Регионалният археологически музей – Пловдив представи обновената си постоянна експозиция и нововъведения аудиогид
„ Има две съществени насоки – обновяване на непрекъснатата експозиция, вследствие на многочислени изследвания и находки, осъществени от екипа през последните 15 години, и въвеждане на нови технологии за взаимоотношение с посетителите “, изясни доктор Аксиния Бутева, основен организатор в РАМ – Пловдив и планов управител. Тя акцентира значимостта на публиката като главен сътрудник и нуждата от насочване към разнообразни възрастови групи.
„ С новия вид аудиогид предлагаме неповторимо преживяване в музея “, означи тя и добави, че аудиогидът съставлява пластмасова карта с QR-код, която посетителите могат да сканират с телефона си, с цел да чуят забавни разкази, приспособени за деца и възрастни. Текстът е разполагаем и на британски, както и с жестов превод за хора с повреден слух. „ Картите се дават гратис с входния билет. След визитата, хората ще могат още веднъж да слушат наличието, което ги е заинтересувало “, разясни тя.
С плана е стартирала и нова детска самодейност на тематика „ Професия археолог “. „ Темата е обвързвана с новите находки в експозицията “, показа основният организатор. Тя уточни, че за жители със зрителни усложнения са обезпечени увеличителни лупи и преносими столове за удобно разглеждане. Конструкцията за достъп до раннохристиянската гробница е укрепена за по-лесно разглеждане. „ Смятаме, че сме построили забавна и комфортна среда за нашите гости и с неспокойствие ги чакаме “, добави доктор Бутева.
„ Постоянната експозиция е обогатена с нови 150 експоната. Уверена съм, че полученото е значимо и ще даде още повече изясненост и информация за предишното на Филипопол и района “, показа по време на представянето шефът на РАМ-Пловдив, доцент доктор Костадин Кисьов, който изрече благодарност на целия екип на музея, воден от доктор Бутева.
Заместник-кметът по „ Култура, археология и туризъм “ Пламен Панов означи, че седмицата е дейна за музеите в града. „ Следва да се гордеем, че в нашия град, може би единствен в България, се откриват няколко нови експозиции в границите на единствено една седмица “, разяснява той. „ Съм уверен, че това е необичайност в България. Благодарение на младия и самодеен екип в Археологическия музей на Пловдив, под управлението на доцент Кисьов, се вкарват нововъведения, свързани с културното завещание на Пловдив. Истината е, че в случай че не беше този прогрес и единомислието сред общината и музеите, притокът на туристи щеше да намалее фрапантно “, съобщи Панов и добави, че Пловдив е записал 8% растеж в туристическите нощувки през първите девет месеца на годината. „ Това е резултат от устрема на града освен да съхранява историята си, само че и да предлага нови преживявания на посетителите и жителите “, акцентира той, отбелязвайки, че присъединяване на общината е доста по-малко спрямо другите две културни институции. В умозаключение, той акцентира позитивния темперамент на плана с новите детайли, които подчертават на богатото културно завещание на Пловдив.
В новата изложбена зала „ Културата на траките през IV – I в. пр.Хр. “ посетителите могат да открият пет изцяло преразпределени витрини, които показват някои от най-ценните археологически находки от района. Панагюрското златно богатство е изложено в нова, профилирана витрина с висока защитна степен. Обновена е и витрината с находките от могила „ Каменица “, разкрити преди повече от век. Сред тези находки е желязната маска-шлем със сребърно лице.
В друга витрина е показана сбирка от сребърни погребални находки, в това число сребърна фиала от Кукува могила и комплект сребърни съдове от Сърнегор, както и доста скъпи предмети. Специално внимание е отделено на витрината с конски амуниции, където посетителите могат да видят комплект сребърни приложения за конско оглавие от могила край село Черноземен, което е извънреден образец на тракийското изкуство.
В залата е добавена нова витрина с бронзови и теракотени статуетки и приложения, изобразяващи гръко-римски божества, почитани във Филипопол и покрайнините през римската ера. Общата визия на залата е допълнена със златни украшения, открити в некрополите на града, които показват изтънчения усет и майсторство на античните златари.
В експозиционна зала „ Филипопол през римската ера, I – VI в. “ е конфигурирана актуализирана карта на античния Филипопол, обозначаваща най-значителните археологически обекти от античния град.
В залата са експонирани две нови културни полезности: мраморната глава на градската богиня на Филипопол, открита при археологическите изследвания на Епископската базилика през 2024 година, и статуетка на богинята Кибела, седяща на престол, открита на форума на Филипопол. Експонатите са подредени в обща витрина и обогатяват визията за религиозния живот и художествените обичаи на античния град. За да се сътвори подобаваща среда за разглеждане, стъклената фасада на залата е покрита с матиращо фолио.
Залата „ Култура и вяра през Късната древност и Средновековието, IV –XIV в. “ е изцяло преаранжирана и включва нови експонати от последните изследвания в града. Текстовете и картата на феодален Филипопол са обновени, а залата е обогатена с проекти на Епископската базилика и Малката базилика.
Зала „ Християнство и просвета, XVII – XIX в. “ е новосъздадена и служи като продължение на непрекъснатата експозиция. В две витрини са изложени църковна утвар и мостри на скъпи ювелирни произведения. Всички експонати са от сребро с позлата, с вградени емайли и техника на ажурен филигран. Според концепцията на залата е отпечатана една от най-старите фотографии на Пловдив, снимана от Димитър Кавра през 70-те години на 19-и век.
По време на събитието, доктор Аксиния Бутева показа детайлна презентация с главните резултати от осъществяването на плана на стойност 150 157 лева, в който са включени действия, свързани с обновлението на част от непрекъснатата експозиция и внедряването на модерни технологии, улесняващи достъпа до културното завещание и осигуряващи тъждество в връзката за хора с съответни потребности.
