За силата на една плесница и потресаващата мъдрост на 5-годишно дете
Има дни, които ни работят като филтриране - филтриране на тялото, мозъка и душата. Време за детоксикация. От отровата вътре в нас и тази в обществото като цяло.
Само в няколко фрази една жена - Рени Петрова, разказа вчерашния 2 юни, само че в описа й сякаш има всичко: смут, боязън, импулсивност, яд, експанзия, човещина, опрощение, осъзнаване, амнистия... А най-после една потресаваща мъдрост от 5-годишно дете...
Ето го и описа, изводите си правете сами:
" Днес е ден за респект, само че се оказа и ден за шок. Не знам за какво, само че би трябвало да има причина. Нещо трябваше да научим.
Точно в 12 се случих в Била. Беше цялостно до козирката. Писнаха сирените и дружно с тях писна и едно момиченце на 4-5 години. Пищеше и се тресеше от смут. Майката го гушна и стартира да повтаря в транс " Не бомбят, не бомбят... " По едно време стартира да се олюлява и се свлече дружно с детето.
Един наедрял мъж, напряко приличаше на Боримечката, разбута тълпата, сподели, че е доктор и приклекна до дамата да я свестява. Малкото продължаваше да пищи и усилваше децибелите при всеки опит някой да го пипне.
В това време един юноша, доста дингил, се ускори към щанда с пилетата и пътьом кресна към смутеното дете " Млъкни, ма! " В това време докторът скочи и такава плесница му извъртя, че главата му хвръкна. В същия миг дребната спря да крещи, дръпна го за панталона и сподели: " Не делай так! Плохо драться. "
Мъжът се стъписа, майката скочи да ѝ направи забележка и я гушна. Сирените бяха спрели, беше безшумно като в черква. Постепенно хората се раздвижиха и всеки си влезе в коловоза на своя живот.
Видях по какъв начин докторът потегли към момчето и му се извини. Чух по какъв начин младежът сподели " Нищо, заслужих си го ".
Не спирам да мисля какво със силата на плесница би трябвало да се случи на нашето общество, с цел да дойдем на себе си. Въпреки че съм съгласна - плохо драться. "
Само в няколко фрази една жена - Рени Петрова, разказа вчерашния 2 юни, само че в описа й сякаш има всичко: смут, боязън, импулсивност, яд, експанзия, човещина, опрощение, осъзнаване, амнистия... А най-после една потресаваща мъдрост от 5-годишно дете...
Ето го и описа, изводите си правете сами:
" Днес е ден за респект, само че се оказа и ден за шок. Не знам за какво, само че би трябвало да има причина. Нещо трябваше да научим.
Точно в 12 се случих в Била. Беше цялостно до козирката. Писнаха сирените и дружно с тях писна и едно момиченце на 4-5 години. Пищеше и се тресеше от смут. Майката го гушна и стартира да повтаря в транс " Не бомбят, не бомбят... " По едно време стартира да се олюлява и се свлече дружно с детето.
Един наедрял мъж, напряко приличаше на Боримечката, разбута тълпата, сподели, че е доктор и приклекна до дамата да я свестява. Малкото продължаваше да пищи и усилваше децибелите при всеки опит някой да го пипне.
В това време един юноша, доста дингил, се ускори към щанда с пилетата и пътьом кресна към смутеното дете " Млъкни, ма! " В това време докторът скочи и такава плесница му извъртя, че главата му хвръкна. В същия миг дребната спря да крещи, дръпна го за панталона и сподели: " Не делай так! Плохо драться. "
Мъжът се стъписа, майката скочи да ѝ направи забележка и я гушна. Сирените бяха спрели, беше безшумно като в черква. Постепенно хората се раздвижиха и всеки си влезе в коловоза на своя живот.
Видях по какъв начин докторът потегли към момчето и му се извини. Чух по какъв начин младежът сподели " Нищо, заслужих си го ".
Не спирам да мисля какво със силата на плесница би трябвало да се случи на нашето общество, с цел да дойдем на себе си. Въпреки че съм съгласна - плохо драться. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ