Защо си тръгват западните инвеститори
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Сделките за първите 3 месеца: Голямо довиждане от Запад
Изтеглят се Telenor, MTG и Societe Generalе, а на тяхно място влизат източно-европейски купувачи
11 апр 2018
Сделките на 2017: годината на парцелите
Интересът на задграничните вложители последователно се завръща, главно за индустриални и IT компании
30 дек 2017
Сливанията и придобиванията в района понижават през 2016 година
Общата стойност на подписаните в Централна и Източна Европа покупко-продажби обаче пораства с над 10%
22 мар 2017 Те си отиват. Скандинавците от Telenor и MTG, фрeнската Societe Generale, даже чешката CEZ... Няколкото огромни покупко-продажби от последните месеци чертаят ясна наклонност - западни компании напущат България. Общият знаменател в българското им евакуиране е, че бизнесът им е бил локален и е зависил от дребния пазар и (поне донякъде) от страната. В аргументите има нюанси - при някои (Telenor) просто на различен континент като Азия или Африка маржовете на телекомите са по-високи, при други (Societe Generale) решението е районно и е тъй като банката не е измежду водачите. Смяна на модела и излизане от Източна Европа пък е повода за напускането на западните вложители в малките екрани. Най-тревожно е ситуацията в енергетиката - там един след различен си потеглят и дребното пристигнали европейски компании. А повода е, че страната с непрекъснатия си напън е направила бранша нетърпим.
Нова наклонност има и при заместващите компании: купувачите са или от някогашния соцлагер - главно централна Европа, или от екзотични дестинации като имотните фондове от ЮАР. Естествено, и локалните играчи не стоят безучастни и се включват в множеството покупко-продажби.
Но " българизацията " не е повсеместна като при рецесията преди 10 години, когато изтеглянето под натиска на многото задължения водеше до евтина разлъка, най-често към който локален пожелае бизнеса (топ покупател тогава беше тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски, а средствата - от банкрутиралата по-късно КТБ). Сега продажбите не са под паника, даже моментът е съвсем съвършен за продавачите - парите са евтини, а оценките на фирмите високи.
Напускащите вложители не са доста словоохотливи за аргументите за раздялата си с България. Но че има наклонност те да си потеглят и мястото им да се заема от по-близката ни порода източни купувачи, се удостоверява от консултанти и интернационалните адвокатски фирми, които имат най-пряко наблюдаване върху вида интерес при покупко-продажбите.
За наслада трендът не обгръща всичко. Изключения са индустриалните предприятия, където към момента маржовете са положителни и вложителите работят за външни по-големи пазари. И тук, и в IT бранша те са съвсем самостоятелни от страната и корумпираната локална среда.
Статистиката мъчно улавя наклонността. Инвестициите стоят относително ниско, само че за смяната в страните не може да се съди, тъй като доста купувачи избират преференциални от данъчна позиция дестинации като Холандия, Люксембург и други, а не действителния генезис на вложителите. Затова изводите идват от последните огромни покупко-продажби и наблюденията на участниците в транзакциите. " Като изключим моловете, M&A пазарът е слаб. Липсват придобивания от интернационалните стратегически играчи ", заключи предходната година шефът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов.
Усещане за смяна измежду консултанти и през 2018 година няма, даже съгласно някои трендът се задълбочава. " Данните ни улавят, че в Източна Европа се усилва присъединяване на локални вложители в покупко-продажбите с бизнес парцели, както и в цялата стопанска система, като % от всички вложения ", сподели за " Капитал " Марк Робинсон, анализатор към Colliers International, специализирал в макроикономически разбор на страни от Централна и Източна Европа. Негови калкулации демонстрират, че преди рецесията (в интервала от 2000 до 2008-2009 г.) директните непознати вложения в района са били 15-40% от общите, а в идващия интервал индикаторът е сред 0 и 20%. На тяхно място, споделя Робинсон, най-вероятно са пристигнали локалните инвестиции и еврофондовете. Тук евентуално може да се отразява и резултатът от продажба от непознати компании към локални играчи.
Причина първа: България ми е дребна
На третото десетилетие от прехода България, наподобява, е позагубила атрактивността си. Дотук вълните пристигнаха главно около оптимизма за Източна Европа, влизането в Европейски Съюз и около приватизацията. Тези мотори са изразходени. И това е най-видимо в търговията и услугите. От десетилетие пазарът на дребно да вземем за пример наподобява преразпределен и нито една западна верига не е подхванала агресия насам. Дори в противен случай, съвсем всички непознати вериги " направи си самичък " се изтеглиха, няколко европейски вериги за храни също напуснаха. Във всички случаи обясненията бяха, че пазарът е дребен, претъпкан и в случай че не си в топ 2 или 3, не си коства да оставаш.
По сходна причина финансовия терен напуснаха дребни западни застрахователи. А нова огромна европейска или американска банка не е поглеждала към България от над десетилетие. Показателни са и последните покупко-продажби (ОББ, Сосиете Женерал Експресбанк, " Пиреос ", " Виктория ", Общинска банка), при които ползата е или от към този момент присъстващи играчи, или от локални.
Дори от бранш като телекомуникациите, където маржовете са високи, норвежката Telenor реши да се изтегли. Тук операторът постигаше EBITDA маржин (печалбата преди налози, лихви и амортизации към приходи) от 37-38%. За съпоставяне - на бързо растящи пазари в Азия като Пакистан и Бангладеш е сред 52 и 59%.
При парцелите, където постиганата в България рентабилност от 7-8% е с няколко пункта по-висока от тази на останалите европейски пазари, през последните години се изтеглят австрийски, немски и американски фондове. А мястото им се заема най-често в огромните покупко-продажби от купувачи от ЮАР, за които рискът и възвращаемостта са атрактивни на фона на високата инфлация и неустойчивост в Южна Африка. При по-малките покупко-продажби се появяват и полски, маджарски, сръбски вложители.
Причина втора: Държавата ми пречи
По-притеснителен е другият претекст за овакантяване на България - грубата интервенция на страната, слабата правосъдна система и бизнес средата като цяло. Липсата на върховенството на закона и корупцията не престават да се сочат като проблем номер едно и в последната анкета измежду членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара. Тя се изготвя от 2005 година, а напредъкът с битката с корупцията и престъпността обичайно се прави оценка като слаб.
Най-видима е " страната мащеха " в енергетиката. Секторът е мощно контролиран, а самостоятелната на хартия надзорна комисия години наред е била подчинена на ръководещите. В тази композиция на постоянно сменящо се законодателство и закани за лишаване на лиценз и санкции не е учудващо, че първо немската E.oN, а в този момент и CEZ напущат бизнеса с систематизиране и доставка на ток. Несигурна среда беше основана и за вложителите във ВЕИ бранша, като при изхода тук най-често вятърните и слънчеви централи стават локална благосъстоятелност. Под непрекъсната опасност за повреждане на към този момент контрактуваното са и двата американски вложителя във въглищни централи AES и ContourGlobal.
Другият бранш с очевидно неявяване за западни вложители е строителството. Макар в България да има милиардни поръчки за нови автомагистрали и жп трасета, никой европейски колос не се появява на търговете. Съмненията за авансово систематизиране, т.е. корупция, докара до обстановка, в която печелят все 4-5 локални компании, близки до ръководещите. А непознатите претенденти се отстраняват.
Медии са другият бранш, от който има всеобщо бягство на западни вложители. През годините си потегли немския притежател на вестниците " 24 часа " и " Труд ", няколко западноевропейски притежатели на радиогрупи, а в този момент тече продажба на двете най-гледани малките екрани. Западните медийни групи бягат от българските си вложения, а ги заменят локални или районни играчи, търсещи повече въздействие, в сравнение с бизнес. Малко по-различна е договорката за Nova, където чешката компания PPF на Петр Келнер ще се опита да направи синергия сред телеком бизнеса на Telenor и телевизионното наличие. Но е допустимо след това да последва още веднъж продажба към локален или по-източен покупател, търсещ въздействие тук.
Какво следва
Оредяването на западните вложители мъчно може да се прекъсне. Българите няма да станат внезапно по-платежоспособни, тъй че пазарът да стане по-значим. Превзетата страна пък няма признаци да се трансформира, даже и постепенно. В тази обстановка стопански анализатори виждат риск от олигархизация на бизнес средата.
Коктейлът от локални вложители и източноевропейските им новодошли сътрудници няма да имат подтик да подобрят стила си, в който постоянно разчитат на близки връзки с ръководещите. Така се губят положителните практики, честното съревнование, а и досегът до най-новите технологии.
Стои и рискът от влизане на нежелани въздействия и зависимости в българската стопанска система. Почти напълно подчинения на Русия бранш на енергийните запаси може да обхване и други основни браншове. Например най-големият влизащ вложител Петр Келнер има мощни позиции в Китай и Русия и страховете са, че в бъдеще ще продаде българските си активи на някои от сътрудниците си. Притеснителна е и съветската връзка на унгарския притежател на Банка ДСК - ОТР, която ще стане една от двете най-големи банки в страната, в случай че купи българското сдружение на Societe Generale.
Освен това в този момент стопанската система е във прогресивен миг, само че при идващия цикъл на рецесия отливът евентуално ще се ускори. Затова мрачната наклонност най-лесно може да се пребори с привличане на още стратегически вложители в произвеждане и технологии.
А видяно през по-розови очила, разнообразяването на палитрата от притежатели не е наложително неприятна вест. Трябва единствено разпоредбите на пазара да се съблюдават и държавната машина да спре да натиска в интерес на шепа свои любимци
И, естествено, всеки цикъл може да се обърне - след напускането и овакантяването на браншове от западни вложители други от тяхната порода могат да решат и да навлязат в страната. И при вложенията на зелено усещаме застой
Илко Стоянов, сътрудник в софийския офис на правната адвокатска фирма Schoenherr
Факт е, че през последните 18 месецa има излизане на западноевропейски и американски вложители. Няма и кандидат-купувачи от тези страни, а виждаме нахлуване на по-регионални играчи. И при вложенията на зелено като че ли усещаме застой. В същото време имаме като клиенти по-малки непознати вложители от Западна Европа, които получават български сдружения. Причините е мъчно да бъдат систематизирани. В няколко от случите подготвяните покупко-продажби са районни, а не са характерни единствено за България. Напускането е индикация за упования за по-слаб напредък и намаляваща възвращаемост
Евгений Кънев, ръководещ сътрудник в консултантската компания " Маконис "
В годините след международната финансова рецесия фактически се следи наклонност за евакуиране на някои задгранични вложители от България. Това са най-вече тези, които са възнамерявали възвращемостта на вложенията през вътрешния пазар. Капиталът се движи от нормата на облага и напускането на страната е индикация за упования за по-слаб напредък и намаляваща възвращаемост. Все отново аргументите за излаз са разнообразни: едни напущат поради по-добри вероятности на други пазари (Теленор, SG), други поради проблеми с българските регулатори (ЧЕЗ), трети поради групова консолидация и атрактивна цена в подобаващ миг (Нова тв), четвърти са възнамерявали exit при избрана възвращаемост (Texas Instruments) и така нататък Според мен не е добра вест, че всички тези вложители са не просто непознати, а западни, и се заместват от източни вложители. Проблемът не е в сменящите се пари, а в промяната на културата, която ги ръководи. В този смисъл в бъдеще чакам повече политически и по-малко чисто пазарни покупко-продажби. В по-зависимите от регулации браншове локалните играчи имат преимущество
Лъчезар Богданов, ръководещ съучастник в икономическия тинк-танк Industry Watch
Структурата на непознатите вложения в България се трансформира както поради световни трендове, по този начин и в следствие от изменящите се условия на средата у нас. От една страна, доста мултинационални компании взимат решения за консолидация на бизнеса и евакуиране от дребни пазари с невисок капацитет за облаги. От друга страна, част от вложителите, привлечени от разнообразни политики за преференции на контролирани пазари – да вземем за пример в енергетиката – не са подготвени да продължат да оперират при пазарен напън и ограничение на преференциите. Същевременно в доста експортно насочени браншове наличието на западни компании се усилва – те изместват локалните притежатели посредством достъпа си до световни вериги на добавена стойност, върхови технологии и разпознаваеми марки. В дейностите, които са релативно по-силно подвластни от регулации и работа с администрацията, дълготрайно локалните играчи имат известно преимущество – такива са да вземем за пример строителството и някои типове услуги.
Увеличаване
Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Сделките за първите 3 месеца: Голямо довиждане от Запад
Изтеглят се Telenor, MTG и Societe Generalе, а на тяхно място влизат източно-европейски купувачи
11 апр 2018
Сделките на 2017: годината на парцелите
Интересът на задграничните вложители последователно се завръща, главно за индустриални и IT компании
30 дек 2017
Сливанията и придобиванията в района понижават през 2016 година
Общата стойност на подписаните в Централна и Източна Европа покупко-продажби обаче пораства с над 10%
22 мар 2017 Те си отиват. Скандинавците от Telenor и MTG, фрeнската Societe Generale, даже чешката CEZ... Няколкото огромни покупко-продажби от последните месеци чертаят ясна наклонност - западни компании напущат България. Общият знаменател в българското им евакуиране е, че бизнесът им е бил локален и е зависил от дребния пазар и (поне донякъде) от страната. В аргументите има нюанси - при някои (Telenor) просто на различен континент като Азия или Африка маржовете на телекомите са по-високи, при други (Societe Generale) решението е районно и е тъй като банката не е измежду водачите. Смяна на модела и излизане от Източна Европа пък е повода за напускането на западните вложители в малките екрани. Най-тревожно е ситуацията в енергетиката - там един след различен си потеглят и дребното пристигнали европейски компании. А повода е, че страната с непрекъснатия си напън е направила бранша нетърпим.
Нова наклонност има и при заместващите компании: купувачите са или от някогашния соцлагер - главно централна Европа, или от екзотични дестинации като имотните фондове от ЮАР. Естествено, и локалните играчи не стоят безучастни и се включват в множеството покупко-продажби.
Но " българизацията " не е повсеместна като при рецесията преди 10 години, когато изтеглянето под натиска на многото задължения водеше до евтина разлъка, най-често към който локален пожелае бизнеса (топ покупател тогава беше тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски, а средствата - от банкрутиралата по-късно КТБ). Сега продажбите не са под паника, даже моментът е съвсем съвършен за продавачите - парите са евтини, а оценките на фирмите високи.
Напускащите вложители не са доста словоохотливи за аргументите за раздялата си с България. Но че има наклонност те да си потеглят и мястото им да се заема от по-близката ни порода източни купувачи, се удостоверява от консултанти и интернационалните адвокатски фирми, които имат най-пряко наблюдаване върху вида интерес при покупко-продажбите.
За наслада трендът не обгръща всичко. Изключения са индустриалните предприятия, където към момента маржовете са положителни и вложителите работят за външни по-големи пазари. И тук, и в IT бранша те са съвсем самостоятелни от страната и корумпираната локална среда.
Статистиката мъчно улавя наклонността. Инвестициите стоят относително ниско, само че за смяната в страните не може да се съди, тъй като доста купувачи избират преференциални от данъчна позиция дестинации като Холандия, Люксембург и други, а не действителния генезис на вложителите. Затова изводите идват от последните огромни покупко-продажби и наблюденията на участниците в транзакциите. " Като изключим моловете, M&A пазарът е слаб. Липсват придобивания от интернационалните стратегически играчи ", заключи предходната година шефът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов.
Усещане за смяна измежду консултанти и през 2018 година няма, даже съгласно някои трендът се задълбочава. " Данните ни улавят, че в Източна Европа се усилва присъединяване на локални вложители в покупко-продажбите с бизнес парцели, както и в цялата стопанска система, като % от всички вложения ", сподели за " Капитал " Марк Робинсон, анализатор към Colliers International, специализирал в макроикономически разбор на страни от Централна и Източна Европа. Негови калкулации демонстрират, че преди рецесията (в интервала от 2000 до 2008-2009 г.) директните непознати вложения в района са били 15-40% от общите, а в идващия интервал индикаторът е сред 0 и 20%. На тяхно място, споделя Робинсон, най-вероятно са пристигнали локалните инвестиции и еврофондовете. Тук евентуално може да се отразява и резултатът от продажба от непознати компании към локални играчи.
Причина първа: България ми е дребна
На третото десетилетие от прехода България, наподобява, е позагубила атрактивността си. Дотук вълните пристигнаха главно около оптимизма за Източна Европа, влизането в Европейски Съюз и около приватизацията. Тези мотори са изразходени. И това е най-видимо в търговията и услугите. От десетилетие пазарът на дребно да вземем за пример наподобява преразпределен и нито една западна верига не е подхванала агресия насам. Дори в противен случай, съвсем всички непознати вериги " направи си самичък " се изтеглиха, няколко европейски вериги за храни също напуснаха. Във всички случаи обясненията бяха, че пазарът е дребен, претъпкан и в случай че не си в топ 2 или 3, не си коства да оставаш.
По сходна причина финансовия терен напуснаха дребни западни застрахователи. А нова огромна европейска или американска банка не е поглеждала към България от над десетилетие. Показателни са и последните покупко-продажби (ОББ, Сосиете Женерал Експресбанк, " Пиреос ", " Виктория ", Общинска банка), при които ползата е или от към този момент присъстващи играчи, или от локални.
Дори от бранш като телекомуникациите, където маржовете са високи, норвежката Telenor реши да се изтегли. Тук операторът постигаше EBITDA маржин (печалбата преди налози, лихви и амортизации към приходи) от 37-38%. За съпоставяне - на бързо растящи пазари в Азия като Пакистан и Бангладеш е сред 52 и 59%.
При парцелите, където постиганата в България рентабилност от 7-8% е с няколко пункта по-висока от тази на останалите европейски пазари, през последните години се изтеглят австрийски, немски и американски фондове. А мястото им се заема най-често в огромните покупко-продажби от купувачи от ЮАР, за които рискът и възвращаемостта са атрактивни на фона на високата инфлация и неустойчивост в Южна Африка. При по-малките покупко-продажби се появяват и полски, маджарски, сръбски вложители.
Причина втора: Държавата ми пречи
По-притеснителен е другият претекст за овакантяване на България - грубата интервенция на страната, слабата правосъдна система и бизнес средата като цяло. Липсата на върховенството на закона и корупцията не престават да се сочат като проблем номер едно и в последната анкета измежду членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара. Тя се изготвя от 2005 година, а напредъкът с битката с корупцията и престъпността обичайно се прави оценка като слаб.
Най-видима е " страната мащеха " в енергетиката. Секторът е мощно контролиран, а самостоятелната на хартия надзорна комисия години наред е била подчинена на ръководещите. В тази композиция на постоянно сменящо се законодателство и закани за лишаване на лиценз и санкции не е учудващо, че първо немската E.oN, а в този момент и CEZ напущат бизнеса с систематизиране и доставка на ток. Несигурна среда беше основана и за вложителите във ВЕИ бранша, като при изхода тук най-често вятърните и слънчеви централи стават локална благосъстоятелност. Под непрекъсната опасност за повреждане на към този момент контрактуваното са и двата американски вложителя във въглищни централи AES и ContourGlobal.
Другият бранш с очевидно неявяване за западни вложители е строителството. Макар в България да има милиардни поръчки за нови автомагистрали и жп трасета, никой европейски колос не се появява на търговете. Съмненията за авансово систематизиране, т.е. корупция, докара до обстановка, в която печелят все 4-5 локални компании, близки до ръководещите. А непознатите претенденти се отстраняват.
Медии са другият бранш, от който има всеобщо бягство на западни вложители. През годините си потегли немския притежател на вестниците " 24 часа " и " Труд ", няколко западноевропейски притежатели на радиогрупи, а в този момент тече продажба на двете най-гледани малките екрани. Западните медийни групи бягат от българските си вложения, а ги заменят локални или районни играчи, търсещи повече въздействие, в сравнение с бизнес. Малко по-различна е договорката за Nova, където чешката компания PPF на Петр Келнер ще се опита да направи синергия сред телеком бизнеса на Telenor и телевизионното наличие. Но е допустимо след това да последва още веднъж продажба към локален или по-източен покупател, търсещ въздействие тук.
Какво следва
Оредяването на западните вложители мъчно може да се прекъсне. Българите няма да станат внезапно по-платежоспособни, тъй че пазарът да стане по-значим. Превзетата страна пък няма признаци да се трансформира, даже и постепенно. В тази обстановка стопански анализатори виждат риск от олигархизация на бизнес средата.
Коктейлът от локални вложители и източноевропейските им новодошли сътрудници няма да имат подтик да подобрят стила си, в който постоянно разчитат на близки връзки с ръководещите. Така се губят положителните практики, честното съревнование, а и досегът до най-новите технологии.
Стои и рискът от влизане на нежелани въздействия и зависимости в българската стопанска система. Почти напълно подчинения на Русия бранш на енергийните запаси може да обхване и други основни браншове. Например най-големият влизащ вложител Петр Келнер има мощни позиции в Китай и Русия и страховете са, че в бъдеще ще продаде българските си активи на някои от сътрудниците си. Притеснителна е и съветската връзка на унгарския притежател на Банка ДСК - ОТР, която ще стане една от двете най-големи банки в страната, в случай че купи българското сдружение на Societe Generale.
Освен това в този момент стопанската система е във прогресивен миг, само че при идващия цикъл на рецесия отливът евентуално ще се ускори. Затова мрачната наклонност най-лесно може да се пребори с привличане на още стратегически вложители в произвеждане и технологии.
А видяно през по-розови очила, разнообразяването на палитрата от притежатели не е наложително неприятна вест. Трябва единствено разпоредбите на пазара да се съблюдават и държавната машина да спре да натиска в интерес на шепа свои любимци
И, естествено, всеки цикъл може да се обърне - след напускането и овакантяването на браншове от западни вложители други от тяхната порода могат да решат и да навлязат в страната. И при вложенията на зелено усещаме застой
Илко Стоянов, сътрудник в софийския офис на правната адвокатска фирма Schoenherr
Факт е, че през последните 18 месецa има излизане на западноевропейски и американски вложители. Няма и кандидат-купувачи от тези страни, а виждаме нахлуване на по-регионални играчи. И при вложенията на зелено като че ли усещаме застой. В същото време имаме като клиенти по-малки непознати вложители от Западна Европа, които получават български сдружения. Причините е мъчно да бъдат систематизирани. В няколко от случите подготвяните покупко-продажби са районни, а не са характерни единствено за България. Напускането е индикация за упования за по-слаб напредък и намаляваща възвращаемост
Евгений Кънев, ръководещ сътрудник в консултантската компания " Маконис "
В годините след международната финансова рецесия фактически се следи наклонност за евакуиране на някои задгранични вложители от България. Това са най-вече тези, които са възнамерявали възвращемостта на вложенията през вътрешния пазар. Капиталът се движи от нормата на облага и напускането на страната е индикация за упования за по-слаб напредък и намаляваща възвращаемост. Все отново аргументите за излаз са разнообразни: едни напущат поради по-добри вероятности на други пазари (Теленор, SG), други поради проблеми с българските регулатори (ЧЕЗ), трети поради групова консолидация и атрактивна цена в подобаващ миг (Нова тв), четвърти са възнамерявали exit при избрана възвращаемост (Texas Instruments) и така нататък Според мен не е добра вест, че всички тези вложители са не просто непознати, а западни, и се заместват от източни вложители. Проблемът не е в сменящите се пари, а в промяната на културата, която ги ръководи. В този смисъл в бъдеще чакам повече политически и по-малко чисто пазарни покупко-продажби. В по-зависимите от регулации браншове локалните играчи имат преимущество
Лъчезар Богданов, ръководещ съучастник в икономическия тинк-танк Industry Watch
Структурата на непознатите вложения в България се трансформира както поради световни трендове, по този начин и в следствие от изменящите се условия на средата у нас. От една страна, доста мултинационални компании взимат решения за консолидация на бизнеса и евакуиране от дребни пазари с невисок капацитет за облаги. От друга страна, част от вложителите, привлечени от разнообразни политики за преференции на контролирани пазари – да вземем за пример в енергетиката – не са подготвени да продължат да оперират при пазарен напън и ограничение на преференциите. Същевременно в доста експортно насочени браншове наличието на западни компании се усилва – те изместват локалните притежатели посредством достъпа си до световни вериги на добавена стойност, върхови технологии и разпознаваеми марки. В дейностите, които са релативно по-силно подвластни от регулации и работа с администрацията, дълготрайно локалните играчи имат известно преимущество – такива са да вземем за пример строителството и някои типове услуги.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ