Още смърт предстои! Болестта, която остава след COVID
Има една чума, която съществува доста преди Коронавирус рецесията и която ще остане доста след нея. Една болест без лекуване, една срамна болест, която се популяризира и не понижава.
Вижте, чуйте:
„ Не се води публична статистика, само че, по данни на разнообразни неправителствени организации, над два пъти са се усили сигналите за домашно принуждение у нас през трите месеца, в които бяхме затворени напролет на 2020 година, като тогава бяха убити девет жени… “ ~ Диана Ковачева
Диана Ковачева е родена в София през 1975 година Завършила е право в Софийския университет " Св. Климент, омбудсман.
Кое ви прави първо и най-силно усещане?
- Огромният размер на принуждение?
- Че се е нараснал два пъти за толкоз малко време?
- Думите: „ Не се води публична статистика “?
- Че ¾ от хората, които отвориха този материал, с цел да видят защо става дума, към този момент са го затворили, тъй като „ не ги вълнува “?
...
Когато приказваме за „ над два пъти “, знаете ли на каква първична основа за удвояване стъпваме? През 2018 година 35 дами бяха убити от пердах.
През 2019 година имаше няколко истории, които „ възпламениха “ възмущението на българите. Понеже към този момент не ги помните, ще ви подсетя за две от тях.
Кремена Николова, 40-годишна, вечно 40-годишна, убита. Ще ви напомня ето това:
„ Когато брачният партньор Борислав Николов е напуснал жилището, Кремена е била още жива, сочат данните от следствието. Ако килърът е извикал медици, вместо майка си, животът ѝ можеше да бъде избавен, разясняват криминалистите “. Това се случва, откакто е била пребита от пердах, оставена да се бори за живота си.
Калина Симова умря на 25 години. Приятелят ѝ… не знам по какъв начин да го опиша това… ще употребявам отново цитати:
„ […]се е гаврил с гаджето си Калина, а след това го удушил с карате хватка и преспал една нощ с трупа[…]За жестокото ликвидиране се разбра чак на идващия ден, откакто пуснал SMS на татко си и своя другарка, че ще се самоубие. Тя извикали полицията, която влезнала в жилището и разкрила убитата девойка[…] “.
Ето ТОВА се е удвоило през 2020 година
Но това са „ остарели вести “, забравени…
Керванът си върви.
Има и още един проблем обаче…
Какво става, в случай че жертвата оцелее? Замисляли ли сте се? Какво става след „ спасението “ или след „ делото “, след „ оцеляването “?
Преди по-малко от две седмици една душевноболна жена беше екзекутирана в Съединени американски щати. Малко или никакво внимание не беше обърнато в България, а и дребното внимание беше етикетирано с „ урод, умри! “
Лиза Монтгомъри е била измъчвана от детството си до края на живота си. И, напълно не учудващо, се е побъркала. И самата тя е умъртвила човек.
Ако тази информация ви е прекомерно „ мъглява “ или не ви визира, тъй като е от Америка, ето ви една „ по-близка “:
(!!!)
Обвинената в убийството на двете си деца в Сандански завоюва делото за домашно принуждение...
Малко късно… коства ми се.
Какво, не знаехте, че хората, подложени на редовно принуждение, полудяват?
Проблемът не е в „ няколкото “ насилника. Проблемът е във вълната от принуждение. Но даже това не е най-страшното. Най-страшното е, че насилието се толерира от хората и на жертвите се споделя да си траят, тъй като казусът им е „ неприличен “. „ Срамота е да казваш, че те бие! Тихо в този момент, ще се разберете, ще се оправите! Да не ви разнасят хората! “
Това има и различен нюанс, а точно: „ Сама си е отговорна! “
Вечното „ Сама си е отговорна! “
За изнасилването, за багра, че не си е тръгнала и е търпяла. Или, че си е тръгнала и по този начин го е ядосала. „ Абе все нещо е направила, не може да е почтена. Сигурно му е изневерила, а? “
Ако е стояла – за какво е стояла и търпяла! Сама си е отговорна!
Ако си е тръгнала – за какво си е тръгнала и е разрушила фамилията! Сама си е отговорна!
Значи по този начин: ликвидиране (смъртна присъда) за изневяра; да не знае много; „ Сама си е отговорна “…
Я, отново ме подсетете: защо се подигравахте на мюсюлманите?
Говореше се, че нямало потребност от промени в законодателството, че си било идеално, единствено трябвало да се съблюдава. После се заприказва, че не било толкоз идеално, тъй като при наново принуждение жертвата си отдръпва жалбата или сигнала и проверяващите остават с пръст в уста, нямат опция нито за интервенция, нито за следствие.
А след това, с цел да стане още по-интересно, уж-патриотите от Вътрешна македонска революционна организация внесоха искане и това законодателство, дето го имаме, да се смени така… че да отпадне „ Специална протекция на дете в риск “.
Това е продължение на, както се сещате – драмата със Стратегията за детето. Бурята в чаша вода, от която тези и тези и кой ли още не изкара дивиденти, правейки се на същински политик.
Реално такива като вносителите от Вътрешна македонска революционна организация са превъзходен лакмус, тъй като те са от вида политици, които се носят по интереса на масата. Тоест: накъдето духа вятърът на публичното неодобрение, доволство, фантазии, стремежи, страхове – и те са натам, че да се закачат. Тоест: това, че те желаят точно ТОВА, приказва за равнището на българското общество.
Което значи, че нещата ще има още доста да се скапват за в бъдеще. Тепърва ще става тъмно.
Приоритетите в България са: сеч в горите, „ мъжко хоро “ в ледени води, фекалии в морето, далаверката да върви, спор с македонците на кой му е по-голяма историята, пердах по малцинствата, пъчене, жертвите „ сами са си отговорни “, изнасилените „ сами са си отговорни “, закрилата на децата е джендърска нелепост, домашното принуждение е „ срамна работа “, за която не се приказва и би трябвало да чакаш или да си отмине от единствено себе си, или един от двамата да почине.
На фона на всичко това… Коронавирус. Карантина. И насилниците – затворени с жертвите си. Какво ли може да се обърка, а? За похлупак, разбираш, че… по какъв начин беше?—а, да: „ Не се води публична статистика “, само че не забравяй, че законодателството ни е отлично, е… относително чудесно… абе – има го. И не го оправяйте, щото „ полезностите “ и „ джендърите “, ама-ха!
А да: и НПО-тата са отговорни за насилието, щото вървят да го документират. Ако не го документират, няма да съществува! Я, гледай – страната, като не води статистика, какъв брой по-добре се усеща, на никой в държавната администрация не му е нарушен сънят.
(…)
Коронавирус е по-смъртоносен, да. Само че, в случай че се замислиш – съществува от година и дните му са преброени. След година или две ще е единствено спомен. Колкото и жертви да вземе, все някоя от тях ще бъде ПОСЛЕДНАТА. И след това – край! Насилието, домашното принуждение, общественото принуждение – това са неща, които съществуват от генерации, към този момент са взели повече жертви от Коронавирус, и когато той си отиде, те ще останат и ще продължат да взимат жертви.
А убитите деца в Сандански, майката, която се е побъркала от насилието, убитите от съпрузите си през годините – те всички напълно скоро ще бъдат просто „ остарели вести “. Проблемът е, че в България няма сериозна маса от задоволително ядосани хора, които да потърсят сметка от безхаберните законотворци, които се учат и си вършат опити по имидж на наш тил. А животът си продължава. Толкова.
Вижте, чуйте:
„ Не се води публична статистика, само че, по данни на разнообразни неправителствени организации, над два пъти са се усили сигналите за домашно принуждение у нас през трите месеца, в които бяхме затворени напролет на 2020 година, като тогава бяха убити девет жени… “ ~ Диана Ковачева
Диана Ковачева е родена в София през 1975 година Завършила е право в Софийския университет " Св. Климент, омбудсман.Кое ви прави първо и най-силно усещане?
- Огромният размер на принуждение?
- Че се е нараснал два пъти за толкоз малко време?
- Думите: „ Не се води публична статистика “?
- Че ¾ от хората, които отвориха този материал, с цел да видят защо става дума, към този момент са го затворили, тъй като „ не ги вълнува “?
...
Когато приказваме за „ над два пъти “, знаете ли на каква първична основа за удвояване стъпваме? През 2018 година 35 дами бяха убити от пердах.
През 2019 година имаше няколко истории, които „ възпламениха “ възмущението на българите. Понеже към този момент не ги помните, ще ви подсетя за две от тях.
Кремена Николова, 40-годишна, вечно 40-годишна, убита. Ще ви напомня ето това:
„ Когато брачният партньор Борислав Николов е напуснал жилището, Кремена е била още жива, сочат данните от следствието. Ако килърът е извикал медици, вместо майка си, животът ѝ можеше да бъде избавен, разясняват криминалистите “. Това се случва, откакто е била пребита от пердах, оставена да се бори за живота си.
Калина Симова умря на 25 години. Приятелят ѝ… не знам по какъв начин да го опиша това… ще употребявам отново цитати:
„ […]се е гаврил с гаджето си Калина, а след това го удушил с карате хватка и преспал една нощ с трупа[…]За жестокото ликвидиране се разбра чак на идващия ден, откакто пуснал SMS на татко си и своя другарка, че ще се самоубие. Тя извикали полицията, която влезнала в жилището и разкрила убитата девойка[…] “.
Ето ТОВА се е удвоило през 2020 година
Но това са „ остарели вести “, забравени…
Керванът си върви.
Има и още един проблем обаче…
Какво става, в случай че жертвата оцелее? Замисляли ли сте се? Какво става след „ спасението “ или след „ делото “, след „ оцеляването “?
Преди по-малко от две седмици една душевноболна жена беше екзекутирана в Съединени американски щати. Малко или никакво внимание не беше обърнато в България, а и дребното внимание беше етикетирано с „ урод, умри! “
Лиза Монтгомъри е била измъчвана от детството си до края на живота си. И, напълно не учудващо, се е побъркала. И самата тя е умъртвила човек.
Ако тази информация ви е прекомерно „ мъглява “ или не ви визира, тъй като е от Америка, ето ви една „ по-близка “:
(!!!)
Обвинената в убийството на двете си деца в Сандански завоюва делото за домашно принуждение...
Малко късно… коства ми се.
Какво, не знаехте, че хората, подложени на редовно принуждение, полудяват?
Проблемът не е в „ няколкото “ насилника. Проблемът е във вълната от принуждение. Но даже това не е най-страшното. Най-страшното е, че насилието се толерира от хората и на жертвите се споделя да си траят, тъй като казусът им е „ неприличен “. „ Срамота е да казваш, че те бие! Тихо в този момент, ще се разберете, ще се оправите! Да не ви разнасят хората! “
Това има и различен нюанс, а точно: „ Сама си е отговорна! “
Вечното „ Сама си е отговорна! “
За изнасилването, за багра, че не си е тръгнала и е търпяла. Или, че си е тръгнала и по този начин го е ядосала. „ Абе все нещо е направила, не може да е почтена. Сигурно му е изневерила, а? “
Ако е стояла – за какво е стояла и търпяла! Сама си е отговорна!
Ако си е тръгнала – за какво си е тръгнала и е разрушила фамилията! Сама си е отговорна!
Значи по този начин: ликвидиране (смъртна присъда) за изневяра; да не знае много; „ Сама си е отговорна “…
Я, отново ме подсетете: защо се подигравахте на мюсюлманите?
Говореше се, че нямало потребност от промени в законодателството, че си било идеално, единствено трябвало да се съблюдава. После се заприказва, че не било толкоз идеално, тъй като при наново принуждение жертвата си отдръпва жалбата или сигнала и проверяващите остават с пръст в уста, нямат опция нито за интервенция, нито за следствие.
А след това, с цел да стане още по-интересно, уж-патриотите от Вътрешна македонска революционна организация внесоха искане и това законодателство, дето го имаме, да се смени така… че да отпадне „ Специална протекция на дете в риск “.
Това е продължение на, както се сещате – драмата със Стратегията за детето. Бурята в чаша вода, от която тези и тези и кой ли още не изкара дивиденти, правейки се на същински политик.
Реално такива като вносителите от Вътрешна македонска революционна организация са превъзходен лакмус, тъй като те са от вида политици, които се носят по интереса на масата. Тоест: накъдето духа вятърът на публичното неодобрение, доволство, фантазии, стремежи, страхове – и те са натам, че да се закачат. Тоест: това, че те желаят точно ТОВА, приказва за равнището на българското общество.
Което значи, че нещата ще има още доста да се скапват за в бъдеще. Тепърва ще става тъмно.
Приоритетите в България са: сеч в горите, „ мъжко хоро “ в ледени води, фекалии в морето, далаверката да върви, спор с македонците на кой му е по-голяма историята, пердах по малцинствата, пъчене, жертвите „ сами са си отговорни “, изнасилените „ сами са си отговорни “, закрилата на децата е джендърска нелепост, домашното принуждение е „ срамна работа “, за която не се приказва и би трябвало да чакаш или да си отмине от единствено себе си, или един от двамата да почине.
На фона на всичко това… Коронавирус. Карантина. И насилниците – затворени с жертвите си. Какво ли може да се обърка, а? За похлупак, разбираш, че… по какъв начин беше?—а, да: „ Не се води публична статистика “, само че не забравяй, че законодателството ни е отлично, е… относително чудесно… абе – има го. И не го оправяйте, щото „ полезностите “ и „ джендърите “, ама-ха!
А да: и НПО-тата са отговорни за насилието, щото вървят да го документират. Ако не го документират, няма да съществува! Я, гледай – страната, като не води статистика, какъв брой по-добре се усеща, на никой в държавната администрация не му е нарушен сънят.
(…)
Коронавирус е по-смъртоносен, да. Само че, в случай че се замислиш – съществува от година и дните му са преброени. След година или две ще е единствено спомен. Колкото и жертви да вземе, все някоя от тях ще бъде ПОСЛЕДНАТА. И след това – край! Насилието, домашното принуждение, общественото принуждение – това са неща, които съществуват от генерации, към този момент са взели повече жертви от Коронавирус, и когато той си отиде, те ще останат и ще продължат да взимат жертви.
А убитите деца в Сандански, майката, която се е побъркала от насилието, убитите от съпрузите си през годините – те всички напълно скоро ще бъдат просто „ остарели вести “. Проблемът е, че в България няма сериозна маса от задоволително ядосани хора, които да потърсят сметка от безхаберните законотворци, които се учат и си вършат опити по имидж на наш тил. А животът си продължава. Толкова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ