Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в

" Има една легенда за птичката, която пее единствено един път в живота си, само че по-сладко от всяко друго земно творение. Още щом напусне гнездото си, тя дири бодлив шубрак и няма покой, до момента в който не го откри. Тогава запява измежду безпощадните му клончета, притискайки гръд към най-дългия им и изострен шип, с цел да почине, извисена над своята мъка, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна ария, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и даже господ на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива единствено с цената на огромна болежка... или най-малко по този начин е съгласно легендата. "



„ Птичката с тръна в гърдите следва немилостив закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да почине, пеейки. Когато острият бодил я пронизва, тя не подозира, че я чака смърт; единствено пее и пее, до момента в който не й останат сили да издаде нито тон повече. Но ние – когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И въпреки всичко го вършим. Все отново го вършим. “

На 29 януари 2015 година се разделихме с Колийн Маккълоу, авторката на обичания от милиони хора разказ " Птиците умират сами ". За същинските създатели с физическата гибел не свършва животът, те не престават да съществуват в нас, до момента в който помним и обичаме творбите им.