Да изровиш трупа на папата, за да го съдиш
Има страни, където и до през днешния ден съденето е необятно публикувано занимание. През годините доста странни неща са били подлагани на правосъдни процеси – животни, скулптури, мебели… – само че единствено един път в историята мъртво тяло е изправяно пред папския съд. Синодът на труповете (на латински: Synodus Horrenda) е именуван „ едно от най-грозните събития в папската история “, което, като се имат поради интригите на средновековната черква, приказва доста.
Въпросният мъртвец принадлежи на папа Формоз, който претърпява редица трагични обрати както в живота, по този начин и след своята гибел. Роден евентуално в Рим към 816 година, той е назначен за свещеник на италианския град Порто през 864 година от папа Николай I, който по-късно го изпраща на мисионерска експедиция в България. Тя минава толкоз добре, че цар Борис I желае Формоз да оглави самостоятелна черква тук, само че молбата е отхвърлена от тогавашния папа Йоан VIII, който счита, че епископа стартира да надвишава равнището си.
Въпреки това Формоз остава уважавана персона, която играе значима роля в църквата във Франция и Италия в продължение на десетилетия – най-малко до момента в който не ядосва Йоан VIII задоволително, с цел да го отлъчи от църквата през 872 година Следващият папа обаче го възвръща, а през 891 година самият Формоз заема тази най-висока позиция. Петгодишното му ръководство е относително дълготрайно съгласно тогавашните стандарти и завършва едвам когато умира от инсулт през 896 година
Папа Стефан VI
Но след гибелта си Формоз се прочува с още по-драматичен поврат от всички, които е претърпявал приживе. Друг папа, който също приживе съумява да ядоса, Стефан VI, ексхумира деветмесечния му прогнил мъртвец, облича го в папски одежди, качва го на престол и го принуждава да дава отговор за „ закононарушенията “ си. И наподобява отговорите му не са доста убедителни…
За да разберем напълно събитията, които довеждат до образуването на Синода на труповете, би трябвало да проследим политиката на папството, императорите на Свещената римска империя и западноевропейските аристократи в продължение на няколко десетилетия. Но както Лаура Джефрис го дешифрира в книгата си „ Велики събития в религията “: „ По създание Формоз се сблъсква с такава страшна посмъртна орис, тъй като приживе избира губещата страна в една от многото битки за политически надзор след рухването на династията на Каролингите през IX в. “.
Имало е два съществени казуса: Първо, Стефан VI принадлежи към рода Сполето – могъща римска фамилия, която Формоз разгневява през 894 година, откакто желае от франкския крал Арнулф да нахлуе в Италия. По това време Гуидо от Сполето (известен също като Гай III) е император на Свещената Римска империя, само че е считан за нападателен държател, който не зачита правата и привилегиите на Светия трон. Инвазията е несполучлива, само че въпреки всичко е мъчителна – и семейството Сполето в никакъв случай не не помни похищението към така и така несигурната им власт.
Вторият фактор, съгласно Елизабет Харпър от Atlas Obscura, може би в действителност е даже по-голям. Въпреки че е много мъртъв, бедният, разлагащ се Формоз съставлява рецензия за легитимността на Стефан VI. По подигравка на ориста това е по този начин, тъй като Стефан VI може да бъде упрекнат в някои от същите закононарушения, в които е упрекнат и самият Формоз. Тези „ закононарушения “ се свеждат до това, че е бил свещеник в две юрисдикции по едно и също време – и в Порто, и в Рим, като втората роля е обвързвана с папството – както и че намерено се стреми към папския трон. По логиката на Стефан VI двойното епископство, което е нарушаване на каноните, нулира цялото папство на Формоз, в това число всички негови актове и назначения.
Това нулиране е комфортно, защото, както изяснява Харпър: „ Формоз е направил Стефан свещеник, а Стефан е станал свещеник на Рим до момента в който към момента е заемал този пост. Но в случай че Формоз е приет за отговорен за същото това закононарушение (да бъде по едно и също време свещеник на две места), дейностите му ще бъдат невалидни и по този начин Стефан няма да е бил свещеник, когато е определен за папа. Другият вид, несъмнено, е Стефан да е бил изцяло неуравновесен “.
Папа Формоз
Във всеки случай тялото на Формоз е ексхумирано от мястото на погребението му в базиликата „ Свети Петър “, облечено в папски одежди и поставено за процеса в базиликата „ Свети Йоан Латерански “. Няма стенограма, само че Джефрис отбелязва, че съгласно някои свидетелства „ „. По време на съвещанието, на всичкото от горната страна, постройката е разтърсена от земетресение, което евентуално е асъдействало за злокобната атмосфера – макар че наподобява никой не го възприема като знак цирка да спре.
Събралите се църковни управляващи (чиeто събраниe се назовава синод) признават Формоз за отговорен по всички обвинявания. Тъй като не могат да го убият обаче, той е лишен от папските си одежди и са му отрязани трите пръста на дясната ръка, които употребявал за освещаване, до момента в който е бил жив. Тялото му е заровено в общ гроб, само че не след дълго още веднъж е ексхумирано и хвърлено в река Тибър.
Всеки случай обаче Стефан IV също си го получава – възмутеното население го хвърля в пандиза след правосъдния развой, а скоро по-късно някои от последователите на Формоз го удушават до гибел в килията му.
Тялото на Формоз не остава дълго в реката: При идващите няколко папи то е извадено, преоблечено в свещени одежди и препогребано в базиликата „ Свети Петър “. (Процесът лишава няколко папи, тъй като по това време те имат продължителността на живота като на лешояди).
Периодът след всичко това е един от най-тежките и бурни в историята на църквата, като съперничещи си фракции се борят за власт и нулират работата една на друга, когато напряко не се избиват между тях. Но имало и светлина в края на тунела: През 898 година папа Йоан IX умно не разрешава да се организира правосъден развой против мъртъв папа – или който и да е мъртъв човек в бъдеще. Така Трупният синод остава единствено едно неповторимо и извънредно събитие от историята.
