Има дни, в които една нация говори, а светът слуша.

Има дни, в които една нация приказва, а светът слуша. 24 май е подобен ден. Ден, в който буквите не са знаци върху хартия, а жив мирис на паметта. Ден, в който езикът не принадлежи на една страна, а на всички, които са се осмелили да го обикнат. В този ден посланици и дипломати от Обединеното кралство, Украйна, Австрия, Камбоджа, Полша, Молдова, Словения, Германия и Унгария застанаха пред стиховете на Иван Вазов — не като посетители на езика, а като негови събеседници.

" Българският език ” прозвуча през техните гласове като безшумно самопризнание, че думите могат да бъдат мостове, че поезията може да бъде дом, че една просвета може да бъде споделена.

Българският език не е единствено история, записана в книги. Той е метод да помним, да обичаме, да се споделяме. Честит 24 май - на буквите, които ни основават, на словото, което ни събира, и на тишината сред думите, в която се разпознава уважението, приключват поздрава си дипломатите.