Има данни, че имунологичната ефективност на ваксините срещу COVID-19 е

Има данни, че имунологичната успеваемост на имунизациите против COVID-19 е минимум от осем месеца до една година, като става въпрос за двете РНК ваксини.

ПРЕПОРЪЧАНО За антителата е открито, че до третия месец те се повишават, а по-късно стартира спад, само че в това време клетъчният имунитет, аргументиран от паметовите кафези, остава за много по-дълъг интервал. За това има към този момент директни доказателства, открити през третата фаза от клиничното изпитване на имунизациите, осведоми акад. Богдан Петрунов в собствен материал за пандемията от ковид и за битката с нея, оповестен от Българска академия на науките.

Всичко, което би трябвало да знаете преди имунизация

Той прецизира, че теоретичен отговор на въпроса: „ Какво е мнението за продължителността на ваксиналния имунитет? “, ще може да се даде не по-рано от една година, дори две години, след началото на приложението на имунизациите. Много значимо е обаче огромното значение на имунизациите при построяването на така наречен групов имунитет. „ Ако успеем да реализираме най-малко в 50-60 % от човечеството добър ваксинален имунитет и към него се прибави този получен от преболедувалите хора, т.е. не по-малко от 70 % общо, ще реализираме точката на „ изкривяване “ на пандемията и нейното последователно угасване. Това е крайната цел на всички здравни старания и противоепидемични ограничения “, декларира акад. Петрунов.

По думите му, пандемията, провокирана от COVID-19, несъмнено е най-голямото здравно, обществено и икономическо предизвикателство в актуалната история на човечеството, обвързвано с големи човешки жертви, с личностни и обществени разстройства, с стопански и финансови загуби.

Какви са преимуществата и минусите на другите типове ваксини, с които сега светът разполага?

Има четири съществени метода за основаването на ваксини против ковид. Първият е потреблението на иРНК-платформа, която придвижва генетичния материал от спайка на вируса, тъй като това е главната му част, която реагира с организма. Той от своя страна провокира синтеза на спайк протеина, който подтиква имунната система към хуморален/антитялов и клетъчен отговор. Това е новаторски метод, доста перспективен и от най-големите достижения на медицината в последните години, споделя акад.фПетрунов. Той дава образец, че подобен вид ваксини са: Pfizer/Biontech, Moderna, CureVac и други. Вторият вид са така наречен векторни ваксини, при които благодарение на разнообразни типове вектори, най-често аденовируси, вирусът на морбили, на хепатит и други, още веднъж генетичният материал от ковид се вкарва в човешкия организъм, с цел да се подтиква имунитетът. Такива са имунизациите на AstraZeneka, Johnson и Johnson, „ Спутник V “, Merck/Pasteur, някои китайски ваксини. Третият вид ваксини са така наречен протеинови ваксини, които са основани или на целия белтък от спайка на вируса или на части от него, или на тялото на вируса – нуклеокапсида, който също може да сътвори мощен имунитет, без да провокира зараза. Тези ваксини също имат огромна вероятност.

В момента такава ваксина се приготвя в Русия, наречена е „ Вектор “, компаниите Novоvax, GSK вършат такава ваксини, а и някои лаборатории в Китай и Куба. Четвъртият вид са така наречен живи или атенюирани ваксини, т.е. живи, само че отслабени, с понижена интензивност, при които се употребява целият антигенен капацитет на вируса, с цел да може да се подтиква надлежно мощен имунитет. Такива ваксини се вършат в Турция, Индия, Китай.

Акад. Петрунов оповестява, че в този момент не по-малко от 200 ваксини се намират в първа, втора или в трета фаза на клинично изпитване, а може би още доста са в пробна фаза.

До момента публично регистрирани от FDA /Агенцията за надзор на храните и лекарствата/ в Съединени американски щати и от EMA /Европейската организация по лекарствата/ са три ваксини. Това са двете РНК ваксини – на Pfizer/BionTech и на Moderna, и векторната ваксина на AstraZeneka. Има огромен интерес към векторните ваксини, тъй като другите типове вектори, които се употребяват, демонстрират разнообразни благоприятни условия, друга мощ на имунно влияние. Много скоро се чака да бъде записана ваксина и на Jonson&Jonson, която също е векторна, ползваща човешки аденовирус. Тя има претенцията, че ще може с една имунизация да реализира доста добър резултат, отбелязва акад. Богдан Петрунов.

Той прави съпоставяне сред изброените типове ваксини и прецизира, че за имунизациите, въз основата на иРНК, има недоумение и се приказва – по какъв начин може толкоз бързо да бъдат създадени. „ Всъщност, те не са създадени по никакъв начин бързо! Става въпрос за един развой с отминалост не по-малко от 4-5 години. Тази РНК-платформа, която е основана отвън организма, е създадена в Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания на Съединени американски щати. На нейна база са направени ваксини против вируса на ебола, против зика вируса, т.е. към този момент има много богат опит в това отношение. Затова в сегашната пандемична рецесия беше елементарно иРНК платформата да бъде употребена за основаване на ваксина против настоящия извършител SARS-Cov-2. Ваксините на Pfizer/BionTech и на Moderna са изпитани върху повече от 43 000 души.

Половината са действително ваксинирани, а другата половина – с плацебо. Т.е. това е един колосален клиничен опит в третата фаза на изследването. Предимството при тях е, че не се вкарва нищо – в случай че мога по този начин да кажа – „ живо “. Тук има една изкуствена платформа, основана отвън организма, тя съдържа генетичния материал от спайка на вируса, който е най-имуногенен, най-мощно реагира. Тяхната успеваемост е 94-95 % “, осведоми акад. Богдан Петрунов.

Ученият разяснява, че „ утвърдената векторна ваксина на AstraZeneka е доста перспективна, тъй като тя е създадена въз основата на един маймунски аденовирус “.

Тук постоянно поражда въпросът това не е ли рисково. Не, не е рисково, даже е доста интелигентен метод, тъй като се употребява един вирус, който е безвреден за човешкия организъм, няма да има антитела, няма да има имунен отговор, който да може да обезврежда постъпилия ваксинален материал. Защото, в случай че има антитела към този вирус, който се употребява като вектор, той ще бъде блокиран и няма да може да съобщи информацията нататък, изяснява акад. Петрунов.

Той осведоми, че при съветската ваксина „ Спутник V “, която още не е записана в Европа, като първа инжекция се употребява човешки аденовиус 5, само че да се избегне образувалите се антитела да обезвреждат вируса при втората инжекция, се употребява различен – аденовирус 29, още веднъж човешки. По този метод се заобикаля зависимостта на имунизацията от предхождащи контакти с вирус и формиране на антитела, които могат да го блокират.

Акад. Богдан Петрунов подчертава и на досегашните известни колебания дали имунизацията на AstraZeneka може да се употребява при хора над 55-годишна възраст, само че EMA неотдавна е разрешила приложението й от 18 до 90 години, без никакви ограничавания. Въпросът не беше, че имунизацията е по-неефективна при възрастните, а нямаше задоволително хора на възраст 55+ години, върху които имунизацията е изпитана, с цел да бъде доказателствен материал. Вече се събраха задоволително доказателства за тази възрастова група и отпаднаха възрастовите ограничавания за приложението й.

Ефективността на тази ваксина е сред 60 и 80 на 100. Но това не е най-важното, тъй като предстои на смяна с оглед изменчивостта на вирусите. Голямо преимущество на тази ваксина е, че тя не изисква никакви специфични условия на предпазване.

Протеиновите ваксини имат вероятности, само че там се съдържа цялостен белтък и по тази причина рискът от развиване на алергична реакция е по-голям, спрямо другите ваксини, споделя акад. Петрунов. Той прецизира, че това е единственият им минус. Те най-често се ползват с адювант /усилвател на имунния отговор / за приемане на по-добри резултати.

Атенюираните ваксини, съгласно мен, ще бъдат минимум прилагани, тъй като въпреки всичко става въпрос за жива ваксина, за вкарване в организма на действителния вирус, без значение какъв брой е отслабен. А това е по-трудно да бъде възприето и от здравната общественост, и от пациентите. Но без значение от това, най-мощен имунитет основават точно атенюираните ваксини, тъй като те имитират една действителна, само че отслабена зараза, която ангажира всички вероятни имунни механизми, разяснява акад. Петрунов.

Наличните сега ваксини ефикасни ли са против настоящите разновидности на ковид?

Още в средата на 2020 година беше известно, че вирусът мутира и това е естествен биологичен развой. До момента се счита, че има над 15 000 разновидности, само че част от тях не могат да се задържат в човешката популация, тъй като нямат стойност за самия вирус. Най-значими за нас са разновидностите в спайковия протеин. Той има три молекули, които реагират с ACE-2 рецепторите. Тогава поражда въпросът дали наличните ваксини могат да покрият тези разновидности. Известно, че и трите налични в Европейски Съюз и у нас ваксини в друга степен обезвреждат известните разновидности, не приказваме за 100 %, осведоми акад.эПетрунов.

Той добавя, че в института „ Рокфелер “ в Съединени американски щати са направени изследвания преди месец, които са посочили за другите разновидности успеваемост на имунизациите от 40-60-80 %. Става въпрос за данни, учредени на научни доказателства. Въпросът е, че разновидностите ще не престават да засягат спайка на вируса и това отсега нататък ще наложи да се актуализират имунизациите. Много е евентуално те да се създават всеки сезон, тъкмо както сега е при грипните ваксини, предвижда ученият.

Акад. Петрунов отбелязва, че имунизацията основава освен характерния имунитет към съотетния вид, само че и така наречен квалифициран имунитет, подготвящ имунната система, имунологично способените кафези да помнят метода на реагиране, да се основават тези memory cells /клетки на имунологичната памет/, които по-късно доста по-лесно да се възпроизвеждат при последващи срещи с вируса.

„ В момента огромните компании доста интензивно създават вид за трета реимунизация при някои от имунизациите, която ще бъде обогатена с настоящите циркулиращи разновидности. Идеята е в късната есен на 2021 година на имунизираните с две дози да се сложи трета, с което да бъдат по-широко предпазени. Разработването сега на един нов вид на съществуваща ваксина ще отнеме няколко месеца, няма да бъде с години “, оповестява ученият.

Ваксинираните могат ли да са преносители на болестта, без самите те да са клинично заболели?

Това е доста главен въпрос в цялата ваксинология на ковид. В късата характерност и на трите налични досега у нас ваксини е написано тъкмо и ясно: те имат роля да не се разболеете от тази зараза или да я прекарате по-леко. Не е казано още, че те защищават от разпространяването на инфекцията, за в този момент не е ясно дали това е допустимо и доколко, споделя акад. Петрунов. Той добавя, че се вършат доста интензивни изследвания в това отношение и евентуално към края на годината ще може да се даде отговор на този въпрос. „ Това е доста значимо и значи, че имунизираните също би трябвало да съблюдават противоепидемичните ограничения, защото са носители на вируса и могат да го популяризират “, разяснява ученият.

Трябва ли да се имунизират хора с онкологични и с автоимунни болести, както и с алергии?

В клинични изследвания и на трите ваксини има категории пациенти, които са с автоимунни и с други съпътстващи болести, при които имунизацията е направена и резултатите са посочили, че в случай че няма нещо друго, което да смущава здравното положение на пациента, той може да бъде ваксиниран. Няма и кардинални противопоказания да бъдат ваксинирани онкологично болните, споделя акад.Богдан Петрунов, само че предлага да се съветват с доктор експерт дали е уместно за тях да се приложи ваксина. При пациенти с автоимунни болести или при трансплантирани хора имунизацията няма да навреди, само че не е ясно какъв брой ще бъде ефикасна.

Според него имунизациите не са противопоказни и при хората с алергии, само че пациентът да не е в изострен припадък на алергия или, да няма данни за прекарани тежки алергични реакции или на анафилактичен потрес от медикаменти, храни, ужилване от насекоми и други „ Ако пациент се тормози от прекарана в предишното алергична реакция, може да се приложи така наречен антиалергичен чадър, три-четири дни преди имунизацията, в самия ден и няколко дни по-късно, да се взима антихистаминов препарат. Най-добре е да се направи консултация с лекуващия алерголог “, предлага акад. Петрунов.