Има един момент, в който мисленето спира да бъде полезно

Има един миг, в който мисленето стопира да бъде потребно и стартира да работи против нас.
Вместо да ни оказва помощ да вземем решение, то ни заключва в безконечен цикъл. Това положение има име и то е прекалено мислене. И съвсем всеки човек го е изпитвал.

Защо се случва?
Прекаленото мислене постоянно идва от потребността да направляваме бъдещето или да изправим предишното. Умът ни има вяра, че в случай че проучва задоволително дълго ще откри съвършения отговор. Само, че животът рядко работи по този начин. Другата причина е страхът от неточност, от отменяне, от незнайното. Когато не сме сигурни мозъкът стартира да ''върти'' обстановки още веднъж и още веднъж, като че ли по този начин се приготвя по-добре. В реалност обаче това води до отмалялост, напрежение и даже до бодърствуване. И не на последно място е навикът. Колкото повече мислим по този метод, толкоз по-лесно мозъкът влиза в този режим.

Как да схванеш, че мислиш прекомерно доста?
Ако постоянно:
- връщаш диалози в главата си и ги анализираш;
- се колебаеш дълго за дребни решения;
- си представяш най-лошите сценарии;
- се чувстваш душевен отпаднал без ясна причина.

Как да спрем?
Истината е, че не можеш изцяло да ''спреш'' мислите. Но, можеш да промениш метода, по който се отнасяш към тях.

1. Постави си предел за мислене
Дай си съответно време, да вземем за пример 10-15 минути да обмислиш даден проблем. След това вземи решение, даже да не е съвършено. Действието прекъсва цикъла.

2. Разделяй действителното от въображаемото
Запитай се ''Това факт ли е или просто страх''. Често ще откриеш, че огромна част от паниките ти не са действителни, а единствено догатки.

3. Приеми, че не всичко има отговор
Това е мъчно, само че освобождаващо. Някои неща просто няма по какъв начин да бъдат планувани или следени.

Прекаленото мислене не значи, че си слаб или нерешителен. Напротив постоянно е знак, че ти пука, че анализираш, че искаш да направиш верния избор. Но има граница, след която мисленето към този момент не оказва помощ, а пречи. Тогава най-силното нещо, което можеш да направиш е просто да спреш да търсиш съвършения отговор и да направиш идната дребна крачка.