Дипломат - това звучи евтино
Има един сигурен симптом, че властта се е самозабравила - когато стартира намерено да се подиграва на жителите, без да се опасява, че може да понесе последици. Управляващите от ГЕРБ от дълго време минаха тази граница. Примери от предишното, в случай че желаеме, можем да изреждаме до посиняване - един от различен по-грозни. Сега, назначавайки ексшефа на държавната антикорупционна комисия Пламен Георгиев за консул в Испания, министър председателят Бойко Борисов и хората му още веднъж надскочиха самите себе си по надменност.
Случаят е толкоз абсурден, че напряко да се чуди човек на какво да се възмущава по-напред. На първо място, несъмнено, идва цялостната непросветеност на Георгиев, който няма и бегла визия от консулска работа, а езиковата му подготовка е на нивото на осмокласник. Простичко казано, това значи, че всички отговорности на бъдещия консул ще легнат на раменете на неговите подчинени. А нашите многочислени сънародници във Валенсия ще би трябвало да се молят да не му се постанова да приказва обществено, с цел да не се червят, до момента в който го слушат да срича.
На последващо място идва нехайното държание на държавното управление. Направо е удивително с какво успокоение и непукизъм Борисов и неговият кабинет пращат като представител на България в непозната страна човек, чиято обществена известност беше изцяло срината поради замесването му в аферата „ Апартаментгейт ”. Георгиев ще занесе окаляното си име дружно със себе си в Испания. Толкова ли в държавното управление не се тормозят, че зад тила му неговите иберийски сътрудници ще шушукат: „ Да, това е оня с терасата ”?
Това обаче са единствено очевидните страни на проблема. Онова, на което съвсем не се обръща внимание, е
вредата, която ще понесе българската дипломатическа работа
Външното ни министерство ще би трябвало да носи бремето (включително репутационно) на следващо политическо предопределение, натрапено му, с цел да се удовлетворят кариерните щения на една компрометирана обществена фигура. Някой изобщо вълнува ли се какъв брой ниско смъкват сходни случаи равнището на една институция, за която се допуска, че би трябвало да бъде елитарна? В закона е записано, че дипломатическата работа е „ специфичен тип държавна работа за реализиране на външната политика и интернационалните връзки на Република България ”, която се „ построява на професионална основа ”. Накратко казано, за такава работа се изискват специфични хора - като качества, умения, професионализъм и просвета. А Георгиев до момента с нищо не е посочил, че мястото му е в редиците на службата.
Не че компетенциите са фактор, който герберите взимат поради, когато стартират някого за даден пост. Задграничните назначения от дълго време са се трансформирали в самобитна
различна кариерна опция за доближени
до партията на Борисов. Пример за знамение и приказ е Румяна Бъчварова. По специалност социолог, през 2009 година тя прегърна идеята на Борисов и стана шеф на политическия му кабинет. Оттогава насам е неразделно до водача на ГЕРБ, което й подсигури шеметно израстване по стълбицата на властта, чак до министър на вътрешните работи, с което потресе цялата страна. А в този момент - ново двайсет! - на бърза ръка се преквалифицира като посланик и отпътува като дипломат в Израел. Как ще се оправя политизираната социоложка в невероятния безпорядък на Близкия изток - казва ли ти някой?
Но прекомерно евентуално е мандатът й да премине в слънчев отдих и да се трансформира в насочна точка за дълга (псевдо)дипломатическа кариера. Друг някогашен политик - Димитър Абаджиев, сподели, че това е изцяло допустимо под дебелата сянка на Бойко Борисов. През предишното десетилетие Абаджиев закупи съмнителната популярност на партиен бродяга - премина през Съюз на демократичните сили, ДСБ, РЗС. Щастливата му звезда обаче блестна най-ярко при първото държавно управление на ГЕРБ, когато беше назначен за представител на България в плановата компания, занимаваща се с огромния план за газопровод „ Набуко ”. След безславния неуспех на енергийната самодейност Абаджиев откри кей като общоприет консул в Шанхай, след което стана дипломат в Любляна. Най-фрапиращото в неговата кариера е, че влезе в дипломатическата история на нашата страна, откакто през март т.г. беше избран за първия български дипломат в Саудитска Арабия.
На това му се споделя безнаказаност - да се пращат дилетанти в дипломацията
вместо готови експерти в някои от най-важните страни в света. На държавното управление обаче и окото му не мигва. Така де, какъв брой костват мъчно добитите умения на експертите по Близкия изток във външно министерство, когато става въпрос да се подсигури животът на хора като Бъчварова и Абаджиев?
А някой може ли да изясни на какво се дължи дълголетната дипломатическа кариера на Меглена Плугчиева? Бившият зам.-министър на земеделието в кабинета „ Сакскобургготски ” се уреди на работа във външно министерство още през далечната 2004 година, когато отпътува не къде да е, а като дипломат в Германия. Изкара и още 6 години, представлявайки нашата страна в Швейцария, а в този момент внезапно се приземи в Черна гора. Дълго и безспорно прелестно пътешестване от Северна Европа до Балканите, без никакъв обществен доклад за приноса й през тези години. А някогашният народен представител от Българска социалистическа партия Младен Червеняков, който изкара един мандат в Черна гора, а в този момент отиде в Словения? Той какво свърши? Толкова ли е комплицирано да се отговори на подобен простоват въпрос?
Да се намерят още доста сходни образци не е изключително мъчно. Властта от дълго време
злоупотребява с опцията, която дава законът,
да се назначават на дипломатически длъжности хора, които нямат нищо общо с професионалната външнополитическа администрация. Претекстът, който ръководещите употребяват - че по този начин се употребяват „ характерни външнополитически профили и пълномощия ” - принципно е годен. Изредените нагоре случаи обаче ясно демонстрират, че раздаването на задгранични постове на външни на системата хора по-скоро е политически стимулирана премия за лоялни доближени. Да се приказва, че по този начин се задоволяват държавни потребности, като се притеглят персони със специфични знания и умения за български представители в непознати страни, е просто безочливо изопачаване на събитията и на закона.
Подобни практики в последна сметка смъкват стандартите на дипломатическата работа, която кардинално би трябвало да бъде creme de la creme на държавната администрация. Трудно е обаче да привлечеш, а още по-малко да мотивираш най-хубавите от най-хубавите, когато нечии политически любимци се пускат по бързата писта до високите постове, без оглед на познания и качества. Така, вместо да бъде високоценена и влиятелна, специалността на дипломата стартира да наподобява напълно евтина. Кого обаче вълнува това, когато би трябвало да се удържат постоянни основите на партокрацията?
Случаят е толкоз абсурден, че напряко да се чуди човек на какво да се възмущава по-напред. На първо място, несъмнено, идва цялостната непросветеност на Георгиев, който няма и бегла визия от консулска работа, а езиковата му подготовка е на нивото на осмокласник. Простичко казано, това значи, че всички отговорности на бъдещия консул ще легнат на раменете на неговите подчинени. А нашите многочислени сънародници във Валенсия ще би трябвало да се молят да не му се постанова да приказва обществено, с цел да не се червят, до момента в който го слушат да срича.
На последващо място идва нехайното държание на държавното управление. Направо е удивително с какво успокоение и непукизъм Борисов и неговият кабинет пращат като представител на България в непозната страна човек, чиято обществена известност беше изцяло срината поради замесването му в аферата „ Апартаментгейт ”. Георгиев ще занесе окаляното си име дружно със себе си в Испания. Толкова ли в държавното управление не се тормозят, че зад тила му неговите иберийски сътрудници ще шушукат: „ Да, това е оня с терасата ”?
Това обаче са единствено очевидните страни на проблема. Онова, на което съвсем не се обръща внимание, е
вредата, която ще понесе българската дипломатическа работа
Външното ни министерство ще би трябвало да носи бремето (включително репутационно) на следващо политическо предопределение, натрапено му, с цел да се удовлетворят кариерните щения на една компрометирана обществена фигура. Някой изобщо вълнува ли се какъв брой ниско смъкват сходни случаи равнището на една институция, за която се допуска, че би трябвало да бъде елитарна? В закона е записано, че дипломатическата работа е „ специфичен тип държавна работа за реализиране на външната политика и интернационалните връзки на Република България ”, която се „ построява на професионална основа ”. Накратко казано, за такава работа се изискват специфични хора - като качества, умения, професионализъм и просвета. А Георгиев до момента с нищо не е посочил, че мястото му е в редиците на службата.
Не че компетенциите са фактор, който герберите взимат поради, когато стартират някого за даден пост. Задграничните назначения от дълго време са се трансформирали в самобитна
различна кариерна опция за доближени
до партията на Борисов. Пример за знамение и приказ е Румяна Бъчварова. По специалност социолог, през 2009 година тя прегърна идеята на Борисов и стана шеф на политическия му кабинет. Оттогава насам е неразделно до водача на ГЕРБ, което й подсигури шеметно израстване по стълбицата на властта, чак до министър на вътрешните работи, с което потресе цялата страна. А в този момент - ново двайсет! - на бърза ръка се преквалифицира като посланик и отпътува като дипломат в Израел. Как ще се оправя политизираната социоложка в невероятния безпорядък на Близкия изток - казва ли ти някой?
Но прекомерно евентуално е мандатът й да премине в слънчев отдих и да се трансформира в насочна точка за дълга (псевдо)дипломатическа кариера. Друг някогашен политик - Димитър Абаджиев, сподели, че това е изцяло допустимо под дебелата сянка на Бойко Борисов. През предишното десетилетие Абаджиев закупи съмнителната популярност на партиен бродяга - премина през Съюз на демократичните сили, ДСБ, РЗС. Щастливата му звезда обаче блестна най-ярко при първото държавно управление на ГЕРБ, когато беше назначен за представител на България в плановата компания, занимаваща се с огромния план за газопровод „ Набуко ”. След безславния неуспех на енергийната самодейност Абаджиев откри кей като общоприет консул в Шанхай, след което стана дипломат в Любляна. Най-фрапиращото в неговата кариера е, че влезе в дипломатическата история на нашата страна, откакто през март т.г. беше избран за първия български дипломат в Саудитска Арабия.
На това му се споделя безнаказаност - да се пращат дилетанти в дипломацията
вместо готови експерти в някои от най-важните страни в света. На държавното управление обаче и окото му не мигва. Така де, какъв брой костват мъчно добитите умения на експертите по Близкия изток във външно министерство, когато става въпрос да се подсигури животът на хора като Бъчварова и Абаджиев?
А някой може ли да изясни на какво се дължи дълголетната дипломатическа кариера на Меглена Плугчиева? Бившият зам.-министър на земеделието в кабинета „ Сакскобургготски ” се уреди на работа във външно министерство още през далечната 2004 година, когато отпътува не къде да е, а като дипломат в Германия. Изкара и още 6 години, представлявайки нашата страна в Швейцария, а в този момент внезапно се приземи в Черна гора. Дълго и безспорно прелестно пътешестване от Северна Европа до Балканите, без никакъв обществен доклад за приноса й през тези години. А някогашният народен представител от Българска социалистическа партия Младен Червеняков, който изкара един мандат в Черна гора, а в този момент отиде в Словения? Той какво свърши? Толкова ли е комплицирано да се отговори на подобен простоват въпрос?
Да се намерят още доста сходни образци не е изключително мъчно. Властта от дълго време
злоупотребява с опцията, която дава законът,
да се назначават на дипломатически длъжности хора, които нямат нищо общо с професионалната външнополитическа администрация. Претекстът, който ръководещите употребяват - че по този начин се употребяват „ характерни външнополитически профили и пълномощия ” - принципно е годен. Изредените нагоре случаи обаче ясно демонстрират, че раздаването на задгранични постове на външни на системата хора по-скоро е политически стимулирана премия за лоялни доближени. Да се приказва, че по този начин се задоволяват държавни потребности, като се притеглят персони със специфични знания и умения за български представители в непознати страни, е просто безочливо изопачаване на събитията и на закона.
Подобни практики в последна сметка смъкват стандартите на дипломатическата работа, която кардинално би трябвало да бъде creme de la creme на държавната администрация. Трудно е обаче да привлечеш, а още по-малко да мотивираш най-хубавите от най-хубавите, когато нечии политически любимци се пускат по бързата писта до високите постове, без оглед на познания и качества. Така, вместо да бъде високоценена и влиятелна, специалността на дипломата стартира да наподобява напълно евтина. Кого обаче вълнува това, когато би трябвало да се удържат постоянни основите на партокрацията?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ