Великите любовни истории: Пикасо и жените – гениалният звяр и неговите музи
“Има два вида дами – богини и парцали. ” Излязло от устата на някой прочут актуален продуцент, публицист или какъвто и да е различен културтрегер, сходно изявление би се сметнало за безочливо и сексистко и би провокирало публичен яд и честен линч. Но тъй като цитатът принадлежи на утвърден талант, чието място в историята на изкуството не може просто да бъде изтрито с гумичка поради неполиткоректните му възгледи, ние сме склонни да го преглътнем и да не го оспорваме. А и въпреки всичко го е споделил мъж, който познава дамите толкоз добре, че даже житейският и полов опит на Митьо Пищова с десетките моделки, топнали се в неговото джакузи, бледнее пред този на нашия воин.
Това е историята на един художник, който още приживе е канонизиран поради шедьоврите, излезли отдолу под четката му. Той е митична фигура, която и до ден сегашен провокира и предизвика. Той е бащата на кубизма, на чиято визитна картичка с изключение на “гений ” умерено бихме могли да добавили и “мизогинист. ” Той е единственият и несравним Пабло Пикасо.
След като татко му за първи път го завежда в бардак за да направи от слаботелесния си наследник същински мъж, Пабло развива нездрава, съвсем клинична обсебеност към дамите. Многобройните полови връзки с проститутки от ранния му младежки интервал разпалват у него стремежи и мечти, които ще залегнат в основата на цялото му творчество. Всяка нова жена в живота му го кара изпада в еуфория, а стремежът да поддържа това възприятие го довежда до положение на любовна наркомания. Затова не е неочакван фактът, че Пикасо има две съпруги, шест публични любовници и още десетки малотрайни любовни афери през 90-годишния си живот.
Тя е първата значима жена и муза в живота на гения от Малага. Истинското й име е Амели Ланг, което взема решение да смени, откакто заобикаля от тираничния си първи брачен партньор. През 1904 година Фернанд среща Пикасо. Андалуският художник таман се е преместил за непрекъснато в Париж и в този момент живее в артистичния Монмартър. 19-годишната Фернанд първо става модел, а доста скоро и държанка на Пикасо. Последният е толкоз умоповреден от обич, че я рисува непрестанно. Тя е вдъхновителка на някои от най-известните му портрети от този интервал като например “Госпожиците от Авиньон ” – картина, определяна като революционна в развиването на модерното изкуство, тъй като с нея са сложени основите на кубизма.
По време на седемгодишната си, бурна връзка Пикасо и Оливие живеят на ръба – непрекъснато се друсат с опиат и безсистемно се чукат с други хора. Нарцистичната и обсесивна природа на Пикасо обаче не му разрешава да се помири с сходно държание от страна на половинката му. В един миг ревността и собственическото му възприятие взимат превес и той стартира да заключва Оливие в ателието всякога преди да излезе.
Връзката им завършва през 1912 година
Родената в аристократично семейство хубавица пожелава да бъде балерина още в деня, в който за първи път посещава Париж и гледа балетен театър. Сбъдва фантазията си и става член на балетната натрупа на именития Сергей Дягилев, с която гастролира в Париж през май 1917 година Дизайнер на костюмите на спектакъла им “Руски сезони ” е самият Пикасо. В момента, в който Олга среща Пабло, магнетичната мощ на погледа му напряко я смазва. Толкова се влюбва в него, че взема решение да зареже трупата и идното им турне в Южна Америка и да замине с него за Барселона. Самият Пабло също не я възприема като следващата свалка и даже я показва на родителите си. Отначало майка му се опълчва на концепцията синът й да се ожени за чужденка, обаче Пабло я омилостивява като й подарява портрет на Олга, позираща с типична испанска дантелена пелерина (за задачата Пикасо употребява елементарна завивка за маса).
Олга и Пабло се женят на 12 юли 1918 година в съветската православна църква в Париж, като един от очевидците на сватбата е самият Жан Кокто. Олга продължава да танцува до раждането на сина им Пауло през 1921 година Бракът с Хохлова въодушевява създателя да опитва с други жанрове и да изобразява обектите с естествените им характерности. И макар че една от главните тематики на творбите му от този интервал е майчинството, това не пречи на жребеца Пабло да си развява опашката отвън дома.
Пикасо постоянно е имал вкус за доста по-млади от него дами, само че следващата му държанка е напряко незаконно млада. Съпругата му обаче взема решение, че по-добре да си затвори очите за връзката му със 17-годишната Мари-Терез, тъй като е сигурна, че тръпката му ще трае от ден до пладне. Обаче интуицията й я подвежда. Защото Мари-Терез ще бъде може би най-обичаната жена в живота на Пикасо.
Когато стартира да рисува новата си държанка, Пикасо е убеден, че претворява на платното идеалната жена. Скоро откакто стават интимни, той стартира да изписва, изначало завоалирано, а след това напълно намерено, буквите й на портретите и върху скулптурите, увековечаващи еротичните извивки на младото й тяло. Когато през 1935 година Олга Хохлова схваща, че Валтер е бременна от брачна половинка й, към този момент не е в положение да търпи унижението. Моментално си стяга куфарите и отпътува дружно с Пауло за Южна Франция. Пикасо, който не обича да му лишават неща, към които е развил собственически усеща, отхвърля да й даде бракоразвод, а също и да раздели имуществото си с нея, както е по закон. Затова Олга остава официално женена за художника до гибелта си през 1955 година
Мари-Терез ражда щерка на 5 септември 1935 година Мая е толкоз обожавана от татко си, че се трансформира във ентусиазъм за няколко платна. Кубистично-сурреалистичният маслен портрет “Мая с кукла ” от 1938 година е толкоз известно платно, че през 2007 година крадци нахлуват в дома на правнучката на художника Диана Видмайер-Пикасо и го отмъкват дружно с още една картина на обща стойност 50 млн. евро. Благодарение на напъните на френската полиция картините са открити, а крадците – задържани.
Валтер осъзнава, че увлечението й по тройно по-възрастен от нея мъж с чудовищно либидо е нездраво, само че толкоз го обича, че избира да не обръща внимание на забежките му. Новината за връзката му с някоя си Дора Маар обаче я кара да излезе отвън кожата си от ревнивост. Един ден Пикасо среща двете дами и, подклаждан от извънредно садистични усеща, ги провокира да разрешат разногласието коя да е с него между тях. Спорът обаче приключва с физическа кавга, която през днешния ден бихме окачествили като кечистки пердах.
През 1937 година Дора Маар към този момент си е основала име на надарен фотограф и неслучайно е поканена да снима процеса по основаването на “Герника ” – именитото платно, което Пикасо основава през месеците май и юни в ателието си на “Рю де Гран-Огюстин ”. С провокативното си мислене, сюрреалистичните си визии за изкуството и анти-фашистки такива за политиката Макар съумява надълбоко да впечатли Пикасо, който по принцип е уверен, че никоя жена не може да бъде на неговото интелектуално равнище. Макар обаче е жена, която слага мизогинистичния, самовлюбен талант на колене. Тя уголемява политическия му мироглед и го учи по какъв начин да употребява някои фотографски техники в творчеството си. За Пикасо тя е съвършеният модел за облика на страдащата, измъчена жена, която ще нарисува в фамозното си платно “Ридаеща жена ”, както и за облиците в платната, инспирирани от зверствата по време на Гражданската война в Испания. Дора обаче по никакъв начин не се ласкае от вниманието на създателя. Според нея всичките нейни портрети са лъжливи, тъй като “ Пикасо рисува единствено себе си; на нито един от тях не е Дора Маар. ”
Краят на връзката й с Пикасо настава през 1943. И отново поради намесата на трето лице. От женски пол, несъмнено.
21-годишната начинаеща художничка Франсоаз се среща с 61-годишния доайен в специалността в ресторант напролет на 1943 година Неотклонно правилен на стандарта си на любовно държание, Пикасо мигновено се поддава на чара на младото момиче и стартира връзка с него, без да му пука, че тогавашната му държанка Дора Маар изгаря в пъкъла на ревността и разочарованието. Жило и Пикасо прекарват идващите години дружно като нещото, което най-много ги свързва, е изкуството. И по-малко двете им общи деца – Клод (р. 1947) и Палома (р. 1949). Новата си муза Пикасо изобразява на флорални платна и статуи, най-известната от които е “Стоящата жена ” (Femme debout).
Съвместният им живот е белязан от дълбоки рани най-много поради непрекъснатия тормоз и честите изневери на брачна половинка, които Франсоаз би трябвало да търпи. През 53-та чашата на търпението й прелива и тя го напуща. Но не стопира дотук. Решена да му отмъсти за неприятното отношение в продължение нацяло десетилетие, Жило издава автобиографична книга, с която съумява да реализира задачата си. А точно да унижи и разгневи Пикасо. Въпреки несполучливите опити от страна на Пикасо да спре издаването й, “Живот с Пикасо ” (1964) е отпечатана и се продава в над милион екземпляра. След международния триумф на книгата художникът тотално зачертава Клод и Палома от живота си. С приходите от продажбата Франсоаз завежда дело, с цел да извоюва за себе си и децата си правото на законни наследници на Пикасо.
Първата брачна половинка на Пикасо Олга по този начин и не съумява да преодолее тъгата и финансовото стеснение от раздялата. Постоянно изпраща фотографии на художника на сина им Пауло, а по-късно и на внуците му. Пикасо не отвръща на нито едно от писмата й. Обявена за луда от приятелите на мъжа й, Олга умира разочарована и самотна в Кан през 1955 година
Две години по-рано 72-годишният Пикасо среща бъдещата си втора брачна половинка – 26-годишната Жаклин Рок. Отначало младото момиче не се поддава на упоритото му ухажване. В продължение на няколко месеца Пикасо й подарява по една роза всеки ден, а на фасадата на къщата й изрисува с тебешир гълъб. В последна сметка тактиката му съумява да размекне сърцето й. Женят се на 2 март 1961 година През 11-те години на брака им Пикасо рисува 160 портрети на Жаклин и употребява символичното й изображение в други 400 произведения, което я прави дамата с най-голямо наличие в творчеството му.
Пабло Пикасо е доказателство за това, че вътре в един талантлив създател може да живее страшилище. Пагубното му въздействие върху всички, имали щастието, само че и нещастието да бъдат част от живота му, не пропуща и Жаклин. Съжителството с него я трансформира в напълно друг, безмилостен човек. Когато Пикасо издъхва на 8 април 1973 година, вдовицата не разрешава на Клод, Палома и внука Паблито (син на сина му Пауло) да участват на погребението. Паблито е толкоз смутен, че изпива бутилка с белина и умира три месеца по-късно.
След дълги и яростни правосъдни борби сред наследниците, в последна сметка съдът отсъжда правата на вдовицата, трите му деца и внуците. Жаклин изпада от наследството. През 1985 година наследниците въпреки всичко се сплотяват към концепцията за основаване на Mузея на Пикасо в Париж.
През 1986 година, унищожена, самотна и останала без цел в живота, Жаклин се самоубива с огнестрелно оръжие.
От всичките вдъхновения в живота на великия създател през днешния ден е жива само Франсоаз Жило. 99-годишната Жило живее сред Париж и Ню Йорк, продължава да рисува, а творбите й се радват на интернационален триумф. През 2010 година френското държавно управление я удостоява с висшия знак за особени заслуги към Републиката – Ордена на Почетния легион.
