А едно време какви автомобили имаше... Една бюджетна кола, която отказа да умре и след 700 000 километра
Има коли, които се купуват с разсъдък, и такива, които остават в историята с ината си. Случаят с един износен, само че твърд Plymouth Valiant от далечната 1963 година е тъкмо подобен. След като прекарва цели три десетилетия в латентен сън, покрит от прахта на забравата в някакъв американски гараж, този деец на пътя още веднъж избълва гъст пушек и потегли на личен ход. И то по какъв начин – с величествен пробег, който би предиздвикал даже актуалните дизели да се изчервят от позор.
Историята на този железен войник стартира през далечната 1971 година, когато чичото на настоящия притежател се снабдява с него. Търсил е нещо просто, „ куче марка “, което да го кара до работа без непотребни прищявки. Тогава на километража са светели скромните 80 000 км. През идващите 25 години обаче, американецът безусловно не е слизал от колата, навъртайки фантастичните 640 000 км с истинския 2.8-литров шестцилиндров мотор. Когато през 1996 година колата най-сетне е била „ пенсионирана “, общият ѝ пробег към този момент е надхвърлял магическата граница от 720 000 километра (450 000 мили).
И в този момент, след три десетилетия престой, които " на хартия " са пагубни за всяка машина, тази кола попада в ръцете на екип от YouTube канала The Inevitable Jim, тези запалянковци се заемат с възраждането на остарелия Plymouth, въпреки обстановката да наподобява отчайваща. Горивните маркучи са се трансформирали в ронлива гума, запушвайки всичко по пътя си, а буталата на 100-конния елемент са били безусловно заварени за цилиндрите от времето. Но след щедро смазване, разчистване и доза механика „ на колене “, моторът се разсънва с присъщото си ръмжене.
Най-голямата изненада за запалянковците е била тристепенната автоматизирана скоростна кутия, която след 30 години устойчивост е присъединила предавките без нито едно изхъркване. Старият Valiant не просто помръдва, а решително форсира до 105 км/ч. Оказва се, че охладителната система е непокътната, генераторът подава ток, а даже чистачките махат бодро през предното стъкло, като че ли са били спрени единствено за едно кафе.
Тази „ бюджетна “ кола от 60-те години се оказва по-корава от ориста. Сега пред нея следва нов път – цялостна реституция до последния болт, с цел да заблести още веднъж в достоверния си искра. Това е живото доказателство, че преди време инженерите са мислили за вечността, а не за края на гаранционния период. Вижте повече във видеото.
