Кино: "Малко късмет за по-късно"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
+ + + + от 5
Още от същото: " Емигранти "
Филмът на късните дебютанти Александър Смолянов, в съавторство с Чавдар Живков, е недопечен и откровен. Вътре се приказва не като в учебниците по драматургия, а като по улиците и кафенетата на огромния град.
Героите са двама някогашни боксьори, засекли се в един ден, в настоящо време, откакто животът двайсетина години им е нанасял удари. Взети са от едноименния роман на Палми Ранчев, писателя – боксьор, почнал като стихотворец. Самият Палми си е треньор на националния във кино лентата. Мяркат се и първенци отблизо (Емил Чупренски, Цачо Андрейковски) и по-далечно време (Илия Аспарухов, Вичо Балабанов). Филип Трифонов участва със личното си име.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Смолянов и Живков също са отлагали филмовия си " шанс " за по-късно. Заедно са студенти при Георги Дюлгеров. После Смолянов влиза в театъра и е един от изявените ни сценографи (работил за Иван Пантелеев, Галин Стоев, Явор Гърдев). Живков остава правилен на киното, учи и прави филми в Съединени американски щати. Двамата пишат и снимат " Малко шанс за по-късно " в три " рунда ". Всеки споделя историята на " своя " боксьор – Смолянов на Денчо Асенов (Цветан Алексиев), Живков на първенеца Явор Каменов (Явор Борисов) – най-после ги събират в финален рунд. Затова двете половини на кино лентата са стилистично разнообразни, общ е печатът на истината в двете централни актьорски осъществявания.
Борисов е играл професионално бокс, Алексиев е упражнявал особено за кино лентата. И двамата са спестовни външно, само че с вътрешни дълбочини. Камерата на Димитър Костов е сензитивна, улавя значимите нюанси. Музиката на театралния режисьор и композитор Гаро Ашикян е минималистична, какъвто е стилът на първата " новела ". Самият той е с колоритна роля на наркодилър във кино лентата. Ценното в него е оттатък фабулата, в честния портрет на градската маргиналия. И на времето, почнало с песните на " Нова генерация " и утаило се във всеобща чалга, отсрочило вечно очакванията на едно потомство за " по-късно ".
Увеличаване
Смаляване
+ + + + от 5
Още от същото: " Емигранти "
Филмът на късните дебютанти Александър Смолянов, в съавторство с Чавдар Живков, е недопечен и откровен. Вътре се приказва не като в учебниците по драматургия, а като по улиците и кафенетата на огромния град.
Героите са двама някогашни боксьори, засекли се в един ден, в настоящо време, откакто животът двайсетина години им е нанасял удари. Взети са от едноименния роман на Палми Ранчев, писателя – боксьор, почнал като стихотворец. Самият Палми си е треньор на националния във кино лентата. Мяркат се и първенци отблизо (Емил Чупренски, Цачо Андрейковски) и по-далечно време (Илия Аспарухов, Вичо Балабанов). Филип Трифонов участва със личното си име.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Смолянов и Живков също са отлагали филмовия си " шанс " за по-късно. Заедно са студенти при Георги Дюлгеров. После Смолянов влиза в театъра и е един от изявените ни сценографи (работил за Иван Пантелеев, Галин Стоев, Явор Гърдев). Живков остава правилен на киното, учи и прави филми в Съединени американски щати. Двамата пишат и снимат " Малко шанс за по-късно " в три " рунда ". Всеки споделя историята на " своя " боксьор – Смолянов на Денчо Асенов (Цветан Алексиев), Живков на първенеца Явор Каменов (Явор Борисов) – най-после ги събират в финален рунд. Затова двете половини на кино лентата са стилистично разнообразни, общ е печатът на истината в двете централни актьорски осъществявания.
Борисов е играл професионално бокс, Алексиев е упражнявал особено за кино лентата. И двамата са спестовни външно, само че с вътрешни дълбочини. Камерата на Димитър Костов е сензитивна, улавя значимите нюанси. Музиката на театралния режисьор и композитор Гаро Ашикян е минималистична, какъвто е стилът на първата " новела ". Самият той е с колоритна роля на наркодилър във кино лентата. Ценното в него е оттатък фабулата, в честния портрет на градската маргиналия. И на времето, почнало с песните на " Нова генерация " и утаило се във всеобща чалга, отсрочило вечно очакванията на едно потомство за " по-късно ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ