Разпети петък – денят на тишината, в който вярата говори най-силно! Какво да не правим днес!
Има дни в календара, които не просто означаваме – претърпяваме ги. Такива, в които думите са непотребни, а тишината споделя всичко. Такъв е Разпети петък – най-тъжният ден за християните, само че и най-смисленият.
На този ден светът притихва. Камбаните не звънят празнично, а като че ли шушукат. В храмовете няма литургия, няма радостни песнопения – има поклонение, примирение и дълбока човешка болежка. Защото това е денят, в който си спомняме за разпятието на Иисус Христос – жертвата, направена в името на любовта към индивида.
Между страданието и вярата
В българската традиция Разпети петък е ден без работа, без звук, без суетност. Вярва се, че каквото направиш през днешния ден, ще се помни цяла година – по тази причина хората се стремят да бъдат по-добри, по-тихи, по-смирени.
Един от най-силните ритуали е минаването под масата в църквата – алегоричен жест на филтриране и вяра. Вярва се, че по този начин човек оставя болката и греховете си и излиза „ нов “. Малък акт, само че с огромно значение.
Плащаницата – изобразяваща ситуацията на Христос в гроба – се изнася в центъра на храма, а поклонниците минават под нея с наведена глава и мисъл за амнистия.
Ден, в който не се чества, а се усеща
Разпети петък не е ден за пожелания, нито за шумни срещи. Това е ден за равносметка. За тези въпроси, които постоянно отлагаме – за положителното, което сме създали, за прошката, която изискуем, за любовта, която от време на време забравяме да покажем.
Дори хора, които не са надълбоко религиозни, усещат тежестта и силата на този ден. Защото Разпети петък не е просто част от религиозния календар – той е увещание за човечността.
Тишината преди светлината
И въпреки да е ден на тъга, Разпети петък носи и нещо друго – очакване. Защото след него идва Възкресението. След болката – вярата. След мрака – светлината.
Това е може би най-големият урок на деня – че даже в най-тежките моменти има смисъл да имаме вяра, че положителното следва.
Какво не се прави през днешния ден
Не се работи тежка работа
Забравете за почистване, пране, шиене и всевъзможен физически труд. Смята се, че този ден би трябвало да бъде отдаден на покой – както физически, по този начин и нравствен.
Не се готви (или най-малко не се готви много)
Традицията повелява да се пости строго – даже без олио. Някои хора въобще не поставят нищо на масата до вечерта.
Не се чества
Никакви купони, събирания, мощна музика. Това не е ден за забавление, а за примирение.
Не се караме и не изричаме тежки думи
Вярва се, че думите на този ден имат особена мощ. Лошото остава, положителното се връща.
Не се стартира нищо ново
Новите инициативи се отсрочват – денят не се смята за удобен.
На този ден светът притихва. Камбаните не звънят празнично, а като че ли шушукат. В храмовете няма литургия, няма радостни песнопения – има поклонение, примирение и дълбока човешка болежка. Защото това е денят, в който си спомняме за разпятието на Иисус Христос – жертвата, направена в името на любовта към индивида.
Между страданието и вярата
В българската традиция Разпети петък е ден без работа, без звук, без суетност. Вярва се, че каквото направиш през днешния ден, ще се помни цяла година – по тази причина хората се стремят да бъдат по-добри, по-тихи, по-смирени.
Един от най-силните ритуали е минаването под масата в църквата – алегоричен жест на филтриране и вяра. Вярва се, че по този начин човек оставя болката и греховете си и излиза „ нов “. Малък акт, само че с огромно значение.
Плащаницата – изобразяваща ситуацията на Христос в гроба – се изнася в центъра на храма, а поклонниците минават под нея с наведена глава и мисъл за амнистия.
Ден, в който не се чества, а се усеща
Разпети петък не е ден за пожелания, нито за шумни срещи. Това е ден за равносметка. За тези въпроси, които постоянно отлагаме – за положителното, което сме създали, за прошката, която изискуем, за любовта, която от време на време забравяме да покажем.
Дори хора, които не са надълбоко религиозни, усещат тежестта и силата на този ден. Защото Разпети петък не е просто част от религиозния календар – той е увещание за човечността.
Тишината преди светлината
И въпреки да е ден на тъга, Разпети петък носи и нещо друго – очакване. Защото след него идва Възкресението. След болката – вярата. След мрака – светлината.
Това е може би най-големият урок на деня – че даже в най-тежките моменти има смисъл да имаме вяра, че положителното следва.
Какво не се прави през днешния ден
Не се работи тежка работа
Забравете за почистване, пране, шиене и всевъзможен физически труд. Смята се, че този ден би трябвало да бъде отдаден на покой – както физически, по този начин и нравствен.
Не се готви (или най-малко не се готви много)
Традицията повелява да се пости строго – даже без олио. Някои хора въобще не поставят нищо на масата до вечерта.
Не се чества
Никакви купони, събирания, мощна музика. Това не е ден за забавление, а за примирение.
Не се караме и не изричаме тежки думи
Вярва се, че думите на този ден имат особена мощ. Лошото остава, положителното се връща.
Не се стартира нищо ново
Новите инициативи се отсрочват – денят не се смята за удобен.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ