Кино: "Джоджо Заека"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
+ + + + от 5
Още от същото: " Животът е прелестен "
В " Животът е прелестен " един татко се правеше на смешник, с цел да опази дребния си наследник от ужаса на концлагера и войната. Филмът на Роберто Бенини опита да приказва за страшните неща по комичен метод, взе и три оскара. " Джоджо Заека " (Jojo Rabbit) на новозеландския гений Тайка Уайтити пробва същото и чака идните университетски награди (9 февруари) с 6 номинации, в това число за най-хубав филм.
Уайтити е неуважителен гений, неотдавна иронизира самия смисъл на комиксовите герои в " Тор: Рагнарок ". Тук е в още по-опасни води, надсмива се над идеологиите на разделянето и омразата, мощно настоящи през днешния ден. Обръща се към историята като към модерна приказка в сюрреалистичния ключ на Уес Андерсън.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Малко градче някъде в Германия, последните месеци на войната. Звучат обаче " Бийтълс " (на немски), Том Уейтс и Дейвид Боуи. Йоханес, наименуван Джоджо, е на 10, русоляво хлапе с отворени към света огромни очи (откритието Роман Грифин Дейвис). Пада си по униформите и свастиките (повече поради формата им, тъй като обича да рисува). На лагер на Хитлерюгенд го карат да убие зайче, тест, че става за нацист. Той компрометиран го пуска да избяга и от този момент му викат Заека. Трудно е да си нацист, когато вътрешно си положително момче.
В неуместни времена нормалността е гротескна. Джоджо си има за утопичен другар (поради липса на други), самия фюрер с мустачките (Уайтити с оперетъчна стилизация). Има и учащ офицер, сменил илюзиите с алкохол (ярък Сам Рокуел), и обичаща майка (Скарлет Йохансон, номинирана), която пази огромна загадка. Еврейско момиче на възрастта на Ане Франк, прикрито на тавана (Томазин Маккензи от Leave No Trace). Тя постепенно ще отвори очите на Джоджо за цената на живота, тъгата на любовта и смисъла на свободата.
Филмът обезоръжава с куража към неуместните въпроси. С лекотата на гения да стига до " хубостта и ужаса " на битието (по Рилке) през очите на дете. Напомняйки, че " никое възприятие не е последно " и животът би трябвало да се танцува.
Увеличаване
Смаляване
+ + + + от 5
Още от същото: " Животът е прелестен "
В " Животът е прелестен " един татко се правеше на смешник, с цел да опази дребния си наследник от ужаса на концлагера и войната. Филмът на Роберто Бенини опита да приказва за страшните неща по комичен метод, взе и три оскара. " Джоджо Заека " (Jojo Rabbit) на новозеландския гений Тайка Уайтити пробва същото и чака идните университетски награди (9 февруари) с 6 номинации, в това число за най-хубав филм.
Уайтити е неуважителен гений, неотдавна иронизира самия смисъл на комиксовите герои в " Тор: Рагнарок ". Тук е в още по-опасни води, надсмива се над идеологиите на разделянето и омразата, мощно настоящи през днешния ден. Обръща се към историята като към модерна приказка в сюрреалистичния ключ на Уес Андерсън.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Малко градче някъде в Германия, последните месеци на войната. Звучат обаче " Бийтълс " (на немски), Том Уейтс и Дейвид Боуи. Йоханес, наименуван Джоджо, е на 10, русоляво хлапе с отворени към света огромни очи (откритието Роман Грифин Дейвис). Пада си по униформите и свастиките (повече поради формата им, тъй като обича да рисува). На лагер на Хитлерюгенд го карат да убие зайче, тест, че става за нацист. Той компрометиран го пуска да избяга и от този момент му викат Заека. Трудно е да си нацист, когато вътрешно си положително момче.
В неуместни времена нормалността е гротескна. Джоджо си има за утопичен другар (поради липса на други), самия фюрер с мустачките (Уайтити с оперетъчна стилизация). Има и учащ офицер, сменил илюзиите с алкохол (ярък Сам Рокуел), и обичаща майка (Скарлет Йохансон, номинирана), която пази огромна загадка. Еврейско момиче на възрастта на Ане Франк, прикрито на тавана (Томазин Маккензи от Leave No Trace). Тя постепенно ще отвори очите на Джоджо за цената на живота, тъгата на любовта и смисъла на свободата.
Филмът обезоръжава с куража към неуместните въпроси. С лекотата на гения да стига до " хубостта и ужаса " на битието (по Рилке) през очите на дете. Напомняйки, че " никое възприятие не е последно " и животът би трябвало да се танцува.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ