Епидемия от самота заплашва хората през 21 век
Има възприятие на бездънен позор, обвързвано с това да си уединен - никой не желае да бъде считан за неизвестен или нехаресван, написа редакторът на Financial Times Анджана Ахуджа.
Една последица от тази стигма, съгласно основния доктор на Съединени американски щати Вивик Мърти, е тиха зараза от самотност. Мърти, който в този момент кара втория си мандат, неотдавна призна, че се е чувствал изцяло уединен, откакто е останал без работа за първи път. Изследванията демонстрират, че самотата се конкурира с пушенето и несъразмерното пиянство във връзка с увреждането на здравето и съкращаването на живота, написа Investor. Това не е банален въпрос: застаряващото население може да значи, че е възходяща заплаха, отбелязва Ахуджа.
Професор Андреа Уигфийлд, шеф на Центъра за проучване на самотата в английския университет Шефийлд Халъм, показва, че самотата е друга от обществената изолираност. Второто е справедлива мярка за това дали човек живее самичък, има другари и семейство, и принадлежи към обществени групи. Самотата, въпреки това, е субективното чувство, че обществените взаимоотношения някак си не са задоволителни, в количество или дълбочина, или и в двете. Самотата нормално следва U-образна крива с възрастта: висока измежду подрастващите и младите (групата, която се усещаше най-самотна по време на пандемията), спада на междинна възраст и по-късно още веднъж се покачва. Тя може да бъде провокирана от значими житейски събития като постъпване в университет, загуба на непосредствен, пенсиониране, пренасяне на дома или грижа за някого.
Мърти твърди, че самотата е еквивалентна на пушенето на 15 цигари дневно. Привличащата окото прилика може да бъде проследена до мета-анализ от 2010 година на 148 обособени изследвания, обхващащи повече от 300 000 души. Изследването заключава, че хората с по-силни обществени връзки демонстрират 50% по-голяма възможност за оцеляване спрямо тези с по-слаби, без значение от възрастта, пола, здравословното положение, продължителността на интервала на следене и повода за гибелта.
Същото проучване разпознава самотата като по-силен рисков фактор за гибел от неналичието на физическа интензивност и затлъстяването - съпоставим с тютюнопушенето и несъразмерното пиянство. Състоянието също по този начин е обвързвано с нараснал риск от сърдечно-съдови болести, диабет вид 2, ревматоиден артрит, автоимунни болести и рак.
Дългогодишно проучване на стареенето във Англия сочи в същата нежелана посока. Проучването на Elsa започна през 2002 година и през две години изследва хиляди над 50-годишни хора относно тяхното здраве, тегло, приходи и обществени действия. Анализите откриват, че самотата или обществената изолираност са свързани със положения, включващи меланхолия, деменция, инфаркти, продължителни белодробни болести и уязвимост.
Възможно ли е корелацията да е причинно-следствена връзка? Според една доктрина нашата еволюция като обществен тип е завещала фундаментално предпочитание за човешка компания - излишък, сходен на еволюиралото ни желание към сладки неща и мазни храни. Оставено незадоволено, желанието предизвиква психически стрес, който провокира физиологични резултати като нараснали равнища на кортизол (хормонът на стреса).
Както изяснява Уигфийлд, наподобява, че самотата провокира реакция от вида „ бягство или битка “, която предизвиква „ инфектиране “ и нараснало произвеждане на бели кръвни кафези (отговор на възпалението). Андрю Стептоу, професор от Университетския лицей в Лондон, който води Elsa, акцентира в имейл, че „ другото значимо пояснение е посредством държанието, а не посредством биологията, разяснява още редакторът на Financial Times Анджана Ахуджа. Социално изолираните и самотните хора постоянно водят по-малко здравословен метод на живот във връзка с тютюнопушене, липса на физическа интензивност и метод на хранене. Те могат да забавят търсенето на здравна помощ, когато се разболеят.
Ясно е, че противодействието на самотата е от решаващо значение за възстановяване здравето на нацията – и в идеалния случай преди краткотрайните проблеми да се трансфорат в хронична изолираност. „ Някои настояват, че колкото по-дълго изпитваш самотност, толкоз по-трудно е да се измъкнеш от нея “, показва Уигфийлд. „ Хората, които са самотни, могат да стартират да възприемат себе си и възгледите на другите за себе си по-негативно и да поясняват неправилно сигналите им “, добавя професорът.
Базираната в Обединеното кралство организация „ Кампания за премахване на самотата “ предлага първични стъпки като поздравяване на съседи. Местните занимания или групи по ползи, вариращи от изкуство до спорт, обезпечават взаимоотношение с единомишленици. Доброволчеството може да се хареса изключително на мъже, които заобикалят да получават поддръжка, само че са по-отворени да оказват помощ на другите. Другите препоръки на Уигфийлд, в това число за младежи, склонни да се самоосъждат строго на фона на лъскавите постове в обществените мрежи, включват срещи лице в лице и занемаряване на електронните устройства.
Организацията пресмята, че броят на хората над 50 години, които страдат от самотата във Англия, ще доближи 2 милиона през 2026 година Не можем да сложим завършек на самотата, само че просто като кажем „ здравей “ всички оказваме помощ за прогонването на срама от нея, приключва създателят.
Една последица от тази стигма, съгласно основния доктор на Съединени американски щати Вивик Мърти, е тиха зараза от самотност. Мърти, който в този момент кара втория си мандат, неотдавна призна, че се е чувствал изцяло уединен, откакто е останал без работа за първи път. Изследванията демонстрират, че самотата се конкурира с пушенето и несъразмерното пиянство във връзка с увреждането на здравето и съкращаването на живота, написа Investor. Това не е банален въпрос: застаряващото население може да значи, че е възходяща заплаха, отбелязва Ахуджа.
Професор Андреа Уигфийлд, шеф на Центъра за проучване на самотата в английския университет Шефийлд Халъм, показва, че самотата е друга от обществената изолираност. Второто е справедлива мярка за това дали човек живее самичък, има другари и семейство, и принадлежи към обществени групи. Самотата, въпреки това, е субективното чувство, че обществените взаимоотношения някак си не са задоволителни, в количество или дълбочина, или и в двете. Самотата нормално следва U-образна крива с възрастта: висока измежду подрастващите и младите (групата, която се усещаше най-самотна по време на пандемията), спада на междинна възраст и по-късно още веднъж се покачва. Тя може да бъде провокирана от значими житейски събития като постъпване в университет, загуба на непосредствен, пенсиониране, пренасяне на дома или грижа за някого.
Мърти твърди, че самотата е еквивалентна на пушенето на 15 цигари дневно. Привличащата окото прилика може да бъде проследена до мета-анализ от 2010 година на 148 обособени изследвания, обхващащи повече от 300 000 души. Изследването заключава, че хората с по-силни обществени връзки демонстрират 50% по-голяма възможност за оцеляване спрямо тези с по-слаби, без значение от възрастта, пола, здравословното положение, продължителността на интервала на следене и повода за гибелта.
Същото проучване разпознава самотата като по-силен рисков фактор за гибел от неналичието на физическа интензивност и затлъстяването - съпоставим с тютюнопушенето и несъразмерното пиянство. Състоянието също по този начин е обвързвано с нараснал риск от сърдечно-съдови болести, диабет вид 2, ревматоиден артрит, автоимунни болести и рак.
Дългогодишно проучване на стареенето във Англия сочи в същата нежелана посока. Проучването на Elsa започна през 2002 година и през две години изследва хиляди над 50-годишни хора относно тяхното здраве, тегло, приходи и обществени действия. Анализите откриват, че самотата или обществената изолираност са свързани със положения, включващи меланхолия, деменция, инфаркти, продължителни белодробни болести и уязвимост.
Възможно ли е корелацията да е причинно-следствена връзка? Според една доктрина нашата еволюция като обществен тип е завещала фундаментално предпочитание за човешка компания - излишък, сходен на еволюиралото ни желание към сладки неща и мазни храни. Оставено незадоволено, желанието предизвиква психически стрес, който провокира физиологични резултати като нараснали равнища на кортизол (хормонът на стреса).
Както изяснява Уигфийлд, наподобява, че самотата провокира реакция от вида „ бягство или битка “, която предизвиква „ инфектиране “ и нараснало произвеждане на бели кръвни кафези (отговор на възпалението). Андрю Стептоу, професор от Университетския лицей в Лондон, който води Elsa, акцентира в имейл, че „ другото значимо пояснение е посредством държанието, а не посредством биологията, разяснява още редакторът на Financial Times Анджана Ахуджа. Социално изолираните и самотните хора постоянно водят по-малко здравословен метод на живот във връзка с тютюнопушене, липса на физическа интензивност и метод на хранене. Те могат да забавят търсенето на здравна помощ, когато се разболеят.
Ясно е, че противодействието на самотата е от решаващо значение за възстановяване здравето на нацията – и в идеалния случай преди краткотрайните проблеми да се трансфорат в хронична изолираност. „ Някои настояват, че колкото по-дълго изпитваш самотност, толкоз по-трудно е да се измъкнеш от нея “, показва Уигфийлд. „ Хората, които са самотни, могат да стартират да възприемат себе си и възгледите на другите за себе си по-негативно и да поясняват неправилно сигналите им “, добавя професорът.
Базираната в Обединеното кралство организация „ Кампания за премахване на самотата “ предлага първични стъпки като поздравяване на съседи. Местните занимания или групи по ползи, вариращи от изкуство до спорт, обезпечават взаимоотношение с единомишленици. Доброволчеството може да се хареса изключително на мъже, които заобикалят да получават поддръжка, само че са по-отворени да оказват помощ на другите. Другите препоръки на Уигфийлд, в това число за младежи, склонни да се самоосъждат строго на фона на лъскавите постове в обществените мрежи, включват срещи лице в лице и занемаряване на електронните устройства.
Организацията пресмята, че броят на хората над 50 години, които страдат от самотата във Англия, ще доближи 2 милиона през 2026 година Не можем да сложим завършек на самотата, само че просто като кажем „ здравей “ всички оказваме помощ за прогонването на срама от нея, приключва създателят.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ