Има две неща, които никога не съм забравил за първата

Има две неща, които в никакъв случай не съм не запомнил за първата си среща с Владимир Путин в Кремъл, дружно с Дейвид Камерън преди десетилетие. Едното беше, че си мислех, че има най-студените очи, които съм виждал в света - и защото съм срещал доста от най-големите злодеи, военачалници и тирани в света, това приказва доста. Другото беше, че просто искаше да ни продаде доста гориво. Повече от всеки различен проблем, той продължаваше да се връща към газта. Не ни ли трябваше повече? Какво ще кажете за специфичен водопровод до Англия? Това няма ли да стопли хората? Бившият държавен секретар на Обединеното кралство и някогашен водач на Консервативната партия Уилям Хейг съобщи, че напрежението в Босна и Херцеговина може да тласне цяла Европа в рецесия. В обява за " Тайм ", Хейг разяснява актуалните връзки сред европейските страни и Русия, като акцентира, че Германия е една от страните, които се спъват пред съветското въздействие. Някои от нашите съдружници не бяха толкоз устойчиви. Германия позволи построяването на " Северен поток 2 ", а обединението, която би трябвало да сформира новото държавно управление, се мъчи да договаря и по този въпрос. Когато Берлин се съгласи, Украйна и други ще бъдат по-изложени дейностите на Путин с натиска в газопроводите, от които зависят страните. Експлоатира се всяка слаба точка на западните страни. Полша, отчуждена от сътрудниците си от Европейски Съюз, е изправена пред жестока бежанска рецесия. На Унгария липсват другари в Брюксел, само че ги намира в Москва. Десетки хиляди съветски бойци се събират на границата покрай Украйна и би трябвало да се чудим какво може да се направи по въпроса. Западът би трябвало да се изправи против студения взор на Путин, другояче тлеещото етническо напрежение в Босна ще потопи Европа в рецесия. На всяка една от тези закани има отговори, които Западът може да употребява против Русия. Ключовата зона за Запада по този въпрос обаче са Балканите. Историята неведнъж демонстрира, че подценяваме заплахите в Западните Балкани. Това бе фокусът от 1914 година и сцената на най-кървавите войни в Европа през 90-те години на предишния век. Тук Русия се опита да осуети стремежите на милиони хора да живеят в постоянни и западно насочени страни. Превратът в Черна гора, интервенции на референдума в Северна Македония и възходящ напън върху политическия и бизнес живот в Сърбия. За да постави завършек на хаоса, Европейски Съюз затвори вратите си за по-нататъшно разширение и Англия загуби въздействие посредством Брекзит. Западът, в това число Англия, няма лукса да пренебрегва събитията на Балканите. Милорад Додик от години подкопава страната Босна и Херцеговина с дейната поддръжка на Русия и Сърбия. За Москва това служи за задачата да блокира евроатлантическата интеграция. Босна би била като Украйна, Грузия и Молдова, страна, която не може да да се причисли към НАТО или въобще да действа. Като естествена страна обстановката стана сериозна през последните седмици, като Додик наближава обособяване, заявявайки, че ще сътвори войска на босненските сърби, виновната за геноцида в Сребреница, с територия, която ще бъде присъединена към Сърбия. Необходимо е изпращане на войски на НАТО в Босна и Херцеговина. Малките европейски военни сили, по-известни като EUFOR, би трябвало да бъдат подсилени с войски на НАТО, ситуирани в стратегически значими региони като Бръчко и летище Тузла. Това звучи трагично, само че единствено силата и решителността ще ни отдалечи от огромните проблеми. Сривът в Афганистан демонстрира какво се случва, когато Западът загуби внимание. Не може да се допусне същото да се случи в границите на европейския континент. Западът би трябвало да огледа в студените очи на Владимир Путин и да се изправи против тактиката му. Балканите са основно място да стартираме да прилагаме това.