Има един момент в живота на почти всеки родител, в

Има един миг в живота на съвсем всеки родител, в който подът в детската стая е затрупан с играчки, облеклата са оставени " за след това “, а леглото наподобява на полесражение. В този миг възрастният нормално избира по-лесния вид – прибира, сгъва, подрежда и продължава напред. От обич, от отмалялост или просто тъй като по този начин става по-бързо. ФОКУС подвига сигнален байрак. Помислете и се спрете!

Но точно тук се ражда един от най-важните въпроси във възпитанието – по кое време помощта стартира да пречи?

Истината е, че детската стая рядко е просто стая. Тя е първата територия, в която детето учи какво значи ред, персонална отговорност и последици от личните дейности.
Подреждането не е почистване, а житейски урок  
Много родители възприемат подреждането като битова нужда. За детето обаче то е нещо доста повече – създаване на привички, поредност и чувство за надзор над личното пространство.

Според детския психолог Надя Николова, включването на децата в ежедневните фамилни действия би трябвало да стартира още в ранна възраст:

" Много по-лесно е детето да поема отговорност по-късно, когато е било последователно въведено в това от ранните години. “

Това значи, че възпитанието в отговорност не стартира в тийнейджърските години, а още когато дребните ръчички могат да приберат кубчета в кутия.
На каква възраст стартира действителната отговорност?  
Специалистите са безапелационни, че даже деца сред 1 и 2 години могат да вземат участие в обикновени задания – прибиране на играчки, слагане на облекла в коша за пране, нареждане благодарение на родител.

Между 3 и 5 години към този момент стартира същинското създаване на привички. Тогава детето схваща причинно-следствените връзки: играеш – прибираш; използваш – подреждаш.

След 6–7-годишна възраст, когато детето тръгне на учебно заведение, към този момент може да носи по-осезаема отговорност за личното си пространство – оправяне на леглото, нареждане на бюрото, прибиране на образователни материали и облекла.

Аз бих споделила, че има ли " тийн “ във възрастта, не влизайте, не пипвайте, не мрънкайте, само че напомняйте.
Най-голямата неточност на положителния родител  
Парадоксално, само че постоянно точно най-грижовните родители построяват най-зависими деца.

Когато майката или бащата непрестанно оправят след детето, посланието не е " обичам те “, а " нямаш нужните умения “ или още по-лошо – " някой постоянно ще го направи вместо теб “.
Това не основава комфорт. Създава зависимост  
Психолозите припомнят, че детето не се учи на отговорност от думи, а от повтарящи се дейности и персонален образец. Ако родителят всеки ден прибира хаоса вместо него, навикът в никакъв случай няма да се образува.
Кога да спрете да чистите вместо детето?  
Може би верният въпрос не е " по кое време да спрем “, а " по кое време да стартираме да отстъпваме “.

Още към 3-годишна възраст детето може да взе участие в подреждането дружно с родителя.

Около 5–6 години то към този момент може да има дребни непрекъснати отговорности.

След 7 години личното пространство последователно би трябвало да стане негова персонална отговорност, а ролята на родителя да премине от реализатор към наблюдаващ и насочващ човек.

Да, стаята няма да наподобява като от азбучник. Да, от време на време облеклата ще бъдат сгънати погрешно, а книгите – подредени по детска логичност.

Но тъкмо по този начин се построяват хора, които един ден няма да чакат някой различен да оправя живота им.
Истинската цел не е съвършената стая  
Перфектно подредената детска стая може да носи успокоение на родителя. Но детето не помни дали подът е блестял. Помни дали са му вярвали, дали са му давали късмет и дали са му разрешили да се оправи единствено.

Понякога най-голямата родителска грижа не е да почистиш хаоса.