По ръба на газовата тръба
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Сблъсъкът на американските и съветските ползи в българския газов бранш става все по-трудно контролируем от премиера Бойко Борисов. Засега това има отрицателен резултат, защото България не може да контракти понижение на цената на съветския газ и заплаща най-високите цени в Европа. При завършването на газовата връзка с Гърция и продължението на " Турски поток " страната може да се окаже с огромни количества газ, които няма да има какво да прави.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Опитите на премиера Бойко Борисов да балансира сред Москва и Вашингтон стават все по-трудни. Само преди месец той можеше с известна доза самочувствие да твърди, че е постигнал пробив, само че от декември насам има огромно струпване на събития, реакции и контрареакции, които ясно демонстрират, че геополитическите ползи мъчно могат да се съвместяват и на запад, и на изток.
Основната конфликтна точка в връзките на България със Съединени американски щати и Русия е енергетиката и по-специално природният газ. Напрежението през последните седмици ескалира заради желанието на Борисов да угоди и на двете страни, което по принцип не е неприятно, само че не се харесва нито на едните, нито на другите сътрудници.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Ситуацията се усложнява от двойната игра на държавното управление. За да подсигурява опцията " Булгратрансгаз " да се закачи за съветския газопровод " Турски поток " и възможното създаване на АЕЦ " Белене ", кабинетът, наподобява, жертва шанса да натисне " Газпром " за по-ниски цени на газа, от което се натрупат загуби за стопанската система.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За да парира възможни американски рецензии, против Русия се подхващат показни изгонвания на дипломати - нещо немислимо до напълно скоро. Между две изгонвания на съветски шпиони обаче Борисов напълно умерено театралничи до Путин и дружно дадоха тържествено старта на " Турски поток ". Това държание е относително елементарно за дешифриране и от двете страни и прави геополитическия шпагат на Борисов все по-труден. Газовият рубикон във времето:
21 октомври - Премиерът Бойко Борисов и съветският дипломат Анатолий Макаров откриха 11-километровата връзка от станция " Странджа " до турската граница, която е действителната връзка на България с " Турски поток ".
11 ноември - Борисов персонално закара с джипа си американския дипломат Херо Мустафа до строителната площадка на интерконектора с Гърция, с цел да покаже, че по плана се работи. Първата доставка на тръби обаче се оказа, че ще дойде едвам през този февруари.
25 ноември - Борисов беше на посещаване в Съединени американски щати и се срещна с американския президент Доналд Тръмп. От това не последваха директни рецензии към продължението на " Турски поток ", само че ясно бе деклариран ползата на Съединени американски щати към газовата връзка с Гърция за импорт на LNG в България.
29 ноември - Американският дипломат Херо Мустафа за пръв път разгласи, че Съединени американски щати няма да позволяват на своя територия корумпирани български държавни чиновници и членове на техните фамилии.
4 декември - Руският президент Владимир Путин упрекна България, че съзнателно бави построяването на " Турски поток " на своя територия. Същия ден министър председателят Борисов разяснява пред бТВ, че " всеки има право да търси различни трасета - ние търсим различна диверсификация. Чисто политически не им е прелестно, че България е толкоз предан и мощен член на НАТО и на Европейски Съюз ".
3 януари - Борисов инспектира градежа на газопровод от турската до сръбската граница, с цел да покаже, че се строи с " по 5 км дневно ".
8 януари - Българският министър председател беше в Истанбул за откриването на " Турски поток ", където не получи опция да приказва от трибуната, само че се срещна с турския президент Реджеп Ердоган и с съветския и сръбския си сътрудник - Владимир Путин и Александър Вучич. За същия ден бе планувано посещаване на държавния секретар по политическите въпроси на Съединени американски щати Дейвид Хейл в София, само че в последния миг то бе анулирано.
10 януари - Дейвид Хейл разгласи пред БНР, че Съединени американски щати са срещу втората линия на газопровода " Турски поток " през България, защото я преглеждат като геостратегически план на Русия.
12 януари - " България стартира да работи по-активно върху построяването на газоразпределителна мрежа, откакто беше разкритикувана от страна на съветския президент Владимир Путин ", съобщи шефът на " Газпром " Алексей Милер пред ТАСС.
24 януари - България реши да изгони двама съветски жители, обвинени в шпионаж. Единият се интересувал от изборните механизми, а другият - от енергийната сигурност на страната. Данните се изпращали в съветската разследваща работа в Москва, настояват от прокуратурата.
27 януари - Делегация на енергийния министър Теменужка Петкова бе на работно посещаване в Съединени американски щати. Там тя се е пробвала да убеди американците, че ще могат да продават обилни количества газ на България, както и да употребяват газовата инфраструктура за транспорт към други страни - най-много към Украйна. Петкова даде обещание и действителна диверсификация на газовите доставки до края на годината, която да размени 50% от съветския газ.
1 февруари - Руският дипломат Анатолий Макаров съобщи пред бТВ, че " някой не желае на територията на България да се появи " Балкански поток ". " Ако протичащото се - търсени от Интерпол и изгонени от България през януари съветски жители, е цената за изграждане на " Балкански поток ", то тя е доста висока за връзките сред България и Русия ", сподели Макаров.
4 февруари - американският дипломат Херо Мустафа разгласи, че Съединени американски щати ще оповестят името на държавен чиновник, който е махленски в корупция, и ще му бъде неразрешено да влиза в Съединени американски щати. Подозренията са, че това е обвързвано с газовите планове на България. Газ, партенки, покривало
Драмата в София сигурно може да бъде препоръчана за треторазряден холивудски (или Мосфильмски, в случай че искате) екшън. Страна, която е в център на енергийните потоци, става сцена на конфликт сред американската и съветската дипломация, като в сянка удари си разменят Централно разузнавателно управление на САЩ и ГРУ, разпъвайки пипалата си я към българската прокуратура, я към радикалните националисти.Последната ескалация на напрежението пристигна, откакто Съединени американски щати не разрешиха обществено на съдията Андон Миталов, който пусна русофила Николай Малинов да получи премия от съветския президент Владимир Путин, да влиза на американска територия. Това се случва за пръв път, откакто преди повече от 15 години американското посолство в София загатна, че е отказало виза на Илия Павлов, тогава началник на " Мултигруп ". Подобна намеса на американската дипломация е доста рядка. Преди пет години да вземем за пример шефката на унгарските данъчни получи такава възбрана, само че за последните 20 години такива случаи се броят на пръстите на едната ръка. (вижте повече по тематиката на стр. 30-33)
Безпрецедентният ход е най-малкото подучване към София да продължи с антируската линия, която обаче не е и изключително безапелационна. По мотив изгонените дипломати съветският дипломат в София Анатолий Макаров безусловно се подигра и по едно и също време насочи опасност: " Ако това е цената за построяването на " Балкански поток ", то тя е доста висока. " В същото време съветските енергийни планове си вървят, а министър председателят Борисов не стопира да показва, че е подготвен на всичко единствено и единствено това да не се промени.
Когато в края на ноември Борисов се срещна с американския президент в Белия дом, самият той се похвали, че е убедил Доналд Тръмп в потребността от продължението на " Турски поток " през България и че то няма общо с съветските ползи, заради което го назовава " Балкански поток " - официално газопроводът е напълно български, само че 90% от потенциалът му е запазен от " Газпром " за 20 години напред. Това в композиция с неналичието на директни наказания върху плана от Съединени американски щати изглеждаше като същински триумф.
Преди месец пък в Истанбул Борисов занесе фотоси на градежа на продължението на " Турски поток " през България, с цел да убеди Путин, " что все в порядке ". Причината - размаханият пръст на съветския президент, който разкритикува България, че не строи задоволително бързо продължението на " Турски поток ". Веднага по-късно държавният секретар по политическите въпроси на Съединени американски щати Дейвид Хейл разгласи намерено, че страната му е срещу този план, защото прокарва съветското въздействие.
Бойко Борисов
" Руският дипломат не споделя неприятна дума за мене, тъй като прелестно знае, че " Балкански поток " ще се случи, и то единствено с помощта на моята уравновесена добра външна политика. Човекът го акцентира доста пъти. В същото време американската посланичка споделя какъв брой добре се оправя държавното управление в действителност. " С тези думи министър председателят Борисов се опита през седмицата да покаже какъв брой добре се лавира на интернационалната сцена. Но обстановката наподобява не толкоз на ловки маньоври, колкото на подскачане настрана след следващия отрицателен сигнал от някоя от двете страни.
И Москва, и Вашингтон схващат какво желае да реализира София. Залогът за Кремъл е продължението на " Турски поток ", който е много по-голям от оповестяването на двама компрометирани чиновници на ГРУ за личност нонграта. За Русия новият газопровод освен ще им обезпечи мощно въздействие в района и в Централна Европа, само че ще донесе по този начин мечтаното възмездие след прекъсването на " Южен поток ". Докато градежът на тръбата върви, Москва ще си затваря очите. Което обаче не значи, че съветската " Газпром " няма да продължава да извива ръце. За Съединени американски щати пък " Турски поток " не е чак подобен приоритет. Например признатите през предходната година американски наказания против съветската газова инфраструктура дори теоретично не можеха да обиден плана през Черно море, защото бяха ориентирани за значимия за Вашингтон " Северен поток " - пазарът в Централна Европа е в пъти по-голям от този в Югоизточна.
Цената на маневрирането
Всички тези събития се развиват на фона на заключителния стадий от договарянията с " Газпром " за намаление на цената на газа за България в следствие от антимонополното дело на Европейска комисия против съветския газов снабдител. Те се организираха на 4 и 5 февруари във Виена, като по информация на " Капитал " не е реализирано изрично съглашение за отстъпката - такова се чака до края на февруари. Това евентуално е на хоризонта, защото министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която по принцип заобикаля да се изрича по въпроса за цените на газа, удостовери новия краен период.
Поредното отсрочване на съглашението може да се пояснява най-малко по два метода. От една страна, като отговор на Русия за изгонените сътрудници или за направената в това време поръчка на министър Петкова, че до края на тази година 50% от природния газ в България няма да е съветски. Последното сигурно би означавало да се наруши договорът с " Газпром ", който изисква приемането на минимално количество газ.
Другата опция обаче е по-тревожна. Преговорите за цените на доставения от " Газпром " газ започнаха внимателно още в края на 2018 година, само че действително от пролетта на предходната година (т.е. надалеч преди шпионските скандали) българските претенции са много елементарни - цени, които да отразяват пазарните равнища. В българския случай става дума за 30% понижение (действащо и със задна дата, най-малко от август 2019 г.). Българското искане е много мощно подплатено от антитръстовото съглашение сред Европейската комисия и " Газпром ", което изисква съветската компания да преценява дълготрайните си контракти с действителностите на пазара. Ако съветската компания откаже, може да получи солидна санкция.
Така че въпросът е за какво българските управляващи не играят мощния си коз. В последната година министърът на енергетиката е загатнала договарянията за цените на газа три или четири пъти, само че нито един път не е придружила подчинените си на самите диалози. А е ясно, че за Русия договарянията сред две държавни компании като " Газпром " и " Булгаргаз " постоянно приключват на политическо равнище. Премиерът Борисов пък напълно заобикаля тематиката.
Най-вероятното пояснение е, че българските управляващи съзнателно не са поставяли остро въпроса с цената на газа до момента. Между София и Москва като че ли има мълчешком съглашение за създаване на продължението на " Турски поток ", което включва понижаване на цената на газа против задоволителен прогрес по газопровода към сръбската граница.
Резултатът от сходно държание обаче е сладкодумен - България остана единствената страна по антитръстовото дело против " Газпром ", която още не е получила понижение на цените на съветския газ и сега заплаща най-високите цени. За съпоставяне - Естония, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия се договориха с " Газпром " още предишното лято. В момента България купува съветския газ за към 22 евро/МВтч, а страните в Източна Европа заплащат сред 11 и 17 евро/МВтч. Дори Гърция, чиито доставки минават през българската мрежа и би следвало да се оскъпяват от това, взима съветския газ на по-ниски цени.
Защо му е на Борисов
За разлика от газовата връзка с Гърция, която ще обезпечи действителна диверсификация на доставките на газ за България, продължението на " Турски поток " има директни изгоди единствено за Русия - обезпечава кулоар на съветския газ към Сърбия и Унгария. Проектът е противоречив и от финансова позиция, тъй като директните такси, които " Газпром " ще заплаща, едвам ще покрият капиталовите разноски в идващите 15 години, само че ще стопят облагата на " Булгартрансгаз ".
Въпреки това министър председателят Борисов настойчиво пази газопровода, като главният му претекст е, че с него България ще резервира позициите си на газоразпределителен център. Това обаче по-скоро не е правилно, защото страната няма да може да преразпределя съветския пренос и няма да може да употребява тръбата за забележителен транспорт на различен газ.
Продължението на " Турски поток " също така не е и от основно значение за българските консуматори - нужните количества природен газ стигат до страната през Турция, а различният импорт става все по-възможен - през 2019 година " Булгаргаз " съумя да диверсифицира над 14% от доставките. Очакванията са след стартирането на газовата връзка с Гърция над 50% от потреблението да може да бъде от друг от съветския газ.
Теменужка Петкова
За настояването на този план от страна на премиера Борисов и министър Петкова, както и скоростното му напредване - единствено за една година, може да се търсят по-различни претекстове, които са задоволително значими, с цел да се стигне до опълчване на Съединени американски щати. Най-очевидната е разпределението на близо 3-те милиарда лв. за строителството на тръбата и компресорните станции към нея.
Проблемната връзка с Гърция
Макар да е три пъти по-малък като мащаб и стратегически по-голям, построяването на интерконектора с Гърция се движи доста по-бавно. Още на 14 юли 2009 година той беше разгласен от първото държавно управление на ГЕРБ за обект от национално значение, извънредно значим за понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия. Въпреки че построяването му по това време надали би донесло нещо на България - просто нямаше източници на съществени различни доставки, подготовката можеше да е доста по-напреднала. Към сегашния миг занапред се чака първата доставка на тръби за газовата връзка - цели три месеца откакто Борисов заведе американския дипломат Херо Мустафа на строителната площадка на плана и близо година след формалната първа копка, на която участва и тогавашният гръцки министър председател Алексис Ципрас.
Скритата опозиция против този план, който апропо към този момент може да задоволи напълно вътрешното ползване на страната или да обезпечи благоприятни условия за пренос на газ в посока Украйна и Румъния, продължава и в този момент. Все още не се слага изрично въпросът за нужната компресорна станция, която да разреши оптимално натоварване на тръбата от Комотини до Стара Загора. Също по този начин се бави и лицензирането на " Булгаргаз " като оператор в Гърция.
Към момента резервираният потенциал за интерконектора с Гърция е към 1.57 милиарда куб.м на година при механически потенциал 3 милиарда куб.м, който може да се усили до 5 милиарда Най-голямото количество - към 1 милиарда куб.м, е непокътнато от държавната " Булгаргаз ", като това е природен газ, който ще идва по Южния газов кулоар (газопроводите TANAP в Турция и TAP в Гърция) от каспийския район и ще се доставя от азербайджанската SOCAR. Тези количества би трябвало да бъдат на българския пазар още през тази година и биха могли да заместят основна част от съветските доставки. Проблемът това да се случи е, че " Булгаргаз " има контракт с " Газпром " до края на 2022 година, по който държавната компания е задължена да купува избрани количества.
Доналд Тръмп
Американските упоритости обаче са през тази тръба да доставят газ за България, Украйна и Централна Европа. При визитата си в Съединени американски щати в края на януари енергийният министър Теменужка Петкова разгласи, че се водят диалози за директни доставки на американски LNG. По информация на " Капитал " е бил обсъждан и въпросът за обезпечаването на газ за така наречен американски електроцентрали Топлоелектрическа централа " Ей и Ес Гълъбово " и Топлоелектрическа централа " КонтурГлобал Марица 3 " за най-малко десетгодишен интервал след приключване на дълготрайните им контракти - надлежно през 2024 година и 2026 година От двете централи импровизирано загатват, че имат опит в построяването на съвременни газови централи. Изчисленията сочат, че ще са нужни най-малко 1 милиарда куб.м газ на година, като това би било и мярка за удължение живота на тези мощности след подбуденото от европейските политики прекъсване на въглищата.
На доктрина е допустимо България да печели и от продължението на " Турски поток ", и от газовата връзка с Гърция. Но с цел да се случи това, първо страната би трябвало да си изиграе допустимо най-добре картите на интернационалната сцена и второ - да реши по какъв начин ще ръководи възходящите количества природен газ, тъй че да не се наложи да заплаща неустойки по контракти, които не може да извърши.
Увеличаване
Смаляване
Сблъсъкът на американските и съветските ползи в българския газов бранш става все по-трудно контролируем от премиера Бойко Борисов. Засега това има отрицателен резултат, защото България не може да контракти понижение на цената на съветския газ и заплаща най-високите цени в Европа. При завършването на газовата връзка с Гърция и продължението на " Турски поток " страната може да се окаже с огромни количества газ, които няма да има какво да прави.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Опитите на премиера Бойко Борисов да балансира сред Москва и Вашингтон стават все по-трудни. Само преди месец той можеше с известна доза самочувствие да твърди, че е постигнал пробив, само че от декември насам има огромно струпване на събития, реакции и контрареакции, които ясно демонстрират, че геополитическите ползи мъчно могат да се съвместяват и на запад, и на изток.
Основната конфликтна точка в връзките на България със Съединени американски щати и Русия е енергетиката и по-специално природният газ. Напрежението през последните седмици ескалира заради желанието на Борисов да угоди и на двете страни, което по принцип не е неприятно, само че не се харесва нито на едните, нито на другите сътрудници.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Ситуацията се усложнява от двойната игра на държавното управление. За да подсигурява опцията " Булгратрансгаз " да се закачи за съветския газопровод " Турски поток " и възможното създаване на АЕЦ " Белене ", кабинетът, наподобява, жертва шанса да натисне " Газпром " за по-ниски цени на газа, от което се натрупат загуби за стопанската система.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За да парира възможни американски рецензии, против Русия се подхващат показни изгонвания на дипломати - нещо немислимо до напълно скоро. Между две изгонвания на съветски шпиони обаче Борисов напълно умерено театралничи до Путин и дружно дадоха тържествено старта на " Турски поток ". Това държание е относително елементарно за дешифриране и от двете страни и прави геополитическия шпагат на Борисов все по-труден. Газовият рубикон във времето:
21 октомври - Премиерът Бойко Борисов и съветският дипломат Анатолий Макаров откриха 11-километровата връзка от станция " Странджа " до турската граница, която е действителната връзка на България с " Турски поток ".
11 ноември - Борисов персонално закара с джипа си американския дипломат Херо Мустафа до строителната площадка на интерконектора с Гърция, с цел да покаже, че по плана се работи. Първата доставка на тръби обаче се оказа, че ще дойде едвам през този февруари.
25 ноември - Борисов беше на посещаване в Съединени американски щати и се срещна с американския президент Доналд Тръмп. От това не последваха директни рецензии към продължението на " Турски поток ", само че ясно бе деклариран ползата на Съединени американски щати към газовата връзка с Гърция за импорт на LNG в България.
29 ноември - Американският дипломат Херо Мустафа за пръв път разгласи, че Съединени американски щати няма да позволяват на своя територия корумпирани български държавни чиновници и членове на техните фамилии.
4 декември - Руският президент Владимир Путин упрекна България, че съзнателно бави построяването на " Турски поток " на своя територия. Същия ден министър председателят Борисов разяснява пред бТВ, че " всеки има право да търси различни трасета - ние търсим различна диверсификация. Чисто политически не им е прелестно, че България е толкоз предан и мощен член на НАТО и на Европейски Съюз ".
3 януари - Борисов инспектира градежа на газопровод от турската до сръбската граница, с цел да покаже, че се строи с " по 5 км дневно ".
8 януари - Българският министър председател беше в Истанбул за откриването на " Турски поток ", където не получи опция да приказва от трибуната, само че се срещна с турския президент Реджеп Ердоган и с съветския и сръбския си сътрудник - Владимир Путин и Александър Вучич. За същия ден бе планувано посещаване на държавния секретар по политическите въпроси на Съединени американски щати Дейвид Хейл в София, само че в последния миг то бе анулирано.
10 януари - Дейвид Хейл разгласи пред БНР, че Съединени американски щати са срещу втората линия на газопровода " Турски поток " през България, защото я преглеждат като геостратегически план на Русия.
12 януари - " България стартира да работи по-активно върху построяването на газоразпределителна мрежа, откакто беше разкритикувана от страна на съветския президент Владимир Путин ", съобщи шефът на " Газпром " Алексей Милер пред ТАСС.
24 януари - България реши да изгони двама съветски жители, обвинени в шпионаж. Единият се интересувал от изборните механизми, а другият - от енергийната сигурност на страната. Данните се изпращали в съветската разследваща работа в Москва, настояват от прокуратурата.
27 януари - Делегация на енергийния министър Теменужка Петкова бе на работно посещаване в Съединени американски щати. Там тя се е пробвала да убеди американците, че ще могат да продават обилни количества газ на България, както и да употребяват газовата инфраструктура за транспорт към други страни - най-много към Украйна. Петкова даде обещание и действителна диверсификация на газовите доставки до края на годината, която да размени 50% от съветския газ.
1 февруари - Руският дипломат Анатолий Макаров съобщи пред бТВ, че " някой не желае на територията на България да се появи " Балкански поток ". " Ако протичащото се - търсени от Интерпол и изгонени от България през януари съветски жители, е цената за изграждане на " Балкански поток ", то тя е доста висока за връзките сред България и Русия ", сподели Макаров.
4 февруари - американският дипломат Херо Мустафа разгласи, че Съединени американски щати ще оповестят името на държавен чиновник, който е махленски в корупция, и ще му бъде неразрешено да влиза в Съединени американски щати. Подозренията са, че това е обвързвано с газовите планове на България. Газ, партенки, покривало
Драмата в София сигурно може да бъде препоръчана за треторазряден холивудски (или Мосфильмски, в случай че искате) екшън. Страна, която е в център на енергийните потоци, става сцена на конфликт сред американската и съветската дипломация, като в сянка удари си разменят Централно разузнавателно управление на САЩ и ГРУ, разпъвайки пипалата си я към българската прокуратура, я към радикалните националисти.Последната ескалация на напрежението пристигна, откакто Съединени американски щати не разрешиха обществено на съдията Андон Миталов, който пусна русофила Николай Малинов да получи премия от съветския президент Владимир Путин, да влиза на американска територия. Това се случва за пръв път, откакто преди повече от 15 години американското посолство в София загатна, че е отказало виза на Илия Павлов, тогава началник на " Мултигруп ". Подобна намеса на американската дипломация е доста рядка. Преди пет години да вземем за пример шефката на унгарските данъчни получи такава възбрана, само че за последните 20 години такива случаи се броят на пръстите на едната ръка. (вижте повече по тематиката на стр. 30-33)
Безпрецедентният ход е най-малкото подучване към София да продължи с антируската линия, която обаче не е и изключително безапелационна. По мотив изгонените дипломати съветският дипломат в София Анатолий Макаров безусловно се подигра и по едно и също време насочи опасност: " Ако това е цената за построяването на " Балкански поток ", то тя е доста висока. " В същото време съветските енергийни планове си вървят, а министър председателят Борисов не стопира да показва, че е подготвен на всичко единствено и единствено това да не се промени.
Когато в края на ноември Борисов се срещна с американския президент в Белия дом, самият той се похвали, че е убедил Доналд Тръмп в потребността от продължението на " Турски поток " през България и че то няма общо с съветските ползи, заради което го назовава " Балкански поток " - официално газопроводът е напълно български, само че 90% от потенциалът му е запазен от " Газпром " за 20 години напред. Това в композиция с неналичието на директни наказания върху плана от Съединени американски щати изглеждаше като същински триумф.
Преди месец пък в Истанбул Борисов занесе фотоси на градежа на продължението на " Турски поток " през България, с цел да убеди Путин, " что все в порядке ". Причината - размаханият пръст на съветския президент, който разкритикува България, че не строи задоволително бързо продължението на " Турски поток ". Веднага по-късно държавният секретар по политическите въпроси на Съединени американски щати Дейвид Хейл разгласи намерено, че страната му е срещу този план, защото прокарва съветското въздействие.
Бойко Борисов
" Руският дипломат не споделя неприятна дума за мене, тъй като прелестно знае, че " Балкански поток " ще се случи, и то единствено с помощта на моята уравновесена добра външна политика. Човекът го акцентира доста пъти. В същото време американската посланичка споделя какъв брой добре се оправя държавното управление в действителност. " С тези думи министър председателят Борисов се опита през седмицата да покаже какъв брой добре се лавира на интернационалната сцена. Но обстановката наподобява не толкоз на ловки маньоври, колкото на подскачане настрана след следващия отрицателен сигнал от някоя от двете страни.
И Москва, и Вашингтон схващат какво желае да реализира София. Залогът за Кремъл е продължението на " Турски поток ", който е много по-голям от оповестяването на двама компрометирани чиновници на ГРУ за личност нонграта. За Русия новият газопровод освен ще им обезпечи мощно въздействие в района и в Централна Европа, само че ще донесе по този начин мечтаното възмездие след прекъсването на " Южен поток ". Докато градежът на тръбата върви, Москва ще си затваря очите. Което обаче не значи, че съветската " Газпром " няма да продължава да извива ръце. За Съединени американски щати пък " Турски поток " не е чак подобен приоритет. Например признатите през предходната година американски наказания против съветската газова инфраструктура дори теоретично не можеха да обиден плана през Черно море, защото бяха ориентирани за значимия за Вашингтон " Северен поток " - пазарът в Централна Европа е в пъти по-голям от този в Югоизточна.
Цената на маневрирането
Всички тези събития се развиват на фона на заключителния стадий от договарянията с " Газпром " за намаление на цената на газа за България в следствие от антимонополното дело на Европейска комисия против съветския газов снабдител. Те се организираха на 4 и 5 февруари във Виена, като по информация на " Капитал " не е реализирано изрично съглашение за отстъпката - такова се чака до края на февруари. Това евентуално е на хоризонта, защото министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която по принцип заобикаля да се изрича по въпроса за цените на газа, удостовери новия краен период.
Поредното отсрочване на съглашението може да се пояснява най-малко по два метода. От една страна, като отговор на Русия за изгонените сътрудници или за направената в това време поръчка на министър Петкова, че до края на тази година 50% от природния газ в България няма да е съветски. Последното сигурно би означавало да се наруши договорът с " Газпром ", който изисква приемането на минимално количество газ.
Другата опция обаче е по-тревожна. Преговорите за цените на доставения от " Газпром " газ започнаха внимателно още в края на 2018 година, само че действително от пролетта на предходната година (т.е. надалеч преди шпионските скандали) българските претенции са много елементарни - цени, които да отразяват пазарните равнища. В българския случай става дума за 30% понижение (действащо и със задна дата, най-малко от август 2019 г.). Българското искане е много мощно подплатено от антитръстовото съглашение сред Европейската комисия и " Газпром ", което изисква съветската компания да преценява дълготрайните си контракти с действителностите на пазара. Ако съветската компания откаже, може да получи солидна санкция.
Така че въпросът е за какво българските управляващи не играят мощния си коз. В последната година министърът на енергетиката е загатнала договарянията за цените на газа три или четири пъти, само че нито един път не е придружила подчинените си на самите диалози. А е ясно, че за Русия договарянията сред две държавни компании като " Газпром " и " Булгаргаз " постоянно приключват на политическо равнище. Премиерът Борисов пък напълно заобикаля тематиката.
Най-вероятното пояснение е, че българските управляващи съзнателно не са поставяли остро въпроса с цената на газа до момента. Между София и Москва като че ли има мълчешком съглашение за създаване на продължението на " Турски поток ", което включва понижаване на цената на газа против задоволителен прогрес по газопровода към сръбската граница.
Резултатът от сходно държание обаче е сладкодумен - България остана единствената страна по антитръстовото дело против " Газпром ", която още не е получила понижение на цените на съветския газ и сега заплаща най-високите цени. За съпоставяне - Естония, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия се договориха с " Газпром " още предишното лято. В момента България купува съветския газ за към 22 евро/МВтч, а страните в Източна Европа заплащат сред 11 и 17 евро/МВтч. Дори Гърция, чиито доставки минават през българската мрежа и би следвало да се оскъпяват от това, взима съветския газ на по-ниски цени.
Защо му е на Борисов
За разлика от газовата връзка с Гърция, която ще обезпечи действителна диверсификация на доставките на газ за България, продължението на " Турски поток " има директни изгоди единствено за Русия - обезпечава кулоар на съветския газ към Сърбия и Унгария. Проектът е противоречив и от финансова позиция, тъй като директните такси, които " Газпром " ще заплаща, едвам ще покрият капиталовите разноски в идващите 15 години, само че ще стопят облагата на " Булгартрансгаз ".
Въпреки това министър председателят Борисов настойчиво пази газопровода, като главният му претекст е, че с него България ще резервира позициите си на газоразпределителен център. Това обаче по-скоро не е правилно, защото страната няма да може да преразпределя съветския пренос и няма да може да употребява тръбата за забележителен транспорт на различен газ.
Продължението на " Турски поток " също така не е и от основно значение за българските консуматори - нужните количества природен газ стигат до страната през Турция, а различният импорт става все по-възможен - през 2019 година " Булгаргаз " съумя да диверсифицира над 14% от доставките. Очакванията са след стартирането на газовата връзка с Гърция над 50% от потреблението да може да бъде от друг от съветския газ.
Теменужка Петкова
За настояването на този план от страна на премиера Борисов и министър Петкова, както и скоростното му напредване - единствено за една година, може да се търсят по-различни претекстове, които са задоволително значими, с цел да се стигне до опълчване на Съединени американски щати. Най-очевидната е разпределението на близо 3-те милиарда лв. за строителството на тръбата и компресорните станции към нея.
Проблемната връзка с Гърция
Макар да е три пъти по-малък като мащаб и стратегически по-голям, построяването на интерконектора с Гърция се движи доста по-бавно. Още на 14 юли 2009 година той беше разгласен от първото държавно управление на ГЕРБ за обект от национално значение, извънредно значим за понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия. Въпреки че построяването му по това време надали би донесло нещо на България - просто нямаше източници на съществени различни доставки, подготовката можеше да е доста по-напреднала. Към сегашния миг занапред се чака първата доставка на тръби за газовата връзка - цели три месеца откакто Борисов заведе американския дипломат Херо Мустафа на строителната площадка на плана и близо година след формалната първа копка, на която участва и тогавашният гръцки министър председател Алексис Ципрас.
Скритата опозиция против този план, който апропо към този момент може да задоволи напълно вътрешното ползване на страната или да обезпечи благоприятни условия за пренос на газ в посока Украйна и Румъния, продължава и в този момент. Все още не се слага изрично въпросът за нужната компресорна станция, която да разреши оптимално натоварване на тръбата от Комотини до Стара Загора. Също по този начин се бави и лицензирането на " Булгаргаз " като оператор в Гърция.
Към момента резервираният потенциал за интерконектора с Гърция е към 1.57 милиарда куб.м на година при механически потенциал 3 милиарда куб.м, който може да се усили до 5 милиарда Най-голямото количество - към 1 милиарда куб.м, е непокътнато от държавната " Булгаргаз ", като това е природен газ, който ще идва по Южния газов кулоар (газопроводите TANAP в Турция и TAP в Гърция) от каспийския район и ще се доставя от азербайджанската SOCAR. Тези количества би трябвало да бъдат на българския пазар още през тази година и биха могли да заместят основна част от съветските доставки. Проблемът това да се случи е, че " Булгаргаз " има контракт с " Газпром " до края на 2022 година, по който държавната компания е задължена да купува избрани количества.
Доналд Тръмп
Американските упоритости обаче са през тази тръба да доставят газ за България, Украйна и Централна Европа. При визитата си в Съединени американски щати в края на януари енергийният министър Теменужка Петкова разгласи, че се водят диалози за директни доставки на американски LNG. По информация на " Капитал " е бил обсъждан и въпросът за обезпечаването на газ за така наречен американски електроцентрали Топлоелектрическа централа " Ей и Ес Гълъбово " и Топлоелектрическа централа " КонтурГлобал Марица 3 " за най-малко десетгодишен интервал след приключване на дълготрайните им контракти - надлежно през 2024 година и 2026 година От двете централи импровизирано загатват, че имат опит в построяването на съвременни газови централи. Изчисленията сочат, че ще са нужни най-малко 1 милиарда куб.м газ на година, като това би било и мярка за удължение живота на тези мощности след подбуденото от европейските политики прекъсване на въглищата.
На доктрина е допустимо България да печели и от продължението на " Турски поток ", и от газовата връзка с Гърция. Но с цел да се случи това, първо страната би трябвало да си изиграе допустимо най-добре картите на интернационалната сцена и второ - да реши по какъв начин ще ръководи възходящите количества природен газ, тъй че да не се наложи да заплаща неустойки по контракти, които не може да извърши.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ