Безплатното, което всъщност може да ни струва скъпо
Има два вида хора – едните одобряват позитивно безплатните неща („ пестник да е, облага да е “), а другите се отнасят скептично към тях и имат вяра, че няма „ безвъзмезден обяд “. Независимо от кой вид сте, ще се съгласите, че единствено тъй като не сме дали пари за някоя стока или услуга, това не ни коства нищо и най-после ще си платим по един или различен метод. В тази публикация ще разгледаме скритата цена на безплатните неща, които получаваме. Тя може да се окаже доста по-висока от тази, която си мислим.
Как плащаме за „ безплатните “ неща?
Аз считам, че „ гратис е единствено сиренето в клопката за мишки “ и когато някой не желае моите пари, желае нещо друго. Просто по този начин е организиран света и пазарната стопанска система, в която живеем. Ето каква е скритата цена, която плащаме за „ безплатните “ неща:
Личните ни данни
Вече сме привикнали, че в случай че желаеме някакъв безвъзмезден онлайн артикул, би трябвало да си оставим най-малко имейла ни. Очевидната причина е, че би трябвало да знаят къде да изпратят електронната книга, която са ни дали обещание. Преди да изтеглим безплатните материали ни желаят напълно почтено имената, с цел да може бъдещите имейли (да, ще има такива) да са персонализирани. Без да се усетим сме им дали пощенския си адрес (за безвъзмезден отчет на хартия), телефона ни (защото го желаят от куриерската фирма), рождената ни дата (за да получим специфичен ваучър за отстъпка на рождения ни ден) и други чувствителни персонални данни. След това, събирането на информация за потребителското ни държание е детска игра.
Никоя европейска инструкция няма да се погрижи за персоналните ни данни, в случай че ние не го създадем и не сме деликатни по какъв начин и на кого ги даваме. Сигурно към този момент го знаете, само че не е целесъобразно да се доверяваме на непознати компании и уеб сайтове, а в случай че желаеме да си свалим нещо гратис от тях, може да им дадем имейл, който е особено основан за тази цел. Няма потребност да споделям, че данните, които попълняме може да не са действителни.
Времето ни
За мен, това е най-важния актив и внимавам по какъв начин го употребявам. Ще ви споделя една персонална история от преди няколко седмици. Със брачната половинка ми бяхме на едно ревю за работодатели. Докато обикаляхме щандовете, забелязахме че на един от тях има безвъзмезден сладолед във фунийка. Жена ми сподели, че отива да гледа идната презентация и ме помоли да ѝ взема един с усет на шоколад. Наредих се на опашката и след 10-ина минути, когато пристигна моят ред, си дадох поръчката. Едно учтиво момиче от щанда ми сподели, че ще получа сладоледа, единствено в случай че попълня къса онлайн анкета на преносимия компютър пред нея. Не беше въобще къса, а трябваше да си преразкажа CV-то и да давам отговор на много персонални въпроси като „ Ако бяхте животно, какво щяхте да сте? “ и „ Защо напуснахте последната си работа? “.
Подобни „ предложения “ виждам всеки ден в интернет. „ Попълнете единствено тази къса форма и ще получите ваучър за 5 лв. отстъпка, който би трябвало да донесете в магазина ни в кв. Люлин в неделя от 7.00 до 7.30 часа сутринта “ - на сходни оферти просто си споделям, че не си коства и времето ми е доста по-скъпо.
Парите ни
Вече сме дали персоналните ни данни, отделили сме време и старания, с цел да получим нещо гратис и се оказва, че то не е такова. Любезно написан текст на екрана ни приканва да платим единствено 99.99 лв. за доставката на ултра мега потребната и практична десета поредна книга на някой мотивационен гуру, а той ще ни даде безвъзмездни видеа и материали за над 1,000 лв.. Добра оферта, нали?
Или получаваме ваучер за 20 лв. отстъпка, само че когато отидем в действителния или онлайн магазина да се окаже, че той важи единствено за избрани артикули, на които авансово са им вдигнали цените с най-малко 50 лв.. В този случай, аз не съм икономисал 20 лв., а съм дал 30 лв. повече. Има и промоции за безвъзмездни артикули, само че ще ги получим, единствено в случай че си купим нещо друго. И двете оферти не си костват.
Пространството ни
Това е нещо, за което не се замисляме постоянно. В градовете, където квадратен метър жилищна повърхност коства над 3,000 лв., пространството е скъпо и няма смисъл да се заема от непотребни неща. Пресен образец от преди няколко седмици. В парка на щерка ни ѝ подаряват безвъзмезден рекламен материал във тип на картонена къща за оцветяване. Това е ужасно, само че когато я сглобихме, тя се оказа куб със страна от 1 метър и зае централна част от стаята на Кари. А какъв брой сходни движимости имаме в жилищата си, мазетата и таваните?
Здравето ни
Когато вървим на разнообразни панаири и други събития, постоянно има изложители, които раздават безвъзмездни образци от техните артикули. Тъй като са в дребни опаковки, не постоянно техния състав е споменат, а в случай че го има, той нормално е на непознат език. Няма смисъл да споделям, че има доста хора, които са алергични към някои съставки и няколко хапки от някое ново веган барче може да аргументи съществени здравословни проблеми. Ние имахме проблем с заготовка от детски душ гел. Знам, че „ едно време “ си имахме повече доверие и взимахме неща от не толкоз близки хора, само че в този момент не бих го направил, без значение от техните планове.
Вече дадох доста образци за безвъзмездни неща, които действително не са такива и могат да ни костват скъпо, само че ето още няколко:
Безплатен интернет
Първото нещо, което ревизираме, когато седнем в някое заведение, е дали има безвъзмезден интернет, с цел да не си „ харчим “ от нашия. В този случай, може да застрашим онлайн сигурността си, тъй като смарт телефоните ни се трансфораха в място, където съхраняваме голям размер от персонални данни и даже започнахме да се разплащаме с тях. Един вирус, който е прикрит в някоя безвъзмездна мрежа може да ни коства доста скъпо.
Безплатни екстри
Сигурно сте виждали в офертите на разнообразни хотели да се загатва, че ще получим безвъзмездна кошница с плодове или бутилка вино. Ясно е, че те са включени в цената, само че по-важното е, че ние избираме този хотел не поради локация, улеснение в стаята или качество
на храната, а поради някаква безвъзмездна дреболия. Дори да не си го признаваме, тези „ предложения “ натежават при вземането на решения.
Безплатен хостинг/онлайн пространство
Много компании оферират сходни „ безвъзмездни “ услуги, само че те могат да ни костват приключване на персонални данни (заради по-малката защита), време (различни ограничавания и по-бавни услуги, с цел да ни насърчат да си купим платената версия) и вложение на повече старания за нещо, което може да се направи доста по-лесно. Всеки самичък би трябвало да реши дали тези безвъзмездни услуги си костват и какво може да загуби, в случай че им се довери.
Безплатна доставка
С развиването на онлайн магазините, доста от тях прибегнаха до този „ трик “. При него може доставката да е напълно безвъзмездна или единствено над избрана сума. При втория вид ни подтикват да прибавяме нови неща в кошницата, от които може да нямаме потребност. Също по този начин, в случай че безплатната доставка е обвързвана с вървене до офис на пощальон, счупени артикули по време на превозването, без обзор и тест на стоката или други, по-добре да си платим няколко лв., с цел да употребяваме качествена услуга.
Видяхме, че безплатните неща могат да ни излязат доста скъпо. Разбирам, че това са естествени търговски тактики и те заемат значима част от маркетинга на фирмите, само че това не значи, че ние като консуматори би трябвало да ги вземаме без да се замисляме какво могат да ни костват. Времето, персоналните ни данни и здравето ни са доста по-ценни от някоя безвъзмездна заготовка или следващата примамлива оферта в интернет за без пари.
Как плащаме за „ безплатните “ неща?
Аз считам, че „ гратис е единствено сиренето в клопката за мишки “ и когато някой не желае моите пари, желае нещо друго. Просто по този начин е организиран света и пазарната стопанска система, в която живеем. Ето каква е скритата цена, която плащаме за „ безплатните “ неща:
Личните ни данни
Вече сме привикнали, че в случай че желаеме някакъв безвъзмезден онлайн артикул, би трябвало да си оставим най-малко имейла ни. Очевидната причина е, че би трябвало да знаят къде да изпратят електронната книга, която са ни дали обещание. Преди да изтеглим безплатните материали ни желаят напълно почтено имената, с цел да може бъдещите имейли (да, ще има такива) да са персонализирани. Без да се усетим сме им дали пощенския си адрес (за безвъзмезден отчет на хартия), телефона ни (защото го желаят от куриерската фирма), рождената ни дата (за да получим специфичен ваучър за отстъпка на рождения ни ден) и други чувствителни персонални данни. След това, събирането на информация за потребителското ни държание е детска игра.
Никоя европейска инструкция няма да се погрижи за персоналните ни данни, в случай че ние не го създадем и не сме деликатни по какъв начин и на кого ги даваме. Сигурно към този момент го знаете, само че не е целесъобразно да се доверяваме на непознати компании и уеб сайтове, а в случай че желаеме да си свалим нещо гратис от тях, може да им дадем имейл, който е особено основан за тази цел. Няма потребност да споделям, че данните, които попълняме може да не са действителни.
Времето ни
За мен, това е най-важния актив и внимавам по какъв начин го употребявам. Ще ви споделя една персонална история от преди няколко седмици. Със брачната половинка ми бяхме на едно ревю за работодатели. Докато обикаляхме щандовете, забелязахме че на един от тях има безвъзмезден сладолед във фунийка. Жена ми сподели, че отива да гледа идната презентация и ме помоли да ѝ взема един с усет на шоколад. Наредих се на опашката и след 10-ина минути, когато пристигна моят ред, си дадох поръчката. Едно учтиво момиче от щанда ми сподели, че ще получа сладоледа, единствено в случай че попълня къса онлайн анкета на преносимия компютър пред нея. Не беше въобще къса, а трябваше да си преразкажа CV-то и да давам отговор на много персонални въпроси като „ Ако бяхте животно, какво щяхте да сте? “ и „ Защо напуснахте последната си работа? “.
Подобни „ предложения “ виждам всеки ден в интернет. „ Попълнете единствено тази къса форма и ще получите ваучър за 5 лв. отстъпка, който би трябвало да донесете в магазина ни в кв. Люлин в неделя от 7.00 до 7.30 часа сутринта “ - на сходни оферти просто си споделям, че не си коства и времето ми е доста по-скъпо.
Парите ни
Вече сме дали персоналните ни данни, отделили сме време и старания, с цел да получим нещо гратис и се оказва, че то не е такова. Любезно написан текст на екрана ни приканва да платим единствено 99.99 лв. за доставката на ултра мега потребната и практична десета поредна книга на някой мотивационен гуру, а той ще ни даде безвъзмездни видеа и материали за над 1,000 лв.. Добра оферта, нали?
Или получаваме ваучер за 20 лв. отстъпка, само че когато отидем в действителния или онлайн магазина да се окаже, че той важи единствено за избрани артикули, на които авансово са им вдигнали цените с най-малко 50 лв.. В този случай, аз не съм икономисал 20 лв., а съм дал 30 лв. повече. Има и промоции за безвъзмездни артикули, само че ще ги получим, единствено в случай че си купим нещо друго. И двете оферти не си костват.
Пространството ни
Това е нещо, за което не се замисляме постоянно. В градовете, където квадратен метър жилищна повърхност коства над 3,000 лв., пространството е скъпо и няма смисъл да се заема от непотребни неща. Пресен образец от преди няколко седмици. В парка на щерка ни ѝ подаряват безвъзмезден рекламен материал във тип на картонена къща за оцветяване. Това е ужасно, само че когато я сглобихме, тя се оказа куб със страна от 1 метър и зае централна част от стаята на Кари. А какъв брой сходни движимости имаме в жилищата си, мазетата и таваните?
Здравето ни
Когато вървим на разнообразни панаири и други събития, постоянно има изложители, които раздават безвъзмездни образци от техните артикули. Тъй като са в дребни опаковки, не постоянно техния състав е споменат, а в случай че го има, той нормално е на непознат език. Няма смисъл да споделям, че има доста хора, които са алергични към някои съставки и няколко хапки от някое ново веган барче може да аргументи съществени здравословни проблеми. Ние имахме проблем с заготовка от детски душ гел. Знам, че „ едно време “ си имахме повече доверие и взимахме неща от не толкоз близки хора, само че в този момент не бих го направил, без значение от техните планове.
Вече дадох доста образци за безвъзмездни неща, които действително не са такива и могат да ни костват скъпо, само че ето още няколко:
Безплатен интернет
Първото нещо, което ревизираме, когато седнем в някое заведение, е дали има безвъзмезден интернет, с цел да не си „ харчим “ от нашия. В този случай, може да застрашим онлайн сигурността си, тъй като смарт телефоните ни се трансфораха в място, където съхраняваме голям размер от персонални данни и даже започнахме да се разплащаме с тях. Един вирус, който е прикрит в някоя безвъзмездна мрежа може да ни коства доста скъпо.
Безплатни екстри
Сигурно сте виждали в офертите на разнообразни хотели да се загатва, че ще получим безвъзмездна кошница с плодове или бутилка вино. Ясно е, че те са включени в цената, само че по-важното е, че ние избираме този хотел не поради локация, улеснение в стаята или качество
на храната, а поради някаква безвъзмездна дреболия. Дори да не си го признаваме, тези „ предложения “ натежават при вземането на решения.
Безплатен хостинг/онлайн пространство
Много компании оферират сходни „ безвъзмездни “ услуги, само че те могат да ни костват приключване на персонални данни (заради по-малката защита), време (различни ограничавания и по-бавни услуги, с цел да ни насърчат да си купим платената версия) и вложение на повече старания за нещо, което може да се направи доста по-лесно. Всеки самичък би трябвало да реши дали тези безвъзмездни услуги си костват и какво може да загуби, в случай че им се довери.
Безплатна доставка
С развиването на онлайн магазините, доста от тях прибегнаха до този „ трик “. При него може доставката да е напълно безвъзмездна или единствено над избрана сума. При втория вид ни подтикват да прибавяме нови неща в кошницата, от които може да нямаме потребност. Също по този начин, в случай че безплатната доставка е обвързвана с вървене до офис на пощальон, счупени артикули по време на превозването, без обзор и тест на стоката или други, по-добре да си платим няколко лв., с цел да употребяваме качествена услуга.
Видяхме, че безплатните неща могат да ни излязат доста скъпо. Разбирам, че това са естествени търговски тактики и те заемат значима част от маркетинга на фирмите, само че това не значи, че ние като консуматори би трябвало да ги вземаме без да се замисляме какво могат да ни костват. Времето, персоналните ни данни и здравето ни са доста по-ценни от някоя безвъзмездна заготовка или следващата примамлива оферта в интернет за без пари.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ