности на тоталитарната страна, да дава образци за нарушени цивилен права от комунистическия режим, да усвои какво е фетиш към личността и ролята на Съюз на съветските социалистически републики във външната ни политика. В Х клас има допълнение – би трябвало да се усвоят термини като съветизация, комунизъм, тирания на пролетариата, Народен съд, наказателен уред, трудово-възпитателни лагери.
И ето извадки от учебника по история за VІІ клас. „ Сутринта на 9 септември 1944 година България осъмва с държавно управление на Отечествения фронт (ОФ), отпред с Кимон Георгиев. Новият кабинет е назначен с декрет на регентите. В него представителите на Българската работническа партия (комунисти) не са болшинство, само че в техни ръце са основните министерства на правораздаването и на вътрешните работи. Окупацията на страната от Червената войска е другият фактор, който оказва мощно въздействие върху бързо протичащите процеси. В Москва към момента се намира водачът на българските комунисти Георги Димитров, с който партията съгласува всяка своя стъпка… Правителството не реагира против вълната от стихийни убийства, заляла страната в първите седмици след 9 септември. Нещо повече, под лозунга за битка против фашизма ръководещите стартират всеобщи уволнения, изселвания или изпращане на „ политически рисковите лица “ в новосъздадените трудово-възпитателни общежития (лагери) “. Стр. 120
Нататък се загатва, че пред Народния съд били изправени 11 122 „ противонародни детайли “, смъртно наказване е наложено на 2 730 души (не се прецизира кои и за какво са наказани, че са изпълнени по-малко от половината смъртни присъди, какъв брой са оправданите от Народния съд), а в отговор на репресиите зародили незаконни организации като горяните. Така споделя учебникът, нищо че даже шефът на легионите Иван Дочев в спомените си назовава горяните диверсанти. Добре се знае кой ги е обгрижвал, даже финансово.
Преди това за репресиите при режима до 1944 година, за убийствата и зверствата, за лагерите тогава, за избитите деца на ятаци, за Съпротивата няма нито писмен знак, нито дума. Престъпен е комунизмът и не трябва да се повтаря! Но фашизмът може - нищо неприятно не е имало тук през Втората международна война. Това запомня всеки седмокласник, когато за пръв път учи съответно историята на България.
Цитирах по-подробно моменти от образователните стратегии и извадки от учебници, по които към този момент се „ образоват “ няколко генерации, с цел да се разбере до каква степен предишното към този момент е сменено – с избрана политическа цел, несъмнено. Всичко, що се отнася до Българска комунистическа партия, комунизъм, социалистически интервал и прочие, е показано от черно по-черно, а всичко останало е в съвсем розови оттенъци, всички кошмари на режимите у нас са замазани и заличени. Капитализмът е показан като бурно и демократично развиване, което е спряно от „ комунизма “. И обновено щастливо в този момент с влизането ни в Европейски Съюз и НАТО! Има, несъмнено, и действителни обстоятелства от исторически събития, само че от това по какъв начин са подбрани обстоятелствата от създателите, кои са изведени на напред във времето и кои са подценени, се получават погрешни и манипулативни едностранчиви тълкования. Дали по този път образованието реализира задачите, които му бяха сложени законово - „ запазване и одобряване на българската национална еднаквост и българското национално съзнание “?
Манипулациите с паметта са основни в едно общество, изключително измежду младите, измежду бъдещето - те целят промени на еднаквост, промени в настройките за национални и геополитически ориентации. Създава се изопачена и извратена историческа памет с посредничеството на просветителната система, която е най-значим механизъм за създаване на националността. Така се чертаят насоките за общество на бъдещето – безродно, неосведомено, заблудено, елементарно за всякаква обработка и водене за носа.
Очевидно ние не можем да реализираме умно помиряване в казуса с разделящото минало, тъй като “отгоре “ и „ извън “ се подтикват по всякакъв начин изявите на крайни антикомунисти и русофоби, които може да бъдат изброени поименно. Не е задоволително да имаме разрастваща се стопанска система, за която да се приготвят „ съответни фрагменти “. Напротив - ще имаме разрастваща се стопанска система и развито общество въобще, в случай че образованието образува „ съответно “ национално мислене и построява просветена нация. Българското общество на следващия ден ще е такова, каквото го направи образованието през днешния ден. Няма никакъв резултат от помпозни лозунги от вида „ Няма да позволим да изчегъртат историята ни “. Вече сме го разрешили. Затова по-смислено ми се вижда безусловно непрекъснато и при всеки проблем да се слага въпросът за преразглеждане на образователните стратегии по история, т.е. за връщане на историята в учебно заведение – като се стартира от І клас и се стигне до ХІІ.
Ако към този момент не е късно…
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В образоването на популацията и в построяването на манталитета му - в днешното учебно заведение изключително - съществена роля имат два предмета - историята и литературата. Неслучайно Паисий, който сякаш почитаме, отваря очите на българите първо със знанието за личната му история. “История има и става народ “… Откъде стартира и продължава разграждането на образованието в последните над 30 години у нас? Не от математиката, физиката или географията, а точно от историята и литературата. Човек може да е прелестен математик или програмист, само че по едно и също време да е неграмотен като човек, българин и жител.
Месец септември с многочислените основни за историята ни събития, които са се струпали в него през годините, е може би най-подходящ, в случай че желаеме да забележим какво се е случило с учебното заведение ни, какво наличие имат днешните образователни стратегии и учебниците. Хората виждат в бита си най-много учебниците, по тази причина не си дават сметка, че те са производно и разследване от образователните стратегии, които се дефинират от просветителното министерство.
Има хора в това ведомство, които настояват, че „ казусът не е в стратегиите “ и с това се пробват да прикрият осъщественото с тяхно присъединяване или в тяхна полза. Защото неслучайно най-тежки са политическите похищения точно върху историята, изключително след приемането на новия Закон за предучилищното и учебното обучение, настоящ от 2016 година Всъщност, подмяната и използването на историята с политическа цел стана съществена характерност на актуалния свят въобще, освен в България. Но в тази ситуация е значимо по какъв начин у нас бяха изпълнени външните инструкции за съсипване на знанията за действителното минало посредством един закон, чиято първа работа бе да отстрани прелестната дума „ култура, просвещение “, непроменяемо защитавана като сакрална у нас от 1891 година насам. И тъй като антикомунизмът и русофобията са главната полезност за властващите в последните години, новите образователни стратегии и надлежно учебниците станаха огледален облик на тези „ полезности “. Откровени злобари като някоя си Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград, представяна като професор, без да е такава, и един публицист, заровилсе в Държавна сигурност – Христо Христов, незнайно за какво се разпореждаха в МОН с образователната стратегия по история, обгрижвани от „ Америка за България “. А известни професори от Софийския университет като Искра Баева и Евгения Калинова бяха привиквани в министерството и принуждавани да посвият в написаните от тях учебници всичко позитивно за „ комунистическия “ интервал. Защото той, както всички към този момент знаят, е незаконен. Такъв е споредедин срамен закон, който никой не изиска, или не посмя, до момента да анулира. Топтан е незаконен, няма стадии и интервали, нямало било същинско развиване – обществено и икономическо. И това бе насаждано в обществото години наред с непрекъснати обществени ругатни не без помощта на присъдружните медии и доста постоянно без реакция от страна на левите политици.
Но да се върнем към септември и септемврийските събития. Как ги показват образователните стратегии за VІІ и Х клас – двете години, в които се учи историята на България?
1885 година, 6 септември. В програмата тематиката е дефинирана малко: „ Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата отбрана “. От ученика се желае да показва последствията от това събитие. Впрочем, всички тематики в образователните стратегии са дефинирани най-общо, което дава опция за най-разнообразни тълкования в учебниците, само че тези учебници се рецензират и утвърждават от МОН, където интерпретациите зазвучават в един глас. Ето какво написа в учебника по история и цивилизации за VІІ клас на издателство „ Рива “ да вземем за пример – след няколко реда изложение на събитията в Пловдив следва изречението: „ Русия се афишира против Съединението и изтегля своите офицери, с което нанася удар на младата българска войска “. Стр. 66
Нито дума за аргументите или за съответната обстановка и условия сега. Впрочем, причинно-следствените връзки са последното нещо, което може да бъде намерено в цялото образование по история в учебно заведение.
1908 година, 22 септември. Темата по стратегия е „ Признаване на независимостта на България “. В учебника за VІІ клас на „ Рива “ това звучи по този начин: „ На 22 септември в остарялата столица Търново, в църквата „ Св. 40 мъченици “, князът и държавното управление тържествено афишират независимостта от турския султан. Страната е оповестена за царство, а княз Фердинанд приема купата “ цар на българите “, с което се акцентира приемствеността с Второто българско царство. Възникналата дипломатическа рецесия се позволява с посредничеството и финансовата договореност сред България, Русия и Турция “. Стр. 75
Е, някак зад тази мъглява „ финансова договореност “ да проличава, че с цел да бъде приета нашата самостоятелност, Русия заплаща дълга ни към Турция с едни 80 милиона златни франка, равни тогава на 674 тона злато? Дава ни ги сякаш като заем за 75 години, който да върнем и който по-късно болшевишкото държавно управление на Ленин ни опрощава! Няма по какъв начин да проличава сходно нещо, тъй като за Русия нищо положително не може да се процеди през цензурата на властта.
1923 година, септември. За този интервал образователните стратегии са умопомрачителни - „ България сред двете международни войни “. Уточнението в VІІ клас е, че ученикът „ дава образци за вътрешнополитически спорове и противодействия през 20-те-30-те години на ХХ век “. В програмата за Х клас тематиката е конкретизирана по този начин: „ Левият политически радикализъм, демокрацията, Деветнайсетомайският прелом 1934 година и безпартийният режим “, като се загатват ръководството на Български земеделски народен съюз, „ интернационалните и вътрешните фактори за радикализацията на Българска комунистическа партия “, ескалацията на политическото принуждение. Няма Стамболийски, няма Деветоюнски прелом 1923 година, няма Септемврийско въстание, няма бял гнет и убийства на земеделци и комунисти, няма нищо.
В учебника за VІІ клас програмното напътствие е претворено, като е упоменато, че политиката на Български земеделски народен съюз е въвеждане на селска тирания, трудова тегоба, основаване на „ оръжейна армия “. Ни една добра дума за ръководството, след това Военният съюз прави прелом, Стамболийски е погубен (как тъкмо не е ясно), а на власт идва Александър Цанков, „ който се пробва да възвърне демократичните правила, само че като усмири страната. По разпореждане на Москва Българска комунистическа партия потегля към принудително завладяване на властта. През септември 1923 година в разнообразни елементи на страната стартират въоръжени протести за определяне на руска власт (!!!) Армията потушава протеста, а Българска комунистическа партия поема по пътя на терора. На 16 април 1925 година е взривена църквата „ Св. Неделя “ в София “. Стр. 93
Е, лицето с „ демократичните правила “… в действителната история е известно с прякора Кръволока! Човек се чуди да се смее ли, да плаче ли. Периодът сред двете войни е характеризиран само с радикализация и гнет от страна на Българска комунистическа партия, няма ги белия гнет, удушените Гео Милев или Йосиф Хербст, няма избити депутати, няма Цанков Кръволока…Чудно ли е при такова образование, че на въпроса за какви събития се отнася поемата „ Септември “ на Гео Милев гимназисти отговорят: „ За Априлското въстание “. А след Х клас история повече не се учи - тя бе отстранена като общообразователен предмет в последните две години на гимназията. Защо ли никой не реагира?
И в VІІ, и в Х клас учениците не чуват нито тон за Лайпцигския развой! Т.е. в образованието по история такова събитие не съществува. В цяла Европа и досегаима монументи и бюстове на героя от Лайпциг Георги Димитров, единствено в нашите учебници той е напълно негативна персона.
Освен това, от учебника на изд. „ Рива “ за VІІ клас научаваме, че индустриално развиване на България, просветителни и културни достижения има в интервала сред двете международни войни, само че нищо такова няма „ при комунизма “. Впрочем, открих някъде едно позитивно изречение за годините след 1944 година, което гласи по този начин: „ В този интервал са издигнати доста фабрики, които замърсяват околната среда “…
1939 година,17-18 септември. Темата в образователните стратегии е къса: „ България в годините на Втората международна война “, като ученикът би трябвало „ да изясни избора и дейностите на България “ (т.е. за какво се лепваме за Хитлер и за фашистката ос). А след това – спасяването на българските евреи (от какво и от кого?!). За фашизъм, естествено не се загатва, нямало го е в България. Слава богу, най-малко в Х клас е допълнено, че през 1940 година е признат Законът за отбрана на нацията против еврейството, само че той не застрашавал живота на евреите. Какво тъкмо е правено с евреите по този закон – няма ни дума естествено. Впрочем, единствено в уроците за международната история в ІХ клас има тематика „ комунизъм, фашизъм, националсоциализъм “ - изброени в този ред…
Имам обаче въпрос. Няма сега европейска страна – спътник или съперник на Хитлер тогава, която да отхвърля, че в нея е имало фашизъм. Как по този начин стана, че от цяла Европа не е имало фашизъм само в България – една от 4-те страни на континента, включили се към оста Рим-Берлин-Токио?!
1944 година, 9 септември. В образователните стратегии този ден го няма. В VІІ клас тематиката е: „ Промяна в политическата система “, определяне на тоталитарно ръководство, България в Източния блок “. Ученикът би трябвало да познава съществени характерности на тоталитарната страна, да дава образци за нарушени цивилен права от комунистическия режим, да усвои какво е фетиш към личността и ролята на Съюз на съветските социалистически републики във външната ни политика. В Х клас има допълнение – би трябвало да се усвоят термини като съветизация, комунизъм, тирания на пролетариата, Народен съд, наказателен уред, трудово-възпитателни лагери.
И ето извадки от учебника по история за VІІ клас. „ Сутринта на 9 септември 1944 година България осъмва с държавно управление на Отечествения фронт (ОФ), отпред с Кимон Георгиев. Новият кабинет е назначен с декрет на регентите. В него представителите на Българската работническа партия (комунисти) не са болшинство, само че в техни ръце са основните министерства на правораздаването и на вътрешните работи. Окупацията на страната от Червената войска е другият фактор, който оказва мощно въздействие върху бързо протичащите процеси. В Москва към момента се намира водачът на българските комунисти Георги Димитров, с който партията съгласува всяка своя стъпка… Правителството не реагира против вълната от стихийни убийства, заляла страната в първите седмици след 9 септември. Нещо повече, под лозунга за битка против фашизма ръководещите стартират всеобщи уволнения, изселвания или изпращане на „ политически рисковите лица “ в новосъздадените трудово-възпитателни общежития (лагери) “. Стр. 120
Нататък се загатва, че пред Народния съд били изправени 11 122 „ противонародни детайли “, смъртно наказване е наложено на 2 730 души (не се прецизира кои и за какво са наказани, че са изпълнени по-малко от половината смъртни присъди, какъв брой са оправданите от Народния съд), а в отговор на репресиите зародили незаконни организации като горяните. Така споделя учебникът, нищо че даже шефът на легионите Иван Дочев в спомените си назовава горяните диверсанти. Добре се знае кой ги е обгрижвал, даже финансово.
Преди това за репресиите при режима до 1944 година, за убийствата и зверствата, за лагерите тогава, за избитите деца на ятаци, за Съпротивата няма нито писмен знак, нито дума. Престъпен е комунизмът и не трябва да се повтаря! Но фашизмът може - нищо неприятно не е имало тук през Втората международна война. Това запомня всеки седмокласник, когато за пръв път учи съответно историята на България.
Цитирах по-подробно моменти от образователните стратегии и извадки от учебници, по които към този момент се „ образоват “ няколко генерации, с цел да се разбере до каква степен предишното към този момент е сменено – с избрана политическа цел, несъмнено. Всичко, що се отнася до Българска комунистическа партия, комунизъм, социалистически интервал и прочие, е показано от черно по-черно, а всичко останало е в съвсем розови оттенъци, всички кошмари на режимите у нас са замазани и заличени. Капитализмът е показан като бурно и демократично развиване, което е спряно от „ комунизма “. И обновено щастливо в този момент с влизането ни в Европейски Съюз и НАТО! Има, несъмнено, и действителни обстоятелства от исторически събития, само че от това по какъв начин са подбрани обстоятелствата от създателите, кои са изведени на напред във времето и кои са подценени, се получават погрешни и манипулативни едностранчиви тълкования. Дали по този път образованието реализира задачите, които му бяха сложени законово - „ запазване и одобряване на българската национална еднаквост и българското национално съзнание “?
Манипулациите с паметта са основни в едно общество, изключително измежду младите, измежду бъдещето - те целят промени на еднаквост, промени в настройките за национални и геополитически ориентации. Създава се изопачена и извратена историческа памет с посредничеството на просветителната система, която е най-значим механизъм за създаване на националността. Така се чертаят насоките за общество на бъдещето – безродно, неосведомено, заблудено, елементарно за всякаква обработка и водене за носа.
Очевидно ние не можем да реализираме умно помиряване в казуса с разделящото минало, тъй като “отгоре “ и „ извън “ се подтикват по всякакъв начин изявите на крайни антикомунисти и русофоби, които може да бъдат изброени поименно. Не е задоволително да имаме разрастваща се стопанска система, за която да се приготвят „ съответни фрагменти “. Напротив - ще имаме разрастваща се стопанска система и развито общество въобще, в случай че образованието образува „ съответно “ национално мислене и построява просветена нация. Българското общество на следващия ден ще е такова, каквото го направи образованието през днешния ден. Няма никакъв резултат от помпозни лозунги от вида „ Няма да позволим да изчегъртат историята ни “. Вече сме го разрешили. Затова по-смислено ми се вижда безусловно непрекъснато и при всеки проблем да се слага въпросът за преразглеждане на образователните стратегии по история, т.е. за връщане на историята в учебно заведение – като се стартира от І клас и се стигне до ХІІ.
Ако към този момент не е късно…
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ