Най-страховитата фраза WCNSF: Така в Газа обозначват ранено дете, без оцеляло семейство
Има акроним, който е неповторим за Ивицата Газа, това е WCNSF – абревиатура, с която се отбелязва ранено дете, без оживяло семейство. И тя не се употребява рядко, споделя пред BBC доктор Таня Хадж-Хасан, която работи към " Лекари без граници ".
Съкращението улавя ужаса на обстановката за доста деца от Газа . Животът им се трансформира за секунда - техните родители, братя и сестри, баби и дядовци са убити и нищо към този момент не е същото.
БГНЕС
Ахмед Шабат е едно от тези деца, които са разказани като WCNSF. Момченцето идва ранено и плачещо в индонезийската болница в северната част на Газа, споделя английската социална медия. Тригодишното дете е оживяло след въздушен удар против дома му в Бейт Ханун без съществени пострадвания . Баща му, майка му и по-големият му брат обаче са убити. По-късно излиза наяве, че по-малкият му брат Омар, на две години, също е оживял след въздушната офанзива и те се събират дружно, открити от собствен отдалечен чичо.
„ След бомбардировката научихме, че има дете в индонезийската болница без никой да го съпровожда, тъй че незабавно отидохме там “, изясни чичото на Ахмед Ибрахим Абу Амша.
Ахмед и Омар към този момент са сираци, без дом, без заслон , който да ги защищити от непрекъснатия обстрел. Ибрахим взема решение да се грижи за тях, дружно със личното си семейство. Първоначално той ги завел в град Шейх Радван, само че сподели, че са си тръгнали, откакто Ахмед е ударен от стъклени фрагменти при детонация. След това се местят в лагера Нусейрат, с цел да останат в учебно заведение на Организация на обединените нации. Но даже и на новото им място, те са ударени още веднъж, този път с трагични последствия за 3-годишния Ахмед .
„ Изтичах от вратата на учебното заведение и видях Ахмед пред мен на земята, без двата му крайници . Той пълзеше към мен с отворени прегръдки и търсеше помощ. “ Днес чичо му Ибрахим споделя, че мечтае да изпрати Ахмед за лекуване отвън Газа.
БГНЕС
Подобно на Ахмед, Муна Алван също е сираче от войната и е разказана като WCNSF , когато идва в индонезийската болница. Двегодишното дете непрестанно викало " Мамо " , само че на вятъра, тъй като майка му е мъртва.
Муна е извадена отдолу под руините, откакто домът й е опустошен при въздушен удар удари. Родителите, братът и дядото на детето са убити. Момиченцето е с тежки пострадвания на едното око и със счупена челюст.
На железно легло в ъгъла на стаята в болница Насър в Хан Юнис, 11-годишната Дуня Абу Мехсен гледа останките от десния си крайник , завит в бели бинтове.
Момичето, с дълга къдрава коса, седи на ръба на леглото, облечено в кадифена алена рокля. Дуня е оживяла при въздушен удар с брат си Юсуф и по-малката си сестра. Домът им в квартал Ал-Амал в Хан Юнис, Южна Газа е ударен, до момента в който всички спят. Момичето губи родителите си, брат, сестра и своя десен крайник.
БГНЕС
„ Когато видях татко ми, се уплаших, тъй като беше целият в кръв и затрупан с камъни . Хората стояха към нас, а сестра ми крещеше ”, споделя Дуня. „ Погледнах се и нямах крайник . Усетих болежка и единствената ми мисъл беше: „ Как изгубих крайници си? “, споделя момичето. Днес инвалидната количка е нейното само средство да излезе на открито и да диша чист въздух.
БГНЕС
„ Днес изгубих крайници си и фамилията си, само че към момента имам фантазии . Искам да получа протеза на крайници, да пътувам, да стана доктор и тази война да свърши и децата ни да живеят в мир “, приключва 11-годишното дете.
Съкращението улавя ужаса на обстановката за доста деца от Газа . Животът им се трансформира за секунда - техните родители, братя и сестри, баби и дядовци са убити и нищо към този момент не е същото.
БГНЕС Ахмед Шабат е едно от тези деца, които са разказани като WCNSF. Момченцето идва ранено и плачещо в индонезийската болница в северната част на Газа, споделя английската социална медия. Тригодишното дете е оживяло след въздушен удар против дома му в Бейт Ханун без съществени пострадвания . Баща му, майка му и по-големият му брат обаче са убити. По-късно излиза наяве, че по-малкият му брат Омар, на две години, също е оживял след въздушната офанзива и те се събират дружно, открити от собствен отдалечен чичо.
„ След бомбардировката научихме, че има дете в индонезийската болница без никой да го съпровожда, тъй че незабавно отидохме там “, изясни чичото на Ахмед Ибрахим Абу Амша.
Ахмед и Омар към този момент са сираци, без дом, без заслон , който да ги защищити от непрекъснатия обстрел. Ибрахим взема решение да се грижи за тях, дружно със личното си семейство. Първоначално той ги завел в град Шейх Радван, само че сподели, че са си тръгнали, откакто Ахмед е ударен от стъклени фрагменти при детонация. След това се местят в лагера Нусейрат, с цел да останат в учебно заведение на Организация на обединените нации. Но даже и на новото им място, те са ударени още веднъж, този път с трагични последствия за 3-годишния Ахмед .
„ Изтичах от вратата на учебното заведение и видях Ахмед пред мен на земята, без двата му крайници . Той пълзеше към мен с отворени прегръдки и търсеше помощ. “ Днес чичо му Ибрахим споделя, че мечтае да изпрати Ахмед за лекуване отвън Газа.
БГНЕС Подобно на Ахмед, Муна Алван също е сираче от войната и е разказана като WCNSF , когато идва в индонезийската болница. Двегодишното дете непрестанно викало " Мамо " , само че на вятъра, тъй като майка му е мъртва.
Муна е извадена отдолу под руините, откакто домът й е опустошен при въздушен удар удари. Родителите, братът и дядото на детето са убити. Момиченцето е с тежки пострадвания на едното око и със счупена челюст.
На железно легло в ъгъла на стаята в болница Насър в Хан Юнис, 11-годишната Дуня Абу Мехсен гледа останките от десния си крайник , завит в бели бинтове.
Момичето, с дълга къдрава коса, седи на ръба на леглото, облечено в кадифена алена рокля. Дуня е оживяла при въздушен удар с брат си Юсуф и по-малката си сестра. Домът им в квартал Ал-Амал в Хан Юнис, Южна Газа е ударен, до момента в който всички спят. Момичето губи родителите си, брат, сестра и своя десен крайник.
БГНЕС „ Когато видях татко ми, се уплаших, тъй като беше целият в кръв и затрупан с камъни . Хората стояха към нас, а сестра ми крещеше ”, споделя Дуня. „ Погледнах се и нямах крайник . Усетих болежка и единствената ми мисъл беше: „ Как изгубих крайници си? “, споделя момичето. Днес инвалидната количка е нейното само средство да излезе на открито и да диша чист въздух.
БГНЕС „ Днес изгубих крайници си и фамилията си, само че към момента имам фантазии . Искам да получа протеза на крайници, да пътувам, да стана доктор и тази война да свърши и децата ни да живеят в мир “, приключва 11-годишното дете.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ