10 любопитни факта за Джон Стайнбек
“Има два типа хора на този свят –
наблюдаващи и ненаблюдателни. ”
Това са думи на приетия за един от най-вълнуващите и значими американски създатели на ХХ век.
Той не е наблюдаващ, в противен случай – впуска се в живота с цялостна мощ, само че е извънредно бдителен и това си проличава извънредно доста в творбите му.
Описва същинската Америка и елементарните, отрудени американци. Почитател е на моливите и съвсем не употребявал писалка или пишеща машина. За книгата си “На изток от парадайса ” е изхабил над 300 молива. Сигурно към този момент сте се досетили, че става дума за Джон Стайнбек, а най-любопитното за него следва.
1. Произходът
Дядото по бащина линия – Джонатан Адолф Гросстайнбек, е немски фермер, който редуцира семейството си, когато емигрира от Германия в Съединени американски щати. Въпреки това фамилната плантация в Хейлинхаус, Германия, и до през днешния ден носи името Гросстайнбек. Корените на майката пък идват от Ирландия.
2. Родителите
Бащата – Джон Ърнест Стайнбек, е някогашен служител, сменящ разнообразни специалности през годините – мелничар, бакалин, земеделец и даже локален политикан, само че без необикновен триумф в нито едно от заниманията си. Майката – Оливия Хамилтън Стайнбек, е гимназиална учителка.
3. Раждането
Джон Ърнест Стайнбек-младши е роден на 27 февруари 1902 година в Салинас, Калифорния. Има две по-големи сестри и една по-малка. Бащата възпитава в децата си надълбоко почитание към природата и ги учи по какъв начин да се грижат за земята и животните. Майката пък възпитава у тях пристрастеност към четенето като им чете типичен романи.
4. Началото
Едва 4-годишен дребният Джон към този момент има свое шотландско пони на име Джил, за което се грижи самичък и което го въодушевява по-късно да напише “Червеното пони ”. Като дребен по през целия ден обикаля покрайнините на родното си градче и учи богатата му природа. Още на 14 години твърдо взема решение, че ще стане публицист и прекарва дълги часове в уединение и писане на разкази и стихове. В началото на кариерата си изгаря ръкописите на сред шестдесет и седемдесет свои произведения. Освен това губи истинския ръкопис за “Червеното пони ”, а пренаписаната версия се разграничава от изгубената единствено със седем думи.
5. Жените
Докато работи като екскурзовод и надзирател в разплодник на риби в Тахо, Стайнбек се среща с бъдещата си брачна половинка Карол Хенинг. Венчават се през януари 1930 година. Тя изиграва значима роля за творчеството му – редактира, набира текстове на пишещата машина, предлага заглавия и преструктурира творбите му. През 1943 година се развеждат и Стайнбек се мести в Ню Йорк, където се среща с певицата Гуиндолин “Гуин ” Когнър. Женят се съвсем незабавно, а тя го подарява с двама синове – Томас Майлс Стайнбек и Джон Стайнбек IV. През 1950 година Стайнбек се дами за Илейн Скот, откакто тя се развежда с артиста Закари Скот. Двамата се местят в Ню Йорк и бракът им продължава до гибелта на създателя.
6. “За мишките и хората ”
Първоначално Стайнбек кръщава “За мишките и хората ” със напълно елементарното заглавие “Нещото, което се случи ”. По-късно обаче взема решение да отдаде респект на Робърт Бърнс, взимайки за заглавие стих от негова поема, писана през 1785 година: “На полевата мишка, която моят плуг раздра ”. Кучето му – Тоби, пък очевидно не е одобрило ориста на своя другар в книгата и изяжда целия първичен ръкопис на повестта.
7. Улица “Консервна ”
Снимка: LordHarris/CC BY-SA 3.0
По време на Втората международна война, писателят отпътува като боен сътрудник за “Ню Йорк Хералд Трибун ”. Работи и за Службата за стратегическо обмисляне, която е ранен вид на Централно разузнавателно управление на САЩ. От ужаса на войната Стайнбек се прибира с психически контузии и меланхолия. Успява да се измъкне, само с помощта на писането. И макар ситуацията той написа най-забавния си разказ – “Улица “Консервна ”. Романът става толкоз известен, че “Оушън Вю Авеню ” в Монтерей, където се развива действието, е прекръстен на улица “Консервна ”.
8. “Гроздовете на гнева ”
За да напише един от най-хубавите си романи “Гроздовете на гнева ”, Стайнбек обикаля лагерите на сезонните служащи в Калифорния. Романът се разпродава в прелиминарен тираж от 19 804 копия, още в средата на април 1939. В началото на май единствено за седмица се продават още 10 000 бройки. Печели и “Пулицър ”. Но има и рецензия. Когато романът се появява, конгресменът Лил Борън го характеризира като “лъжа – черна, низка измислица на болен мозък ”. Либералните политически възгледи на Стайнбек и показаните отрицателни аспекти на капитализма са причина за нападки против създателя. През август 1939 година книгата е неразрешена за разпространяване в публичните учебни заведения и библиотеки под предлог, че е обидна и изопачава изискванията в страната. Стига се до такава степен, че в Салинас при два обособени случая книгата е изгаряна обществено. Забраната трае до януари 1941 година.
9. Наградите
През 1962 година писателят получава Нобелова премия за литература за “реалистичното си и креативно писане, комбинирано с възприятие за комизъм и остри публични възгледи ”. В деня на съобщаването на спечелилия, когато преди церемонията е запитан от кореспондент дали заслужава премията, той отвръща: “Честно, не. ” През септември 1964 година получава “Медал на свободата на Съединени американски щати ” от Линдън Джонсън. На 5 декември 2007 година губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер и първата дама Мария Шрайвър вкарват Стайнбек в Калифорнийската зала на славата. Синът му Томас Стайнбек приема премията от негово име.
10. Смъртта
Снимка: Jewbacca/CC BY-SA 3.0
Краят на Джон Стайнбек настава на 20 декември 1968 година, след два поредни инсулта в интервал от четири години – сред 1961 и 1965 година и масиран инфаркт, който го покосява в дома му в Ню Йорк. Умира от кардиопатия и сърдечна непълнота. Отива си на 66 години, откакто цялостен живот е бил върл пушач. Аутопсията демонстрира съвсем цялостно задръстване на основните артерии. По негово предпочитание е кремиран и заровен в фамилната крипта на рода на майка си в Салинас на 4 март 1969 година.
