Има деца, на които ученето върви като по масло. Има

Има деца, на които ученето върви като по масло. Има и такива, които изпитват компликации, само че все пак реализират задачите си.

Има обаче и една трета група. Тези деца искрено ненавиждат учебното заведение, не намират уроците за потребни и забавни, и изрично не обичат да учат.

И в тази ситуация става дума за деца, естествено интелигентни, с ангажирани към възпитанието и образованието им родители, а не оставени на произвола на времето.

Защо се получава това и по какъв начин може да бъде преодолян сходен негативизъм?

Няма да пиша домашни

За някои родители е тестване да накарат децата да си напишат домашните за деня. И аргументите са най-различни.

Част от децата просто избират да мързелуват или се занимават с надалеч по-приятни и занимателни за тях неща (особено при цифровия метод на образование, при който изкушенията са на една ръка разстояние).

Други са бунтари по природа и се опълчват против всяко статукво, което считат, че потъпква персоналното им пространство, лимитира ги и ги направлява да вървят в избрана посока.

Трети считат, че са задоволително умни, с цел да се оправят и без да пишат домашни. Което постоянно ги проваля, защото прекомерно надценяват опциите си и неналичието на извършения ги прави по-малко конкурентни.

Четвърти просто не съумяват да се оправят, когато работят независимо и одобряват това като неуспех и знак, че няма смисъл да поставят повече старания, откакто по този начин или другояче не се получава нищо.

А пети непосредствено употребяват по-отговорните си другари, с цел да препишат от тях наготово домашните и по този начин да надхитрят всички.

Така или другояче става дума за проблем, без значение от съответната причина. Който не трябва да се подценява, защото в избран миг ще стартира да пречи на ученика по един или различен метод.

Защо се получава това

Една от главните аргументи да не се пишат домашни (това включва и самоподготовката по предмети) е, че за децата е мъчно да се концентрират вкъщи.

Когато те са в учебно заведение, няма доста разсейващи фактори, които да им въздействат. Обучението е структурирано, проведено и всички се концентрират върху едно и също нещо.

У дома нещата са разнообразни. Независимо дали става дума за отдалечено образование или самоподготовка след учебно заведение, мозъкът на детето заработва на режим „ свободно време “.

За малчугана домът е място за отдих, лека закуска, гледане на телевизия, слушане на музика, видео игри и чат с другари. Не и място, което допуска още учене.

Защо не би трябвало да се неглижира този проблем

Ако родителите подценят писането на домашните, доста скоро ще изгубят борбата дефинитивно и мъчно ще открият мощ, която да стимулира отначало детето.

По този метод малчуганът придобива власт над тях, стартира да постанова своите стремежи, канализира вниманието към потребностите си, прави това, което пожелае, а писането на домашни и подготовка за учебно заведение се трансформират в полесражение.

Спорът с детето става невъобразим, защото то постоянно има 1001 аргумента за и срещу.

Всичко това носи разочарования, изнервя ситуацията, унищожава доверието, изтощава, дава опция за доста операции и не на последно място – детето още повече стартира да отхвърля ученето, намразвайки дефинитивно учебното заведение.

Правилната тактика

Първото, което би трябвало да извършите е да прокарате стройна система на учене и вкъщи. Ако съумеете, към този момент сте спечелили половината борба.

Но тази система би трябвало да е вярно структурирана, с цел да бъде утвърдена и от самото дете. Иначе няма да коства нищо.

Изберете миг, когато детето е умерено и не е заето с нещо съответно. Седнете дружно и набележете програмата, по която ще работи, с цел да му бъде по-лесно и да му остава повече свободно време.

Ако му кажете, че оферирате различен метод на подготовка, то евентуално ще ви изслуша, тъй като всички деца обичат новите неща. А като акцентирате на свободното време, имате огромен късмет за триумф.

Така ще улесните освен неговия, само че и вашия живот. И най-важното – детето ще бъде по-мотивирано да учи.

Как да наподобява програмата му

Редът е същността на структурираната система и децата инстинктивно се стремят към този вид сигурност.

Веднъж почнали да учат, те сами ще ускорят темпото. Но би трябвало да стартират.

Освен това харесват рутината, тъй че една сходна „ пътна карта “ в действителност би ги улеснила.

Не бързайте да слагате като точка 1 ученето и писането на домашни. След като детето свърши учебно заведение (дистанционно или реално), то има потребност от отмора.

Затова като първа точка поставете време за обяд или закуска, малко спорт, малко удоволствия (но напълно малко, с цел да не се увлече).

След това към този момент идва същинската работа – писането на домашни. Задължително сред обособените предмети вмъкнете по 5 минути отмора за разнообразни отпускащи действия. Но не повече.

И едвам на финала оставете пространство за игри и други удоволствия.

Тази стратегия напишете на лист, като в разнообразни цветове отбележите обособените занимания.

Чисто стратегически времето за игри отделете в най-голямото пространство, въпреки действително да не е по този начин. А домашните поставете в по-тясно квадратче.

Така детето няма да се стресира, че има доста за учене и малко за игра.

Този лист залепете на място, което ще попада постоянно пред очите му, с цел да припомня за обособените стъпки.

И не забравяйте, че когато детето написа домашни и учи, би трябвало да бъде в спокойна атмосфера. Ако има по-малки братя или сестри, отделете ги в друга стая, с цел да не му пречат. И наложете несъгласие на интернета в интервала за домашни, в случай че не му е нужен за някой план или изследване.

Източник:

По материали от