Животът на октоподите е пълна лудница
Има 289 разнообразни типа в разред Октоподи (Octopoda), всеки от които е от чудноват по-странен. Можем да стартираме от обичайните им съставни елементи – пипала (около 8), глава, мощна просветеност и нападателни пристрастености. Изглеждат анимационни, само че колкото повече се вглеждаме, толкоз по-странно става.
Можем да стартираме от там, че имат 3 сърца. Две от тях работят единствено с цел да придвижват кръв сред хрилете на животинката. Сърцето за органите, третото, пък стопира, когато октопода плува – това изяснява метода му на напредване, който не е толкоз плуване, колкото вървене.
Почти 2/3 от невроните на животното се намират в ръцете му. Така тези крака в прочут смисъл имат собствен личен разсъдък, което разрешава на октопода да прави няколко неща по едно и също време – да вземем за пример, с едно пипало да отваря мида, до момента в който с другите търси идната мида. Центъра за физически придвижвания обаче е в мозъка на октопода и по тази причина крайниците му работят в синхрон, а не всеки да прави каквото си желае.
Пипалата имат още и плътна мускулна конструкция – мускулните влакна и епителната тъкан са подредени в разнообразни направления към една нервна ос, сходно на нашите езици. Така те могат да се огъват и движат във всяка посока и по всевъзможен метод, както и да стават релативно твърди – когато се храни, той втвърдява ръката си и я огъва на три места, все едно има рамо, лакът и китка.
Хектокотил
Едно от пипалата на мъжките октоподи играе ролята и на пенис – то има улей, през който минават сперматозоидите в пакетчета (сперматофори), с цел да доближат до женската полова жлеза. За да стигне до нея, октоподът разчита на еректилна тъкан (също както и мъжкият човек) в своя хектокотил (своеобразно видоизменено пипало, с чиято помощ самците придвижват своите сперматофори от своята мантийна празнота към мантийната празнота на женската). Дамата има два отвора, които може да предложи за въпросния хектокотил, през които нормално изхвърля боклуци, диша или пръска вода, с цел да се изстреля в избрана посока. След като преместването на пакетите е завършило, тя може да се разхожда с дни и даже с месеци с тях, до момента в който бъде подготвена за оплождане.
Някои от женските октоподи, които постоянно са по-големи от мъжките, след рандевуто им ще атакуван и опитат да убият мъжкия, с цел да го изядат. Това постоянно става без мъжкият изобщо да подозира – скоро учените следили по какъв начин два октопода се чифтосват 12 пъти за една сесия, само че когато мъжкия заходил за 13-ти път, женската го удушила и занесла в леговището си, където през идващите няколко дни го изяла.
Понякога обаче мъжките подозират какво може да стане и взимат ограничения – едни се вършат да наподобяват като женски, което е малко необичайно, имайки поради, че се чака същинските женски да не се усетят, щом мъжките женски извадят хектокотила. Други пък напряко откъсватхектокотила си и бягат.
Октоподче от типа Graneledone boreopacifica
Всеки случай, след акта женската остава сама. След като снесе яйцата си, които може да са стотици хиляди, ги гледа и пази до края на живота си. Грижите й са интензивни и всеотдайни дотам, че тя стопира да яде. Учените следят октопод от типа Graneledone boreopacifica, която гледа яйцата си в интервал от 4 години и половина, до момента в който се излюпят. Изследването става в естествените води на подводния каньон в залива Монтерей. Всеки път, когато учените слизат с подводницата си, виждат по какъв начин тя отблъсква всевъзможни раци и миди от яйцата си. През идващите 53 месеца учените виждат по какъв начин тя залинява от ден на ден и повече, а откакто яйцата се излюпват и изчезва, учените допускат, че е умряла.
Въпреки че не е изключително ясно по какъв начин тъкмо става, счита се, че и размножаването, и гибелта при октоподите зависят от зрителната жлеза. Тя се намира сред очите и мозъка на животното, като ги съединява, и се счита, че отделя нещо (най-вероятно пептид или стероид), което задейства половия нагон като в същото време стопира слюноотделянето, както и храносмилането, и по този начин понижава апетита на животното, до момента в който то не почине от недохранване.
