Има една стара притча за един глуповат селянин, който бил

Има една остаряла алегория за един слабоумен селяндур, който бил поканен в къщата на господаря си. Господарят му го завел в кабинета си и му предложил чорба, само че селянинът таман понечил да отпие, когато забелязал в купата дребна змия. Не желал да набеди господаря си, по тази причина отпил, а след няколко дни се почувствал толкоз зле, че се върнал назад в къщата.

Господарят му още веднъж го завел в кабинета си и му приготвил някакво лекарство в дребна купа, която му подал. Селянинът таман понечил да отпие от лекарството, когато още веднъж забелязал в купата друга змия. Този път мощно възроптал, че тя е повода за заболяването. Засмял се с цяло гърло господарят му и показал тавана, от който висял огромен лък.

- Това е единствено отражение на лъка - споделил той. - Няма никаква змия. Тя е единствено в главата ти.

Селянинът погледнал още веднъж и към този момент бил сигурен, че в купата няма никаква змия, а единствено отражение. Напуснал къщата, без да отпие от лекарството и се възстановил още на другия ден.

***

Ограниченията, които живеят вътре в нас, от време на време са толкоз мощни, че ни наподобяват като отровни змии, които могат да ни разболеят или даже убият. Не се оставяйте на заблудите да ви водят, а погледнете нещата такива, каквито в действителност са.