Гошо Гробаря е новият Петко Славейков – не сме народ, а мърша!
Има една тъжна национална мъдрост, че българите са като картофите – най-свестните са подземен. Дядо Вълю доживява свободата, а Георги Бенковски се дави като кутре в Тетевенския Балкан. Иванчо Хаджипенчович става народен представител в Учредителното заседание, а Васил Левски изгнива в небелязан гроб. Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и ген. Никола Михов намазват болшевишкия патрон, а мръсният палач Лев Главинчев оглавява Контролно-ревизионната комисия на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Явно нашенецът коства нещо единствено когато е леден и с очевидни признаци на трупно вкочанясване.
Няма да срещнете тази доктрина в трудовете на Иван Хаджийски, Тодор Попов или Марко Семов, няма да я прочетете сред редовете в мисловните полюции на Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Антоний Гълъбов или Цветозар Томов. Дори и най-простонародните представители на обществените науки като Румбата Желева и Румбата Бъчварова не работят по тази тематика. Откри я един затлъстял, недодялан хитрец на име Георги Енев, копаещ плитки гробове в гората край Клисура. Той би трябвало да влезе в учебниците по антропология с рационализацията си, потвърдила превъзходството на мършата над дишащия, работещ, мислещ и гласуващ жител.
Десетилетията мазохистичен соцреализъм ни учеха с набожен жар, че обособената персона, нейните желания и упования, дефекти и блян към великолепие или самоизтребление, са непреодолими без поддръжката на Колектива и майчината ръка на Партията. Без тази общественост ние сме просто 70-80 кг въглеводороди. И единствено единението с диалектическата безпогрешност на новия строй може да ни трансформира в хора.
Иначе сме дребни потребители от западен вид, презряни кулаци, набиващи хамбургски колбас и редящи се на опашка за Лада в „ Мототехника “ и пералня „ Перла “ 06. Фалшивото възприятие на принадлежност към колектива – чавдарчета, пионерчета, комсомолци, членове и кандидат-членове на Българска комунистическа партия, унищожи за десетилетия напред самостоятелните желания, съпостави със земята артистичните и бохемски ползи и приравни българина към колянов вал в разпадащата се волга на руския болшевизъм.
Тепърва ще берем плодовете на строеното от Коминтерна антихуманно общество, унищожило освен хуманистичните метафизичен позиции и нравственос, само че и физически ликвидирало най-ярките им представители. Така, постепенно и незабелязано, в действителност сме се трансформирали в биологичен материал със подозрително качество. Там обаче, където комунистите не съумяха да бръкнат със селяшките си пръсти, е в полето на органичната химия.
Когато умрем, най-сетне ставаме потребни в киндивидуална роля. Отделяме мазнини и въглехидрати, полипептидни вериги, вода и въглероден двуокис, както и милиарди потребни бактерии, превръщащи се в част от екологичния цикъл на природата. А, осигуряваме и издръжка на дядо Поп, юристи по делби и гражданско-правни разногласия, служителите в общината, неколцина роми с лопати и на места някой хитрец на едро като Георги Енев. Това си е същински публичен принос, нали? Мнозина не биха постигнали и половината за 100 години живот. Не сме народ, а мърша и това ни е изкуплението.
Няма да срещнете тази доктрина в трудовете на Иван Хаджийски, Тодор Попов или Марко Семов, няма да я прочетете сред редовете в мисловните полюции на Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Антоний Гълъбов или Цветозар Томов. Дори и най-простонародните представители на обществените науки като Румбата Желева и Румбата Бъчварова не работят по тази тематика. Откри я един затлъстял, недодялан хитрец на име Георги Енев, копаещ плитки гробове в гората край Клисура. Той би трябвало да влезе в учебниците по антропология с рационализацията си, потвърдила превъзходството на мършата над дишащия, работещ, мислещ и гласуващ жител.
Десетилетията мазохистичен соцреализъм ни учеха с набожен жар, че обособената персона, нейните желания и упования, дефекти и блян към великолепие или самоизтребление, са непреодолими без поддръжката на Колектива и майчината ръка на Партията. Без тази общественост ние сме просто 70-80 кг въглеводороди. И единствено единението с диалектическата безпогрешност на новия строй може да ни трансформира в хора.
Иначе сме дребни потребители от западен вид, презряни кулаци, набиващи хамбургски колбас и редящи се на опашка за Лада в „ Мототехника “ и пералня „ Перла “ 06. Фалшивото възприятие на принадлежност към колектива – чавдарчета, пионерчета, комсомолци, членове и кандидат-членове на Българска комунистическа партия, унищожи за десетилетия напред самостоятелните желания, съпостави със земята артистичните и бохемски ползи и приравни българина към колянов вал в разпадащата се волга на руския болшевизъм.
Тепърва ще берем плодовете на строеното от Коминтерна антихуманно общество, унищожило освен хуманистичните метафизичен позиции и нравственос, само че и физически ликвидирало най-ярките им представители. Така, постепенно и незабелязано, в действителност сме се трансформирали в биологичен материал със подозрително качество. Там обаче, където комунистите не съумяха да бръкнат със селяшките си пръсти, е в полето на органичната химия.
Когато умрем, най-сетне ставаме потребни в киндивидуална роля. Отделяме мазнини и въглехидрати, полипептидни вериги, вода и въглероден двуокис, както и милиарди потребни бактерии, превръщащи се в част от екологичния цикъл на природата. А, осигуряваме и издръжка на дядо Поп, юристи по делби и гражданско-правни разногласия, служителите в общината, неколцина роми с лопати и на места някой хитрец на едро като Георги Енев. Това си е същински публичен принос, нали? Мнозина не биха постигнали и половината за 100 години живот. Не сме народ, а мърша и това ни е изкуплението.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ