Има два регламентирани подхода за насърчаване и увеличаване на енергийната

Има два регламентирани метода за поощряване и увеличение на енергийната успеваемост – скица за самостоятелни отговорности на енергийни предприятия, които би трябвало да реализират енергийни спестявания при клиентите си; и различни ограничения. Почти всички страни в Европейски Съюз се пробват да намерят баланс сред двата метода, който да работи без непропорционална икономическа и обществена тежест. В България от 2017 година насам главната тежест беше сложена върху първия метод, само че не беше реализиран на практика резултат. Алтернативните ограничения значат всевъзможни други вероятни политически, финансови, стопански, нормативни и обществени принадлежности, които могат да подтикват и усилят енергийната успеваемост. 

“Енергийната успеваемост преди всичко ” в законодателството на ЕС 

“Енергийната успеваемост преди всичко ” е принцип, който е развъртян нормативно с съответни ограничения и условия в новата Директива за енергийната успеваемост (№ 2023/1791). Той беше изведен политически още при проектирането на Енергийния съюз и на Зелената договорка. За да разберем “първото ” му място, би трябвало да разгледаме и останалите съществени колони в актуалните енергийни и климатични политики на Европейския съюз (ЕС). 

Европейският съвет е сложил амбициозна цел за Европейски Съюз – понижаване на излъчванията на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година по отношение на равнищата от 1990 година и реализиране на климатична индиферентност до 2050 година Законодателството на Европейски Съюз ясно показва, че тези цели са наложителни за Европейски Съюз и неговите държави-членки. За да се ориентираме до каква степен сме с тези цели – към 2020 година, излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз са намалели с почти 30% от 1990 година насам. 

За да се реализиран огромните цели на Зелената договорка, има няколко различни пътя :

1. оптималната енергийна успеваемост и кръгова стопанска система,
2. оптималната електрификация посредством ВЕИ мощности,
3. водородът като краен енергоносител, 
4. или въглеродно неутрално потребление на газ и горива (вкл. посредством складове на CO ₂ ). 

Всеки един от тези пътища независимо наподобява съвсем неосъществим – или тъй като е прекомерно скъпо, или е софтуерно невероятно, или тъй като е неприложимо в дадена икономическа и обществена среда. Затова в множеството случаи е нужна композиция от всички или най-малко няколко от четирите нереални пътя. Именно в този подтекст, енергийната успеваемост е изведена като първо и главно належащо изискване за реализиране на всички останали вероятни метода. Това е по този начин, тъй като по този метод при всички положения се понижава цената за всички други ограничения, както и обществения резултат при свръхголяма потребност от сила, която не всеки може да си разреши. 

В подтекста на Енергийния съюз, стратегическите насочни точки са пет – декарбонизация, енергийна успеваемост, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, нововъведения и развойна активност. 

В Регламента за ръководство на Енергийния съюз (№ 2018/1999) правилото за “енергийната успеваемост преди всичко “ е нормативно дефиниран – отчитане във допустимо най-голяма степен в енергийното обмисляне и в решенията в региона на политиките и вложенията на различни разходо-ефективни ограничения за енергийна успеваемост. Видяно в действен порядък, правилото значи, че всяка нова икономическа активност или инфраструктурно развиване би трябвало да регистрира преди всичко по какъв начин да се реализира допустимо най-високо равнище на енергийна успеваемост , да вземем за пример:

• какви индустриални мощности да се инсталират;
• по какъв начин постройката да използва допустимо минимум енергия;
• по какъв начин превозът да изразходва минимум гориво и т.н. 

Енергийната успеваемост обаче значи дълбока софтуерна смяна в производството, услугите, в превоза, в строителството. Не е на ниска цена и явно не се реализира от единствено себе си. 

Защо е нужна европейска и национална политика за енергийна успеваемост?

Както посочихме нагоре, енергийната успеваемост в Европа е нужна за понижаване на въглеродния отпечатък на континента – реализиране на климатичните цели, както и за понижаване на зависимостта от външни доставки на сила. Затова Директивата за енергийна успеваемост слага съответни цели за реализиране на нови годишни спестявания в целия съюз. С новата Директива от тази година, към 2028 година равнището на нови годишни спестявания в Европейски Съюз е 1,9%, което е повече от двойно по-висока цел от тази, която е използвана към сегашния миг (0,8%).

В момента задачите за нови годишни спестявания са следните: 

Това са общи цели за Европейски Съюз и обособените страни ще поемат друга тежест съгласно справедливи критерии. Когато беше готвен Националният проект енергетика и климат през 2020 година, задачите бяха константни – 0,8% всяка година до 2030 година Сега България би трябвало да усили упоритостта си с актуализацията на Плана тази година. 

Как се реализира енергийна успеваемост в България?

В резюмето нагоре посочихме, че националната цел за енергийна успеваемост може да се преследва посредством два вида ограничения: скица за отговорности за икономисване на енергия и различни ограничения.

Схемата за отговорности за енергийни спестявания открива самостоятелни цели към избрани енергийни предприятия за реализиране на икономисване в крайната енергийна консумация. Изпълнението на отговорностите се регистрира годишно. Индивидуалните отговорности за икономисване на енергия би трябвало да покрият разликата сред настоящите национални цели и прогнозното икономисване на енергия от различни ограничения. Изчислението се актуализира всяка година. Следователно самостоятелните отговорности към задължените страни се откриват година по година. Всяко реализирано икономисване на енергия би трябвало да има нескончаем резултат до края на 2030 година

Следва да се означи, че схемата за самостоятелни отговорности беше въведена в България късно, през 2017 година, и изключително първоначално не постигаше задачите. Основните проблеми, които се акцентираха тогава, бяха:

• на процедура доставчиците на сила нямат стопански тласък да понижават потреблението на клиентите си на предлаганата енергия; 
• разноските за реализиране на задачите не се отчитаха като регулаторни разноски при контролираните цени, да вземем за пример на крайните доставчици на електрическа енергия;
• липсва второстепенен ефикасен пазар на удостоверенията за енергийни спестявания – т.е. липсват пазарен тласък за тези действия. 

Все отново от 2020 година насам общата цел по самостоятелната скица не понижава, т.е. различните ограничения не дават повече резултати, само че задължените лица сега заявяват осъществяване на отговорностите си. 

Алтернативните ограничения могат да бъдат разнообразни национални политики, които водят до икономисване на енергия в крайната енергийна консумация, разнообразни от схемата за самостоятелните отговорности или други нормативно открити в Европейски Съюз правила за енергийна успеваемост.

Алтернативни ограничения се плануват и в Националната стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания. Такива ограничения би трябвало да се дефинират и в проектите за енергийна успеваемост и стратегиите за тяхното осъществяване за избран програмен интервал, които централната и локалните управляващи са длъжни да одобряват. Тези ограничения включват помощ за осъществяване на принадлежности за енергийна успеваемост и възобновима сила в границите на оперативните стратегии (Оперативна стратегия “Околна среда ” и Оперативна стратегия “Иновации и конкурентоспособност ”) и народен механизъм за финансиране на енергийната успеваемост.

Има ли опция за по-ефикасен метод за реализиране на енергийна успеваемост?

В доста страни в Европейски Съюз беше открито, че схемата за самостоятелни отговорности за енергийна успеваемост не може да бъде главен метод за понижаване на потреблението на сила. Новата Директива за енергийната успеваемост резервира двата метода – на самостоятелни задължени и различни ограничения, само че вкарва, където може, и нови използвани различни политики и цели. 

“Енергийната успеваемост преди всичко ” е принцип, който би трябвало да се следва и от обществения, и от частния бранш. Частният стопански интерес обаче диктува (метафорично), че в случай че може да се реализира понижаване на разхода за произвеждане на един молив с 50%, производителят по-скоро ще стартира да създава два молива със същото количество сила. Това събитие е познато още като Парадокс на Джевънс или резултат на “отскачането ” и има по-голямо проявяване в страни, които се развиват, като България. По същия метод енергийните предприятия нямат стопански тласък да оказват помощ на клиентите си да купуват по-малко сила. Енергийно бедните хора, в случай че имат средства за приемане на повече сила, ще усилят комфорта в домовете си, вместо да топлят, да вземем за пример единствено една стая по-евтино. Така и там няма да се реализира икономисване в страни като България. 

Публичният бранш обаче е предназначен да следва политиките без бремето на абсолютния стопански императив за облага. 

Затова Директивата за енергийна успеваемост признава в Глава II “Водеща роля на обществения бранш в региона на енергийната успеваемост ”. Всички отговорности за обществените органи в тази глава са точно различни ограничения, които би трябвало да смекчат – от една страна, бремето върху схемата за самостоятелни отговорности, а от друга – да подтикват стопанската система в целената посока. 

Само ще маркираме обществената роля за реализиране на енергийна успеваемост: 

• енергийно ползване на всички обществени органи, взети дружно, в дадена страна би трябвало да понижава с минимум 1,9% годишно спрямо 2021 г. 
• постройките на обществените органи би трябвало да са “образец ” за подражателство. Основно обвързване е да се санира най-малко по 3% от разгънатата повърхност на публичните здания годишно. Друг образец в това отношение е условието за нулеви излъчвания на постройките – от 2026 година за новите здания, заети, ръководени или притежавани от обществени органи; а от 2028 година – за всички нови здания. 
• публичните поръчки над избрана цена, открита общо за Европейски Съюз, постоянно би трябвало да обезпечават артикули, услуги, здания и строителни работи с високи индикатори на енергийна успеваемост, в случай че това е механически невероятно. 

Освен тези директни отговорности на обществените органи, които изчерпват в огромна степен опциите съгласно дейностите им, за страната и общините остава нуждата да основат условия за разрастване на повече различни ограничения за енергийна успеваемост в частния бранш. Такива могат да се реализират посредством законодателни стандарти и отговорности, финансови и фискални тласъци, улеснено административно обслужване, обществено частни партньорства и други Няколко по-конкретни образеца са: 

• Завишени нормативни стандарти за уреди, здания, съоръжения (ако се съблюдават минималните стандарти според законодателството на Европейски Съюз, не се реализира и зачита в допълнение енергийно спестяване). 
• Насърчаване да се подхващат действителни дейности след наложителните енергийни одити на здания и предприятия.
• Данъчни облекчения за реализиране на несъмнено равнище на енергийна успеваемост на здания, съоръжения, уреди. 
• Създаване и потребление на национални фондове за енергийна успеваемост. 
• Стимули за преносните предприятия за създаване на умни мрежи. 
• Единни общински звена за енергийна успеваемост и ВЕИ за улеснение на разрешителните процедури за възстановяване на енергийния клас на постройките, както и за улеснен достъп до планове и финансиране. Центровете могат да работят и като осведомителни и обучителни хъбове, като енергийни офиси. 
• Публично-частни партньорства за създаване на зарядни станции за електроавтомобили. 
• Насърчаване на енергийни общности, затворени вътрешни мрежи, високо-ефективни съоръжения за лично ползване на възобновима сила (като термопомпи, геотермална енергия). 
• Ефективен пазар на белите документи, и др. 

На централно равнище страната следва да поставя нужните законови условия за облекчение на такива планове, както и в основаване на подобаващи схеми за финансиране, за поощряване и на подобаваща фискална политика. 

Общините обаче имат голямо значение за непосредственото реализиране на плановете и подкрепяне на хората посредством: 

• Честни публични поръчки.
• Реновация на централните топлофикации посредством въвеждане на технологии за възобновима сила, децентрализирани високоефективни мрежи. 
• Центровете за административно обслужване.
• Трафик и превоз – дейно ръководство на трафика; ефикасен градски транспорт; рационално планувана градска среда, която понижава трафика; повече привлекателни градски средища с пешеходен достъп, нискоемисионни зони и други
• Електрификация (напр. за София – възобновяване на лифтовете към Витоша). 
• Контрол за съблюдаване на строителните правила.
• Участие в енергийни общности дружно със своите жители. 
• И други. 

Енергийната успеваемост, с изключение на всичко друго, е доста значим инструмент за намаляване на проблемите, свързани с енергийната беднотия. Принципът “Енергийната успеваемост преди всичко ” има извънредно огромна роля точно за структурно решение на казуса с енергийната беднотия, тъй като обезпечава комфорт на обитаване при доста по-ниско ползване на сила. И европейските политики направляват, че доста от ограниченията би трябвало да се ползват предпочитано при небогати семейства, изключително безвъзмездните помощи и планове. 

Алтернативно, в случай че дадена страна желае да резервира енергийната активност на стопанската система си, както България декларира постоянно, с цел да се впише в дневния ред на европейските климатични политики, би трябвало да разчита на доста висока софтуерна смяна в енергийните източници, индустриални мощности и носители. Последното обаче също се отхвърля сега от огромна част от енергийната общественост, което слага страната ни в патова обстановка, изключително когато не се адресира обществена потребност от възобновяване на сградния фонд и справяне с енергийната беднотия. Очакваме с неспокойствие обновения Национален проект за енергетика и климат, който би трябвало да бъде квалифициран до края на годината и показан за публично разискване.

Публикацията е основана в партньорство на Хабитат България с Климатека, по план “Достъп до енергийно възобновяване ”.

Автор: Павлин Стоянов / Климатека

Павлин Стоянов е част от авторския кръг на Климатека. Той е правист, приключил е СУ “Св. Климент Охридски ”, специализирал e британско и европейско право към Кеймбридж. Развива правни технологии и специализира в областите енергетика и климат от съвсем 15 година Павлин е началник за България на екипа, съветвал моделирането на Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 година (НПЕК).

В публикацията са употребявани материали от:

1. www.statista.com/statistics/780410/total-greenhouse-gas-emissions-european-union-eu/#:~:text=EU GHG emissions have fallen,achieving net zero by 2050
2. energy.ec.europa.eu/news/new-energy-efficiency-directive-published-2023-09-20_en#:~:text=The new, recast Energy Efficiency,into force in 20 days 
3. energy.ec.europa.eu/news/european-green-deal-energy-efficiency-directive-adopted-helping-make-eu-fit-55-2023-07-25_en 
4. energy.ec.europa.eu/topics/energy-efficiency/energy-efficiency-targets-directive-and-rules/energy-efficiency-targets_en 
5. energy.ec.europa.eu/topics/energy-efficiency/energy-efficiency-targets-directive-and-rules/energy-efficiency-directive_en 
6. eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1695186598766&uri=OJ:JOL_2023_231_R_0001 
7. www.consilium.europa.eu/en/infographics/fit-for-55-how-the-eu-will-turn-climate-goals-into-law/ 
8. www.consilium.europa.eu/en/policies/energy-union/