Кино: Дъвка за балончета
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 3.5 от 5
В класиката " Йо-хо-хо " има една имитация на Валери Петров: " Човек е най-човек като дете. После стартира да се скапва. "
Поредният добър български филм " Дъвка за балончета " е за загубите по пътя на порастването. Първо си отиват игрите, след това свободният дух на приключенията и пакостите, последни – фантазиите. Какво става с любовта – първата, прокраднала се там, в сумрака на междублоковата детска площадка, до момента в който от балкона към този момент упорито викат " Калине, прибирай се! "... Универсална история, в романтично-драматичен ключ, в два времеви пласта – София от към 1988 година и през днешния ден.
Професионално написан сюжет (Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова, Тео Чипилов) със " Златна роза " от последния фестивал във Варна. В настоящо време Калин (Иван Юруков) е отегчен рекламист с печеливши хрумвания, с дребен наследник и разбираща го брачна половинка. Нещо не му стига в общата подреденост, скрито написа разказ. На улицата го връхлита Биляна (Теодора Духовникова), дребната Биляна (Аглея Гумнерова) от детството му (Андреа Захариев), с която са си дали обещание " да се оженят, когато пораснат ". Сега тя отново е провокаторът за избавяне от скуката. Връщат се спомените от детските им дни и бандата с още двама правилни мускетари – пионерските връзки в ауспуха на шефа (Малин Кръстев); " убитият " с фунийка ядосан чичко от блока; изрисуваният с флумастер портрет на Тодор Живков като индианец (нали е Вожд), за което родителите ги чакат с наведени глави в нощта пред районното. Прескачането от " тогава " в " в този момент " е в точните прочувствени моменти и това е заслуга на сюжета.
Малки грапавини в реализацията (оставени декламации при някои от децата, театрална Жорета Николова) не унищожават чара на кино лентата. Обръщането към предишното е с носталгия не към соца, а към детството. В което игрите бяха на открито, а не върху джобния екран. Консуматорството беше далечно и непознато, като картинките от каталога на " Некерман ". Коленете бяха олющени, само че фантазиите здрави. Сега е противоположното. Имат ли време за фантазиите си днешните деца на 80-те? Свършила ли е радостната част на живота, както свършваше сокът на дъвките? Филмът пита без яд, с мекост и деликатност.
Още от същото: " Виктория "
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 3.5 от 5
В класиката " Йо-хо-хо " има една имитация на Валери Петров: " Човек е най-човек като дете. После стартира да се скапва. "
Поредният добър български филм " Дъвка за балончета " е за загубите по пътя на порастването. Първо си отиват игрите, след това свободният дух на приключенията и пакостите, последни – фантазиите. Какво става с любовта – първата, прокраднала се там, в сумрака на междублоковата детска площадка, до момента в който от балкона към този момент упорито викат " Калине, прибирай се! "... Универсална история, в романтично-драматичен ключ, в два времеви пласта – София от към 1988 година и през днешния ден.
Професионално написан сюжет (Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова, Тео Чипилов) със " Златна роза " от последния фестивал във Варна. В настоящо време Калин (Иван Юруков) е отегчен рекламист с печеливши хрумвания, с дребен наследник и разбираща го брачна половинка. Нещо не му стига в общата подреденост, скрито написа разказ. На улицата го връхлита Биляна (Теодора Духовникова), дребната Биляна (Аглея Гумнерова) от детството му (Андреа Захариев), с която са си дали обещание " да се оженят, когато пораснат ". Сега тя отново е провокаторът за избавяне от скуката. Връщат се спомените от детските им дни и бандата с още двама правилни мускетари – пионерските връзки в ауспуха на шефа (Малин Кръстев); " убитият " с фунийка ядосан чичко от блока; изрисуваният с флумастер портрет на Тодор Живков като индианец (нали е Вожд), за което родителите ги чакат с наведени глави в нощта пред районното. Прескачането от " тогава " в " в този момент " е в точните прочувствени моменти и това е заслуга на сюжета.
Малки грапавини в реализацията (оставени декламации при някои от децата, театрална Жорета Николова) не унищожават чара на кино лентата. Обръщането към предишното е с носталгия не към соца, а към детството. В което игрите бяха на открито, а не върху джобния екран. Консуматорството беше далечно и непознато, като картинките от каталога на " Некерман ". Коленете бяха олющени, само че фантазиите здрави. Сега е противоположното. Имат ли време за фантазиите си днешните деца на 80-те? Свършила ли е радостната част на живота, както свършваше сокът на дъвките? Филмът пита без яд, с мекост и деликатност.
Още от същото: " Виктория "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ